През 2014-та г. България за първи път в своята история изпреварва САЩ по брутен износ на електроенергия. Това показват прясно публикуваните данни за целия свят на щатската Агенция за енергийна информация, част от федералното Министерство...

Александър Секулов представя новото издание на „Господ слиза в Атина“ (ИК „Хермес“) в литературен клуб „Перото“. Гледате на живо благодарение на Artlive. Ревю за книгата можете да прочетете тук, но не пропускайте и интервюто ни със Секулов около романа.

Джеймс Патерсън е известен като автор на хитовите трилъри за детектива Алекс Крос, но на подрастващите читатели у нас е познат с тийн поредицата „Максимум Райд”. По-малките (9-12г.) пък вече могат да се забавляват с училищните неволи на Раф Качадорян в поредицата графични романи „Училище мъчилище” (изд. „Пан“), написани в съавторство с Крис Тебетс. До момента на...

Върховният съд на САЩ единодушно (с осем гласа, без новоназначения съдия) се произнася по делото Matal v. Tam,  съдия Кенеди докладва.

Решението е отразено в статии с големи заглавия в САЩ. Заглавията са толкова различни, че човек се чуди за едно и също решение ли става дума.

Американската патентна и търговска служба отказва на азиатско-американска рок група да регистрира  “The Slants”  като търговска марка, защото това е обидна дума в английския език. Обжалват решението като противоконституционно – и в последна сметка постигат победа във Върховния съд. Съдът постановява, че въпросната разпоредба, съдържаща ограничението,  нарушава Първата поправка.

Първо, решението укрепва възглед, който отдавна се бори за живот – при преценката за правата на интелектуална собственост да се вземат предвид и съображения за свободата на изразяване, правата на интелектуална собственост и правата по Първата поправка да бъдат балансирани, а не претеглени в полза на носителите на права на интелектуална собственост. Такава тенденция има и в Европа – в работата на ЕСПЧ, или поне ни се иска да е тенденция – засега в отделни единични решения.

Второ, Върховният съд потвърди, че термини или фрази, които могат да засегнат определена общност, все още са защитено слово  съгласно Първата поправка.  Дори думи, които внушават омраза въз основа на раса, етническа принадлежност, пол, религия, възраст, физическо увреждане или друга подобна основа, се оказват защитени. 

Когато говорим за национални различия в защитата на свободата на изразяване – това решение е един добър пример.

На сайта на Съвета за електронни медии, под документите за кандидатстване за генерален директор на БНТ, е публикуван и Отчет на Българската национална телевизия за програмната, технологичната и финансовата дейност за изтеклото първо полугодие на 2017 година.

На същата страница на сайта има и образец за Декларация  за кандидатите за генерален директор на БНТ, в която – освен другото – се изисква един кандидат да декларира, че има обществен авторитет и професионално признание.

Не мисля, че е работа на едно лице да декларира, че има обществен авторитет.

Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив. Завършва средно специално художествено училище за сценични кадри със специалност помощник-режисьор. Завършва българска филология в Пловдивския университет. Автор е на няколко романа и стихосбирки, като книгите му са превеждани на английски, немски, френски, сръбски, македонски и унгарски. В момента е драматург на Пловдивския драматичен театър. Разговаряме с...

watch video: how to make:  see more:

Минута 3:00 от видеото на въпрос на водещия от бТВ: “Да, но ето има съмнения за корупция във всяка сделка , в която е замесен Грипен?” Проф. Михаил Мирчев кандидат кмет от БСП за София: “В рамките на Европейския съюз, винаги се плащат някакви комисионни, може да сложим и думата корупция, така че по принцип […]

Следите ли дискурса на дискусията около демонтирането на втория по големина ( намиращ се далеч назад в класацията по своята идеологизирана провокативност) паметник от времето на комунизма в София?

Този път си заслужава вниманието не толкова безпомощната аргументация на защитниците на незащитимия в естетическо отношение монумент “ 1300 години България”, колкото оправдателният режим, в които сами се вкарват управляващите по тази тема. “Опълченците” , защитаващи разпадналата се легитимност на монумента, са лесна жертва на собствната си неспособност да кажат нещо повече от това, че “рушителите са вандали” и че всички паметници трябва да бъдат съхранявани – така било навсякъде в цивилизования свят ( омръзнало ми е да давам примери за обратното – няма чуваемост, вкл. за испанския закон, който постанови премахване на всички паметници на диктатора Франко ).

