Къде е Р.Овч.?

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/06/07/kyde-e-r-ovch.1550561

На 31-ви май Министерство на енергетиката съобщава : Красимир Първанов е новият член на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В краткото съобщение "случайно" е пропуснато да се спомене, че Първанов сменя име...

„Софтпрес“ и „Арт Е Строй“ дариха детска площадка на столичния район „Лозенец“

http://azcheta.com/softpres-i-art-e-stroj-dariha-detska-ploshtadka-na-stolichniya-rajon-lozenets/

Какво е детството без люлки и пързалки, без игри на гоненица и криеница? Строителната компания „Арт Е Строй“ и издателство „Софтпрес“ създадоха ново кътче за игра и забавление е столичния район „Лозенец“ – модерна детска площадка, където децата ще играят и растат в безопасност.

Борисов ползва аматьорски услуги за допълнителна автореклама

http://ivo.bg/2017/06/07/%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%82%d1%8c%d0%be%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%83%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b3%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4/

http://clubz.bg/54827-merkel_posreshtna_borisov_video

Премиерът Борисов, верен на себе си да си прави сам (допълнителна) реклама ( понеже официозната не му стига), публикува днес 15 минутен видеозапис от официалната церемония по посрещането му в Берлин от канцлера Ангела Меркел.

Не мога да кажа дали снимащата с телефон ( разбира се, че най-вероятно е жена) нарушава с нещо протокола. Служителка на германския протокол й направи забележка на английски да се отдръпне, но видеото не прекъсва нито за миг. Явно става дума за важна персона, но …не съвсем, както ще стане ясно от едно нейно прошепване малко след 9-тата минута.

От една страна перосоната с телефона трябва да е достатъчо важна, за да се намира близо до българската делегация и посланик Ради Найденов извън сектора, определен за журналистите, очакващи пристигането на кортежа. След като Меркел и Борисов слизат от колите и позират няколко секунди пред скупчените репортери, женски глас подвиква от обратната страна в близост до микрофона на снимащото устройство: “Господин Борисов”.

Господин Борисов мигом прави кръгом, а заедно с него и Меркел. Двамата уважават поканата да позират специално и екслузивно за снимащата с телефона персона. Не се разбира категорично дали и Меркел разпознава “операторката” – махването й с ръка при изпълняването на тази прищявка може да се тълкува по повече от един начин…

Докато двамата ръководители се отдалечават за церемонията по ръкостискането с българската делегация, женски глас прошепва много тихо, за да не се чуе на записа, но все пак при внимателно прослушване се долавя достатъчно разпознаваемо “…каза да вземете вече на граждански договор – главен организатор”.

Дали не е шега, на която някой се подсмива ( явно снимащата не е сама, щом си споделя с някого желанието да работи като главен организатор на граждански договор за господин Борисов)?

Може би някой ще разнае първата дума от изречението, която да изясни кой е казал “операторката” да бъде взета на граждански договор като главен организатор. А може би това уточнение не е толкова важнао, както и самият текст дотук не е от кай знае какво значение. Освен по отношение на един въпрос, който повдига:

Не му ли стига на Борисов полагащата му се официозност в отразяването на неотразимата му персона при официални посещения, че ползва аматьорските услуги на част от антуража си за допълнително, лично промотиране на собствената си личност чрез фейсбук?

А че това е станало най-малкото с неговото знание си личи и от съответния надпис: “ публикувано от Бойко Борисов”.

Share on Facebook

За катарците там и котараците тук

http://ivo.bg/2017/06/07/%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%b0%d0%bc-%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d1%83%d0%ba/

Неочакваният ( за широката аудитория) разрив на 6 арабски държави с преобладаващо сунитско население, които дават заявка за нещо като сунитски арабски междудържавен съюз в областта на отбраната по подобие на НАТО, завари неподготвена…българската държава. Тя мълчи. Мълчанието й кънти на кухо след години на бравурни скандирания “Катар, Катар” по коридорите на властта в София.

Дали точно кухата сделка на Тръмп със Садитска Арабия, обявена на стойност 110 милиарда долара, оказала се всъщност списък от заявки и намерения, е детонирила дипломатическата война на арабите от региона срещу миниатурния по територия финансов гигант Катар ( най-богата държава в света по БВП на глава от населенеието), предстои да узнаем. Както ще бъде интересно да видим развитието на новината на Си Ен Ен, според която американското разузнаване е засекло руска хакерска атака в Катар, която е произвела фалшива новина и е задейставала верижната реакция на катарските съседи, скъсали колективно отношенията си с Доха.

