За трета поредна година се провежда конкурсът Уики обича Земята България 2017 и всеки, който желае може да снима или изрови от вече готовите си снимки и да сподели снимка на природни забележителности от България и да участва.

Както всяка година уикипедианците са подготвили дълъг списък с местата, които са включени в инициативата и той е тук.

Ако разполагаш със снимки от тези места особено ще е чудесно да ги споделиш, за да има за ползване от всички информация за тях:

• Тисата, обл Благоевград
• Дупката, обл Пазарджик
• Горна Топчия, обл Ямбол
• Еленова гора, обл Стара Загора
• Мантарица, обл Пазарджик
• Бяла крава, обл Велико Търново
• Казаните, обл Смолян
• Букака, обл Шумен
• Бели Лом, обл Разград и Русе
• Кутелка, обл Сливен
• Орлицата, обл Сливен
• Соколата, обл Благоевград
• Чамджа, обл Пловдив
• Изгорялото гюне, обл Пловдив
• Габра, обл Кюстендил
• Казъл черпа, обл Кърджали
• Адрачлъка, обл Сливен
• Боровец, обл Кърджали
• Чамлъка, обл Кърджали
• Шабаница, обл Смолян
• Вълчи проход, обл Варна

Снимките следва да са с енциклопедична, информационна стойност. Снимки с хора, с лица по тях по-скоро не са подходящи. Както и снимки с воден знак на тях.

Всеки може да участва с колкото желае снимки. Няма изискване кога да са правени снимките. Единственото важно е да са авторски – твои. И да си съгласен да ги споделиш с отворен лиценз.

Личното ми мнение е, че не е нужен конкурс, както и награди, за да се допринася за Уикипедия. Но ако самото допринасяне не е достатъчно за теб като основание – ето го – ще има и награди! Срокът е до края на юни.

Знанието трябва да е свободно. Само така е споделено и живее пълноценно.

Хайде.

Тестена закуска розички с кисело мляко и сирене

Продукти за розичките със сирене

За тестото:
1 яйце
1 и 1/2 чаени чаши кисело мляко
1/2 супена лъжица сода бикарбонат
1/2 пакет суха мая
1/2 лъжица захар
4 чаени чаши брашно
1 супена лъжица растително масло
За плънката:
200 гр. сирене
1 яйце
100 гр. масло

Приготвяне на розичките със сирене

В малък съд смесвам сухата мая (може да се замести с 1/3 кубче обикновена мая) с вода, брашно и малко захар до получаване на гъста каша. Прясната мая се познава по това че за десетина минути тестото удвоява обема си.
Така стартираната закваска се изсипва в дълбока купа. Към нея се прибавят яйцето, киселото мляко, содата бикарбонат, брашното, солта и лъжицата олио. Омесва се тесто и се оставя да втаса. Скоростта с която втасва тестото зависи от температурата. След като тестото удвои обема си се разточва кора с дебелина около 5 мм. Изрязват се правоълници, подходящи за навиване и направа на руло с плънка сирене. В отделен съд сиренето се натрошава и се смесва с белтъка на яйцето. Жълтъкът се отделя за глазура на розичките.
Взема се един правоъгълник от тесто и се намазва с разтопеното масло. Равномерно се поръсва със сирене. Тестото се навива на руло. Рулото се нарязва на кръгове. Кръговете се подреждат в намаслена тава на равномерно разстояние
Така получените розички оставяме да втасат и намазваме с разбития отделен жълтък.
Печем розичките със сирене във фурна с температура 180 градуса за около 40 минути.

The post Розички със сирене appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

След водопада от рекорди, за които ви разказах и показах във "Вятърът на промяната в ... Германия" и "Германия счупи и месечният рекорд за ток от слънцето" е редно да видим и причините довели до тях. И за това па...

Скромните ми усилия до допринеса за националното освобождение на България от постколониализма на съветските ни владетели ми донесе (не)очаквано голям успех в личен план: вече не ме канят на телевизионни диспути с рашизоиди и така ми е спестен позорът да споря с тях в качеството си на “екстремист” спрямо “нормалните”. За съжаление обаче успешният ми бойкот чрез отказ от легитимирането на рашизоидите като нормални, равностойни, адекватни и прочее носители на “другата гледна точка” субекти в публичното разпространяване на лъжи няма как да се превърне в колективна позиция, докато антибългарската дейност на рашизоидите не бъде поставена извън закона.

В България рашизоидността е възприета за нормалноТО състояние на духа ( и тялото, закичвано с кича на модерните рашизоидни знаци, като т.н. гергиевска летичка). Чуждопоклоничеството е на пиедестал. Без рашизоиди, а често и без преобладаващото им числено превъзходство ( например в дискусиите но БНТ в “Референдум”), не минава нито едно предаване на историческа тема, засягаща по някакъв начин интересите на Москва. В  каналите с голяма аудитория това е правило.

