Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sreshtata-ninova-reshetnikov-ili-sledata-ot-grayfera-na-ruski-botush

Преди векове поетът Франсоа Вийон попита: „Къде си днеска, лански сняг?”

Но явно, въпреки личните си нещастия, Вийон живее на щастливо място, където снегът от лани не смръзва обществената атмосфера по-дълго от предвиденото. За разлика от него, ние често духаме, за да стоплим ръце дори в августовска жега.

Не се сещате за какво говоря ли? Ами нормално – обществената памет не е силна черта на модерното българско общество.

Имаме някои силни черти – например всички онези, дето разделят красивите дупета на фолк-певачките на две половини. Обаче паметта ни не е сред тях. Тя ако беше, нямаше по начин най-мазохистичен постоянно да си избираме хора и партии, които доказано не могат и не искат да управляват в наша полза, а само в полза собствена. Е, и в полза на Кремъл, де. Щото без кремълските майстори по народомачкане нашите некадърници сами не могат и една карфица да откраднат, ще ги пипне пъдарят.

Та говоря за ланският августовски сняг, който ни смразява днес, а ще продължи още известно – или неизвестно – време, чак докато се отърсим. Говоря за непровеждането през миналия август на една среща, каквато всъщност имаше. И за провеждането на невинен разговор, в който нямаше нищо невинно. И за едно име, което почти не беше споменато, плюс за дадени указания и инструкции, които никога не са давани. Говоря за срещата Нинова – Решетников. Сещате ли се? Леонид Решетников е обикновен пенсиониран руски генерал от вече толкова бившите руски КГБ-та, ГРУ-та, ЧК-та, ФСБ-та, НКВД-та и Смершове, че чак не си струва човек да ги помни. Това агънце невинно идва кротко в една потъпкана от евро-атлантическите окупатори България да си почине от тежките отговорности на демократичния руски политически живот. И почти случайно, но пак съвсем невинно, някакви хора уреждат среща между него и другарката Корнелия Нинова. Ама защо я уреждат, как я уреждат, на него или на нея я уреждат – неясноти има, от онези, дето само ДАНС може да ги изясни. Но няма, де, вие случайно да не се уплашихте, че ще.

И така, срещата се провежда, макар половината участници в нея, под красния образ на другарката Нинова, първоначално да не си спомнят изобщо за това, а второначално да твърдят, че става дума просто за любезно кафепиене с един добродушен, леко досаден чуждестранен турист.

И твърди също другарката Нинова, че на тази среща въобще не е споменато името на кандидат-президента на БСП Румен Радев. А ако случайно е споменато, то е само, за да се похвалим какъв умен и талантлив избор сме направили. Съвсем сами.

Ако зависеше само от българските компетентни органи, обществото изобщо нямаше да разбере за въпросната среща и нямаше да се сети какви важни за бъдещето му въпроси не са обсъждани там. Добре, че самият Решетников побърза да се похвали.

Някои и досега не проумяват защо по такъв баламски начин този опитен в битките на Тихия фронт човек издаде част от руската чета в България – но те забравят, че за руснаците нормалната логика е либерална лиготия, която мръсните западняци се опитват да им пробутат насила.

Според нормалната руска логика, Решетников направи две важни неща. Първо, той рапортува пред началството си за /поредната?/ успешно изпълнена мисия в България – да се потвърдят ангажиментите, поети от другарката Корнелия Нинова няколко месеца по-рано, когато двамата с Георги Първанов, дето се казва – като всички други нормални, европейски социалистически лидери, отидоха в Москва на инструктаж, прикрит като участие в конгреса на путинската партия „Единна Русия”.

Второ, като разказа за срещата в София, Решетников постигна още две паралелни цели – от една страна той дръпна юздите на Нинова, нагледно ѝ показа, че не е незаменима царица на българския политически терен, а пешка, която винаги може да бъде жертвана; и второ – показа с пръст на „русофилската” маса българи кой е кандидат-президентът на Москва, кого трябва да подкрепят на предстоящите избори. И те чуха, видяха и разбраха – нищо, че иначе са глухи за историята, слепи за истината и безмозъчни за света около себе си зелени еуглени. Или червени еуглени, все тая.

Така си е, граждани, не можем да си кривим душата – инсталирането на президента Румен Радев начело на България е може би последната, поне засега, успешна руска хибридна операция на Балканите. Тя бе разиграна като по учебник и представи цялата наглост и настойчивост на руската политическа воля, активира зловещите таланти на руските спецслужби и техните хранени хора по места, превърна се в нагледен урок как абстрактните пари се материализират в конкретно влияние чрез медии, граждански организации, партийни структури, държавни институции, подземни и надземни образувания от бялата, сивата и черната икономика. Да, за наша радост, това май наистина беше последната успешна голяма руска операция на Балканите. И за наш срам – не беше първата неуспешна.

Защото опитът чрез преврат и политически убийства да се отклони Черна гора от нейния път към НАТО, се провали с гръм и трясък, а руснаците за пореден път се изложиха пред света като кифладжии.

Другият гръмовен провал пък стана буквално под носа ни, когато чрез създаване на политически хаос, руснаците опитаха да отклонят Македония от нейния път както към НТАТО, така и към ЕС.

Нещо повече, ако в случая с Черна гора властите в Подгорица само глобално посочиха Русия като враждебна сила, противопоставила се на черногорския национален интерес, то в македонската история лъснаха такива подробности, от които на нормалните съседни държави би им се завил свят. Македонските служби изнесоха конкретна информация, че пряко участие в заверата срещу Скопие имат хора от руските служби, базирани в Белград, някои поименно споменати бизнес-компании, както и знаменитите „трима офицери от ГРУ, базирани в руското посолство в София”. Ако аз бях София, досега да съм изпищял като ощипан с горещи дяволски клещи и да съм изгонил въпросните трима нехранимайковци от страната. Обаче тъй като не съм София, те си стоят тук и кой знае още какви ги вършат. И срещу кого. А познайте от три пъти дали се срамуват да работят не само срещу Македония, а и срещу любезните си български домакини, които ги търпят – или изобщо не се изчервяват, когато го правят.

Като мисля за това си викам – дано пък следващият път, когато тъмните кремълски елементи се опитат по характерния си брутален начин пак да се набъркат в българските дела, някой върховен нашенски политик да им отговори подобаващо, както направиха политиците в Македония и Черна гора.

Знам, бе, знам – а дано, ама надали! Така става /почти/ винаги в българската история, щом в нея се набърка Русия – здравият разум изчезва и на негово място остават твърде нездравите братски чувства.

Но това са нещата във външен план. Във вътрешен, както казах, миналогодишната среща Нинова – Решетников ще ни държи студено още дълго време и то по няколко линии.

Първо, главният плод на тази среща, одиозната фигура на Румен Радев, който само за няколко месеца категорично доказа, че става за президент, колкото старата ми шапка, ще продължи да ни виси на врата със страшна сила. Засега той не е сътворил нещо чак толкова фатално, но мандатът е пред него. А може и втори мандат да има, ако се докаже човекът – например ако достатъчно добре се наведе пред императора Путин при посещението му в България догодина, за което Радев вече го покани. Като президент – президента, както се казва официално, а не като васал – императора, дето се вика неофициално.

Но пък от друга страна, ако мине искането на Нинова точно президентът да назначава председателя на новата антикорупционна агенция, може съвсем да оплескаме работата. В смисъл – заради прочутата честност на Румен Радев и предаността му към светлата идея за борба с корупцията по нашите земи, току-виж земем да се хващаме едни други за…..за корупцията, де! Или за някои още по-деликатни места.

Така че, другарко Нинова, много моля – да не изпадаме в изненади!

Второ, резултат от тази среща и изобщо от посещението на Решетников в България, беше включването на тъй наречените „националисти” в управлението на страната. Те също засега относително кротуват, само от време на време изпускат по някоя зловонна простотия – но със сигурност ще си покажат рогата, като му дойде времето. Или когато му дойде нареждането от Кремъл. Щото както при развития социализъм в България турското кафе беше виетнамско, така и при недоразвития капитализъм българските националисти са руски.