Във всеки случай, както каза онзи ден нашият вожд Борисов (по друг повод), това е като в операта: щом има пушка в началото, накрая ще гръмне ( всъщност става дума за Чехов и не за операта, а за правило в драматургията, но нейсе…).

Ако мълчанието на София за международния аспект на катарската криза е все пак разбирамо донякъде – нали сме малки и незначителни  ( когато ни изнася да мишкуваме), то тишината в спалнята ( по Румен Петков) за шумния “брак по сметка” на българските власти с Катар е …още по-разбираема.

Отношенията ни с тази държава датират от демократично време-от 1990. А скокът (на думи) в тези отношения датира от друга “знакова” година- от 2007, когато милостиво бяхме приети в ЕС. Нашият Колумб в откриването на Катар е Георги Първанов, който проправя пътя на своя питомец в политиката Бойко Борисов с посещение в Доха на 7 ноември 2007 г. Незнайно за какви заслуги там той е награден от шейх Хамад ибн Халифа ат Тани със Златна огърлица на независимостта, най-висшето държавно отличие на монархията. И се започват големите с(о)валки и още по – големите приказки за светлото бъдеще на българско-катарското икономическо сътрудничество.

zx620y348_2366274

 

 

 

 

 

Борисов посещава като премиер Катар цели три пъти ( рекорд по отношение да държава , с която сме имали почти нулеви икономически отношение и продължаваме почти да нямаме  такива).  През 2010-та му е първото. Но най-шумното е през пролетта 2012-та, което се запомни с позорното излагане на многобройния български правителствен десант, постигнал числено превъзходство над уж многобройните очаквани катарски инвеститори на организираната за целта злополучна презентация. Пешкирът изпра по този повод министърът на икономиката Трайчо Трайков, набеден от Борисов, че се бил пекъл на плажа на хотела, вместо да привлича инвеститори. По-късно Трайков ще го уличи в лъжа с репликата пред Нова телевезия, че истината за уволнението му се крие не в арабските пясъци, а в “сибирските снегове”- намек за натиска на Москва да бъде отстранен от кабинета заради неговата роля в отричането на необходимостта от осъществяването на АЕЦ “Белене”. ( Трайчо Трайков потвърди това и в интервю за книгата “Течна дружба” пред автора на тези редове).

През 2015 г. Борисов отово пробва да обяви Катар за нещо като предстоящо отваряне на пещарата със съкровищата на Али Баба за България. Поредното му посещение, както и визитата на шейх Ат Тани в рамките на ( също така злополучния като организация и резултат) енергиен форум в София през април 2009 г., замислен като трибуна за проектите на Путин, но бойкотиран в последния момент от него, остава в архивите с глупостите, изречени от Борисов за възможностите на България да изнесе “всяко агне” за Катар ( и други подобни “бисери”).

image.php

 

 

 

 

 

 

Бурните двустранни контакти по българска инициатива маркират всякакви бомбастични химери- от ( ненужния, по мнение на експертите) път Русе-Свиленград, през българско домакинство на Формула 1 ( тъпизъм, лансиран от другарите на Борисов от обкръжението на Първанов – лично от Румен Петков), до превръщането на Централната баня в София в СПА център ( което нямаше да е зле, но присъствието на Йорданка Фандъкова в делегацията през 2012 г. също се оказа ялово). Катарците дори депозират цели 50 милиона долара в българска банка за целите на евентуалното инвестиране, но пълното безхаберие в планирането на предлаганите от българската страна обекти на евентуалния инвестиционен интерес провалят и това намерение. При изтичане на съответния срок “шейховете” си взимат обратно депозираната сума.

Междувременно президентът Плевнелиев също посети Катар по утъпканата пътека на българското просителство, но по свидетелства на присъстващи на съответните посещия катарците вече са загубили интерес от общуване с представителите на държавата, която буквално не знае какво и как да си поиска от въпросната съкровищница на Али Баба.

Интересното с извънредния интерес към Катар ( ако изключим непотвърдениете, но достоверно звучащи слухове, че тъкмо монархията е платила огромния откуп за освобождаването на българските медици от затвора на Кадафи), е че българската активност е 100 процента мотивирана от икономически съображения. Тук не важат сантиментите за “традиционните връзки” , в рамките на които насред Дамаск премиерът Борисов обяви  Сирия ( в навечерието на предизвиканата от диктатора Башар Асад гражданска война) за нашият най-голям приятел в региона още от времето на НРБ. Себе си Борисов провъзгласи за продължител на тази традиция.