Целта да се приучи аудиторията да възприема рашизоидността за нормалност, като систематично бива облъчвана с  физиономиите и с онова, което бълват устата им, е практически постигната. Но ако питате началниците от Кремъл, те сигурно ще кажат, че може и повече да бъде направено. И ето, че вече се случва “нещо повече”.

Опитвам се да спазя правилото си и да не влизам дори в задочен спор с носителите на рашизоидността у нас, като Светлана Шаренова. Но днешната телевизионно нахалство, демонстрирано от носителката на московска награда, връчена й лично в Кремъл от премиера Медведев ( на стойност 1 милион рубли) за заслуги в проруската пропаганда у нас , не ми оставя друг шанс, освен да реагирам поне конспективно. Защото награданета не само обяви, че ни се полага Путин да ни е патрон на националия празник 3 март следващата година, но изгърмя патрона на самопринанието, че руският президент вече бил поканен от “няколко неправителствени организации”, сред които и БПЦ.

Извинявайте ( другари и другарки) управляващи, но Шаренкова днес ви показа кой “кара влака” в България- ако случайно не знаете. Защото видната персона от редиците на руската пета колона съобщи, че Путин може да се разпорежда тук без  значение какво мислят за това т.н. български власти. Да припомня ли как предшествениците на Путин, съветските самодържци, си уреждаха подобни “покани” и с какво завършваха те?

Съветските “интернационалисти”, барабар с българските им слуги, бяха “поканени” да спасяват социализма в Чехословакия през 1968 г., а преди това по същия скалъпен сценарий с участието на местни марионетки през 1939 г. бомбардираха Финландия и я налазиха с огромна “освободителна” армия ( громена унзително месеци наред от малкия, но героичен финландски народ, превърнал се в едно голямо опълчение срещу пълчищата нащественици). Тази форма на самопоканване за покоряване на непокорни съседи е използвана от съветските агресори многократно и другаде- например в Афганистан през 1979 г., където “поканата” струваше живота на милиони избити от съветските “гости” афганистанци.

Сега Шаренкова, която продължава да повтаря лъжата на руския посланик в София Макаров, че Путин не бил посещавал България от 10 години ( макар да беше тук в качеството си на премиер през 2012 г.), кани Путин в духа споментите по-горе традиции.

Друга гледна точка?

НА СНИМКАТА: Въпреки наложеният от СССР на Финландия неутралитет  след Втората световна война финланците помнят своите герои от съпротивата срещу “поканените” съветски агресори, като маршал Манерхайм, на когото е наречен един от най-големите булеварди в столицата Хелзинки.

Share on Facebook

Share on Facebook

Като част от партньорството си с Националния център за книгата на НДК, всеки месец „Аз чета“ представя предстоящите литературни събития на територията на Литературен клуб „Перото“. Вижте какво ви очаква през юни. От 2 до 7 юни се провежда Националната седмица на детската книга, в рамките на която децата развиват таланта си да пишат и се учат...

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-bzhezhinski-si-otide-no-rusiya-da-ne-barza-s-shampanskoto

Отиде си Збигнев Бжежински.

За мен това казва всичко, но за който не знае, да поясня – Бжежински беше основният стълб на западната политическа мисъл и политическо действие в модерната епоха. Още от началото на 60-те, времето на Кенеди и Карибската криза, името му е пряко свързано с най-значимите събития и горещи точки в световната история – Виетнам, Китай, Кемп Дейвид, Хелзинки, Афганистан, Полша и Солидарност, Чехия и Харта 77, Империята на злото и какво ли още не. Задно с Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и папа Йоан-Павел II, Бжежински е четвъртият – а може би първият, но да не ги класираме – човек, който има огромни лични заслуги за рухването на СССР и комунистическата система изобщо. На всичкото отгоре, преди 20 години той издаде „Голямата шахматна дъска”, книга, в която прогнозира днешния свят и обясни защо именно Украйна ще е централна точка на сблъсък между Русия и Запада. Така че ако искате да знаете как ще се развият и занапред нещата около този конфликт – прочетете книгата за домашно.

Няма да влизам в повече подробности. Макар никога да не успях да се видя на живо със Збигнев Бжежински, радвам се, че живях по едно и също време на една и съща планета с него и, макар късно – поради Желязната завеса, но прочетох някои от книгите му.

Разбира се, в Кремъл и неговите политически околности, например на „Лубянка”, със сигурност са гръмнали шампанско по повод смъртта на Бжежински. Но руснаците имат наистина малко поводи за радост в скапания си живот, а много обичат чашката, затова често прибързват с черпенето, пък после се хапят отпред и отзад. Защото, макар вече без Бжежински, тях ги чака пореден цикъл провали по всички фронтове, отворени в откритата им война срещу света.

След като вече пети месец Владимир Путин не успява да се срещне с Доналд Тръмп, когото руската пропаганда величаеше като кремълския човек във Вашингтон, руският император въртя, сука, но се опита да замаже тази срамотия чрез бърза среща поне с новия френски президент Еманюел Макрон. Това е ход, чрез който господарят на Кремъл се хвърля в отчаяна акция да спаси каквото може от историческия френски афинитет към Русия, тъй като на самите избори не успя да пробута за президент протежето си Марин льо Пен.

