https://vesti.bg/bulgaria/incidenti/vandali-porugaha-pametnika-na-ronald-rejgyn-v-sofiia-6069338

Изчаках да видя или да чуя дали дежурните възмутени от “цапането на паметници” , които бранят светините на съветската окупация от нейните противници в България, ще се обадят да защитят (не изцапания новооткрит паметник на Рейгън в София, а ) собствената си лицемерна опорна точка, според която вандалско да бъдат цапани паметници ( изобщо). https://vesti.bg/bulgaria/incidenti/vandali-porugaha-pametnika-na-ronald-rejgyn-v-sofiia-6069338

Не ги “изцапаха”, а направо ги изметоха паметниците на Сталин и Вълко Червенков от България, когато им наредиха от Москва. После, когато задуха вятърът на промените, катурнаха паметници на Ленин, Георги Димитров и т.н. Вятърът поутихна и върнаха в Правец паметника на Живков, който съветваше да се поснишим, за да премине същия този порив за промяна, задухал от североизток. Нещо да си измислям? Факт ли е?

Няма да обяснявам на фанатици каква е разликата в символиката на доминацията над нацията, какъвто е Монументът на окупационната червена армия МОЧА ( в София, Бургас, Варна и т.н.) спрямо скромния, достъпния за посегателства, издигнат преди броени седмици бюст на американския президент, който има съществен принос за освобождаването на “света на социализма” от съветското господство. На тази територия на ценностите с фанатици не може да се спори.

Фанатиците, когато ги настъпиш по съветския мазол, имат претенцията да са защитници на общочовешките ценности, на историческото наследство – такова, каквото е.

Когато на 7 май 2012 г. собственоръчно закрих с бяла, зелена и червена боя надписа “На съветската армия освободителка от благодарния български народ” сред многобройните аплодисменти на случайните наблюдатели, предимно младежи, се извиси самотен глас на подпийнал защитник на МОЧА: “ Ти що цапаш , бе”. Обясних му, че закривам с българското знаме позорното твърдение за благодарността на българския народ за съветската окупация.

За подобни акции бивам(е) заклеймяван(и) като вандал(и) по две причини – защото сме посегнали на съветските “освободители”, но най-вече поради това, че паметниците не трябва да се “цапат”.

С първия “аргумент”, както вече отбелязах, няма да споря. Няма смисъл на обясняваш на кратуните, в които наистина кънти измисления от съветската пропаганда залп на “Аврора”, който бил дал началото не “революцията” ( разбирай на болшевишкото клане, най-русофобското събитие в историята на Русия, което дори Путин се изпусна да заклейми като причина за унижщожаването на “стара Русия”).

Но питам сега: къде са борците срещу “цапането”, когато е обезобразен, а не просто изцапан, паметникът на Рейгън в София? Къде са тези “будни съвести”? Къде са Вежди Рашидов, Йорданка Фандъкова ( за рашизоидите Шаренкова, Димитър Иванов и прочее водещи офицери на петата колона на Москва да не говорим) да се произнесат за вандалите? Мога да изброя още доста имена на известни “борци срещу вандализма”, които години наред изтъкват като основна своя теза в защита на съветското монументално наследство оправданието, че (уж) не бранят някаква идеология, а само правото на паметниците да ни напомнят историята такава, каквато е била.

Питам и отговор не чакам – като от умрял писмо.

Споталили са се във властовите си дупки и не смеят да се обадят, за да си защитят “принципите”. Не само защото от Москва не им позволяват да се възмущават ( щом не става дума за съветски тотеми), но и понеже са гузни, жалки и малки пред истината за собственото им слугуване на несправедливостта. Днес са на власт, но подло си трят дори от такива позиции, макар да няма кой да им се скара нито в медиите, нито по административна линия.

Самопризнанието на затворените им усти е крещящо доказателство за просъветското лицемерие, което цари в царството на Борисов днес. И после пак някой да спори, че той не бил виновен за “положението” в поверената му държава.

Плиткоумните не са изчислили, е , че ще поставят на изпитание фалша на “борците срещу вандализирането на паметници”, които ще се провалят с мълчанието си на терена на собствените си лъжи за онова, което ги мотивира да бранят наследството на съветския колониализъм в България.

Share on Facebook

След като стана ясно, че АЕЦ-а иска разрешение да оскъпи електроенергията за т.нар. регулиран пазар, т.е. за всички нас, с 94,4% от 1-ви юли 2017-та г. е време да проследим какви ги върши ядрената мафия и на т.нар. "свободен" п...

