Слънцето

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/07/11/slynceto.1556315

Слънцето съдържа в себе си 99,8% от общата маса на всичко материално в Слънчевата система. Ядрената мафия е възникнала и съществува, за да произвежда химичен елемент, който се среща 0% не само в Слънчевата система, но и в цялата Вселена....

Черченият терор в Хамбург не трогна нито нито БСП, нито другарите от ГЕРБ

http://ivo.bg/2017/07/11/%d1%87%d0%b5%d1%80%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%80-%d0%b2-%d1%85%d0%b0%d0%bc%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3-%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b3%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b8/

Какво прави премиерът Борисов, когато в една ( приятелска или не непременно) държава се случи природно бедствие с опустошителен храктер? Правилно: изпраща съболезнования и сигнал за солидароднст- че дори и за помощ, макар да е малко вероятно точно България да се притече с кой знае какви средства да спасява чужда държава и нейните граждани.

Дотук- добре.

Какво става обаче, когато бедствие, от рода на безпрецедентното насилие на леви ексремисти, заляло Хамбург на 7 и 8 юли, връхлети най-любимата на Борисов Германия?

Нищо. Мълчание. “Ни вопъл ни стон” от страна на Борисов. Защото Германия може да му е много скъпа на сърцето ( т.е. на джоба), но още по-скъпа му е политиката, според която не желае да дразни Путин и путинистите. А гангстерите в Хамбург се изявиха като изпълнители на волята на Кремъл да бъд атакуван срещу глобализмът и либерализмът, чието олицетворение днес в Европа, за да не кажа и в света ( след абдикацията на Тръмп от този ангажимент), е днешна Германия.

Не по-малко “интересно” е какво заявяват от БСП по същия въпрос. Отговорът е :също нищо. Или по-точно – във връзка с левичарския терористичен акт пред НДК в София- заявиха, че били против срещу “всички актове на вандализъм”. Ей, така- безадресно.

В същото време председателят на Германската социалдемократическа партия Мартин Шулц, с когото и Борисов и Нинова обичат да си друсат радушно ръкостисканията при всяка възможност, изригна с точни определния срещу насилниците от хамбургските улици. Нарече ги терористи, грабещи банди. “Малко разминаване” с позицията на българските другари и още по-голям контраст с “разсейването” на Борисов!

Казано накратко, в оценката на българската липса на солидарност с връхлетялата вълна на червения терор върху втория по големина германски град, можем да съзрем два компонента: съчетание от страхливост и долнопробна пресметливост, която разчита, че снишаването и този път ще свърши работа, както на Тодор Живков по време на съветската перестройка. И как не: нали Борисов и Нинова се състезават по любвеобвилност към техния любимец от Правец!

Share on Facebook

„Гаранционните човечета“: Електроуредите не са това, което бяха

http://azcheta.com/elektrouredite-ne-sa-tova-koeto-byaha-s-garantsionnite-chovecheta/

Искам да запозная и вас с гаранционните човечета: много мънички хора, които живеят в електроуредите и се грижат за тяхната поддръжка от момента на купуването и доставянето им в нечий дом до края на гаранционния им срок. След изтичане на гаранцията от фабриката-производител обичайно изпращат хеликоптерче, с което прибират гаранционното човече, за да го командироват...

Откъс от “Убийството на една революция”

https://ruslantrad.com/2017/07/11/otkas-ot-ubiystvoto-na-edna-revolyutsiya/

На 30 юни по книжарниците се появи книгата ми посветена на Сирийската гражданска война, "Убийството на една революция". Нейното официално представяне е на 12 юли, от 19:00 в "Перото". Появата й предизвика колкото интерес, толкова и игнориране. Книгата може да се закупи от книжарниците на Сиела (с отстъпка 20%), Хеликон и Booktrading (с отстъпка 10%).  Публикувам откъс от предговора на книгата, който обхваща част от тематиката и същността й. *** Когато Повече [...]

Откъс от “Убийството на една революция”

http://ruslantrad.com/2017/07/11/otkas-ot-ubiystvoto-na-edna-revolyutsiya/

На 30 юни по книжарниците се появи книгата ми посветена на Сирийската гражданска война, "Убийството на една революция". Нейното официално представяне е на 12 юли, от 19:00 в "Перото". Появата й предизвика колкото интерес, толкова и игнориране. Книгата може да се закупи от книжарниците на Сиела (с отстъпка 20%), Хеликон и Booktrading (с отстъпка 10%).  Публикувам откъс от предговора на книгата, който обхваща част от тематиката и същността й. *** Когато Повече [...]

10 книги за лятото от Димитър Коцев-Шошо

http://azcheta.com/10-knigi-za-lyatoto-ot-dimitar-kotsev-shosho/

За Димитър Коцев-Шошо вероятно знаете, че е автор на книгите „Лора от сутрин до вечер“ и „Скарида“, сценарист, режисьор и продуцент, но сега ще ви зарадваме, че е и преводач на романи на Труман Капоти, Пол Боулс, Том Робинс. Завършил е Английска филология в СУ “Климент Охридски” и Кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Той...