Добрата новина за света е, че в Париж Путин удари на Макрон и по време на общата пресконференция трябваше да изслуша от него твърде неприятна за самочувствието си лекция за това какво може и какво не може да си позволява пропагандната машина на една държава, пък била тя и волната Русия.

„Органи за влияние и за зловредна пропаганда” – така Макрон официално нарече Russia Today и Sputnik – двата основни медийни рупора на Кремъл в хибридната война, чиито главен удар е срещу единството на Европа и евро-атлантическото сътрудничество.

Добра новина е също, че Макрон отряза Путин по темата за сваляне на санкциите, докато Русия не върне Крим и не спре да подкрепя сепаратистите в Украйна. На което кремълското джудже величествено отговори – сякаш Мария Захарова му е плюла в устата – с тъпото пропагандно клише, че санкциите не спомагат за стабилността.

Спомагат, спомагат. Ако не бяха те, Русия съвсем миролюбиво щеше да се разпищоли не само из украинските, а също из други съседни и несъседни земи.

Намирате това за необоснована хипотеза ли, за долна инсинуация срещу милите руснаци, обвинявани напоследък за всеки световен грях?

На балканската карта има държава, наречена Черна гора, която от десетилетия е доста проруски ориентирана. Обаче щом черногорците решиха да станат член на НАТО, оказа се, че руските им братя ги третират като предатели. „Русия открито се намесва в нашите вътрешно-политически въпроси, на което ние, разбира се, гледаме с неодобрение – заяви преди броени дни Сърджан Дарманович, министър на външните работи на Черна гора и поясни: „Русия през последните години се противопоставя на разширяването на НАТО. Ние решихме сами да определяме своите основни цели и бяхме удивени колко силно Русия се намеси”.

Да-а-а, обаче ние не бяхме изобщо удивени, г-н Дарманович!

Всъщност и вие не би трябвало да бъдете, но, кой знае защо – сте. Или просто така се казва на дипломатически език, или не сте чели Бжежински, макар че това звучи доста невероятно за кой да е съвременен външен министър. Но да се върнем на Путин в Париж. Посещението все пак донесе една недобра новина – Макрон също може да се окаже удивен след време заради изразената от него готовност Франция да засили сътрудничеството с Русия в битката срещу Ислямска държава и за разрешаване на конфликта в Сирия.

Колко хубаво звучи на хартия. И колко лоша идея е всъщност.

Защото, както вече е ставало дума, граждани, Русия е част и от проблема с тероризма, и от конфликта в Сирия. Тя не е част от решението на коя да е от тези, а и много други важни теми от световния дневен ред. От тази гледна точка, теоретично погледнато – колкото повече Западът опитва да сътрудничи с Русия, толкова повече ще налива вода в руската мелница и работата ще се затяга. Но изобщо не съм удивен, че, практически погледнато, точно това виждаме да се реализира в момента, вместо да става обратното – да има натиск срещу Кремъл, който да разплита възлите.

Ах, Бжежински, май нямаше да е така, ако книгите ти са задължителни учебници по политика, а не се четат по желание!

Обаче две неща от последните дни все пак ме карат да изтръпна. Първо – думите на канцлера Меркел след срещата на Г-7, че „Европа вече не може да разчита на САЩ и Великобритания”. Според мен тук се смесват по абсолютно недопустим начин темата за европейското единство с тази за евро-атлантическото сътрудничество. Има нещо сбъркано и то е, че мама Меркел приписва на Европа онова, което важи единствено за самата нея – както, впрочем, направи и по въпроса за мигрантите.

Сега тя явно се чувства некомфортно в отношенията си с Тръмп и Мей, обаче сочи това като дискомфорт за целия ЕС. Но Германия е основен стълб на Обединена Европа, а се очаква Меркел да стане за четвърти път канцлер, въпреки хибридните атаки на Путин срещу нея, така че подобно изказване не звучи никак добре. Да, опитът да се замажат нещата, като се каже, че „Европа трябва да вземе собствената си съдба в собствените си ръце”, също е прекрасни думи на хартия, но твърде лоша идея.

Разбира се, че трябва да развиваме вътрешното европейско единство и България е сред най-заинтересованите от това страни. Но що се отнася до общите заплахи, водеща от които продължава да е Русия, то Европа сама, без САЩ и Великобритания, е „за мустака”, както казваше един мой дядо.

И случайно ли точно на този фон руският слон Сергей Лавров пак стъпи в стъкларския магазин на световната политика, като отправи поредното предизвикателство за необходимостта от изграждане – под егидата на Путин, разбира се – на някакво „ново икономическо пространство от Атлантическия до Тихия океан”.

И Лавров, горкият, се опитва да играе на Голямата шахматна дъска. И той иска да направи своята „малка глобализация”. С други думи – тъй като Русия, дори с цялата си грандомания, не може да се види като истински световен лидер, тя иска да ограничи процеса на глобализация до Евразия, където Москва може да претендира за столица.