При така формулирания приоритет резултатът е не плачевен, а направо престъпно смешен ( вероятно разходитие по трасето на правителствените екскурзии до топлата страна конкурат сумата, с която се измерва взаимната ни търговия).

По данни на БНБ през “рекордната” за двустранната търговия 2014 г. катарските инвестиции в България са в рамките на скромните 2.7 млн щатски долара. А годината е “рекордна”, защото търговията през 2015 г. бележи спад от 16 процента, достигайки пренебрежимо малкия обем от 9.5 млн. долара.

Властта обаче не унива въпреки очевидната тенденция излагането пред богаташите да е пълно. През същата 2014-та служебното правителство на Близнашки ( защо е било толкова спешно, че да не се изчака редовно правителство ? ) предлага депутата от ДПС Метин Казак за посланик в Катар , който да отговаря също за Бахрейн и Оман ( оманската връзка, чиито следи на “откривател” също водят към Георги Първанов ). За сведение: в Доха, столицата на държавицата с баснословните богатства, но с почти нулеви инвестиции тук и чисто символична търговия с България, се намира най-голямото посолство на страната ни в региона. Още тогава в медиите плъзва предположението, че важната клечка от ДПС е трябвало спешно да замине посланик, за да подготви преселването на Пеевски в Катар.

Пълен провал ли е катарското усилие, или между катарците и котараците, наклякали около купичката с млякото, има все пак някаква логична корелация?

Съдете сами. През 2014 г. за първи път от ДПС пускат слуха, че неудобният за партията Делян Пеевски се кани да се изнесе не другаде, а в Катар. Предположението тръгва предизборно и се подема от доста български медии. Пеевски обаче се оказва кандидат за депутат и опровергава интригата, която щеше да се остане поредната фалшива новина, ако две години по-късно отново не беше възкръснало същото твърдение за Пеевски. Пръв повдига въпроса независимият депутат Георги Кадиев, който има познания и интереси в енергийния бизнес, разпалил гаргантюанския апетит на Пеевски. Позовавайки се на “колеги от ДПС” Кадиев заявява по нова телевизия на 15 март 2016 г., че Пеевски “търси изход” към Катар ( или Дубай).

Уж Пеевски щял да емигрира, както се ангажира лично да заяви премиерът Борисов, но и този път “успелият млад бизнесмен” потуши огъня на догадките. Появи се на отчетно-изборна конференция на ДПС в Пазарджик на 26 март 2016 г. А колкото до огъня и димът, димящият пистолет зад гърба на Пеевски беше обвинението на турски медии, че върти контрабанда с цигари, с която се финансира…тероризма.

Да ви напомня това на аргумента, с който 6-те арабски държави скъсаха дипломатическите отношения с Катар, финансиращ терористични организации?

Веднъж споменаване на Певски като белегец в Катар, втори път…Дали тази “стомна за вода” няма да се счупи на третия път, това знаят само посветените в катарската далавера участници в проправянето на канала, по който държавата нищо не е спечелила, но нечий частен бизнес може да се окаже добре обслужен.

Share on Facebook

Дестинации за литературни пътешественици – 1 част (Европа)

http://azcheta.com/destinatsii-za-literaturni-pateshestvenitsi-1-chast-evropa/

Вашата представа за идеалното пътешествие включва ли литературни приключения, както нашата? Това се чудят и от „Signature Reads”, като ни предлагат десет дестинации, където любителите на книги могат да открият много неща по вкуса си. За първата част от списъка сме в Европа!             Лондон, Англия Оживеният Лондон е идеалната...

Разкрий писателските тайни с „Как да пишем страхотни истории!“

http://azcheta.com/kak-da-pishem-strahotni-istorii-kristofar-edzh/

„Как да пишем страхотни истории!“ (изд. „Софтпрес“) на Кристофър Едж е суперяка книга за всички (малки и големи) читатели, които много биха искали да пишат интригуващи и добре изпипани истории. Освен че е полезен – с многобройните си трикове и споделени писателски тайни, този наръчни е и забавен, което е голямото му предимство! Книгата е...