Третият видим Решетников ефект в българската политика, независимо дали съзнателно или несъзнателно търсен, е възстановяването, в някаква степен и в някаква форма, на мутренските времена в страната. И с просто око се вижда, че престъпниците стават все по-нагли, а тъй наречените правоохранителни и правораздавателни органи – все по-безсилни. И то не дори да налагат спазването на закона, а сами да го спазват.

Ето защо, граждани, ако сте забравили миналогодишното посещение и невинните срещи на никому неизвестния пенсиониран руски генерал в България, а на всичкото отгоре смятате, че те няма и защо да се помнят, значи напълно сте превъртели от жегата. Или върху кората на мозъка ви е дълбоко отпечатан грайфер от подметката на някакъв руски ботуш. Все едно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Имаме нов генерален директор на БНТ. СЕМ избра Константин Каменаров – противно на очакванията, че ще “тупка топката” в полза ново продължаване на мандата на Вяра Анкова поради патова ситуация в гласуването. Противно и на надеждите на няколко политически всеядни кандидати, готови да стават началници навсякъде, където не им попречат да се издигнат.

Въздържах се да посочвам “ свой фаворит” между кандидтите да оглавят БНТ с ясната мисъл, че моята позиция, ако има някакво значение, само би послужила за обратното: да се припише някому близост до моите разбирания за политиката, с която се занимавам като политически коментатор без да се  крия зад удобната маска на безпристрастността. Отказал съм присъединяване дори към някои споделяни като идея и философия обществени инициативи по същата причина. Ако мога да съм полезен с нещо, то нека да бъде всекидневнта ми дейност по защитаване на лични позиции. Дали те имат обществено значима стойност не е моя работа да преценявам и ( почти) не ме интересува.

Ще кажа само в същия дух от личната си кментаторска камбанария, че за моя милост ( като потенцален коментатор в БНТ) положението не може да стане по-лошо при избора на когото и да било от желаещите да управляват тази телевизия. Там съм и без това практически забранен от май 2015 г.. “По-забранен” не мога да стана, а и забраната ( този път изцяло) не ме интересува- освен като знак за това що за “независимост” изповядват онези, които взимат подобни мракобесни решения в медията, хвалена редовно  като “най-обективната” от разни политици, анализатори и прочее ласкатели сред постоянните гости на БНТ.

Не очаквам голяма промяна в каквото и да било отношение в дейността на БНТ, щом при изслушването на кандидатите надделяха съображения от рода на “спокойствието” на работещите там. Доктрината “да не клатим лодката” никога не е водила до друго, освен до застой. В днешния бясно препускащ свят това означава продължващо изоставане от конкуренцията в бурното медийно море, пълно с все повече алтернативи на закотвеното спокойствие в пристанището, където водещо правило е оцеляването на гребците покрай познатите брегове, далеч от предизвикателството на откривателството.

Share on Facebook

These Lion Collages have been made by children from ROYANA ART STUDIO, Sofia (Bulgaria).  see more:  

Той е произведен в чешките заводи ШКОДА, в края на 80-те години на миналия век и купен от България за нуждите и целите, за изграждането на блок №1 в АЕЦ "Белене", но само престоял там на склад до началото на новия век и по...

В сайта  Debati.bg се появи интересна статия на Константин Мишев, гарнирана с не по-малко любопитни илюстрации. http://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-todor-zhivkov-v-amerika-fakti-i-syuzheti-ostanali-zad-kadar/

Сред илюстрациите има фотография на Хрушчов на палубата на кораб по пътя му към Америка през 1960 г. Виждат се край него сътрудници с раирани чорапи ( да не се бърка с “раирани костюми”, каквито половината жители на СССР са обличали по политически причини) . Съветските пътешественици седят уж непринудено край декорирания за снимката съветски вожд, който се прави, че чете нещо задълбочено, нахлупил не особено пролетарска шапка. Прави се, че не “забелязва” участието си във фотосесията ( представяте ли си вождът да бъде сниман без негово разрешение в държавата, в която параноично са разстрелвали не толкова отдана обикновени хора за най-обикновено вдигане на фотоапарата на улицата по подозрение, че е шпионин – поради което познаваме съветско-германската война извън пропагандните кадри предимно по фотографиите, правени от германци).