Ако трябва да обобщя случващото се по отношение на вялата дискусия, в която властите сами се вкарват от позицията на големи демократи, които зачитат правото на гражданите на протест, то най—кратката дефиниция е: дискусията показва преди всичко границите на позволеното в областта на т.н. декомунизация в днешна България.

Вместо да застанат зад истината, че развенчаното предизвикателство към новото време, каквото е този паметник, няма място в толкова невралгично място в центъра на една европейска столица, управниците ни лицемерничат и дават възможност на шепата “опълченци” да се пъчат в героичната поза на бранители на цивилизацията.

Трудно е да се направи класация, но обяснението, че паметникът се руши и е опасен за минувачите, вероятно е кандидат за първото място в подредбата на оправдателните пози, които изобразяват управляващите. Защото има хиляди опасности, които дебнат гражданите по много по-коварен и доказано смъртоносен начин в сравнение със статичната заплаха, произтичаща от железобетоното грозилище пред НДК – от паянтовите сгради и съоръжения в градска среда, до прословутите дупки по пътищата.

Също толкова жалка е тезата за необходмостта да разкараме грозилището заради наближаващото председателство на България на Съвета на Европа. Който не го мързи да мисли и помни, веднага възкликва тук: “ аха, значи пак се подмазваме на чужденците- преди на съветските годподари, сега на европейските”.

Скромното ми мнение е, че не заради чужденците, а заради собственото ни изваждане от блатото трябва да си лекуваме стърчащите рани. Но точно тук е “заровено кучето”!

Има едни чужденци, на които нашите гербаджии наистина много искат да се харесат. Показват им чрез премълчаване, че “тяхното не се губи”. Изпращат им сигнал, че ние тук се освобождаваме само от наследството на комунизма, но не и но от символиката на “освбодителите”, в чиято родина забраниха комунистическата партия в началото на “прехода”, а комунистите понякога ги бият полицаите в наше време по антиправителствените митинги в Москва.

“Опълченците” не случайно изтъкват с особена тревога в очите, че бранят паметника пред НДК по принципни съображения, а именно, за да не се създаде прецедент. Има ли друга аналогия в София, освен натрапващата се логична прилика с по-големия монументален брат, онзи на Големия брат със заплашителния автомат? Той стърчи на цели 37 метра височина като побойник, който крещи предизвиквателно “ ну, кто против меня”?

Управляващите са се снишили спрямо побойника и не смеят дума да обелят против него. Дори го позакърпиха преди няколко години с огромен кран- същият, който сега използват за демонтирането на побългарения еквивалент на МОЧА пред НДК.

Авторът на тези редове, с риск да предизвика сърцебиене сред някои читатели на блога, публикува тогава своите любителски снимки на събитието, което така и не привлече вниманието на медиите- сякаш не е интересно да се види колко лесно достъпна за съвременната техника е заплашителната червенармейска композиция над главите ни: един кран, няколко работника и “малко” политическа воля биха стигнали да си възвърнем самоуважението след унижението да търпим нахалната монументална декларация за всесилието на съветския постколониализъм в България.

Както много често се случва в театъра на нашите националпопулисти, така и сега тук ни разиграват сценката с отвличане на вниманието от най-важното. Защото зад НДК не стои никаква сила, която да ги респектира. За известната с русофилските си пристрастия Йорданка Фандъкова, натоварена да говори по темата за демонтирането на грозилището пред НДК ( макар да не става дума за “1300 години София”), не е трудно да се “направи на мъж”. Но зад Монумента на окупационната червена армия МОЧА не само стои, а направо се зъби и ръмжи путинска Русия.