Така, де, само географски погледнато, но и това е нещо. А хич?

За да не е съвсем без хич, Кремъл тъче политическото платно на много станове и не се свени да се замесва дори в твърде дребни интриги, колкото да поддържа напрежението там, където то е полезно за нейните цели.

Не сте съгласни с определението „дребни” за руските интриги ли? Ами какво беше репликата за славянските букви, посяти като войнишко семе в невинна девица – чрез вятър откъм македонските земи. Добре, де, щом лично негово императорско величество участва в такава дребна интрига, тя се превръща в едра, съгласих се. Но какво да кажем за другият случай, който зацапа българската политика – идеята точно новият император Путин да е патрон на 140 години старото Освобождение.

Вижте сега, винаги съм смятал, че да се произнася думата „патрон” в присъствието на думата „Макаров”, си е занимание опасно. Още повече – ако на последната си среща премиерът Борисов и руския посланик Макаров наистина са обсъждали подновяването на проектите „Южен поток” и „Белене”, както някои твърдят.

Но иначе идеята Путин да е патрон на българския национален празник сама по себе си е поредната дребна интрига. Поне доколкото този път е лансирана не от самия бащица-император, а от простите българо-руски подлоги – Първанов, БСП и останалите червенотиквеничковчета.

В цялата работа обаче най ме втрещи един от техните аргументи – че е добре точно Путин да се заеме с патронажа на събитието, защото, освен всичко друго, той, горкият, не бил стъпвал повече от 10 години в България.

Ами хак му е. Мен като не ме щат в Русия – не ходя там. Защо Путин ще идва тук, след като ние не го щем.

Нали вече му сърбахме попарата с големия енергиен шлем, за който платихме грешни пари и на руските, и на нашите зяпнали гарджета. Нещо повече – сърбали сме не само неговата лична, но и цялата руска попара, която от столетия ни изгаря устните.

Не е добре обаче, граждани, че измежду нас май има такива, които помнят трудно, но за сметка на това забравят лесно подобни болки.

А като го няма вече и Бжежински да ни напомня…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Намали скоростта на 50 – тук ВСЕ ОЩЕ живеят хора! – гласи надписът при влизането в село Крушуна. Днес намаляваме скоростта, за да обиколим Ловеч и околностите му. Приятно четене:

Ловеч и околностите

Крушунски водопади и Деветашка пещера

Време беше да изпълня един дълго чакан маршрут на север.

Северна България ми е много непозната и дива

След като пропътувах доста километри в Южна България и братските страни Сърбия и Македония дойде реда и на тази наша мила Северна България умишлено пренебрегвана от властта дълги години наред.

Тръгнах към магистрала Хемус с предразсъдъци

признавам си. Очаквах да видя един обезлюден регион, които обаче има невероятна природа и добронамерени и скромни хора и честно казано точно това видях. Още по разбитата магистрала Хемус се забелязва, че заминаваш към другата България. Продължават ремонтите по тунелите, а неравностите по магистралата са ненадминати. Може би само отсечката на Тракия при Пазарджик може да се конкурира с Хемус.

Пътя при Ябланица стана двулентов, които веднага ми напомни за добрия стар път от Петолъчката до Бургас. Търсачи на силни усещания не липсваха и тук като летяха в насрещното срещу мен необезпокоявани, но ние сме им свикнали на родните безсмъртни джигити. Пристигнах в

Ловеч

на обяд. Изключително тих, спокоен и чист град.

Невероятно безвремие

е обзело града. Хората са изключително спокойни и не видях за тридневния ми престой в тоя град някой някъде да се забърза или да направи някакво рязко движение. Много странно ми беше. Обиколил съм много малки градове в Родопите, Пиринско и по морето, но такова спокойствие никъде на съм видял да цари.

Хотелът беше много добър за цената си и хората бяха изключително любезни навсякъде. За днес си бях отделил обиколка на крепостта „Хисаря“, стария град „Вароша“ и Къкринското ханче.

Крепостта

е уникална. Много пари са инвестирани в нея от ЕС приблизително към 1 милион и 200 хиляди, което веднага дава резултат. Крепостта е поддържана и чиста. Навсякъде има информационни табели и много модерно осветление. Не мога да не спомена и

внушителния паметник на Васил Левски

извисен над самия град. Паметника създава един патриотичен дух, които ми липсва леко в градовете в Южна България. Входа за крепостта е 4 лева за възрастни.

Къкрина, България

Без да губя много време тръгнах към

Къкринското ханче

в леко дъждовната сряда. Пътя до там е като в джунгла. Невероятна гъста растителност.

Селото е много малко

и обезлюдено. Самото Ханче се явява своеобразен център на селото и главна сграда, която свети на фона на цялата мизерия. Тук ни посрещна екскурзовод входа бе 3 лева.

Ханчето се разглежда за 20-30 минути. В момента му правят някакъв ремонт, но си личи старанието на хората да съхранят историята на това място.