Хрушчов се е надявал да изглежда по-висок със западняшката шапка ( и Путин не носи будьоновка, а каубойска шапка на снимките по време на риболов). Днешният дребосък в Кремъл се качва дори на токчета токчетата.http://ivo.bg/2014/11/20/нейно-височество-путин-на-високи-токо/

След като открива Америка заедно с Хрушчов през 1960 – та,, Живков също, сменя каскета с бомбето в духа на новата съветска мода ( тя, впрочем, беше продължена и от доста едрия на ръст и килограми Брежнев, който не си падаше по работническо-селски аксесоари, а любимото му хоби беше колекционирането на скъпарски западни автомобили).

Колцина от вас, признайте си, знаят, че България е била единствената съветска европейска колония без дипломатически отношения със САЩ за цели 9 години ( между 1950 и 1959 г.) ?

Отново сме били уникални, след като България е единственият съюзник на Германия през Втората световна война, запазил дипломатически отношения със СССР. И същевременно царството ни ( не съвсем небесно) е било неповторимо с факта, че не причинява с български куршум смъртта на нито един съветски окупатор, но се оказва шампион по пренаселване на своята територия по времето на НРБ с монументи на благодарността за съветската окупация.

Живков е прекарал цял месец в рамките на  визитата си в САЩ само година след възстновяването на димполатческити отношения. Престоят му е български американски рекорд, който дори ученикът му Бойко Борисов не е подобрил до днес.

Да ме прощават наивниците, които биха си въобразили, че съхранявам в ума си подобна база данни, но не си спомням Живков да е изкарвал цял месец на територията на СССР дори по време на прословутите му участия в т.н. “кримски срещи” в троен формат в разгара на летните ваканции, когато Брежнев правеше летни тройки с Живков и Хонекер, а нас ни осведомяваха как вождовете са обсъдили в непринудена обстановка проблеми на мира, сътрудничеството между братските народи и световното комунистическо движение.

На територията на СССР много български комунистически дейци са прекарали далеч по-дълго време, но все в концлагери с еднопосочен билет до Москва.

Дали Живков си е припомнял видяното и наученето в САЩ, когато близо три десетилетия по-късно призна, че “социализъмът е едно недоносче”? Можем само да се надяваме, че новият ни държавен глава Румен Радев, комуто предстои да стъпи на американска земя в ново качество през идния септември, ще си направи съответните изводи за недоносчетата от собственото му обкръжение доста по-бързо от правешкия “гений”.

Share on Facebook

Днес избират генерален директор на БНТ.

Този, когото ще изберат, ще бъде ли почтен и независим? Ще носи ли ценностите на обществените медии, така както са формулирани от EBU – организация, на която БНТ е член:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии.

Ето и целият текст – за ориентир.

Ние правим обществото по-силно

Декларация за основните ценности на обществените медии

Европейски съюз за радио и телевизия (EBU)

Ние, организациите на обществените медии, обединени в Европейския съюз за радио и телевизия, принадлежим на нашата огромна аудитория – на хората, за които работим.

Ние приехме предизвикателствата на безпрецедентната цифрова революция, която доведе до промяна във връзката ни с аудиторията и с всеки отделен човек. Постоянно развиваме нови начини да служим на нашата аудитория навсякъде и по всяко време. Ръководи ни искреното желание да приобщим всички и да насърчим развитието на различните общности.

Обществените медии са в сърцето на европейската културна традиция в услуга на демократичните, културни и социални нужди на всички общества в Европа. Ние сме  посветени на обществеността като цяло, тъй като сме свободни и сме навсякъде – когато и където медийните потребители имат нужда от нас.

Искаме да играем важна и решаваща роля при гарантирането на свободата на словото и при споделянето на многобройни плуралистични възгледи.

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин. Различията имат значение. 

Отражение на нашата преданост към обществото е стремежът ни да действаме по възможно най-добрия начин и да изпълняваме нашата работа почтено и максимално ефективно.

Ние разбираме, че доверието е в основата на нашата връзка с аудиторията. А доверието трябва да се заслужи – всеки ден.

Това сме ние. Това обещаваме:

Универсалност

Стремим се да достигнем и да предложим нашето съдържание на всички кръгове на обществото, без да изключваме никого. До всеки, навсякъде.

Дебело подчертаваме важността на споделянето и изразяването на плурализма на възгледите и идеите. Искаме да създадем обществено пространство, където гражданите ще могат да формират своите мнения и идеи. Стремим се към социално включване и сближаване. Разпространяваме нашето съдържание чрез различни платформи и го споделяме по всички възможни начини. Достъпни сме за всички без ограничения. Даваме възможност на нашата аудитория и на всеки човек да прояви ангажираност и да бъде част от едно демократично общество.

Независимост

Ние искаме да бъдем надеждни създатели на програми, независимо дали са художествени или документални, надеждни във всички жанрове и формати от новините до забавните предавания, от науката до спорта, от културата до образованието. Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията.

Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.

Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.

Ангажиментът ни за независимост трябва да бъде подкрепен от законови гаранции, а ангажиментът ни  към сигурността на журналистите да бъде подкрепен във всички наши действия.

Съвършенство

Ние работим в съответствие с високите стандарти на почтеност, професионализъм и качество; стремим се да създаваме еталони в медийната индустрия.   Нашият талант непрекъснато се развива, а персоналът ни се обучава.

Искаме да насърчим и обогатим нашата аудитория.

Искаме резултатът от нашата работа да бъде максимална съпричастност и ангажираност.

Разбираме, че аудиторията е и участник в нашата дейност и много често дава своя принос в отразяването на  новини и в създаването на програми..

Разнообразие

Нашата аудитория се състои от широка палитра групи по интереси: различни поколения, култури, религии, мнозинства и малцинства: така и ние се стремим да бъдем разнообразни и плуралистични в жанровете, които предлагаме, в мненията, които изразяваме и хората, с които работим.

Подкрепяме и искаме да дадем гласност на плуралистичните и различни мнения – формирани от различния произход, история и преживявания. Като съзнаваме съзидателното богатство, заложено в съвместно съществуващите различия, ние искаме да помогнем за изграждането на по-обединено и по-малко фрагментирано общество.

Отговорност

Искаме да бъдем открити. Вслушваме се в гласа на нашата аудитория и сме в постоянна и пълноценна обмяна на мнения.

Публикуваме нашите редакционни правила. Обясняваме. Поправяме грешките си. Стремим се да даваме отчет за нашата политика, бюджет, редакционни решения. Ние сме прозрачни и постоянно сме във фокуса на обществената критика. Искаме аудиторията да разбере механизма, по който работят нашите медийни организации.

Стараем се да бъдем ефективни и управлението ни да бъде в съответствие с принципите на  добрия мениджмънт.

Иновативност

Искаме да обогатим медийната среда на страните и регионите, в които работим.

Стремим се да бъдем движеща сила за иновациите и креативността. Търсим нови формати, нови технологии, нови пътища за връзка с нашата аудитория.

Искаме да привличаме, да задържаме и да обучаваме нашия персонал, така че той да  бъде участник и създател на цифровото бъдеще в услуга на обществото.

Това, което ще направим

Съзнаваме, че трябва да полагаме постоянни усилия, за да осъществим нашите Основни ценности.  Че сме съдружество, съставено от много организации, с различен произход, история и възможности.

Но искаме да изпълним задълженията си и знаем, че нашите Основни ценности трябва да бъдат придружени от конкретни действия и определено поведение.

Ние сме отворени за дискусия. Ще си помагаме взаимно за реализирането на тези обещания, като се опираме на принципа на солидарност в нашия Съюз.

Постоянно ще следим и обсъждаме постигнатото и ще се отчитаме по честен и самокритичен начин.

Това, което ни трябва

За да изпълним тези задължения към днешна дата и предвид настоящето състояние на обществото, се нуждаем от съответното законодателство, адекватно и стабилно финансиране и професионално управление, гарантиращи редакционната независимост и създаващи условия за работа в съответствие с най-високите професионални стандарти.

През последните години идеите за пътуване в Космоса, колонизиране на други планети и откриване на извънземен живот стават все по-популярни, а реализирането им – все по-осъществимо. Но човешкият устрем към звездите съществува от хилядолетия. Племената са търсили сред тях знак от боговете, мореплавателите са ги следвали, за да открият пътя към целта си, а днес чрез...