Отдавна не бях ходил на TEDx събитие, от 2014 година. Така и не разбрах причините, поради които любимият ми TEDxBG спря да излиза.  Май е имало след това още един, но не съм следил много, заради тежката политическа обстановка.

TEDx събитията винаги са били възможност да се омешам с интересни хора от моята кръвна група, да помечтая за бъдещето, да получа нови сили да се занимавам с любимите си неща и да се почувсвам горд, че съм българин като видя какви свестни, умни, инициативни, работливи, успешни и отворени към света хора излизат на сцената.

За пръв път ми е да отида и на TEDxSofia, този път в Дома на киното.

В първата половина на деня лекторите ни занимаваха с човешкото тяло - как да усъвършенстваме протезите за хората с ампутирани крайници, как да лекуваме генетични болести и какво е храната за човека, освен начин да си набави калории.

Във втората част беше лекцията, която най-много ми хареса - ученикът Георги Стоянов представи проекта за подпомагане на четенето Книгосвет, осъществен съвместно с трима негови съученици. Изобретението им заслужава да попадне във всеки дом по света. Идея с огромен потенциал!

Последваха интересни истории за едни от най-многобройните бозайници - прилепите; за смисъла на положителната и отрицателната обратна връзка във физиката и как математическия апарат на обратната връзка (положителна и отрицателна) се използва в анализа на климатичните промени (много навреме!).

Лекциите, прожектирани на запис също ме хвърлиха в размисъл - хората владеят Земята, понеже умеят да си фантазират и да си вярват, а бъдещето буквално върви заднешком и те пресреща, а от тебе се изисква просто да внимаваш по завоите.

Малко ме хвана яд, че в лекцията на Кристина Костова за страхотния нов шрифт Adys, който помага на хора с дислексия -  особено деца - да четат нормално, нямаше нито една дума изписана с него върху екрана зад лекторката, и не съм сигурен хората в залата разбраха ли колко сериозно постижение е той, защото и този шрифт е проект със световно значение и световен потенциал!



Такова усилие като TEDx винаги изисква енергичен, смел и дори малко безразсъден главен организатор. С тази задача се беше нагърбила Деси Бошнакова, която помня как сърцато организираше TEDxNBU и добре че има хора като нея, които хем знаят какво ги чака, хем всеки път са неуморни за да доведат до нас важното и интересното, избутвайки ни малко извън менталните ни черупки.

Странно чувство изпитах докато бях там - от една страна радост, че отново гледам такива неща, от друга - сякаш че полетът на мисълта излиза от мода, а присъстващите сме отишли там напук, за да припомним, че има и широк свят, че светът не е само  тясната клетка в която сега се подмятаме, сега, когато времената са по-груби и вулгарни.

И накрая като че ли установих, че живеем в доста различно общество дори от това през 2014 г. и за бъдещето вече не просто трябва да се говори, а да се създава, да се съгражда неуморно, защото всяка минута, в която се помайваме, е безвъзвратно загубена.