Прибрах се в хотела. Време бе за кръчма. Силно препоръчвам ресторант „Драката“, а още по силно препоръчвам Ловешката гроздова ракия!

Четвъртък бе доста хубав и слънчев ден. Пия едно двойно бързо кафе и след 20 минути натискам газта към

Деветашката пещера

Пътя става равнинен. Деветашката пещера е природен феномен. В нея живеят над 35 хиляди прилепа. Много внушителна пещера с огромни размери. Вземете си връхни дрехи в пещерата е студено и влажно. Не успяхме да видим прилепи през деня, но лястовичките и врабчетата не спираха да ни правят компания.

Не ми хареса, че има вход към нея. По принцип съм много щедър човек, но не обичам да давам пари за нещо, което реално е природен феномен и не е необходима поддръжка. Поправете ме ако бъркам, но като цяло в самата пещера има 3 изградени пейки и много фасове и кутии от различни вафли, цигари и не знам си какво още. Тази пещера не се чисти, но това не им пречи да ви вземат 3 лева още на входа.

На 15 километра от пещерата се намират и

Крушунските водопади

Пътя до там отново познатата гъста растителност с прилично много животински свят около теб. Няма как да не спомена и западналите села. Даже в едно от тях на входа ни посрещнаха с табела, която гласеше Намали скоростта на 50 – тук ВСЕ ОЩЕ живеят хора! Много ми стана жал за тези хора. В самото

село Крушуна

има някакво развитие и някакъв туристически живот. Крушуските водопади са дестинация, която сега набира популярност, но това не ви пречи да ви вземат 3 лева за вход и 3 лева за паркинг. Естествено, аз не платих паркинга тъй като не виждам смисъл да си плащам за паркинг в западнало село.

Паркът е поддържан

Има изградени беседки, осветление, пейки. Чистотата е забележителна, навсякъде е окосено.

Водопадите са спираща дъха гледка

Има две пътеки хубаво е да се обиколят и двете като едната води към Тайнствения водопад и пещерата, а другата си е към главния водопад.

В самото село има 2-3 ресторантчета ако огладнеете от прехода. Цените са нормални все още.

Тръгнах си от Северна България с много положителни емоции

от видяното. Природата е запазена и някак си различна за мен. Хората са спокойни, а и липсват грамаданските хотели и комплекси. Явно все още няма такъв огромен интерес към тези места за инвестиция, което е добре за природата, но за хората е зле. И в самия град Ловеч наистина много добре поддържани и осветени исторически обекти. Но по коритото на река Осъм може да се направят заведения, а не да тъне в бурени и графити. Дано му дойде времето и на него.

Тръгвам си с обещанието пак да се върна надявам се този път по новата магистрала Хемус, която май май няма признаци да се строи скоро.

Автор: Антоан Данаилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Booking.com

Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море. С ферибот минахме на полуостров Крим и започнахме разглеждането му, след което се запознахме със забележителностите по южния му бряг.

Днес ще приключим обиколката на окупирания от Русия полуострхотов Крим и ще преминем през Южна Русия за да стигнем до размирния Донбас. Посещението на автора по тези места е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Редакцията не препоръчва да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Украйна се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Дванайсета част

Полуостров Крим

(приключване на обиколката и по пътя към Донбас)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

400-хилядният

Севастопол

е град на Черно море, разположен на югозападното кримско крайбрежие. Той се ползва със специален статут, защото в него се намира главната база на Черноморския флот на Русия. Основан е през 1783 година, веднага след присъединяването на Крим към Руската империя. Името му има гръцки произход и е съставено от думите „севаст“ (свещен, почитаем владетел) и „полис“ (град). Може да се преведе като „Императорски град“. Историческият център е разположен край Севастополския залив.

Градът е играл ключова роля по време на Кримската война (1853г.÷1856г.). Защитата му продължава почти една година и френският писател Виктор Юго сравнява обсадата на Севастопол с обсадата на Троя. Разрушенията от военните действия са толкова много, че посетилият го едно десетилетие по-късно американски писател Марк Твен казва, че Помпей е по-добре запазен от Севастопол. След загубата на Кримската война, на Русия е забранено да има военен флот в Черно море и градът губи значението си на военноморска база за няколко десетилетия.

През втората половина на 19-ти век в Севастопол започва да се развива туризма. През 1905 година, по време на Първата руска революция, в града избухва въоръжено въстание, в което се включват моряците от 14 бойни кораба, работници и войници. Царската армия потушава бунта, а застаналия начело на „Революционния флот“ лейтенант Шмид е разстрелян, заедно с другите ръководители на въстанието. Почти девет месеца продължава отбраната на Севастопол по време на Втората световна война, за което получава званието „Град-герой“.

В следвоенните години Севастопол е напълно възстановен и са изградени нови жилищни квартали. Наред с развитието на индустрията са открити военноморски училища, висши учебни заведения, научни институти. Сега в икономическо отношение градът е център на риболова и рибопреработката. Водещ аграрно-промишлен отрасъл е производството на грозде и вино. От тежката промишленост на първо място е производството на кораби и морски плаващи кранове. Местоположението на Севастопол определя ролята му на голямо морско търговско пристанище. Наред с автобуси, тролейбуси и маршрутки, като обществени транспортни средства се използват катери и корабчета. Туристическия поток се обслужва от 100 хотела, 200 къщи за гости, няколко санаториума и автокъмпинги, ученически лагери.

Историческите и културни обекти се оказаха толкова много, че за разглеждането на основните от тях ми бяха необходими ден и половина. Започнах с

панорамата „Отбраната на Севастопол“

Тя е открита през 1905 година по случай 50-годишнината от защитата на града през Кримската война. Разположеното в кръг живописно платно е с дължина 115 метра и височина 14 метра. То отразява най-яркия епизод от севастополската отбрана, а именно сражението на Малахов курган на 6-ти юни 1855 година. Тогава руските воини отблъскват атаките на превъзхождащата ги 2 до 3 пъти англо-френска армия. По време на германска бомбардировка през 1942 година панорамата е силно повредена. След войната е възстановена и повторно открита пред 1954 година.

Изграждането от инженерно-сроителна гледна точка на отбранителните съоръжения в Севастопол е било поверено на изтъкнатия военен инженер генерал Тотлебен. Да, същият, който организира инженерно обсадата на Плевен през 1877 година. Близо до Севастополската панорама е издигнат

паметник на Тотлебен

Най-отгоре е неговата скулптурна фигура, а по-ниско са разположени скулптурите на бойци от основните родове войска.

Приближавайки историческия център на Севастопол, усетих по-тържествена обстановка. От билбордовете около площад Нахимов разбрах, че се подготвя честване на държавния празник Денят на Русия. Беше 12-ти юни 2016 година.

Празничното настроение се виждаше навсякъде. На подиум на площада имаше тържествен концерт. Разхождах се до късно вечерта из историческата част на Севастопол. В 22.00 започна внушителна заря.

Пренощувах в автомобила на паркинга пред хотел „Украйна“ и следващата сутрин продължих с изучаването на Севастопол.

Севастополският художествен музей

е открит през 1927 година като Картинна галерия. Сега в него се съхраняват 8 хиляди произведения на изкуството: картини на западноевропейски художници; майсенски порцелан; бронзови скулптури; платна на руски и украински живописци от 19-ти век; произведения на съветското и на съвременното изкуство. Доста време отделих на експонатите в художествения музей, които съвсем не бяха малко.

Направи ми впечатление, че на пост пред Мемориалния комплекс, посветен на героите от отбраната на Севастопол (1941г.÷1942г.) през Отечествената война стояха около 12-годишни момичета.

Севастополският плаж

се оказа доста по-различен от обичайните градски плажове. Той беше бетониран и в морето се слизаше по железни стълби, както в басейн. Паркирах до плажа и първо си изпрах дрехите на един от душовете. След като се нагрях на слънцето дълго плувах в Севастополския залив. Беше приятно да гледам от морето крайбрежната алея, по която се бях разхождал, и сградите край брега.

Малахов курган

беше последната забележителност, която посетих в Севастопол. Това е тактически важна височина, на която са изградени военни укрепления. Тя се е прославила с героичната отбрана на руските воини по време на Кримската война, които в продължение на месеци отблъскват атаките на превъзхождащата ги англо-френска армия. За втори път Малахов курган се прочува през 1942 година като една от основните опорни точки при отбраната на Севастопол срещу силите на Вермахта (Вермахт са въоръжените сили на нацистка Германия).

Херсонес Таврически

е крайбрежен град, основан от древните гърци. Разположен е на полуостров в покрайнините на Севастопол. В продължение на две хилядолетия Херсонес е най-големият политически, икономически и културен център на Северното Черноморие. Този античен град е включен в списъците на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Основан като гръцка колония през 5-ти век преди новата ера, Херсонес става зависим от Римската империя през 1-ви век. Тук завършва живота си четвъртият епископ на Рим Климент І. Градът процъфтява няколко столетия в състава на Византия. По тава време много политическите противници на властта в Константинопол са били изпращани на заточение в Херсонес. През 9-ти век, отивайки към земите на Хазарите, тук се отбиват славянските просветители братята Кирил и Методий.

Князът на Киевска Рус Владимир превзема Херсонес (Корсун е славянското му име) в края на 10-ти век и се жени за Анна, сестрата на Василий ІІ. По-късно името на този византийския император ще бъде свързано с трагични страници от нашата история и ще бъде запомнен като Василий ІІ Българоубиец. През 13-ти век Херсонес е завладяван от селджукските турци, от монголците и от татарските орди на хан Ногай. Следващия век генуезците налагат своя контрол, но след това градът е ограбван два пъти при набезите на литовските князе. През 15-ти век Херсонес е напълно изоставен и престава да съществува.

Най-много артефакти са запазени от времето на Византия. Част от тях се съхраняват на територията на местния музей, който е наречен Византийски.