„За четвърта поредна година Буркан ВсичкоЗнам приютяваше туршия. Той знаеше много добре какво следва сега – ще го сложат в хладилника, ще изядат краставичките за ден, или може би –два, ще го измият и отново ще го смъкнат в мазето. Само за да го изкарат отново лятото и да го напълнят кой знае с какво...

“ Борисов и Пеевски са в едно изречение”. Този път не го казвам аз, а политологът Първан Симеонов. https://www.actualno.com/cite/po-vajnijat-fakt-e-che-borisov-i-peevski-stojat-v-edno-izrechenie-i-tova-shte-se-napomnja-ot-opozicijata-news_612154.html?utm_source=direct&utm_medium=cite_right&utm_campaign=webground

За подобно ( първо по време) твърдение бях удостоен с благоволението да бъда откроен “пред строя” и руган лично “по телевизора” от Борисов преди 3 години. Очаквам да видя, дали и Първан Симеонов ще бъде наречен “идиот” от него. По-скоро не- “тайната” за топлата връзка между двамата отдавна е нещо повече от обект на шепот по ъглите, в които клечат добре запознатите с истината “източници”.

”Идиотите” сме повечко напоследък и Борисов вече не смогва да уважи всеки един от нас с височайшата си персонална ругатня.

А снимката, показваща как двамата се разминават в парламента ( за да се срещнат нейде на терена на поделянето на порциите в мазната баничарница “България” ), говори допълнително за двамата “непознати”, на каквито се правят.

Share on Facebook

Watch the video: How to Make:  see more:

Големите акценти на ИК „Хермес“ за Пролетния базар на книгата ще бъдат няколко. Сред тях са „Благоденствие“ от Мартин Селигман, „Изкуството на сделката“ и „Как да станеш богат“ от Доналд Тръмп, новите издания на „Господ слиза в Атина“ от Александър Секулов, „Проклятието на Жабата“ от Емил Андреев и „Урания“ от Блага Димитрова, „Дъщерята на палача...

Европейският парламент гласува Резолюция относно Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. 

ЕП се включва в усилията на институциите за реализиране на целите, заложени в  съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179), с акцент върху използването на цифровите технологии  за модернизиране на държавната администрация.

Резолюцията засяга

• цифровизацията на публичните администрации;
• трансграничното електронно управление на всички административни равнища;
•  сигурността и защитата на данните.

31 шедьовъра с неочакван край на щанда на „Пергамент Прес” Пригответе се за едно истинско литературно приключение, призовават от издателство „Пергамент прес“, които ни представят своите акценти за предстоящия Пролетен базар на книгата. Тази пролет на щанд №201, на втория етаж, точно срещу ескалатора ви очаква истинска литературна изненада с антологията „Шедьоври на разказа с...

От 3 април 2017 г. OFCOM, британският конвергентен регулатор за медии и телекомуникации, по силата на BBC Charter вече има компетентност и по отношение на обществените радио и телевизия Би Би Си.

Не е много известно, но дълги години регулаторът имаше компетентност само по отношение на търговските медии. Едва сега – както и в България, както и в повечето европейски страни – и обществените медии влизат в обхвата на дейност на регулатора.

На сайта на OFCOM има информация за подготовката на този преход, както и за създаванетото на цялостна законова и регулаторна рамка по отношение на  Би Би Си и – за разлика от България – става дума за три области:

• Стандарти за съдържание – включително оценка на безпристрастността и точността на BBC новините и актуалните предавания;
• Проблемите на конкуренцията – включително окончателното определяне за нови услуги на Би Би Си или значителни промени в съществуващите услуги и гарантирането на търговските услуги на Би Би Си (оценка ex ante);
• Преглед на изпълнението на  обществената мисия и обществените цели на Би Би Си.

За да се ограничат и предотвратят, доколкото е възможно, заплахите за обществените медии, за които говори Съветът на Европа.

Облечен в екстравагантен костюм, авторът на „Изобретението на Хюго” Брайън Селзник представи на филмовия фестивал в Кан дългоочакваната екранизация по романа си „Покосени от чудо” (Wonderstruck). Лентата на режисьора Тод Хейнс, на която Селзник е сценарист, се очакваше с огромен интерес заради участието на Джулиан Мур и глухонямата млада актриса Милисент Симъндс, която играе Роуз. Според главния филмов критик на...

Наясно съм, че и 100 процентна добронамерана проява, като рецитацията на български език от страна на американски дипломати в София, ще бъде заклеймена по някакъв начин от американофобите ( бедна ми е фантацзията, не мога да се досетя как точно, но не се съмнявам в изобретателността на другарите путинофили у нас).

И все пак: вижте как тази година посолството на САЩ взе пример от полските си колеги миналата година, които направиха първи същото, рецитирайки стихотворението на Ботев “Хаджи Димитър”. https://www.youtube.com/watch?v=K90wqDYApuI

Американските дипломати са избрали тази година да поздравят на български българите за най-българския празник “24 май” с рецитация на “Върви народе възродение”. http://clubz.bg/54085-amerikanskoto_posolstvo_vyrvi_narode_vyzrodeni_video

Изучаването и употребата на български език- главно като жест на уважение към страната ни, отдавна е норма за западните дипломати в София. Датира още преди да станем “едно семейство” в ЕС и НАТО. Някои британски дипломати дори преминават седмици обучение в естествена българска среда, настанени в приемно семейство. А във Вашингтон Държавният департамент на САЩ организира курсове по български за заминаващи в София свои служители.

Руският им “аналог” е прочулият се най-после у нас генерал Решетников. Трябваше да стане скандалът около лъжите на Корнелия Нинова миналото лято, която се опита да отрече, че се е срещала с него, за да научи широката публика, че има такъв руски специалист по България, който говори български.

Същият тесен специалист по шпионирането на България още от времето на КГБ, беше избран от Путин да ръководи един от органите на империята за водене на руската хибридна война в чужбина, Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Той остана на този пост до началото на тази година, когато тихомълком беше отстранен след няколко издънки на руски шпионаж на Балканите – в Сърбия и Черна гора ( не и в България, което явно не се оказа достатъчно за оцеляването на Решетников на поста).

А колкото до руското отношение към “Върви народе възродени”, то беше напомнено в едно телевизионно интервю на продуцента Магардич Халваджиян по Нова телевизия миналата седмица.  По време на обучението си в СССР той репликирал преподавателката си, че Кирил и Методий не са руснаци. Тя се възмутила толкова, че донесла “където трябва”. В резултат от посолството на НРБ се появили “двама с шлифери” и накарали волнодумеца ( и неговия български приятел, участник в “престъплението”), да пишат обяснение за дръзкото си поведение спрямо съветската другарка.

В наши дни “24 май” вече е взет на въоръжение от руската пропаганда. В своя статия по темата руският вестник “Комерсант” припомня, че в СССР не е имало такова нещо като “празник на славянската писменост” , но в днешна Русия той е превърнат вече в шоу в рамките на новия руски патриотизъм. За българските корени на явлението “кирилица” в статията се споменава едва на етапа на разпространението й. Макар и информативна, като за незапознатите, статията си остава “правоверна” в едно отношение: упорито именува кирилицата “славянска азбука” макар да е известно и на неграмотните, че ако между славяните има нещо общо, това е езикът, а не азбуката- видно от факта, че чехи, поляци и т.н. пишат на латиница. http://www.kommersant.ru/doc/3280470

За Русия, чиито дипломати не си правят труда да учат езика, от който се е зародил руският ( това не е “шовинистично” твърдение, а факт, доказан от руски учени, според които 55 на сто от съвременната руска лексика е с български произход http://reconkista.ru/russkiy-yazyik-dialekt-bolgarskogo/),  като най-важно в празника “24 май” се очертава все повече внушението, че Кирил и Методии били първите …панслависти. Хем били гърци ( като изрично се подчертава в статията на “Комерсант”), хем по-славяни от най-славяните. Което е повод да кажем: хубава работа, ама руска…

НА СНИМКАТА ( от 1870-те години, правена в Орловска губерния): руски селяни в лапти, каквито носят само финландските предци на руснаците, но никои славяни

ОЩЕ ПО ТЕМАТА за руския език, българския произход на литературната му версия и за руснаците, като “славяни” : https://www.24chasa.bg/novini/article/4780596

Share on Facebook

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑138/16 с предмет преюдициално запитване, отправено   в рамките на производството по дело Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM) срещу Zürs.net Betriebs GmbH.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на член 3, параграф 1 и на член 5 от Директива 2001/29/ЕО –

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

АKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответно възнаграждение.

Zürs.net счита, че съгласно разпоредба в австрийския Закон за авторското право, отнасяща се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

Въпросите към Съда на ЕС

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)      не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)      се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия),

и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение,

противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението

Съдът вече е постановил, че именно критерият за кумулирания брой на потенциалните адресати, имащи паралелно достъп до едно и също произведение, представлява важен елемент на понятието „публично“ и следователно е важен елемент за публичното разгласяване, подчинено на изискването за получаване на разрешение от съответния притежател на право (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 42—44).

На поставения въпрос следва да се отговори, че:

–        член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 11 bis от Бернската конвенция трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери,

–        член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Пълният текст на решението

„Здравей, Руби“ (изд. „Егмонт България“) на Линда Лукас е втората книга, която ви представяме в кампанията Дни на книгите за програмиране за деца. Линда Лукас е не само програмист и разказвач на истории, но и илюстратор. Тя е и основател на инициативата Rails Girls, която дава възможност на млади жени от цял свят да придобият умения...

Днес с Ирена ще се разходим из няколко романтични замъка в околностите на Париж. Приятно четене:

Viva la France за почивните дни

Фонтенбло, Барбизон, Море-сюр-Лоан и Vaux-le-vicomte

Paris, mon amour, ама този път добре го подминахме и се посветихме на откриването на „потайностите“ около Париж. Та, мисълта ми е за

Фонтeнбло

– достатъчно близо до Париж, малко симпатично френско градче с неговия си замък, заобиколен от гора и може би за любителите на конете, прочуто с т.нар. Le Grand Parquet.

Както се случва често напоследък, половината от нещата планирахме преди заминаването, а останалите сами ни намириха – кое по пътя, кое там на място и програмата ни се получи повече от чудесно. Хотелът, който запазих не беше кой знае какво (от веригата на Ибис), но пък беше на удобно място и цената си я биваше.

От Париж (Gare de Lyon) лесно и бързо със SNCF (www.voyages-sncf.com ) почти на всеки час има влак до Фонтeнбло (цена на билета е около 11 евро). С кола, от A6 изход при D637 към Фонтeнбло.

Съботната програма започна със

замъка на Фонтeнбло

Още с прекрачване на прага на замъка се върнахме назад във времето – историята на замъка започва като ловна хижа още през 12 век, а през 16 век е преустроен в ренесансово бижу, с красив парк и музей. Ако не греша, тук са се разигравали някои от сцените от романа на Дюма „Тримата мускетари“, но след славното му време на предпочитан замък на френската кралска фамилия, по времето на Лудвих XIV целият кралски двор се мести във Версай и Фонтенбло бива ‚забравен‘ за известно време.

След френската революция, Наполен I Бонапарт дава нов живот на замъка, като го прави своя резиденция. Къде по стечение на обстоятелсвата, къде по ирония на съдбата, там през 1814 година, в червения салон на замъка, Наполен I подписва отказването си от преспотола. Казват още, че през 1974 година, точно в този замък президентите на Германия, Франция, Италия, Белгия, Люксембург, Холандия слагат началото на ‘European Council’. Кое история, кое истина, но е факт че

замъкът е интересно място по много различни начини.

Не знам дали по принцип не е много популярен или просто такъв беше момента, но когато ние го посетихме нямаше много хора, опашки и други такива неща дето водят до изнервяне на туристическото население Паркът, около замъка също е приятно място за разходка. За самия замък има вход, билети за който се купуват от страни на входа му (8 евро).

Паркът

е със свободен достъп, с красиви градини, мостчета, канали, езера и мнооого пейки и сенчести места. Като цяло и парка, и замъка не са прекалено големи и поради липсата на тълпи разглеждането, фотосесиите (то къде, замък без подобаващо количество снимки?!), кафе (сок)-паузите стана сравнително бързо (половин ден в нашия случай).

Отбихме се набързо и в туристическия офис на Фонтeнбло да видим какви други идеи могат да ни предложат за оставащата част от деня и от дума, на дума се избистри идеята да скокнем до гората на Фонтeнбло. Взехме карта (и още няколко други карти за места наблизо, които ни се видяха интересни за посещение), записахме напътствията и хайде и ние в гората.

В туристическия офис на Фонтeнбло намерихме много материали за гората около градчето. Стори ни се любопитно, видя ни се не много далеч и хайде и ние там. Та,

Гората на Фонтeнбло

е интересно място (не само сред парижаните, които искат да забегнат от големия град за ден) – преди място, където френските крале са ходели на лов, днес изглежда като оазис за любителите на природата с многото си километри пешеходни пътеки, възможности за вело походи, езда, детски площадки. Нещо, което ми се стори необикновено в тази гора е големия брой разпръснати гранитни блокове и ситния морски (речен) пясък по пътеките и покрай дърветата. Маршрутът, които си избрахме беше около 4 км, добре маркиран и сравнително лесен.

В началото си мислех, че ще ни е малко скучно в тази гора, но се оказа забавно и малко нереално да ходиш из гората заобиколен от тези големи камъни, а пясъка да ти дава усещане, че на близо има вода. Когато завършихме 4 км си тур из гората все още беше следобед (макар и късен) и решихме – видяхме брошура в туристическия офис – да скокнем до

Барбизон

10 – 15 минути с кола от гората и вече сме в малко градче, пълно с галерии и много художници. Старите каменни къщи, където Millet, Rousseau и техните компании са се събирали сега са галерии и кафенета, а по малките улички тук таме се срещаха хора, които си пиеха питиетата, говореха си и невъзмутимо оглеждаха минувачите " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Пълна идилия! И ние се възплозвахме добре от нея, за по питие време " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

За вечеря бяхме решили да наминем към

Море-сюр-Лоан (Moret-sur-Loing)

Пак на около 10 – 15 минути с кола, от информацията, която взехме от туристическия офис пишеше „средновековно“ градче … звучи оптимистично, пък и било известно със солените си палачинки!!! Но това, което заварихме там далеч надмина очакванията ни

Река Лоан (Loing),

пълна с деца, които плуваха наволя в нея, големи компании, които се бяха събрали покрай бреговете на реката, съботен пазар, продължаващ до здрач и много смях и глъч звънтеше из улиците (някакси ми напомни за моето детство на село

Голяма готическа катедрала,

средновековни кули, които някога са защитавали старият град, а каменната ренесансова сграда на кметството май не бива да се изпуска (изглежда като много впечатляващо творение на архитектурата). Естествено, намерихме и

палачинките, за които бяхме дошли,

трудното беше да намерим места за сядане :), но в търпението е решението, та почакахме и ето ни и нас, борейки се над изкуството. Мдааа, от къде тръгнахме, до къде стигнахме …, ама май недоволни нямаше. Малко преди полунощ се запътихме обратно към хотела и замечтахме за неделните „потайности“, които чакаха да бъдат открити

Неделя – оказа се, че точно въпросната неделя на хиподрума на Фонтенбло има

конни състезания (Le Grand Parquet)

Предишният ден видяхме много рекламни табели за това събитие и решихме, че така и така ни е на път, да използваме моментът и да наминем да погледнем за какво става въпрос. Мда, конни състезания. Досега не бяхме имали възможност да се наслаждаме на живо на такова събитие, ама стриктно спазвайки идеята за поне едно ново нещо през годината и ето и нас, там в масовката.

Много коне, много коли, много народ

(то, ето защо предишният ден нямаше никой в замъка) оставиха впечатлението, че е доста известно събитие. Оказа се и с доста дълга история – чак от далечната 1920 година. Интересно беше, снимахме, купихме си дори снимка с един от конете, който гледахме (то картички нямаше ;), пък как да се знае, че сме били там :). Поседяхме, погледахме, помотахме се около час и половина из паркета и след това единодушно решихме, че е време да продължим пътуването си.

От цялото това гледане, возене и отриване през почивните дни, следващото място най-силно ни впечатли (сигурно, защото не го бяхме чували и случайността ни намери) –

Vaux-le-vicomte

(http://www.vaux-le-vicomte.com/en/decouvrir/ ). Това бароково съкровище от 17 век, се намира само на 50-тина километра от Париж (влаковете през почивните дни са няколко на брой от Париж, но не много на често, слиза се на гара Verneuil l’Etang и от там минибус на замъка). Ама при възможност, май най-добре с кола

Градините бяха просторни и много приятни за разходка. Има вход, но и намаление за семейства с деца. Пак нямаше много хора, което си беше чист бонус. На спокойствие си разгледахме „замъчето“, а тази година ни се ще да се върнем за съботните „Candlelit“, и да се порадваме на мъждукащи светлини на 2000 запалени свещи из замъка и градините му В детайлите ще да е истината и определено Viva la France за почивните дни

Не сме били навсякъде, но то е в нашия „да-се-посети-лист“!

Автор: irenako

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Франция – на картата:

Другата Франция

Booking.com