За Петох*йника в комунистическия царедворчески контекст

http://www.asengenov.com/2017/07/blog-post_11.html

Подпаленият кран за демонтажа на Петох*йника
Хайде малко предистория. В края на 70-те, с решение на ЦК на БКП, започва изграждането на паметника „Създатели на българската държава“, известен също като „1300 години България“ в Шумен. За целта се свиква конкурс и, както е известно, той е спечелен от скулптура Крум Дамянов...

Сега се пренасяме в София.

По това време Людмила Живкова вече е тотално превъртяла. Увлича се по някакъв странен модернизиран, приспособен за Запада мистицизъм. Влиянието му може да бъде видяно в странните ѝ идеи и най-вече във визуалните знаци на всичките проекти, инспирирани или одобрени от принцеса Людмила... 

В тази среда твори родната "худежествено-творческа интелигенция", към която принадлежи и авторът на Петох*йника – Старчев... Самият той вероятно е бил много, ама много недоволен от това, че Крум Дамянов – любимецът на Пенчо Кубадински – печели ко̀нкурса в Шумен. 

Стигаме до Недоразумението "681-1944-1981" пред НДК. То е възложено на Старчев без конкурс. Цената му е няколко – ако моите сведения са коректни – пет милиона лева, осигурени от профсъюзите. Издигнат е за няколко месеца и е абсолютна бутафория. 

Това недоразумение е приписвано към брутализма, но не е! Брутализмът (от френски "суров бетон") не предполага авторът му да го "облепи" с гранитни плочи, за да "блести" и наподобява "Планински кристал". Ако беше брутализъм, щеше най-малкото да е оставен на "суров бетон", както стилът изисква... 

Извън всички възможни сравнения с комунистическата символика (на мен лично петох*йникът най-много ми прилича на стилизиран, излизащ от земята "Сърп и чук", но това е друга тема), спиралата, с която защитниците му се заиграват, е отново странност, свързвана с "визиите" на Людмила Живкова. 

Авторът, а и защитниците на Недоразумението пред НДК държат отговор и на този въпрос – чия всъщност е идеята за Петох*йника? На Старчев или на Живкова? Защо е възложен без конкурс и изпълнен мърляшки, за 8 месеца?...

Дължат го и по причина, че за "онова време" се знаеше, че и Живков, Кубадински и принцеса Людмила имаха своите любими придворни автори. Някои от тях са все още сред живите и все така свързани с окултизма и "модернизирания, приспособен за Запада мистицизъм"... 

Та, за да може да оценим Петох*йника пред НДК, художниците, а и архитектите, свидетели на "онова време", трябва най-сетне да си извадят сливите на комфорта от устите и бананите от ушите и да проговорят. Да разкажат всичко за "Онова време". За комисиите, за ролите на придворните художници, за това, как се раздаваха поръчките, как се организираха конкурси, кой какви хонорари получаваше и т.н. и т.п... 

Иначе ще палим и гасим кранове в шизофренно опиянение...


 P.S. И не съм забравил за Войнишкия паметник, сринат от комунистите. Кощунството им е друга историческа несправедливост, която все още не е получила заслужено възмездие.

Съновник на енерГЕПИйната мафия

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/07/11/synovnik-na-energepiinata-mafiia.1556249

Тази нощ, в 04:04 часа, водещото издание на енерГЕПИйната мафия "24 парцала" е публикувал поредният сън на организираната престъпност владееща територията, за да ни зарадва с нов, революционен, гениален и спасителен икономическ...

Книжен Партенон от 100 000 забранени книги се извиси в Германия [галерия]

http://azcheta.com/knizhen-partenon-ot-100-000-zabraneni-knigi-se-izvisi-v-germaniya-galeriya/

„Там, където се горят книги, в крайна сметка горят и хора.“ Хайнрих Хайне, 19 в. Аржентинската художничка Марта Минухин създаде впечатляваща реплика на гръцкия Партенон от 100 000 забранени книги. Произведението на изкуството символизира съпротивата срещу политическите репресии и се намира в немския град Касел. Книжният Партенон е част от арт фестивала Documenta 14, който ще продължи...

Милицията у нас никога не хваща “червените отмъстители”- в духа на туземното беззаконие

http://ivo.bg/2017/07/11/%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%83-%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%85%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b5%d0%bd/

Първо да кажа, че изобщо не може да става дума за знак на равенство между акциите срещу съветската окупационна символика в България , които наистина са акт на национално осъзнаване срещу позора да бъде тачен чужд окупатор и онова, което червените бандити вършат уж като реципрочно действие.  Не случайно в своята декларация след подпалването на частно притежавания кран, използван за демонтиране на монумента “1300 години България” пред НДК в София, БСП удобно обобщава, че е против “всякакви прояви на вандализъм”, опитвайки се да опакова палежа на крана с браненото от нея монументално наследство на съветизацията и произтеклата от нея диктатура в България.