Край морето стои огромна камбана, която в мъгливо време е била удряна за да предупреждава моряците за скалистия бряг. След Кримската война камбаната е изнесена във Франция като трофей. Върната е през 1913 година в знак на помирение.

Инкерман

е малко градче, разположено около устието на Черна река при вливането й в Севастополския залив. Възниква през 6-ти век, когато византийците изграждат крепостта Каламита на доминиращата висока скала. В основите на тази скала по-късно възниква пещерен манастир с издълбани скални килии и черкви. Превземайки Каламита през 15-ти век, турците й дават името Инкерман, което в превод означава „Пещерна крепост“. В района са се водили тежки сражения както по време на Кримската война, така и през Втората световна война.

Пристигнах в

Инкерманския манастир

„Свети Климент“ на стъмване и той беше вече затворен. Можах да го разгледам само отвън. Този действащ мъжки манастир носи името на Климент І, който е бил римски епископ. Заради своите християнски проповеди е изпратен в изгнание от император Траян. Във вертикалната скала се виждаха нишите на монашеските килии и параклиси. Най-голямата манастирска сграда беше затворена, както и намиращата се наблизо черква „Свети Пантелеймон“.

Върнах се на паркинга, който беше на 200-300 метра под манастира. Там във фургон седеше слабичък монах и гледаше телевизия. Разбрах, че задачата му е да охранява манастирската територия. Заприказвах се с него и се оказа, че е украинец. Не пропуснах възможността да го попитам дали е против присъединяването на Крим към Русия. Той само вдигна двете си ръце нагоре и каза: „Всичко е в Божиите ръце!“.

По черен път се изкачих с автомобила до останките на

византийската крепост Каламита

Тя е служела за защита на подстъпите към Херсонес.

На крепостта видях двама около 30-годишни мъж и жена, които бяха дошли тук с мотоциклет. Видимо бяха немалко пияни и в добро настроение. Като разбраха, че съм от България ми се зарадваха. Жената предложи да отидем при нейна приятелка и четиримата да се повеселим. Отказах. Минало ми е времето за такива веселби.

Кримски татари, или вековната историческа вражда между руснаци и татари

През 13-ти век Крим е нападнат от монголците, а в последствие е разорен от татарската орда на хан Ногай. Самата древноруска държава е под татаро-монголско робство от 1240 година до 1480 година. Държавата наречена Златна Орда приема исляма в началото на 14-ти век, а през 15-ти век се разпада на няколко ханства. По времето на руския цар Иван ІV са превзети Казанското и Астраханско ханства. Най-голямо и силно е

Кримското ханство,

в чиято територия освен полуострова влизат земите на днешна Южна Украйна и днешна Югозападна Русия. Основано в 1441 година, то става васално зависимо от Османската империя през 1478 година. Назначаването и смяната на кримските ханове става от султана в Истанбул.

От началото на 16-ти век започват

татарски набези

в руските земи, а в отговор руски отряди нападат ханството. Вземането на пленници и продажбата им като роби става един от основните икономически отрасли в Татарското ханство. За два века са

продадени в робство

три милиона украинци, поляци и руснаци. Робския труд се е ползвал в Турция, Близкия Изток и дори в някои европейски страни. През 1571 година армията на кримския хан Дивлет-Гирей

превзема Москва и я опожарява.

Следващата година Кримското ханство формира антируска коалиция заедно с Османската империя, Ногайското ханство и Адигейски княжества от Северен Кавказ. Решаващата битка е при село Молоди, на 50 километра от Москва. Заедно с руснаците се бият и германски наемници. След няколкодневни сражения и изненадващи обходни маньоври руската армия успява да разгроми превъзхождащия я по численост и въоръжение противник. Според някои историци именно тогава сред Балканските народи се заражда идеята за „Дядо Иван“ (по името на руския цар Иван Грозни), който ще ги освободи от поробителя. След Молоди спират опитите на Кримското ханство и на Османската империя за експанзия на север. Постепенно руската държава придобива превес и започва да се разширява на юг за сметка на Кримско-татарското ханство и Османската империя. През втората половина на 18-ти век Кримското ханство е напълно завладяно от Русия и от 1783 година то престава да съществува.

Кримските татари

са тюркски народ, приел исляма през 13-ти век. Смятат се за коренно население на Кримския полуостров. Говорят кримско-татарски език, който е от тюркската езикова група и е сроден на турския. След завладяването на Крим от Руската империя, голяма част от кримските татари се изселва в Турция. Това става постепенно през периода от края на 18-ти до началото на 20-ти век. Смята се, че техните наследници са 5 милиона, но вече са асимилирани и се считат за турци. Извън турските граници татарите са малко повече от половин милион. Половината от тях живеят на Кримския полуостров. Сега те са третата по численост етническа група в Крим (13% от населението на полуострова). След установяването на съветската власт се разгръща антирелигиозна политика, което нанася сериозен удар по татарските мюсюлмански традиции.

През Втората световна война татарите са раздвоени. Десетки хиляди от тях са мобилизирани и се сражават в редовете на Съветската армия срещу нацистка Германия. Една трета от тези татарски военнослужещи загива в боевете. Шестима кримски татари са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, а двама татари са генерали в редовете на Червената армия. Най-популярен е Амет-хан Султан, летец-изтребител и два пъти Герой на Съветския съюз. Част от кримските татари помагат на партизаните в борбата им срещу германските окупатори. Друга част от татарите, обаче, посреща германците като освободители. Една четвърт от мобилизираните в Съветската армия татари дезертират. Създадени са въоръжени формирования от татари, наречени отряди за самоотбрана. Те участват активно в преследването на кримските партизани. Татарските наказателни отряди се включват в изтреблението на участници в съпротивата и евреи в концентрационните лагери на смъртта. В последствие е образуван Татарски планински полк в състава на германските СС войски. След освобождаването на Крим от Съветската армия,

татарите са обвинени в сътрудничество с германските окупатори.

Поради тази причина, през май 1944 година е предприето тяхното

масово изселване от Крим

и депортиране предимно в Средна Азия. В град Ялта видях паметник на изселените татари с надпис: „На кримските татари, загинали при изселването им и на умрелите в чужди земи тъгувайки по Родината. Вечна памет!“.

В края на 80-те години на 20-ти век, по време на така наречената Перестройка, започва масово завръщане в Крим на изселените татари. Сега техният дял е 13% от населението на полуострова.

Преобладаващата част от татарите са против отделянето на Кримския полуостров от Украйна и присъединяването му към Русия.

Това не посмя да го каже открито нито един от кримските татари, с които разговарях (вероятно поради страх и недоверие в мен). Определено съществува скрито напрежение между руското население и татарската общност в Крим.

Бахчисарай

е една от „туристическите перли“ на Кримския полуостров. Името му на кримско-татарски език (сроден на турския) означава „Градина-дворец“. От „бахча“ (градина) и „сарай“ (дворец). Разположен далеч от крайбрежието, градът е заобиколен от планински хребети и долини. Той е бил столица на Кримското ханство от 1532 година до 1783 година. Туризмът е основен отрасъл в икономиката на града и това се определя от трите основни забележителности: Ханския дворец от 16-ти век, вградения в отвесна скала Успенски манастир и пещерния град с крепост Чифут кале.

Ханският дворец в Бахчисарай

е бивша резиденция на кримските ханове. Изграден е през 16-ти век под ръководството на персийски, турски и италиански архитекти. Целият дворцов комплекс е разположен върху голяма площ и включва в себе си сгради с различно предназначение, градини, фонтани и чешми, джамия, ханско гробище. Главната архитектурна идея е да се отразят мюсюлманските представи за Райските градини на земята. През 60-те години на миналия век е извършена пълна реставрация на Бахчисарайския дворец.

В помещенията на двореца има няколко музейни експозиции:

• Музей на историята и културата на кримските татари;
• Художествен музей,
• Музей на хладното и огнестрелното оръжие.

Залата на Дивана

е била предназначена за заседания на Държавния съвет, носещ наименованието „Диван“. От двете страни на ханския трон са били диваните за най-приближените му хора. Покрай стените са били поставени дълги миндери, на които са седели бейовете, влизащи в състава на „Дивана“. Таванът на залата е дървен и изрисуван с мюсюлмански мотиви.

В повечето сгради на дворцовия комплекс (харем, библиотека, джамия и други) интериорът беше възстановен в оригиналния му вид.

Ретро-спомен.

Предишното ми посещение на Бахчисарайския дворец беше през далечната 1993 година. Тогава, в една от стаите на двореца прескочих заградителното въже и седнах на миндера, за да ме снима бившата ми съпруга. Разпоредителката видя това и започна да ми се кара. Как така ще стъпвам по този килим, който е от 17-ти век. Погледнах я и небрежно казах: „Че какво толкова е този килим? Баба ми има същия на село.“. Проява на Байганьовска простащина от моя страна, за което сега се срамувам.

Край на ретро-спомена от 1993 година.

Най-красив е Златният фонтан, който е изработен от бял мрамор. Украсяващите го орнаменти са позлатени. Много по-популярен, обаче, е разположеният в съседство

Фонтан на сълзите

Това става благодарение на поемата „Бахчисарайски фонтан“, написана от Пушкин. Именно той пръв слага две рози: червена, която е символ на любовта и жълта, която е символ на тъгата. Такива две рози стоят непрекъснато на фонтана: имаше ги при посещението ми през 1993 година, имаше ги и сега. До фонтана е поставен бюст на Пушкин, който го е прославил в поемата си.

Успенският пещерен манастир

е разположен в планината над Бахчисарай. Той е вдълбан във вертикалната скала на долината Мариам-Дере. Основан е от византийски монаси през 8-ми век. По време на татаро-монголските нашествия е изоставен, но възобновява дейността си през 14-ти век. И сега е действащ православен манастир. Освен голяма скална черква с впечатляващ интериор, в скалите са вкопани килии за монасите и други манастирски помещения.