Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

• актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
• обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

По двете теми участниците в срещата имаха възможност да изложат позициите си. Г-жа Габриел отговори и на зададени въпроси.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

Some key topics tackled during the fifth #AVMSD trilogue and progress made. Wishing the best of luck to the Bulgarian Presidency who will continue work with this important file, we hope the groundwork we’ve done proves useful. pic.twitter.com/e4P0BFPq49

— Clyde Kull (@ClydeKull) November 28, 2017

https://platform.twitter.com/widgets.js

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и размерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите, свързани с квотата, са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси и към дискусията:

• Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
• Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
• Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

• индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
• гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
• регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

• създаване на работна група на високо равнище и доклад (в тримесечен срок) ;
• Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
• Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

• Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
• Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории неистина – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
• Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Българската банкова система е стабилна и ликвидна. Според БНБ, печалбата на банките до август 2017 е 913 милиона лева. Банките са доволни, но дали са доволни и техните клиенти – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, последният доклад на БНБ за пореден  път говори за стабилност на българската банкова система. Какви са основните показатели за това?

– Темата е сложна, но да обсъдим един от главните показатели, Фили – печалбата. Щом говорим за институции, чиято функция е да търгуват с пари, логично е, че ако те не печелят, значи нещата в цялото общество са зле. Според доклада на БНБ, за първите 8 месеца на тази година българските банки имат обща печалба от 913 милиона лева. Малко или много е това – зависи от гледната точка. При всички случаи обаче, като се тегли чертата, както се казва в професионалните среди, тазгодишната печалба е малко по-голяма от миналогодишната за същия период.

– Което е добър знак…..

– Което е добър знак, а може да стане и още по-добър. Имам предвид, че очакванията бяха за печалба около 1 милиард лева, но за цялата 2017 – а те явно ще се надхвърлят. Може би резултатът ще се приближи, а може и да надмине, прогнозата дори за 2018, която е в размер на 1 100 милиона лева. Ако се погледне твърде оптимистично, има шанс да бъде подобрен даже рекордът от 2008, когато банките кредитираха надуващия се балон с недвижимите имоти и печалбата им стигна близо 1 400 милиона.

– За колко банки говорим?

– Според информация на вестник „Капитал”, в България има 27 банки, 8 лицензирани платежни институции и 3 дружества за електронни пари. Не знам дали споменатият отчет за печалбата включва всички тях или само банките. Обаче по-интересното е друго – структурата на тази печалба.

– Каква е тази структура и защо е толкова интересна?

– Интересна е, защото насочва и към някои проблеми на българската банкова система. Нали никой не си представя, че такава огромна каца с мед ще се размине без лъжица катран вътре. И така, според специалистите, увеличената печалба се дължи на три  фактора – относителният ръст в кредитирането спрямо миналата година, огромното намаление в обезценките и вземанията, както и увеличаващите се постъпления от такси и комисиони. Това води до ръст на печалбата, независимо от основния проблем на цялата система – ниският лихвен процент. Вече от години насам основният лихвен процент на БНБ е 0 или съвсем малко над нулата. Как се справят банките с това ли? Да видим първо какво показва анализът на съотношението кредити – депозити в България. Общото финансиране на индивидуални и корпоративни клиенти за 8-те месеца на годината е в размер на около 53 милиарда лева, докато депозитите са 70 милиарда, при това растат с далеч по-високи темпове. По тези депозити банките практически не плащат лихви, а от кредитите получават, така че общият баланс  е в тяхна полза.

– Това не е ли своеобразна конфликтна точка между банки и клиенти?

– Да, ножицата е прекалено отворена. Аз като клиент плащам по ипотечен кредит 6-7-8 процента лихва, а по потребителски – дори 12-13 и повече. Докато по депозит в същата банка получавам кръгла 0. По логика, редно би било тежестта на нулевата лихва да се разпредели и банките също да поемат част от нея, но реалността тук не е логична. Нещо повече, банките в България, като се оправдават с ниския ОЛП, си въвеждат всякакви такси, явни или скрити. Нещо повече, цялата държавна машина работи изцяло в полза на банките. Например, ако човек трябва да внесе 1 лев за държавна или съдебна такса, задължително плаща през банка, която взима поне 2-3 лева за самата услуга. Има много подобни парадокси, но ще дам само два примера от моя личен опит, без да цитирам името на банката, защото могат да ме подгонят властите.

