Законът за радиото и телевизията е приет преди 19 години (1998 г.). С него се въведе директивата Телевизия без граници – едно условие за откриване на преговори за присъединяване към ЕС и, по-късно, за приемане на България в програма МЕДИА още тогава, а не – подобно Румъния – след присъединяването през 2007 г.

Законът е изменян 46 пъти, от които близо половината са технически необходимите закони за поредното обвързване със Закона за държавния бюджет. Немалка част обслужват конюнктурни интереси – ето само два примера, които са изисквали по два изменителни закона, защото конюнктурната цел не е обслужена добре само с един – и се налага поправка или допълване на поправката:

• успешно да се продаде ТВ2  (защото друго е, ако има цифрово must carry по закон) или
• как да не се променя ръководството на БНТ въпреки принципа на мандатността.

Конюнктурните изменения са проблем, а не броят на измененията.  Смятам впрочем – обратно на разпространени възгледи – че броят на измененията на един закон сам по себе си не е симптом за качество на законодателството:  много изменения може да са сигнал, че законът е лош или, в други случаи,  че законът е добър. Или просто че предметът е високотехнологичен и се променя бързо.

Едва няколко изменения  на ЗРТ – от 2000 г., 2006 г., 2010 г. – имат интеграционно естество и съществена връзка с динамиката на медийното законодателство в Европейския съюз. Последният ЗИД на ЗРТ, приет през януари 2017 г. и обнародван в ДВ, бр.8/2017  принадлежи към тази малка група.

Какво обаче се е случило със законопроекта на МС   на парламентарната фаза?  Ако  се сравни  законопроектът на МС с обнародвания ЗИД ЗРТ, става ясно, че

• предложенията на вносителя, отразяващи  Решение 376/13 на Съда на ЕС за мултиплексите –  а именно отменяне на  разпоредби от Закона за електронните съобщения (чл. 47а и чл.48, ал. 3) и от Закона за радиото и телевизията (чл. 116и) –  са гласувани и  обнародвани отделно в ДВ, бр.103/2016 г.
• в ЗИД ЗРТ 2017 остават само разпоредбите, въвеждащи  чл.3 ДАВМУ в чл.5 ЗРТ – но и в тях са внесени  промени:  лексиката на директивата (открито, сериозно и тежко нарушение), както е в проекта на МС – се заменя с произволна (съществено и грубо нарушение)  – защо? Бони Петрунова – заместник-министър на Министерството на културата – не е реагирала  (вж стенограмата от второ четене в комисията). Според Славчо Атанасов, който предлага промените:

Правим това, защото Законът за радиото и телевизията ползва точно тези понятия.

Всъщност не – а дори и да беше вярно, това за какво е аргумент? Директивите имат за цел да сближават националните закони – което няма да стане, ако държавите използват домашни термини. Сега всички държави ограничават препредаване на тв програми при открито, сериозно и тежко нарушение, само България – при съществено и грубо.

Тук всичко не е кой знае какво и може всякак, но спомнете си за директивата за задържане на данни, която предвиждаше задържане на данни при тежки престъпления –  имаше протести заради опитите при въвеждането на директивата в ЗЕС   думата тежки да се замени с друга.

На втори юни ( откакто бунтарят Ботев е припознат у нас за велик българин), се пише и говори много. Заслужено. Какво да добавя?

Нещо лично.

Имам дълг към поета. Изглежда малко мистично, но нека споделя.

През лятото на 1975 година кандидатствах с български език и история в Софийския универститет. Падна се тема, свързана с творчеството на Ботев.

По онова време беше обичайно кандитатите за студенти да учат “теми”.  Ходеха на частни уроци. Те масово се ползваха от амбциозните родители като допълнение към образователната система, която явно не гарантираше успех в живота на любимите отрочета без допълнителното усилие в рамките на неофициално съществувщата паралелна действителност.

Моя милост реши на своя глава да постъпи нестандартно. Вместо “теми”, подготвих цитати. Стори ми се по – важно да прочета и запаметя оригиналните произведения на авторите.

“Падна” ми се Ботев. Как точно беше формулирана “темата”, не е важно.

Когато обявиха автора, написах на белите чернови куп цитати от него. После ги вградих в моята интерпретация на “темата”.

Резултатите от изпита първоначално ме смразиха. Не се виждах изобщо в списъка с издържалите изпита. Допусках да не са ми харесали “произведението”, но чак пък да съм изпаднал под чертата с двойкаджиите…

Приятелят, с когото отидохма де четем списъка на “стената плача”, в един момент се изсмя: “ не гледаш където трябва, ти си първи”.

Иначе казано, Ботев беше моят патрон, който ме изстреля в живота. Дължа му благодарността на куршум, получил ускорение и вдъхновение.

Share on Facebook

Стартът на Falcon 9 с товарният космически кораб Dragon към МКС бе отложен. За това се съобщава в Twitter акаунта на компанията SpaceX.

След като ви показах "Германия счупи рекорда за ток от слънцето, за ден 2" и "Германия счупи и месечният рекорд за ток от слънцето" беше повече от логично да видим и, как стоят нещата във вятърния сектор. Оказа се, че...

От космодрума Куру , Френска Гвиана, успешно бе изстреляна РН Ariane 5 с два спътника . Транслация на старта бе реализирана на сайта на компанията АрианаСпейс.

Американската компания Virgin Galactic проведе поредния изпитателен полет на своя туристически суборбитален космически кораб SpaceShipTwo модел Unity, по информация от прес релиз на компанията.

Какво да очакваме от екранизация на класиката на Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес“? Съвсем скоро Кенет Брана ще ни даде отговор на този въпрос, както и на всички загадки в историята, режисирайки лентата и сам въплъщавайки се в ролята на „най-добрия детектив в света” Еркюл Поаро. Първият официален трейлър на 20th Century Fox вече покорява зрителите....

Популярното сред българските деца Малко таласъмче на писателя Никола Райков се отправя на най-голямото си приключение досега, за да опита да покори и англоезичния пазар. Първата по рода си приказка-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче“ ще търси подкрепата на родители от цял свят за издание на английски език, ползвайки платгормата за групово финансиране Kickstarter. Приказките...

Открита лекция на френският писате и сценарист Фредерик Бегбеде за „писането, живота и любовта“ ще бъде акцентът на първото издание на фестивала за драматургично писане за сцена и екран From Page To Stage. Формът ще се проведе в периода 28 юни – 1 юли във Варна и ще протече под формата на интензивен тридневен уъркшоп, в...

Пламен Асенов

Анастас Константинов

Отиде си Анастас, няма го вече.

Няма никога повече да си говорим за връзката между изобразителното изкуство и квантовата физика. Няма да обсъждаме сценария за документалния филм, който щяхме да правим за него, но така и не успяхме. Няма с по една голяма, пълна чаша в ръка, да потъваме из дебрите на приказната му галерия в Стария град или да замръкваме на вълшебното дворче, за което написах стихотворение преди много години.

Няма, защото вече и Анастас го няма.

Големият художник си е голям художник, дори мъртъв.

Обаче светлината си го взе без време. Освен многото нарисувани, той остави на земята и много ненарисувани картини.

Предполагам, че си носи четките горе. Ако не – ще оскубе нещо небесно и ще си направи, сигурен съм.

Шест години след началото на войната в Сирия, най-важната задача за Русия и Иран – оцеляването на режима на Башар Асад – е постигната. На фона на това, обаче, липсва идея как страната ще бъде обединена. Нещо повече: стратегията на режима за конфликта се влияе от фактори, които през 2011 – 2012 не съществуваха. В момента важни фактори са руските и иранските сили и интереси, както и съзвездието от малки и големи проправителствени милиции, които Повече [...]

Шест години след началото на войната в Сирия, най-важната задача за Русия и Иран – оцеляването на режима на Башар Асад – е постигната. На фона на това, обаче, липсва идея как страната ще бъде обединена. Нещо повече: стратегията на режима за конфликта се влияе от фактори, които през 2011 – 2012 не съществуваха. В момента важни фактори са руските и иранските сили и интереси, както и съзвездието от малки и големи проправителствени милиции, които Повече [...]

Йосип Новакович е писател с балканска душа и глобален поглед. С вкус за абсурда и мрачния хумор, но и с много любов към човека той изследва пределите на човешката душа. Заравя се в тъмните гънки на миналото в търсене на обяснение за днешната несигурност. Много от разказите му се развиват на фона на войната в...

Когато чуете някой да парадира с хетеросексуалността си, т.е. със своята мъжка потентност, при това без някой да го е питал или да го е предизвиквал на тази тема, това е сигнал за избиване на комплекс. В българската политика, която е отражение на местния манталитет ( и съответните му комплекси) хомофобията не за първи път избива на челото на претендентите да ни спасяват от опасните хомосексуалисти. Новоизлюпеният политик Марешки обаче наистина успя да внесе новаторска нотка в тази притоплена манджа с връзката, която направи между заподозрените от него хомосексуални политици и опасността да ни вкарат във война. Не с коя да е страна, а именно с Русия, където хомофобията, подобно на Третия райх, е издигната в ранг на държавна идеология.

Досегашните борци срещу “обратните”, като Сидеров, винаги са изтъквали своята загриженост за моралното здраве на нацията като основание за сексистките спекулации- макар самият Сидеров да е известен с чисто голото си позиране за мъжко списание от зората на демокрацията. Впрочем не съвсем “чисто”, доколкото на една от снимките беше поприкрил една много малка, но съществена част от мъжката сексуалност с очила за слънце ( още тогава психолозите би трябва да са алармрали, че си имаме работа с оригинален субект, който ще блесне по особен начин- от главен редактор на в. “Демокрация”, през приближен и говорител на шефа на проруската корпорация Мултигруп Илия Павлов, до вожд на войстващия путинизъм и прероден, дори смирен днешен коалиционен партньор на обилно ругания от него преди Бойко Борисов).

Връзка с официална Русия и нейния лицемерен поход за морална чистота, направо арийска, са правили и правят заклетите ррашизоиди у нас, но винаги като реверанс към водещата роля на точно тази Русия като образец за подражание. Марешки обаче е новатор като обяви подозираните от него хомосексуалити в политиката като заплаха за националната сигурност не заради някакво вътрешно разложение, което носят като мъже под прикритие и жени като себеусещане, а защото са зависими.

Въпросът, който увисва по този повод, е от кого точно са зависими, че можели да ни вкарат във война с държавата, от която Марешки си е взел съпруга? Има два варианта за потенциален отговор на тази загадка.

Единият е в хипотезата западни злодейски тайни служби да събират компромати ( по руски образец) срещу въпросните български политици, промъкнали се покрай бдителния Марешки в парламента и във властта, за да ги накарат да навредят на прекрасните ни отношения с Москва до степен, че направо да избухне Трета световна. Защото една война на Русия с България ( без значение дали заради хомосексуалисти или заради интриги на социалисти, комплексирани провинциалисти, руско-български националисти и т.н.) означава точно това. Защото България е в НАТО и НАТО е в България, която се ползва от защитата на прословутия член.

От такъв сценарий излиза, че НАТО не може да измисли друг претекст за война с Русия, с която ужасно много им се иска на всички да воюват, освен като насъскат тайните български хомосексуалисти да създат казус бели, повод за война. Човек трябва да мисли обаче с обратната част на тялото си спрямо главата, за да си въобрази подобна глупост.

Тогава? Това излиза, че самата Русия иска да воюва с НАТО, подстрекавйки зависимите от неприлична информация от сексуален характер български политици да извършат нещо наистина адски неприлично, за да предизвикат Путин да задейства онези ракети, самолети, кораби, хеликоптери и подводници, които трупа на няколкостотин километра от нашата държавица в окупирания полуостров Крим.

Кое от двете идиотщини Марешки има точно на ум, когато говори за опасността от война с Русия заради неизвестните нему ( но заподозрени като) хомосексуалисти в българската политика? Или има и някаква трета, съвсем тайна теория, която Марешки крие от нас поради нейната срамотност, обладявайки някаква вътрешна, ама дълбоко вътрешна информация по темата за войнолюбвите български хомосексуалисти?

Избирам да предположа, че Марешки е тайно зависим за явно дългите си финансови позиции, които му позволиха да извърши невиждан, най-големият досега явен подкуп в историята на демократичното пазаруване на гласове в България, поддържайки ниски ценни на горива и лекарства с претенцията да е Робин Худ. Никой истински безнесмен не прави такава инвестиция в народната любов без политически сметка. Марешки си я направи добре, но кой е истинския кръчмар, това не знаем. Знаем само, че дори от темата за хомосексуализма Марешки е в състояние да изгради някаква мисловна конструкция, свързана с обсесията му да защитава Русия от България.

Познайте от кого би могъл да е зависим този титан на стратегията за проникване във високите етажи на властта кто пореден троянски кон на Москва, който смени амортизирания Сидеров ( пистата му на морален защитник на руските ценности явно се изхаби от прекомерно риене и по съседния коридор пуснаха на препуска друг троянец, докато Сидеров го завързаха в управленския коневръз в София и му дадоха парче от управленския морков, за заслуги към рашизма-бойковизма у нас).

Дали по този повод не го държат на за юздите онези, които притежават съответните компромати за зависимостта му?

Share on Facebook

Точно 40 изложители ще се включат в „Алея на книгата” – Пловдив 2017, организирана от Асоциация „Българска книга“ от 13 до 18 юни 2017 г. на пл. „Централен“ в града под тепетата. Алеята се провежда заедно с 15-тото издание на „Пловдив чете”, чийто домакин е издателство „Жанет 45”. „Аз чета” е медиен партньор на двете събития и...

В продължение на над 10 години се движа след винени маниаци, занимавал съм се доста с винен маркетинг, бил съм и на десетки дегустации, но така и не успях да развия уменията и познанията, които да ме доближат до това да мога да говоря с часове за вино. Разбира се, познанията ми вероятно са повече...