В хор с нея мъркат като котенца нашите овластени русофили. Интересно, като част от коя русофилска категория се самоопределят те? Защото прочетох в интервю на един от активистите на русофилщината ( тази дума използва той в интервюто), че в Националното им движение членували три категории българи ( цели три!): привърженици на царска Русия; на СССР и на Путин. Доколкото царска Русия и СССР са покойници и няма как да плащат комисионни, залагам на обоснованото предположение, че путинистите са абсолютно мнозинство – включително в най-голямата група за приятелство с чужда държава в настоящето Народно събрание, каквато е групата на русофилите, оглавявана солидарно от един гербаджия и един червен депутат ( за да не се съмнява никой по каква линия двете партии имат “абсолютен консенсус” , т.е. “абсолютна абсолютност”, както се изразяват оксиморонно и масово политическите неграмотници у нас).

И на последно място, но не и по значение, Борисов, който е дал зелена светлина за демонтиранто на паметника пред НДК, мълчи щадящо ( нали иска всички да го обичат). Оставил е “Данчето” да се оправя, докато той, както в отношенията с президента Радев, играе “доброто ченге”, което не желае да сипва сол в червената рана.

А как щедро сипваше само преди изборите през 2009 година, когато му беше нужно да зариби антикомунистическите избиратели- чак и покойния си дядо впрегна в предизборната си кампания! Сега, обясняват неговите шамани в медиите, вече бил “помъдрял”.

На македонските си събеседници и на българската публика Борисов съобщава друго: че не бива (вече) да се гледа назад. Ами да погледне нагоре към заплашителния автомат на съветския солдат. С преклонена главица и вперен в асфалта поглед няма как да стане.

Share on Facebook

Изпълнителният директор на „Егмонт България“ Велизара Добрева е новият председател на управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, единственото обединение на книгоиздатели и книготърговци у нас. На провелото се във вторник годишно общо събрание на асоциацията членовете избраха нови състави на Управителния съвет и Контролния съвет. Велизара Добрева има 26 години стаж в областта на книгоиздаването, като през...

Виждането на култовия руски романист Виктор Пелевин за модерна Русия като вампирска нация “Empire V” ще бъде превърнато в игрален филм, съобщава Variety. С тежката задача се е заел работилият и по „Generation „П“ Виктор Гинзбург, който е придобил правата за екранизация на романа. “Empire V” ще излезе в кината в Русия през ноември 2018 г., а...

Продажбите на книжния пазар във Франция са се повишили с 4,25% до 2,8 млрд. евро през 2016, в сравнение с 2015, когато са 2,7 млрд. евро, съобщава The Bookseller. Продажбите на изданията са се увеличили с 4,11% до 434,5 млн., според статистика от Асоциацията на френските издатели (Syndicat National de l’Edition, SNE). Цифрите са в...

Дори да не сте почитатели на изобразителното изкуство, може би сте попадали на картини на Едуард Хопър – случайно при търсене в интернет, в сцена от любим филм, в книга. Казват, че той е вдъхновение за много режисьори, сред които Дейвид Линч, Хичкок, Антониони, Вим Вендерс, Ридли Скот. Благодарение на умението си да пресъздава реализма, меланхолията и...

От време на време човек е хубаво да минава някоя надъхваща мотивационна книга – „You are a badass – как да спреш да се съмняваш в своето величие и да започнеш да живееш страхотен живот“ на Джен Синсеро. Ама от качествените. Е, тази е именно такава. Мисля, че е доста симпатична и за начинаещи и за напреднали – по елегантен начин припомня доста напомпващи истини.

Личностното развитие не е права, която се движи само напред и нагоре. По-скоро е силно нагъната линия, която понякога може дори да прекъсва. Процес е, не от лесните. Затова книгата е полезна. Няма откриване на топлата вода, разбира се, но има с хумор и лекота добре структурирано мотивиращо съдържание, което се чете бързо, попива се и със сигурност помага.

Еееето споделени малко мъдрости:

• The only failure is quitting. Everything else is just gathering information.
• Love yourself. You can do anything.
• When you up-level your idea of what’s possible, and decide to really go for it, you open yourself up to the means to accomplish it as well.
• The more you have, the more you have to share.
• One of the best things you can do to improve the world is to improve yourself.
• Nothing has any value other than the value we put on it.
• Money is an exchange of energy between people.

Мерси на Вася, че сподели книгата с мен!