– Защо да те подгонят?

– За уронване на престижа и застрашаване сигурността на банковата система, Фили, като за уронване се приема всяка критика, независимо от истинността на фактите. Властта е особено чувствителна по темата от две години насам, от фалита на КТБ, фалит, който, впрочем, самата власт предизвика, но това е друга тема. И така, ако имаш например валутна сметка, за всеки превод по нея, се взима такса. Тя варира, но най-ниската е 7 евро. Така че ако детето ми, което работи в Европа, изпрати на бедния си баща в България 100 евро, банката прибира 7. И това е само началото. Такса има ако теглиш от тези пари – 2 евро, ако ги прехвърляш от една своя сметка в друга  – пак толкова, ако пратиш част от тях на някого. Но дори да няма никакво движение по сметката, банката се е подсигурила да не остане без печалба. Всеки месец тя взима тъй наречената „периодична такса” – 2 евро. Аз я наричам такса Марсел Пруст, защото тя наистина таксува напразно отминалото време. На всичкото отгоре въпросната „периодична такса” бе въведена преди няколко месеца едностранно и без дори да бъдат уведомени клиентите. Питаш за какво е таксата, отговарят ти – за обслужването на сметката. А сметката се обслужва автоматично от софтуер и, както казах, всяко движение по нея се заплаща отделно. Ако продължиш да питаш, най-добрият отговор, който получаваш, е – ами така е решила централата в София, ние какво да направим. Това са мошеничества на дребно от гледна точка на отделния човек, който си казва – добре, де, сега за 2 евро няма да се заяждам. Но банката печели доста добре, като взима от 100 хиляди или 1 милион сметки по 2 евро на месец срещу нищо. Другият номер за измъкване на пари е тъй наречената „застраховка”. Банката прави собствена застрахователна компания, в която задължително застрахова кредита ти. Информацията е сбутана в малките букви на договора, твърде неясно формулирана и човек, дори да я види, си казва – че колко голяма може да е застраховката на дребна сума от 2 000 лева. Обаче се оказва много голяма. Моята например се оказа в размер на половината от самата лихва, която плащам. Фактически плащам лихва и половина, като половинката са пари за нищо. Но явно чрез този байпас успешно, поне засега, се избягват големи разправии с клиенти и евентуални съдебни процеси, свързани с европейското банково законодателство.

– А защо в България, член на ЕС вече повече от 10 години, това все още е възможно?

– Защото българският Закон за платежните услуги, въпреки някои дребни ремонти през годините, закриля преди всичко правата на банките, а не тези на клиентите. Това е възможно, тъй като банковото лоби в Парламента и изобщо в политическите среди, е много силно. Все пак нов закон, който уж е изцяло съобразен със съответната европейска директива, се очаква да влезе в сила през януари идващата година. И, да, законът, според специалистите, наистина предвижда премахване или поне сериозно облекчаване на ситуацията точно с някои от тези безумни такси и мошеничества на дребно. Дали това ще реши наистина проблемите обаче? Съмнявам се. Съмнявам се, защото ние, българите, отдавна сме доказали, че желанието ни да прескочим или заобиколим дори най-добрите общи правила в своя лична изгода, е равно само на едно нещо на този свят – таланта ни наистина да го направим.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Ако фейсбук ти заключи профила, значи си герой, борец за справедливост и жертва на цензурата. Ако ти го заключи два пъти за половин година – тогава си мъченик! Напоследък доста хора се увенчаха с този ореол и прогресивната общественост не можеше да не се запита защо. Повече мръсни думи ли започнаха да се пишат, повече голи снимки ли да се качват или се увеличи списъкът на уязвимите малцинства, чиито чувства неволно можеш да засегнеш?

Хипотезите са две. Първо, IT инженерите са разработили някакъв алгоритъм, който автоматично наказва за недопустимо съдържание. Второ, има правило, според което, ако те докладва добросъвестен (и, разбира се, анонимен) потребител, било тоя същият алгоритъм, било строг, но справедлив редактор изпълнява екзекуцията. Има и една трета, спомагателна хипотеза, според която и двете предишни са валидни, взети заедно.