Ако дотук съм бил достатъчно ясен в това, че да напишеш истината върху съветски монумент, че той увековечава благодарността на робите за поробването им, е право противополжно на подлостите на незнайните левичарски щурмоваци, ще продължа по същество.

А най-същественото, което издава колаборационизма на властите с червените екстеремисти е, че в България между проявите на партиотизъм в протестите срещу позорните знаци на национално раболепие срещу съветския колониализъм и потайната агресия на “неуловимите отмъстители” от червения сектор в българската политика е безнаказаността на последните.

Да го кажа ясно: има многобройни случай на полицейско и проурорско противодействие срещу патриотичните изяви на българи, дръзнали да посегнат с боя на жалоните на робството ( както ги нарича професор Далчев, един от скулторите, сътворили в мракобесните времена част от композицията на Монумента на окупационната червена армия).

Особени успехи при арестите чрез специално създадена за целта полицейска организация по указания на руското посолство бяха отбелязани през последните няколко години след като Москва подари на столичната полиция специални камери за шпиониране на обстановката около МОЧА в София. Полицейски началници в столицата, като Светлозар Лазаров ( изплувал от 9 май насам пред публиката вече на светло като дясна ръка на руската маша Сидеров) и Младен Маринов, издигнат в момента за такива заслуги на поста главен секретар на МВР ( един от много навързани в миналото в застрахователния бизнес с Бойко Борисов дейци на прехода – братът на Маринов “случайно” беше , а и може още да е, шофьор, т.е. изключително доверено лице на бизнесмена Васил Божков).

За употреба на спрей срещу съветски и партийни монументи, прославящи забранения със закон комунизъм, в София не веднъж са арестувани младежи, чиито имена биват оповестявани от милицията. Никога обаче нито един червен “отмъстител” не е бил залавян- нито заради системното поругаване на отломъка от Берлинската стена и редовното разплискване на червена боя върху паметните плочи на репресираните по време на комунизма пред НДК, нито за гаврата с новооткрития паметник на Роналд Рейгън в Южния парк в София.

Тази “неуловимост” и безнаказаност напомня почерка на престъпниците, които са отлично осведомени на кой участък от столичен булевард да убият жертвата си посред бял ден така, че атентатът им да остане извън обсега на камерите – дори на правителствено трасе, като онова на бул. България, където беше застрелян банкера Емил Кюлев , съветник на президента Първанов ( лобирал за сделка по превърожаване на армията, спечелена след това от друг лобист).

У нас червеният терор върви ръка за ръка с червендалестия възход на мутрите, създадени като наказателни отряди за сплашване на зараждащия се частен бизнес и чийто почерк милиционерите копират при бруталните арести на протестиращи със спрей в ръка пред съветската “светиня” в центъра на столицата, изнасяйки на арестуваните политически лекции за това как без съветските “освободители” сме щели да говорим днес на турски. Малоумно, но пък напълно съветско отражение на действителността в туземните ни провоохранителни органи, охраняващи правото на смазващото българското самосъзнаие преклонение пред покойния СССР.

При единствения случай, когато един наглец ме нападна лично по време на законен митинг срещу МОЧА и ми счупи лозунга, агресорът беше отведен от полицията ( по-скоро, за да не му се случи нещо като заслужена реакция от митингуващите). Видях го след това- без никакви белезници, каквито явно се полагат само за противниците на култа към съветската окупация, да си приказва свойски с милиционерите край патулната кола. Да сте чули да му е повдигано обвинение за явното му нападение?

Вече няколко дни след палежа на крана пред НДК няма сведения за извършителите. Най-вероятно и този път няма да узнаем кои са организаторите и изпълнителите . В държавата, в която полицаите са проекция на политиката на рашизоидните вождове, това е знак за истинското състояние на духа и буквата на беззаконието.

Share on Facebook

Различният Майкъл Крайтън в „Тринадесетият воин“ и екранизацията от 1999 г. [видео]

http://azcheta.com/razlichniyat-majkal-krajtan-v-trinadesetiyat-voin-i-ekranizatsiyata-ot-1999-g-video/

Легендарният Майкъл Крайтън успя да запише името си както в литературата, така и в киното – бестселърите му „Щамът Андромеда“, „Сфера“, „Фатален срок“, „Изгряващо слънце“, „Джурасик парк“ и „Конго“ се превърнаха в кинохитове. Те бетонираха имиджа на щатския писател, продуцент, режисьор и сценарист като автор със собствен стил, но и с дръзки идеи в областта на науката,...

„Тайното писание“ на стогодишната изгнаница

http://azcheta.com/tainoto-pisanie-sebastian-bari/

„Родом съм от един студен град. Даже планините страняха от него. И те също като мен гледаха с недоверие на онова мрачно място.“ Никой не помни на колко година е Роузан и кога е постъпила в психиатричната болница на Роскомън. Ако никой не помни историята й, значи ли, че тя никога не е съществувала? Значи...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване