От средата на ноември вече няколко пъти ви показвам снимки с реактори №2 за АЕЦ "Ленинград 2" и №2 за АЕЦ "Белене", мирно макар и НЕравностойно споделяйки една и съща платформа. 16 дни по-късно единият от тях вече е поставен в проектно п...

Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия, а после от Тиседал –до Гьотеборг в Швеция. Днес ни предстои да минем през Малмьо и Копенхаген, за да се озовен в Хамбург.

Приятно четене:

Копенхаген, Дания

част седемнайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 16

Сутринта както обикновено валеше, Закусихме набързо. Около нас имаше доста шведи с по 3 деца, но бяха що-годе културни (децата имам предвид).
Натоварихме се и тръгнахме. Тъй-като бях заредил по-малко количество нафта в Норвегия, гонга ми напомни да погледна жълтата лампа (магистралите вдигат разхода сериозно)

На стотина метра от хотела виждам бензиностанция, на която има и нафта.

(Снимката е от Гугъл стрийт вю)

Мдаа – тук дори няма човек за обслужване на евентуален проблем. 100% самообслужване. Обаче направено по-лошо отколкото Финландия.

Процедурата бе следната:
– поставете картата,
– натиснете коя колонка ползвате (маркучите ляво или дясно на колонката)
– натиснете какво количество искате. Исках максималното – да напълня резервоара – във Финландия имаха опция и за ‘пълен резервоар’ – зарежда докато изключи пистолета.
– вземете си картата и започнете да пълните

Вкарвам пистолета, включвам го на автомат, и на 29-я литър рязко намали дебита, а точно на 30-я литър спря зареждането.

Отивам до терминала:
– сложете картата ако искате разписка (искам, поставям картата, разпечатва разписката).
– вземете си картата (правя го)

И отново:
– поставете карта (поставям)
– натиснете коя колонка ползвате (натиснете)
– АААА, вие не сте поставили пистолета на колонката (отивам вадя пистолета и го поставям на колонката)
– вземете си картата (и се върнете в началото на процедурата)
хахахах, голям цирк.
А тъй-като зареждам над 90 литра, цирка се повтори три пъти (нямах нерви за четвърти път).

Както и да е – поне имаше покрив и не ме валеше – приключих зареждането за има няма 10 минути (на друго място се оправяме за под 5 минути).

Временцето си го биваше – не ставаше за никакви разходки или разглеждане. А и бяхме се наточили вече за прибиране – каквото ни интересуваше – видяхме го.

Поне така си мислих. На излизане от Гьотеборг съпругата (за пореден път) каза

– Аз пък смятах, че ще разгледаме еди-какво си’.

– Е защо не каза навреме?

– Ами аз си мислех, че няма как да не отидем натам.

Усетих как лееекичко кипвам, но със силата на автотренинга запазих самообладание, изхвърлих нервите от главата – докато шофирам искам да съм спокоен.
Веднага се качихме на магистралата и отпрашихме за

Малмьо

Спомних си книгите на Богомил Райнов – ‘западналия капитализъм в този край’, където се подвизаваше разузнавача Емил Боев
Колко далечно и непостижимо ни се струваше (поне на голяма част от нас) посещение в тези краища.

Пътят за Малмьо

Стигнахме бързо

Малмьо

– магистралата си е магистрала. Не бе предвидено спиране, така, че го минахме транзит (макар и че се отбихме през самия град – поне да придобием визуална представа).

Качихме се отново на магистралата

и след малко – пункт за плащане

Първия за цялото ни пътуване досега – досега всичко ставаше дистанционно – през интернет и т.н.
Избора бе – електронно (явно с чип или през интернет, но предпочетох в случая да не се регистрирам през интернет само заради един мост), с карта или в брой. Всичко – ясно и прегледно.

Плащането става много лесно

– въпреки високата цена (около 50 евро) само вкарваш и изкарваш картата – няма ПИН-кодове няма панаири (няма ги и парите от картата ). Единствено, ако искаш разписка, натискаш един бутон.

Йоресунд, Malmö, Швеция

мост Йоресунд

И след малко бяхме на моста – времето не бе се оправило :

Моста – внушително съоръжение. Понякога дори забравяш, че си на мост.

Встрани се виждаха ‘набучените’ в морето ветрогенератори – гора.

Подминавайки билото на моста, постепенно пред теб се открива ‘път без изход’ – пътя води към някакъв остров!

С наближаването виждаш уловката – моста преминава в подводен тунел:

Само че тунела не е тесничък като норвежките, а имаш чувството че се движиш по обикновен подлез

След няколко километра изскочихме в

Копенхаген

Жената продължаваше да е много намръщена. Продължих по магистралата подминавайки Копенхаген и след десеттина километра жената каза ‘нали щяхме да се отбиваме’. Десен мигач и свих в първата ‘отбивка’ в посока Копенхаген. И вече прекипях – ЗАЩО не казваш навреме.
На което ми бе отговорено

– Тогава нищо няма да искам повече!

Отново изхвърлих нервите от главата, намерих един паркинг в центъра, взех фотоапарата и тръшнах вратата на колата – жената вече не искала да разглежда (в последствие сподели, че излязла от колата да изпуши цигара, като седнала на тротоара, и веднага някаква женица отишла да я пита дали има някакъв проблем – ако може да помогне).

Дишайки дълбоко

тръгнах по улиците на Копенхаген

Доста по-интернационален град от видяните досега. Високи сгради, които трудно ги хващаше наведнъж фотоапарата

Някои фасади бяха много интересно направени – изключително реалистична рисунка.

По някое време запръска отново и се върнах при колата – нервите вече се бяха поуталожили.

Та след като жената поомекна, отидохме до

‘Русалката’ – бираджийка

– сигурно знаете, че е подарена на града от някаква бирена корпорацийка (Карл Якобсен). Поразбутахме китайците и направих няколко снимки.
Жена ми предложи да ме снима, ама отказах с мотива, че с голи мадами не се снимам

В пристанището имаше интересен ‘ветроход’ :

А от другата страна се виждаше интересна подводничка – явно част от музей, но за съжаление нямаше време за разглеждане.

Затова направихме лека разходка из парка, където имаше разни статуи (да, красиви бяха, но не се задълбочих какво изобразяват).

Дъжда се увеличи, и се наместихме в колата, вече поуспокоени

Излязохме бързо от Копенхаген и продължихме нататък.
На изхода имаше хотел с интересна архитектура:

(летящото бяло яке не е призрак – просто още тогава имаха доста емигранти )

Трябваше да преминем през Корсор. А след Корсор следваше още един голям мост.

Мост Сторебелт

Преминаването и през този мост си бе доста скъпо – над 30 Евро.

Мостът също бе внушителен

Това сигурно е количката за поддръжка на въжетата

Стъпихме на поредния остров

остров Фюн

Преминахме и последния мост

И вече бяхме отново здраво стъпали на континента – тт тук нататък, до България, вече нямаше фериботи, тунели, големи мостове.
За нула време преминахме немската граница.

Германия

Спряхме да починем на голям паркинг за почивка. За да прехвърлим малко видео, а и да проверим хотелите в Хамбург.
Хм. Немска чистота?

Избрахме хотел, който щеше да ни е удобен за ‘транзитиране’ на Хамбург.
Настанихме се в хотела (китайците ни бяха изпреварили – същите, които видяхме в Копенхаген и се оказаха май японци ).

Паднаха ни се малоумни рецепционистки.
„Ама в цената не е включена закуска“. Колко е закуската? 25 eвро/човек.

Казах им да си я задържат. Не, че минаваш много по-евтино, но пък си избираш какво точно ти се яде ако отидеш другаде.

Настанихме се. Голяма спалня, но гледаме – завивката една, кърпите – един комплект.
Обаждам се пак на рецепция:
– Да не би да сте ни настанили в стая, подготвена за един човек?
– Ами да.
– Е не забелязахте ли, че ние сме двама, резервацията е за двама, и сме си платили за двама.
– Ами да.
– Да вземете да доукомплектовате стаята за двама?
– Ами да – да ви донесем допълнително легло ?!!!!
– Какво допълнително легло – донесете ни хавлии, чаршафи, одеала.!!!

Как да е се разбрахме. Донесоха почти веднага липсващите изделия.

Скокнахме в ресторанта, защото ни предупредиха, че работи само до 22:00, а ние имахме още 15 минути. Питах ги какво става след това – удрят катинара ли?
Ами след това – след това можете да пиете
Поръчахме си хапване – беше добре. Пийването също бе добре
Хапнахме, пийна

Иво Инджев: Борисов кърти мивки със саби, а русофобите къртят павета и подкопават вярата в него!

Share on Facebook

Share on Facebook

Специалисти от НАСА са успели да стартират двигателите на междупланетната сонда Voyager 1, която се намира на разстояние над 20 милиарда км от Земята.

На 2 декември 2017 от космодрума Плесецк , Архангелска област , при съдействието на бойни поделения на ВКС бе реализиран испешен старт на РН 'Съюз-2.1б' с космически апарат за Министерството на отбраната на Русия

Днес Дарина ще ни даде малко съвети за пътуване до Прага и близкия замък Карлщейн. Приятно четене:

Прага и замъкът Карлщайн за 3 дни

Съвети за пътуване

Варианти за пътуване:

освен с кола, за да се пътува до Прага има 2 други варианта.

Първият вариант е с директен полет

на Bulgaria Air – можете да изберете опция чрез сайт, опериран от Bulgaria Air https://posoka.com/ , който предлага добра цена за полет+хотел. Можете да си изберете хотел измежду няколко варианта, като цената на хотела също беше занижена. Неприятната страна е, че е само за 3 дни – даже 2 и половина на практика, което е крайно недостатъчно, за да се разгледа града.

Вторият вариант е по-евтин, но и по-бавен

– полет с нискотарифните Wizz air от София до Братислава и след това влак/ автобус до Прага. Разстоянието между 2 те столици е около 350 км, но така могат да се съчетаят 2 дестинации. Вариантите са

придвижване между Братислава и Прага са 2:

• автобус на Flixbus или
• с влак или автобус на Regiojet – това е частен чешки превозвач, който оперира под компанията Student Agency – не се подвеждайте под името – не са само за студенти.

Цената варира, но обикновено струва около 10 евро в посока, като има намаления, ако сте над 60 години, студент с ISIC карта, под 26 г., под 15 г. или под 6г., както и за инвалиди. На борда има безплатен WI-FI, както е сервират – заплаща се отделно – напитки и храна.

Подходящо време за посещение на Прага

• избягвайте летния сезон от юни до август. Въпреки че като цяло климатът е по-хладен от този в София, има значително влага и през лятото не е особено приятно за дълги разходки.
• Зимата е студена и ветровита, така че

пролетта и есента са най-подходящото време за посещение

– от март до май и от септември до ноември. Прага е около 1.3 млн., но има доста повече туристи. В петък следобяд и привечер трафикът е изключително натоварен откъм коли, така че ходете в този период пеша или с метрото.

Придвижване от летището

няма директно метро от летището, но има транспорт от/ до него цяла нощ. Най-добрата информация обикновено може да се вземе от летището – Информация за транспорт от/ до летището и винаги използвайте Google maps. Можете да наемете shuttle бусче предварително, който няма да излезе много скъпо. Не се подлъгвайте в никакъв случай по хора на летището, които предлагат превоз. Както ни беше казано от местни – ще ви вземат много повече пари от това, което е реалната цена за такава услуга. Най-лесният вариант е с автобус 119 от летището, който има връзка с метрото. ВАЖНО: за детска количка и куче със сигурност се заплаща в градския транспорт. Мисля, че за малка раница не се заплаща, но за куфар мисля, че също се заплащаше поне в автобуса ( можете да проверите в сайта на публичния транспорт. В голяма част от метростанциите можете да влезнете безконтролно, но видяхме проверка на билетите вътре и глобата едва ли е малка.

Относно самото придвижване и локациите, които съм си набелязала, доста често използвам сайта Visit A City ,където има директно направени предложения по дни. Аз лично доста често размествам подредността на местата, като започвам сутрин от най-важното място за посещение, за да се избегнат допълнителните тълпи.

Задължителни места за посещение:

Кулата с часовника заедно с Кметстовото

показва едно и също на всеки час, но си заслужава да се види. Площадът пред часовника и кметството, които са заедно. Там е и Tyn Church – можете да се качите отгоре и да видите целия стар град, а гледката е невероятна.

Чешкия зоопарк

Това е един от най-хубавите зоопаркове в света, а цената му е доста достъпна. Отделете си поне 3 часа вътре, огромен е и има много интересни животни за разглеждане.

Карловия мост

невероятно красиво и интересно място, препоръчвам го и през деня, и вечерта също.

Пражкия замък

в момента е и музей, и резиденция на техния президент. Някога е била резиденцията на краля им.

До замъка е

Катедралата Свети Вит (St Vitus)

заслужава си и отвътре да се разгледа, дори и да не сте религиозни или големи почитатели на църкви

Манастира Страхов

това е една от най- , ако не и най-хубавата бира, която може да опитате – отново ако не сте почитатели на религиозни забележителности. Сравнително близо е до замъка, но може да се вземе и градски транспорт.

Музея, посветен на жертвите на терора на нацисткия режим на Райнхард Хайдрих

мястото определено е доста тъжно, но е много интересно. За нацисткия лидер, управлявал Чехослакия, Хитлер е казвал, че има сърце от стомана. Сградите на операта, театъра, общината ( невероятно красива, а оттам тръгват и туристическите автобуси ), както и има прекрасни сграда по река Вълтава, които можете да разгледате, ако се качите на

разходка с лодка по реката

Изключително красиво е интересно.

Ако сте за малко дни или искате да разгледате най-много за кратко време, ви препоръчвам

туристическите автобуси

Това, което разказват, е записано предварително, но е с добър акцент. Има го на около 15 ина езика, включително и руски – ние ползвахме Prague City Tours – много учтиви и приятни. Носете си свои слушалки като тези за телефон, дават ви неизползвани лични, но е по-удобно със свои. Дават и отстъпки за група – мисля, че за над 10 души. Отговарят си редовно на запитвания по имейл, ако имате такива.

Как да изберете място на спане:

апартаментите, които се предлагат, обикновено са чисти и като на снимките. Спала съм и в хотел и също беше много приятно. Имайте предвид, че чехите не държат на климатика, евентуално на прост вентилатор в стаята, така че това е една причините да избягвате посещения в жегите.

Кварталите в Прага нямат имена, а са разделени на Prague 1, Prague 2 и т.н. Prague 1 е стария град, където са една част от забележителностите – не малка част и е най-красивата част на града. Ако сте с кола – не е за препоръчване, тъй като паркирането в тази част на града е на практика почти невъзможно или ненужно скъпо.

Местни заведения за посещение

местата бяха препоръчани от местни, не са особено туристически, нито особено скъпи и определено си заслужават. За някои от тях може да ви трябва резервация за вечеря:

U Provaznice

невероятно място в стария град, забито е в малка уличка, където обикновено няма да попаднете. Не е туристическо, много е вкусно и приятно. Имаше и меню за вегетарианци с няколко предложения. Друго място е

Pivovar U Tří růží

мястото е близо до часовника, малко по-скъпо е от предишното. Правят уникална своя марка бира, която не можете да опитате никъде другаде освен там на място.

U Medvídků

храната е чудесна, тук предлагат бира, която е 50% светла и 50% тъмна – не беше подходяща за топло време, но за по-хладна е интересен избор.

Pivovar U Fleků

забутано пак в малка уличка близо до Карловия мост. Аперитивите, които сервират, се плащат.

Klášterní pivovar Strahov

пивоварната на манастира Страхов, забравих да спомена, че сервират и храна.

Hostinec U Vodoucha

беше ни препоръчано от местни, но не остана време за него, сервират местна храна, цените са прилични, близо до центъра е.

Pivovarský klub

пак силно препоръчано не е в центъра, не е посещавано.

Malesicky mikropivovar

правят своя бира, която можете само там да опитате. Препоръчано място, но не е посетено.

Ако имате половин и/ или искате да посетите близката провинция – един от най-приятните начини е да посетите

замъка Карлщайн, известен като Hrad Karlstejn

Проверете предварително дали работи на сайта, ако сте в по-студено време, тъй като пишеше някъде, че затваря през зимата. Също може една част от замъка да бъде затворена в някои дни, поради мероприятия като сватби и други. Това е била лятната резиденция на чешкия крал, както и на Карл IV по време на Свещената Римска империя. Замъкът е реновиран много добре, отвътре е малко празен, но има доста да се разгледа. Може да се посети по 2 начина: организарано за около 750 – 780 чешки крони ( без билета ) или неорганизирано за около 50% от организираното посещение.

По времето, по което ние посетихме,

най-бързият начин да се достигне беше

да се вземе метрото и да слезнете на метростанция Smichov – tube B.

Без да излизате от метрото, само като вървите по табелите, отивате на гарата. Преди да се качите на перона, се качвате по едни стълби и отляво има гишета за билети. С влака е около 30 тина минути, климатизиран и много удобен. Има нормална и първа класа. Първа класа е почти същото – но е на 2 рия етаж на влака ( ако имате страх от високо, не е за вас) и има по-силен климатик и е малко по-широко.

[geo_mashu_map]

267 18 Karlštejn, Чехия

В събота влакът беше доста пълен с туристи и доста местни го ползват, но имаше къде да се седне. По някое време на пътуването минава контрола, която ви маркира билета – и в 2 те посоки имаше. За разходката обаче си вземете много, много удобни ниски обувки или маратонки. Върви се около 40-45 минути по пътя, който е страхотно асфалтиран, но си има доста изкачване.

От градчето можете да си купите страхотни картини на много добри цени и може да получите и остъпка, ако купите повече.

Ако решите да ги купувате от Прага – изберете местата по Карловия мост. Продавачите трябва да имат някаква лепенка от общината, че са оригинални, а не китайски реплики. Ако не ви се минава пеша до замъка – можете да си вземете карета до самия замък. Не сме питали за цена, но обикновено изчакват да се съберат 10-ина човека и тогава потегля.

Ние взехме тур номер 2 – включваше Параклиса на Светия кръст. Накрая ви дават да се снимате от втория етаж. Турът трае около час и половина и не го препоръчват, ако сте с малки деца (пишеше го и в сайта ). Другият вариант, ако сте с деца е да изберете основния тур, който трае към 1 час.

За купуване на сувенири:

най-евтините места да го направите е на пазара в центъра на стария град. Магазинчетата предлагат за магнити, малки чашки ( не говоря за стъкло ) общо взето същите неща, но на по-високи цени.

Надявам да се съм била полезна и да си прекарате в този чудесен град толкова добре, колкото и аз съм се чувствала.

Продължаваме с почиваката на Влади в Хурватия. Първо пристигмахме в Пореч, после обикаляхме из Върсар и Ровин, а днес ще обиколим с колело по съседните плажове и ще стигнем до остров Свети Никола.

Приятно четене:

Седмица в Хърватия

на почивка

част трета

Нудистките плажове край Пореч

Ден пети – 05. 09. 2017г.

Вече знам къде е автогарата на Пореч (по улицата с менячницата до пристанището – надясно след кръговото) Знам и разписанието за Умаг, Пула и Ровини.

• От Пореч за Пула – 9:15 ч; 11:15; – 15:10 ч.
• От Пореч за Умаг – 11:15 ч (42 куни);
• От Пореч за Ровини – 11:15 ч (40 куни)

Или казано по-просто в 11:15 ч има автобуси за навсякъде. Имам време да реша накъде. За днес, след закуска,

вземам автобуса от Пореч за Ровини

Първо питах и на корабчето дали може да ме закара само до Ровини. Можело, ама 100 куни. Много са.

Тръгвам в 11:15 часа, пътува се около 40 мин. Минава се през Бадерна (на 12 км. от Пореч. после по магистралата се заобикаля Лимския залив по един път с много завои. От високо е много красиво.

Пристигам в Ровини

малко преди 12 ч на обед. Веднага научавам, къде са велосипедите под наем (малко по-надолу от автогарата в бюрото за туристическа информация) За един ден цената е 70 куни. А и автогарата в Ровини вече знам къде е, научих по време на разходката с корабчето на втория ден. Научавам и разписанието за Пореч на обратно – има удобен автобус в 18:00 ч. Прекрасно. От Ровини вземам велосипед – за него само ми сканират паспорта и ми го връщат. И с него

тръгвам до Лимския залив

И къмпингите с караваните. Валалта, Амарини и Монсена. До Валалта са около 6 км, но не ме пуснаха там, защото съм нямал членска карта за достъп. :

www.valalta.hr

Върнах се малко на обратно и точно на един завой, където има едно заведение, хванах по черните пътища надясно. Малко по-нагоре пътя се раздвоява. Ами сега, по кой да хвана?

Хванах по горния, имаше изкачване, покарах малко по него, пък спрях да погледна в таблета до къде води. Оказа се, че малко по-нагоре свършва. Но за това пък долния с малко отклонения излиза на плажа. Прекрасно.

И по долния път, покрай едно заведение (никога не бихте се сетили, че посред нищото в гората, може да излезе поляна и там да има заведение) През няколко отклонения (изобщо не се опитвам да запомня от къде минавам, все от някъде ще изляза на магистралата, като следвам колите излизащи от плажа…) Все през гората, горски, на места разкалян път, на места оголени камъни, на места трошен камък за настилка. Ама то колелото си върви, не го бърка… И излизам на плажа.

Продължавам по брега по едни пътечки, които криволичат, разглеждам брега. Докато стигнах до едно заведение, където пътя свършва. Наоколо спрели много коли, мотори, а по дърветата навързани велосипеди. Намерих си място под едно дърво с добра сянка и си вързах и аз колелото. Няма как да не го намеря, защото колкото и навътре да отивам, като следвам брега на обратно и стигна заведението, значи трябва да видя и колелото си.

Продължавам пеша. Докъдето може да се ходи. Излизам на плажа. Пълно е с нудисти. Правят каквото си искат – любов, преплетени тела, снимки, плаж. Пълна свобода. Умеят да почиват.

Продължавам по скалите. На места има пътечки навътре към гората. Разположих се сред скалите на едно удобно място – равна и гладка скала, на която да седна и друга скала, на която да се облегна.

Слънце, плаж, тишина.

И така около час. И решавам да си тръгвам. И вървя през гората, по пътечките и по едно време чувам възгласи, викове, смях и аплодисменти… Я да видим какво се случва. И по пътечката, по пътечката през храстите и тревите и право при зрелището. И що да видя. ? Гледам и не вярвам.

:(ЗА ЦЕЛОМЪДРЕНИТЕ ДО ТУК):

На земята, сред борови иглички на две големи хавлии легнали двама възрастни – Мъж над 60-те с голямо бирено коремче и мустаци и до него жена над 50-те, със слънчеви очила. Преплели тела в гореща прегръдка, свободни и разкрепостени, възбудени и превъзбудени, правят гореща орална любов (да не казвам секс, защото не останах докрая) И около тях се събрали 1, 2, 3, 4, 5… 17 мъже, оградили ги отвсякъде и гледат… Гледат и се самозадоволяват… Играят си и си дърпат.. ХХХ.. (!) Кой по-малко, кой повече, всички бяха възбудени и превъзбудени. И още прииждат от плажа да видят за какво става дума. Я и аз да се наредя да погледам…

Все съм чел, гледал и клипове и филми и съм слушал и са ми разказвали за живота по хърватските плажове, ама такова нещо не бях виждал. И двойката изобщо не се притеснява, че толкова хора ги гледат… Направих още една обиколка по плажа наоколо и после си тръгнах. Двойката вече я нямаше.

Оставаха ми около два часа време. Да се прибера до Ровини, да оставя велосипеда, да си купя билет и да пия по една бира. Излязох на асфалта много по-бързо, отколкото очаквах и следвайки табелите и морето като ориентир се насочих

към Ровини

Но преди да върна колелото реших да се разходя пак по тесните калдаръмени улици. Нагоре – надолу. Остава по-малко от час, връщам колелото, купувам си билет, пия по една бира по една тясна уличка, за 20 куни, но не много далеч от автогарата.

И разглеждам цените на другите лакомства – спагети за 80 куни, салати за 30 куни, сладолед за 30 куни… И разстоянията до близките селища не са големи – до Риека са 84 км, а до Пула са 40 км. Идва автобуса (Пула – Умаг), качвам се и след около 50 мин, съм отново в

Пореч

И от там по най-бързия начин към хотела. Е, вярно, пропускам половината време за вечеря, но пък и аз и бързо мога да ям… Похапвам си добре, малко повече бира, не пропускам десертите и сладоледа. След това отивам на танците при аниматорите. Прекрасно забавление – по детски забавно. Късно вечерта слизам отново до Пореч. Избрах си едно заведение с едни меки възглавнички, вземах си един коктейл – Мохито за 60 куни и Ozujsko toceno pivo – 0,300 мл – за 25 куни, пия си бавно, прекрасна романтика и си гледам пристанището от високо.

И за днес – толкова. Един ден, изпълнен с безкрайни и положителни емоции. За утре след закуска съм намислил да се разходя до острова Свети Никола и после с велосипед от Пореч нагоре. За да бъде обиколката пълна.

Ден шести – 06. 09. 2017 г.

Бързам за закуската, за да се насладя на вкусните лакомства. След като си събрах храна и седнах да си похапвам, случайно погледнах към кофата с шампанско. Имаше няколко затворени и една отворена бутилка. И видях един човек да ходи и да си налива. О, ама аз чак сега виждам, че има шампанско. И то на закуска. Я и аз да си налея. Вземам си чаша и си наливам…

ООО, шампанско на закуска – къде и кога друг път?!

Прекрасен вкус. Два часа по –късно съм готов за днешната разходка. Деня е прекрасен, няма много облаци и за днес съм реших никак да не бързам.

Отивам до Пореч. От предния ден бях си намислил за днес да отида до Умаг и там да разгледам. Даже си имах и разписанието на автобусите от Пореч до Умаг:

– 11:17;

– 14:30;

– 16:00;

– 18:47;

– 19:35 ч.

Пътя до там е около 40 мин. А после от Умаг за Пореч са :

– 14:00 и

– 20:00 ч.

Но нещо не ми се връзваха с другите планове, защото в 11:17, пристига в Умаг в 12:06 и колко малко време ми остава до 14 ч. а ако тръгна да се прибирам в 20 ч. изпускам вечерята… И се отказах. Но ето още една причина догодина да дойда пак. Или на Умаг или на Пула за почивка…

Та за днес първо решавам да отида на

острова „Свети Никола”,

където има един голям 4 звезден хотел – Valamar Isabella Island Resort. И изглежда само той е на острова. Прекрасно би било, ако вместо от Пореч да гледам този остров и този хотел, догодина да отида точно там и от острова да гледам Пореч. Виждам разписанието. Имам около 40 мин. Стоя и чакам.

Идва корабчето, но се оказа, че билети се продават на туристическото инфо бюро. Бързам натам. Плащам 40 куни.

Получавам два билета

Пореч – Свети Никола – Пореч

Единият ми го вземат на отиване, другият на връщане. Качвам се на корабчето и си плавам около 5 – 6 минути – бързо става.

Остров Свети Никола

Вече съм на острова. Влизам в хотела, за да го видя по-отблизо. Вземам си и един голям рекламен каталог на веригата Valamar. Оглеждам фоайето, кафе бара и всичко наоколо. Прекрасни канапета пред хотела с невероятен изглед към Пореч. До хотела има една огромна водна пързалка, басейн с кристална вода. Зад хотела няколко пътечки. По брега на няколко места разположени пейки, от които се разкрива невероятна панорама – морето, лагуната насреща и хотелите, пръснати из цялата лагуна. Да седнеш, че цял ден да не станеш.

Тук искам да кажа, че има много хотели от веригата VALAMAR… :

– Valamar Crystal и Valamar Diamant, които са един до друг и точно до нашия хотел. ;

– Valamar Pinia

– Valamar Rubin

– Valamar Riviera

– Valamar Zagreb.

Това са хотели от висока класа от по 4 звезди. Аз влизам в този, на островчето. Прекрасен хотел.

След като обиколих островчето за около час с почивките, сядам да пия бира Pivo TOCENO 0,300 мл, за 24 куни на терасата на този хотел.

Пореч, Хърватска

И си гледам Пореч от другата страна. Два дена гледам острова от Пореч, но

много по-прекрасно е да гледаш Пореч откъм острова.

Докато пия бира, прихванах безплатен интернет с таблета и заразглеждах накъде да поема след това. И когато видях, че корабчето тръгва от Пореч, допих бирата и слязох долу, да го чакам, защото то тръгва веднага.

Връщам се в Пореч

Вече знам къде са най-близките велосипеди под наем – малко след Мола до казиното.

Вземам велосипед,

плащам 90 куни, оставям си паспорта и тръгвам към къмпинга „Улика“ (FKK Ulika) До там са около 6 км. Първо по асфалтиран път, после по черните пътища и горски пътеки, следвайки брега на морето. Без изобщо да се опитвам да запомня през къде минавам. Карах на принципа три часа в едната посока (с почивките и плажуването) и докъдето стигна и после по-бързо в другата и все ще се прибера до залез слънце…

Следвам табелите. От главния път наляво по едни много тесни пътчета, после по горски път, прашен и леко разкалян, после пак по асфалт. Стигам до Улика, но се оказа, че достъпа е само за членове с карти… Аз нямам. Не може. Тръгвам около бариерата по черните каменисти пътеки, водещи към морето. Къмпингът е ограден с метална ограда.

Хм. Тогава продължавам по-нататък. След него. Следващия.

Следвам брега на морето и навигацията в таблета

По едно време стигам до голямо яхтено пристанище и много сгради, все едно някакъв малък град. Не вярвам да съм стигнал чак до Нови град, но поглеждам в таблета, после в пътната карта, която имам. Оказа се, че това е

Черват

Малко след него пътя свършва. Виждам пред мен един залив и от другата страна горска пътека (за коне, за мотори, картинг, офроуд)… Да видим. И като почнаха едни камънаци, едни бабуни, имах усещането, че ще се разпадне велосипеда. И стигам до залива. там морето навлиза като връхче в сушата.

Наоколо трева и поляна. Ама поляната е с обратен наклон, към морето. Наоколо кал и тиня. Даже и някаква река или част от морето минава покрай мен. И това е само 7 – 8 метра. От другата страна е пътя. Ами до там как ще мина? Гледах, мислих, викам няма как – през калта… Имаше една много тънка ивичка по-твърда почва. По нея стъпвам аз, а през калта водя колелото.

Стигам до водата – 3 – 4 метра широка, ама дълбока по-малко от педя… Заемам стартова позиция. Нагласям педалите, да мина през водата и само се моля да не се хлъзна и да скоча с двата крака във водата… Успях да мина, стъпих на твърда почва и излязох на асфалта. Сега да прегледаме колелото – То цялото в кал. Ама в кал ви казвам – гумите напластени, каплите, спиците, рамката, веригата, всичко в кал… И ако тръгна така, всичко ще се намята по гърба ми. Гледам по земята да намеря нещо твърдо да го почистя. С една пръчка стъргах задната гума. После с една капачка от кока кола – остъргах и предната гума… Останалото ще го мия в морето, преди да го върна… Продължавам по пътя.

Следва един къмпинг – Санта Марина (Santa Marina) Тук пътеката свършва. Оглеждам наоколо. От другата страна пак къмпинг с нудисти.

Прекарвам колелото през едни камъни, покрай оградата и съм от другата страна. Къмпинга се казвал Соларис (Solaris) Толкова много нудисти не бях виждал. Цяло селище – каравани, кемпери, палатки, края им се не вижда. И всички си ходят голи, карат си колелета голи, ходят си по пътя. Прекрасно място за почивка. И все възрастни хора.

Карам по пътя, покрай брега и се чудя и аз къде да поседна. Стигам до края. Ограда. Метална врата. Заключена. И сега какво? – Трябва да се върна по целият път на обратно. Прекрасно – още една обиколка по този плаж. Някъде по средата има инфо табела, сочеща изхода и пътищата наоколо. Обличам се, правя още една обиколка по вътрешните алеи и си тръгвам. По пътя намирам една бутилка от минерална вода и я прибирам. Ще ми трябва, за да я пълня с вода от морето и да мия колелото.

Следвам табелите за Пореч. Но никъде по пътя не смея да спирам, докато не видя табела колко ми остава до Пореч. То имало около 6 км. Не е много. Но магистралата оживена. На едно място един автобус буквално щеше да ме залепи за ската… Аз съм на 100 – ина метра преди ската. Той мина покрай мен и на следващия завой, мина плътно покрай ската… Ако бях и аз там… Едвам съм се измушил в трафика да не ме отнесе някой. То на връщане е стръмно, колелото само си върви, при това доста бързо…

Вече съм в Пореч

намирам си подходящо място да си напълня вода от морето и да измия колелото.

След това вече спокойно мога да пия бира на едно барче на плажа LASKO 0,330мл, за 18 куни. Под звуците на летния хит:

https://www.youtube.com/watch? v=kJQP7kiw5Fk

Прекрасен следобед. Часът е почти 16:30 ч. Имам още време да се порадвам на романтиката: Морето от едната страна, изминатия път от другата и аз по средата…

Още малко обикалям из Пореч. връщам велосипеда, получавам си паспорта и бързам към хотела. За да имам поне малко време да се потопя в басейна, преди вечеря. И веднага в басейна. Той не е дълбок, показва ми се главата (аз не мога да плувам) Половин час там.

Следва вечеря. Последна вечеря.

Вечеря в хотела. Тази вечер опитах супа с макарони

След вечеря си посъбирам малко багажа и решавам като за последно да отида до Пореч.

Слизам за около половин час, минавам покрай една каравана, на която правят неустоимо вкусни палачинки. Я, да си вземем една голяма за 18 куни. Прекрасен вкус. После минах и покрай дискотеката, покрай няколко бирарии и кокетни ресторантчета и накрая решава да седна да изпия нещо като за последно. Избирам си една малка масичка пред кокетно ресторантче в една много тясна уличка и разглеждам менюто.

Избирам си Малибу – ром някакъв – 30 грама. ДА, 30 грама. И след малко ми носят една огромна чаша за шампанско, повече от педя висока, столчето отдолу 4 пръста високо. И вътре 30 грама Малибу – една лъжица на дъното на чашата. По едно време в чашата падна една мушица… И не мога да я извадя… не мога да бръкна с пръст до дъното… До чашата запалена свещ. Както се казва, кеф цена няма – ако можеш да си го позволиш.

За любопитните – полезна информация:

• www.istria-funtana.com
• www.istria-porec.com
• www.istria-pula.com
• www.istria-umag.com
• www.istria-vrsar.com
• www.istra.com
• www.istria-bike.com (за велосипеди под наем и за веломаршрути из вътрешността на Хърватия)

Ден седми – последен за Хърватия – 07. 09. 2017 г.

Последна закуска. Да похапнем повече. Повече храна, кафе, да си взема чайчета, за да си ги пия доста дни след като се прибера.

В 11 ч. тръгваме от хотела. Минаваме и през другите хотели да съберем останалите и към 12 ч вече сме на път. Следва цял следобед път, с няколко почивки. През нощта през Белград, още една – две почивки, които проспивам. И рано сутринта на осмия ден (08.09) в 3:40 ч. влизаме през Калотина. Минаваме през Божурище, оставяме децата. Още около час до София.

Някъде около 5 ч. бях слязъл вече от автобуса на стадион Васил Левски.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ако търсите изгодни нощувки в райна на Зeлената лагуна, има при Букинг

Booking.com

Други разкази свързани с Другата Хърватска – на картата:

Другата Хърватска

А тук можете да резервирате из цяла Хърватия:

Booking.com

В резултат част от техниката блокира. СПО-КО! Още не е фатално, но е ФАКТ. По време на експеримента, свързан с изпитания на парогенераторите, на реактора на блок №6 индикаторите за показване натоварването и на двата блока блокираха. И мн...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Време и място. Разговор с Глеб Павловски“ от Иван Кръстев Издава: „Труд“ Дата на публикуване: 24 ноември 2017 г. За книгата: Сивият кардинал на...

Да ме прощават русковлюбените сънародници, ако сравнението наранява чувствата им на преклонение пред тяхната матушка, но внезапно бликналото миролюбие на премиера Борисов ( когото напразно подозират в нелоялност към Москва) е поредният белег, по който нашата действителност копира руската. В съветско време там и тук непрекъснато се водеше борба за мир на думи чрез лозунги. А всъщност съветската империя милитаризираше себе си и колониите си по маниакален начин, който в съвремието може да се сравни само с подготовката за война в нацистка Германия, но без положилетния ефект върху науката и индустрията, постигнат от нацистите на базата на тази мобилизация.

И днес руските управляващи и производната им пропаганда вдъхновено лъжат, че Русия никога, ама абсолютно никога не е била агресор. Само от едното миролюбие винаги била воювала. Това най-сериозно твърдят дори люде с научни титли в днешна нашистка Русия. И като ги слушам не се учудвам особено, че нашият Борисов, за когото един американски посланик написа в доклад, попаднал в интернет чрез Уикилийкс, че душата му е в Русия, все повече заприличва на руски политик. Разликата е само в това, че България има историяу, несравнима с тази на руската империя и не се милитаризира най-малкото заради липсата на финансови възможности.

“Малка корекция” с обратен знак внася руският изгнанник, бившият световен шампион по шах Гари Каспаров. С няколко абзаца той матира мутиралия в путинизъм съветски комунизъм по темата за “миролюбието”. Ето какво написа той в своя сайт:

Властта на  Путин  – безкрайна поредица войни

Всички сме чували  израза “Само война да няма”. С тази мисъл живяха поколения след най-ужасната – Втората световна война. Днес, да си против войната, означава да си против путинската власт. Защото властта на Путин означава война.

Поредицата войни следват Путин през цялото му царуване. Война с Чечня, война с Грузия, война с Украйна. Вече и в Сирия. Кремълската пропаганда внушава, че всички са част от една голяма война – войната между Русия и Запада. Че Русия непременно трябва да противостои на Запада, защото той иска да ни покори, ограби и наложи чужд начин на живот. Това ни внушава така нареченият “путински елит”, състоящ се от крадци – олигарси, които ограбват страната си, крият откраднатото на Запад, лекуват се на Запад, изпращат децата си да учат на Запад.

Но това не е достатъчно за тях. Искат и да решават на съдбите на света и не могат да се примирят с факта, че не ги уважават на Запад, не ги приемат за равни. Затова се опитват да получат чрез сила и ядрен шантаж, ако не уважение, поне страх у Запада.

Заради това тровят  съзнанието ни с геополитическите глупости на нацистките идеолози за вечната борба на всички за господство. Заради това ни вдъхват чувство за унижение от факта, че не можем, както преди, да диктуваме волята си на нашите съседи. Негодувание срещу бившите ни съюзници, които ни зарязаха при първа възможност. Всички ни мразят. Всички ни обиждат. Целият свят е против нас. Целият свят не е в крак, само ние сме.

Може би е време да признаем, че нещо със самите нас не е наред? Може би е време да кажем, че всички войни на Путин – не са наши войни? Че нямаме нужда от великодържавни миражи и имперска арогантност? Че имаме нужда само от нормален живот? Да кажем “не” на путинските великодържавни амбиции и наглост. Да кажем “не” на войните разпалени от Путин. Да кажем “не” на режима на Путин.

ПРЕВОД: ВАСИЛ КОСТАДИНОВ

http://www.kasparov.ru/material.php?id=59AF99E084F7D

Share on Facebook

Share on Facebook

„Граница“ (Border: A journey to the Edge of Europe, Granta Books 2017) на Капка Касабова, издадена у нас от ИК „Жанет 45“, бе обявена за Книга на годината на Шотландия на литературните награди Saltire. Тя спечели и отличието в категория „Нехудожествена книга на годината“. Лично вицепремиерът на страната Джон Суини обяви имената на призьорите в Единбург. Наградите...