Така или иначе, факт е, че все повече хора се оказват „заключени“ и това предизвиква ропот. Роптаят, защото често не разбират защо ги наказват – не са публикували кой знае какво и наказанието прилича на бъг в софтуера. Роптаят, защото с основание допускат, че са достатъчни само неколцина злонамерени (и анонимни, както казахме) клеветници, за да те закопаят теб, невинния, който с името си и с откритото си лице доблестно стоиш на страната на правдата. Само защото не те харесват, защото са от другия отбор или просто защото някой им е платил. Да, несправедливо е. И обидно.

Всъщност, не бихме страдали толкова, ако не бяхме приели с желание и даже с нетърпение предложената съблазън. Фейсбук е място, където всеки съвсем лесно може да се окаже в центъра на един малък свят от няколко десетки или стотици аватари на личности от обективната действителност. А кой стои в центъра на света? Бог. Малък свят – малък Бог. Малък, но все пак Бог. Друго си е да станеш сутрин, да си изпиеш кафето и да щракнеш с телефона от прозореца навалелия през нощта сняг. После да го публикуваш и трепетно да зачакаш реакциите на своите поданици: „Ах, благодаря ти, миличка, за тази красота“; „Правете добро през този ден!“; „След малко кучетата ще го опикаят“; „Общината спи! Зимата пак ни изненада!“; „Бойкооооо, във „Винету“ вали ли сняг, Бойкооооо?!“; „По времето на Иван Костов снегът беше много по-бял“ и т.н., и т.н…

Как се отказваш от всичко това? Лесно ли?

Разбира се, „заключените“ далеч не са само потребители от гореописания тип. Сред тях със сигурност има лумпени, които задължително е трябвало да бъдат изтрити. Обаче има и истински лидери на обществено мнение с голямо влияние и много последователи. Те може би имат основание да подозират заговор срещу себе си. Какво пък – ще каже някой, – покрай сухото гори и суровото: по-добре една невинно изтрита дума на истината, отколкото една промъкнала се дума от езика на омразата и нетолерантността! Е, хуманните и правови общества казват точно обратното: „по-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен зад решетките“, ама карай да върви!

Но това няма никакво значение. В крайна сметка фейсбук е частна компания и има пълното право да налага правила според убежденията, разбиранията и интересите си. На теб ти е предложено напълно доброволно и безплатно да се включиш в мрежата, да трупаш популярност, да печелиш последователи и да обменяш информация. Ти си приел. То е все едно да те поканя у нас и да кажа: „Заповядай, но ще те помоля да си събуеш обувките“. Ти обаче казваш, че няма да сториш това, защото ще ти се наруши тоалетът, защото чорапите ти са скъсани или ти миришат краката, но въпреки това ще нахлуеш в хола и ще се тръшнеш пред телевизора. Когато те изгоня, ти ще се опиташ да се върнеш през прозореца и ако не успееш, ще опищиш квартала каква гад съм аз.

Така и с фейсбук. Когато си бързал да създадеш профил, си се съгласил с някакъв отчайващо грамаден текст, който те е домързяло да прочетеш, и сега копче не можеш да кажеш. Ако искаш бе, пиле!

Е, има го и това, че ползата от симбиозата с фейсбук не е едностранна. От какво се издържа фейсбук? От стоката, която продава. А коя е стоката на фейсбук? Това си ти. Има ли някой, който да не е наясно?

В началото социалните мрежи бяха прости, невинни и даже леко глуповати. Фейсбук беше само една от тях. Хората си откриваха профили, без да знаят какво да правят с тях – сприятелявам с Петър, който от своя страна има петима приятели, с които също мога да се сприятеля, без даже да ги познавам. И какво от това?

Скоро обаче започна и истинският обмен на информация. Вярно, в началото информацията преобладаващо беше от рода на „тази сутрин бебка напълни памперса в седем часа“, но после започна да става по-сериозна. Ето: на улицата срещаш все повече познати, които с укор ти казват: „Ама ти още ли нямаш профил във фейсбук? Какво чакаш, всички вече са там!“. Е, щом всички са там, за къде без мен! Така си казваш и си създаваш профил.

Бързо се сприятеляваш с много хора, защото софтуерът те стимулира да го направиш, ровейки дори сред контактите в мобилния ти телефон. Започваш да обменяш с тях всевъзможна информация – от сериозни публикации в медиите, през изковани лично от теб мъдри сентенции на шарен фон, та чак до нечленоразделни междуметия като „Муаааа-хаха-хааааххххххх!“, които въпреки всичко събират лайкове и пораждат коментари.

Когато трансферът на сентенции и междуметия стане достатъчно плътен, се заинтригуват и по-сериозните субекти. Медиите си правят свои страници, с което още повече те облекчават да организираш свой собствен новинарски поток. Институциите не закъсняват – дори президентът си има профил. За политиците да не говорим – те често казват каквото имат да кажат във фейсбук, вместо да свикват пресконференции.

При цялото това оживление се появява и професионално организираната манипулация, било под формата на реклама, било под формата на пропаганда, било под формата на почтен PR, било под формата на фалшиви новини или дори на хибридна война.

Защо е този платежоспособен интерес от страна на всевъзможни рекламодатели, пиари и идеологически щабове? Защото налице е стоката, налице си ти. Фейсбук те продава под формата на най-различни целеви групи според възрастта, доходите, образованието и местожителството ти, за което ти, разбира се, си се съгласил, приемайки онзи дълъг текст, който те домързя да прочетеш в началото. Като си се съгласил, сега ще получаваш реклами под формата на реклами, ще получаваш реклами под формата на всичко останало, само не и на реклами, ще ти разправят какъв простак е Тръмп и какъв злодей е Путин, ще те убеждават, че Земята е плоска и че планетата Нибиру (която не е плоска) се приближава неумолимо, ще ти доказват, че в България няма държава и че тази държава, дето я няма, е мафиотска и подлага гордия и неповторим народ с неговите шарени носии на тотален геноцид. Невинните години, когато със съученички си разменяхте картички с котенца и сърчица за рождените дни, останаха в историята.

– Чакай! – ще се сепнеш ти. – Но защо търпя всичко това?! Държи ли ме някой насила?! Защо не си вдигна чуковете оттук?!

Няма да си вдигнеш чуковете, защото иначе къде ще блестиш? Кой ще почесва дебелия корем на твоята суета? Къде ще публикуваш аматьорските си стихотворения и кой лицемерно ще ти ръкопляска за тях, очаквайки да му върнеш и ти аплодисментите, когато му дойде времето? Къде другаде ще намериш публика, пред която да кажеш, че президентът, патриархът или премиерът са последни тъпаци, особено в сравнение с теб, който си наясно с всички тънкости на политиката? Къде другаде ще си позволиш, облечен в уютна анонимност, да отидеш при всекиго, при когото пожелаеш, и да го обиждаш безнаказано? За мнозина няма алтернатива извън фейсбук.

Затова стоим там, ясно осъзнавайки, че сме стока в един огромен глобален комуникационен проект, и ако от време на време мрънкаме, то е за да не си помисли някой, че сме се отказали от свободата и от гордостта си. Затова така ни боли, когато макар и за няколко дни ни отнемат възможността да изтъкваме пред света своята ярка и неповторима индивидуалност.

Нищо. Ако нещата продължат да се развиват така, фейсбук вероятно в един момент ще залезе. Всички, без дори да се обръщаме назад, ще отидем в следващата социална мрежа, която ще излезе на мода. Но няма да е далеч времето, когато и тя ще се превърне в това, което е фейсбук днес, защото ние ще се пренесем с целия си багаж, с цялата си гордост, суета и тщеславие, с целия си порив към ексхибиционизъм и жажда за аплодисменти.

Това е, което реших да кажа. Няма да се връщам и да го чета за правописни грешки, защото бързам да го кача във фейсбук. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

___________________

P.S. Лайквате и шервайте! Не се ошумолявайте! Междувременно не забравяйте, че никой нищо не може да ви направи, ако това, което е решил да ви прави, не ви интересува.

Tweet

Това съобщава агенция Ройтерс и заради своята важност и значимост ще ви го покажа 1:1, но първо оригиналното заглавие: France stops large shipment of radioactive Belarus mushrooms, което ще рече "Франция спря голяма корабна пратка с ради...

Българският ген(ий) на завистта тези дни се разбушва като адреналин в тялото на затворник, надзърнал през ключалката на своята ограниченост в света на чуждото щастие. Прибавете към завистта щипка  стаена житейска неудовлетвореност ( пред огледалото) от себе си, утайка от неосъзнато самосъжаление, напръстник змийска злоба (и по-малко стига), плюс ракиена чашка фалшив морал и смесете отровата с отлежалата отколешна комплексарщина на дребнодушието, за да получите коктейл от жълто-кафяви реакции във връзка с нечие оповестено щастие.

Там е работата, че щастието не е просто, “нечие”, а е на Росен Плевнелиев и на прекалено ( за завистниците ) красивата му приятелка Деси Банова. Двамата решиха да се опитат да извадят жилото на злобата като оповестят връзката си. Тази откритост вече им се видя на кешоядите съвсем непоносима. Свикнали са да душат под юрганите на известните хора и са бесни, че им отнемат възможността да продават фантазмите си. Обичат да се изхранват с ровене в клоаката на човешкото падение. Ако няма такова, ще си го въобразят, за да припечелят от гъделичкането на хорското воайорство.

Печалбата обаче не е главната причина в случая с истерията на възмутените от чуждото щастие. Анонимните комплексари нямат доблестта да си “кажат заглавието”. Те просто обичат да храчат като буйно дете, забавляващо се да цапа минувачите от балконна и да бягат зад пердето. Но подписващите се под гнусотиите, които консумират гореспоменатия коктейл, са адски конкретни хорица.

Знаете ли как бих могъл да обясня без думи тяхното изригнало лицемерие по адрес на Плевнелиев и Банова? Трябва просто да се съпоставят снимките на злобарите ( че и на техните половинки) с обекта на нападението им, за да стане ясно от един поглед защо са толкова ядни по отношение на неприлично ( според тях) добре изглеждащата двойка. Би се получило сравнение като онова със снимките на българските издателии от времето на възраждането и днешното им израждане в лицето на медийните собственици ( припомням колажа от страницата на “България сега”) 

Това са същите дребни медийни душици с огромни морализаторски претенции, които преследваха президента Плевнелиев като диви прасета на руска каишка заради това, че се цепи от стадото и си позволява да се държи като евроатлантически политик. Това “прегрешение” никога няма да му простят. Ако не ви е гнус, можете да намерите в мрежата многобройни коментари в стил “така му се пада на този русофоб” след като поредният анонимник е изгълтал лакомо отровната помия от букви, излята в някой сайт.

При други обстоятелства същите професионалисти в очернянето биха се лигавили да описват Деси Банова като кралица на красотата, покорила сърцето на някой друг мъж. Но сърцето на Плевнелиев? Ауу, не, това вече се оказва грозно за тези комплексари, които са се превъзбудили сега в изпълнение на задачата да продължат гоненията срещу човека, когото години наред обиждаха на мъж. А той взе, че се оказа на върха на вниманието на красавица, каквато хетеромачовците получават от лотарията на живота само в сънищата си. 

Някой ще каже, че не е по темата, но да попитам: защо с подобна стръв преследвачите на Плевнелиев от морализаторска гледна точка не се интересуват от “подвизите” на Бойко Борисов, който се предлага полугол на снимки и се лигавеше публично с предложение към репортерки да му пипат мускалите ( пардон – мускулите)? И защо това се приема(ше) за голям шик като публично поведение на мъжкар сред харема от възхитени потребителки на неговото туловище?

Ако не можете да си отговорите на този въпрос, замислете се върху факта, че да си  прост, космат ( а после и епилиран за разнообразие)  примат е печеливша позиция в българската политика. Да си потаен “сваляч”, ползващ властта като средство за задоволяване на своята похот, също се оказва повече от приемливо за днешните преследвачи на Плевнелиев и Банова. Но да кажеш “обичам те” публично на Деси, ако си бил президент? Ооо, това било деградиране на президентската институция, което никой президент не си бил позволил преди, пише един от най-възмутените съдници, някои от които със сигурност знаят много добре какво са си позволявали тъкмо някои предишни президенти. Само че Плевнелиев не е отмъстителен, като тях и е удобна мишена за разюзданото им оплюване.

Да се държиш възпитано, да имаш добри маниери, да говориш свободно западни езици, да си приет сред западния политически елит- при това заради личните ти качества, както и да имаш доказано успешна бизнескариера, а не съмнително рекетьорска, да изглеждаш добре извън шаблона на мутробарока, да не се караш и да не обиждаш фалцетно реални и въображаеми опонентни, да не хокаш журналисти и подчинени и да не буташ залци в устите на булките по време на разни церемонии – всичко това направо е предпоставка за “скандалната” откритост на Плевнелиев във връзката с жената на своя втори избор в живота.

Билет онлайн тук

Хайде, за Плевнелиев е ясно- колкото и да се крият зад своята булевардна загриженост за президентската институция, него го нападат персонално по дългогодишен навик, платен или изработен на основата на ценностното разминаване с политиката му. Но Деси Банова какво зло е сторила в техните очи, освен, че е прекалено кисело грозде за тях? Ами позволява си да харесва тъкмо Плевнелиев, когото толкова дълбоко мразят. Следователно и тя трябва да отнесе оплюването им.

Не е лесно за никого да остане безразличен към подобна кампания за злепоставяне. Обаче, колкото и да е невероятно, не съм видял и чул Плевнелиев поне веднъж да е отвърнал на нападките с нещо дори далечно наподобяващо охулването му. Тази липса на “диалог” е  неговото наказание за желаещите да го въвлекат в своя долнопробен сериал. Остават си на нивото на гнусарския си монолог, адресиран до обитателите на собствената им страна Комплексария.

Share on Facebook

Watch video: How to make:  see more:

„Наръчник на хореографа“ (изд. „Metheor“) на известния британски хореограф Джонатан Бъроуз излиза за първи път на български език. Авторът танцува с Royal Ballet тринайсет години, преди да го напусне, за да се занимава със собствената си изпълнителска работа. Понастоящем творческата му активност е съсредоточена около поредица от съвместни представления с Матео Фаржион, изпълнявани по цял свят, показвани...

Ако си мислите, че това са българите или техните съотечественици индо-българите дълбоко се заблуждавате. Много по-изкусни и безочливи в този занаят са едни пра-роднини на индо-българите. Това ни съобщава руската държавна корпорация Росат...

Краят на още една обичана поредица идва съвсем скоро. На 15 май 2018 г. ще бъде световната премиера на последната книга от тетралогията „Алена кралица“ (изд. „Ciela“) на Виктория Айвярд  – War Storm. Все още не знаем какво ще бъде българското заглавие, но чакаме с нетърпение обявяването му. Айвярд разкри корицата на дългоочаквания финал, която е, меко казано, страхотна!...

За 22-а поредна година пловдивското издателство „Жанет 45“ ще връчи годишната Национална награда за поезия „Иван Николов“.  Тазгодишното жури в състав: Екатерина Йосифова (председател), Бойко Ламбовски и Константин Трендафилов (членове) реши да номинира повече поетически книги като своеобразна регистрация на високото състояние на българската поезия през периода 1 октомври 2016 – 30 септември 2017 г....

1. Работното ти време е в много странни часове.
2. Клиентите винаги искат да знаят точно колко ще струва, какво ще получат за парите си и да започнеш работа незабавно.
3. Плащат ти много пари, за да правиш клиентите си щастливи. И въпреки, че ти взимаш големите пари накрая, клиентът е този, който си тръгва с ехидна усмивка.
4. Въпреки че ти плащат добри пари, посредникът ти взима много повече от теб, на твой гръб. Клиентът обаче не знае за това и очаква чудеса от теб.
5. Прекарваш голяма част от времето си по хотели, а клиентът плаща както стаята, така и прекараното време на час.
6. Ако клиентът си плати допълнително, може да останеш по-дълго при него и да задоволиш и най-извратените му фантазии.
7. И ти, и посредникът ти знаете, че изобщо не струваш толкова, колкото представяте на клиента за плащане. Но не ви пука, защото знаете, че клиентът е доволен.
8. Ако все пак клиентът не е доволен, посредникът ти те изпраща при друг клиент.
9. Не се гордееш особено с това, което правиш. Всъщност, когато те попитат какво всъщност правиш, ти е много трудно да им обясниш.
10. Трудно е да имаш семейство с подобно занимание.

Източник: не успях да открия оригинала, на английски го има в стотици интернет-форуми.

Превод: Петър Събев

Материалът 10 прилики между IT консултанта и проститутката е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

„До всички момичета бунтарки по света: мечтайте още по-смело, целете се още по-високо, борете се още по-устремено, а когато се съмнявате, не забравяйте, че сте прави.“ Всички сме чували приказките за Пепеляшка, Спящата красавица и останалите принцеси, които чакат своя принц, за да бъдат спасени, и накрая заживяват щастливо с любовта на живота си. В...