Атина за три дена

http://patepis.com/?p=73926

Цветелина днес ще ни води до Атина за един дълъг уикенд. Приятно четене:

Атина

град на история и съвременност

Атина = Акропола

– това най-вероятно си мислят всички, които не са ходили в гръцката столица. Това е вярно, но в същото време и не е. Атина не е само Акропола – тя е хълма Ликавитос, улица Ерму, квартал Плака, площад Монастираки, площад Синтагма, тесните улички, малките кафенета…

Ако искате да се насладите на Атина, не се задоволявайте само с Акропола, но започнете от него. Отделете половин ден, за да разгледате останките от най-грандиозната историческа забележителност в Гърция – Партенона – храмът на богинята Атина, храмът Ерехтейон – на Атина и Посейдон, останки от красиви мраморни колони, Дионисиевият амфтеатър…

Акропол – Атина, Гърция Акропол – Атина, Гърция

От Акропола се разкрива красива гледка към голяма част от града, включително и към Храма на Зевс, от който са запазени само 15 колони.

Храма на Зевс – Атина, Гърция Храма на Зевс – Атина, Гърция

Какво още трябва да се посети в Атина? След Акропола /а по гледка и преди него/ е

хълмът Ликавитос

Това е най-високият хълм в града, намиращ се в средата му, от който се открива невероятна гледка към целия град и към Егейско море. Ако не се качите тук, не може да кажете, че сте видели Атина. Стигането до върха е трудно, но пък си заслужава.

хълмът Ликавитос – Атина, Гърция

Част от изкачването най-добре направете с фуникульор, който тръгва на всеки половин час и се движи изцяло в тунел. Пътуването продължава 7 – 8 минути и струва 7,5 евро в двете посоки. Гледката, разкрила се пред погледа ви, спира дъха. Иска ви се дълго да стоите там. Цяла Атина е в краката ви. Погледът стига и до Егейско море, до Пирея, до близките острови. хълмът Ликавитос – Атина, Гърция Тук се намира и малка църква „Свети Георги”, построена върху стара византийска. Кафене и ресторант ви канят да останете по-дълго и да изпратите слънцето.

Идвайки и слизайки от хълма се минава през най-стария квартал на Атина, в който са живели , а и още живеят, богатите гърци –

Колонаки

Днес повечето обитават имения извън града, но тук се намират най-скъпите маркови магазини. В голяма част от тях може да влезе само този, който има карта за тях. Тук цените са в хиляди евро. Но пък тесните му улички са изпълнени със заведения, които преливат едно в друго и няма как да не седнеш , за да усетиш атинската атмосфера.

Плака – Атина, Гърция

В близост до Акропола са разположени два малки и много приятни квартала – Плака и Монастираки.

Плака

е изпълнен със стари къщи, калдаръмени улички, уютни кафенета, малки магазинчета. Монастираки е по-голям квартал, до него се стига по дълга улица, която минава покрай Агората. Улицата е пълна със сергии и ресторантчета, в които се предлага гръцка кухня. Тя извежда на

площад Монастираки

Шумен и пъстър, площадът е пълен с атиняни и туристи, които си почиват на халба бира или пазаруват от множеството сувенирни магазинчета.

Монастираки – Атина, Гърция

От площад Монастираки тръгва и

главната търговска улица на Атина – Ерму

Тя е пешеходна, магазини на различни модни марки и отново множество кафенета допълват настроението.

Ерму – Атина, Гърция

Тук цените са сравнително ниски в сравнение с други европейски столици, а стоки има всякакви.

Pl. Sintagmatos, Athina 105 63, Гърция

Главният площад на Атина е

площад Синтагма

Тук се намира Парламента, а пред него е Паметника на Незнайния войн. Пред паметника постоянно има гвардейци, които с доста атрактивна, да не кажа смешна, церемония се сменят на всеки час.

площад Синтагма – Атина, Гърция

Точно до Парламента се намират

Националните градини на Гърция

Националните градини на Гърция – Атина, Гърция

Национални е силно казано, защото това е градина, сравнително малко по размер. Но пък тук може да се видят различни видове дървета, много цветя, малък зоокът, папагали на свобода и гнездящи по дърветата. Приятен кът за отмора и чист въздух. Едно от малкото зелени петна в Атина.

Националните градини на Гърция – Атина, Гърция

Не може да дойдеш до Атина и да не посетиш

Пирея

Последната спирка на синята линия на метрото ще ви отведе направо там. Това малко градче е не само пристанището на Атина, но и едно от най-приятните места, където маже да се хапне вкусна риба.

Пирея – Атина, Гърция Пирея – Атина, Гърция

Ако искате да усетите истинска гръцка атмосфера, посетете и

пазар за месо и риба

Тук, за разлика от България, ще намерите всякакъв вид трупно месо и ще ви отрежат точно това, което желаете. Освен това ще го купите доста по-евтино от България! Тук за пореден път се убеждавам, че нас само ни лъжат с Европейския съюз!!! (това не го разбрах? – бел.Ст.)

Пазар за месо – Атина, Гърция Пазар за месо – Атина, Гърция

А на рибния пазар ще намерите какви ли не риби и рибни специалитети.

Пазар за риба и морски продукти – Атина, Гърция Пазар за риба и морски продукти – Атина, Гърция

Такъв колоритен пазар ще намерите на улица „Атина”, в близост до площад Омония.

Площад Омония

е един от най-старите площади на Атина, в близост до главния площад Синтагма. От тук всички забележителности са на една ръка разстояние.

Площад Синтагма се свързва с площад Омония от улица Стадио, на която са разположени множество забележителности, като Атинската Академия например.

Площад Омония – Атина, Гърция

Какво още за Атина?

Опитайте непременно нещо сладко

– такова разнообразие рядко се среща. Баклави, тулумбички, торти, мъфини, бонбони, козунаци, понички, кремове, халва, локум… Навсякъде се срещат пекарни, от които ухае невероятно и не може да устоиш. Седнете в някое малко кафене в тясна уличка, където има жива гръцка музика – всички така се забаляват, пеят заедно, а музикантите са седнали и си пийват узо , докато свирят.

Опитайте узо и ципуро/гръцка ракия/

За любителите на бира и вино – не се колебайте! Навсякъде се предлага гръцка кухня – опитайте маслините, мусака/доста по-различна от нашата/, пълнени домати с ориз, сувлаки/нещо като нашето шишче, завито в питка за дюнер/, сърмички, гулактобуреко/типичен гръцки десерт от кори за баница с мляко , яйца и пълнеж от грис – нещо средно между млечна баница и баклава – доста вкусно, а от уличен търговец си вземете геврече.

В никакъв случай не опитвайте от портокалите,

които висят по портокаловите дървета из цяла Атина – горчивият им вкус е ужасно неприятен. Затова пък от тях, както казват гърците, ставало страхотно сладко.

Пътувайте изцяло с метро

1,40 евро за билет, който важи за 90 минути. Такситата не са толкова скъпи, колкото мислите. От центъра на Атина до летището, което се намира на 35 км, струва 38 евро, а билет за метро на човек за същото разстояние е 9 евро.

И още – навсякъде по улиците, пред вратите на магазините, пред църквите, в метрото се виждат

просяци, бездомни кучета

скитат необезпокоявани навсякъде/дори в Акропола/,

чистотата не е на особена почит,

по заведенията работят само мъже, пешеходците пресичат на червено, пешеходните пътеки не се забелязват от шофьорите, надписите са повечето само на гръцки, хиляди гълъби кръжат наоколо и като че ли всеки момент ще се блъснат в теб.

Три дни са напълно достатъчно, за да видите всичко това. Три дни, изпълнени с гръцко настроение, с егейски въздух и спокойствие.

3.05.2017 г. Цветелина Грозданова

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина



Booking.com

Сос “Болонезe”

https://www.babapena.com/?p=10160

Продукти за 4 порции сос Болонезе

200г свинско месо
200г телешко месо
1 глава лук
2- 3 скилидки чесън
6- 7 домата
1ч.ч. червено вино
1 морков
1 червена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. захар
2- 3с.л. Пармeзан
босилек
2- 3с.л. зехтин

Приготвяне на сос Болонезе

Това е прочутият сос “Болонезе”, с който се гарнират спагети и носят същото название. Основни съставки са кайма, зеленчуци и подправки. Използвам свинско и телешко за готвене. Смилам заедно и двата вида месо. Рендосвам домати и морков. Лук и чушка нарязвам на дребно. Скилидките чесън запазвам цели. В дълбок тиган с по- широко дъно загрявам мазнина. Запържвам най- напред скилидките чесън. След това добавям последователно мляно месо, лук и чушка. Пробърквам. Намалям степента на сила на котлона. Наливам вино и доматен сок. Отново пробърквам. Поръсвам равномерно сол и захар. Оставям да се поизпари течността. След около половин час оттеглям тигана. Поръсвам с босилек и Пармезан. Соса е готов за гарниране на паста.

Сос Болонезе С Пресни Домати

Най- вкусен е сос пармезан с пресни домати. За целта са неоходими около 500 грама домати. Доматите се обелвана и настъргват на кухненското ренде. Доматения сос се сгъстява докато намали обема си наполовина. Към него се добавя около 1/2 чаена лъжичка захар, за да омекоти киселия вкус на доматите. Така полученият доматен сос се добавя към задушените е масло морков, лук и месо и чесън.


Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

The post Сос “Болонезe” appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване