По принцип, всяка една маслена бисквита, слепена със сладко от малини с друга маслена бисквита, която има дупка, може да се нарече линцер сладка. На теория, нещата стоят малко по-различно, когато разгледаме историята на линцер сладките. А тя започва от линцер тарта (Linzer Torte), кръстен на австрийския град Линц. Наричам го на български тарт, защото на външен вид и по начин на приготвяне отговаря точно на това и повярвай ми е супер вкусно нещо, за което още не знам как така не съм ти предложила рецепта. За мен е изключително приятен десерт, защото е преди всичко с дъвчаща текстура, в която интензивно се усеща вкуса на печени лешници и свежестта на малините.

Линцер сладките от друга страна следват идеята на линцер тарта, като единствено се променят размера и формата. Не съм сигурна откъде и как опростените от ядки маслени бисквити слепени със сладко (които също са много вкусни и издръжливи) започват да се наричат линцер, но съм сигурна, че версията им, породена от класическия линцер тарт е неповторима.

Точно на това ще обърна внимание в коледната селекция от рецепти – класически сладки линцер. Предпочитам да ги приготвям по версията на линцер тарта, а именно с лешници. Те се заменят най-често с бадеми, ако предпочиташ, но запази неотменните аромати от канела и лимонова кора в тях, ако искаш от класическите сладки. Класическите линцер също така се приготвят с две слепени с малиново сладко лешникови бисквити, горната от които е с три малки  дупки и се наричат Linzer Augen или линцер очи. Върху класическия вариант може да се импровизира много, както с формите, така и с пълнежа. При всички положения, те са просто прекрасни!

С времето съм събрала няколко форми за тях, част от които са твърде трудоемки за този тип тесто. Детайлните резци за сладки не са за случая или ако ги избереш ще трябва да се работи много търпеливо с тях. Затова препоръчвам да се използват кръгове – със или без вълни, както и сърца. За изрязване на средата на горната бисквита – същите форми, но в по-малък размер или други подходящи, които не са детайлни. Ако не разполагаш с резци за бисквити – няма проблем. Чаша от тънко стъкло винаги върши работа, а за изрязване на средата, може да се огледаш в кухнята за нещо подходящо. Например, за линцер очите използвам сламка или отвора на приставка за шприцоване, за да направя трите дупки.

Сладки линцер

Рецептата е адаптирана от joyofbaking.com

Сладкото от малини е препоръчително, но ако разполагаш с друго, което искаш да използваш, или си в настроение за импровизации, заповядай! Преди да се впуснеш обаче към приготвяне, бих искала да те предупредя, че тези сладки или по-скоро тестото за тях е много деликатно и с него е необходимо да се работи с търпение. Не е чак толкова страшно, колкото звучи. Но за да имаме едни наистина прекрасни линцер, на първо място тестото не трябва да се утежнява с много брашно. От това следва, че то трябва да се разточва и изрязва, когато е много добре охладено и да се работи с малки количества, за да не се затопля. Това ще помогне за добре изрязани форми и за леки, деликатни бисквити, които са пръхкави, а след като престоят слепени със сладкото – с дъвчаща и леко ронлива текстура.

За около 30 броя слепени сладки.

Продукти:

• 150 г лешници
• 300 г брашно
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка сол
• 250 г меко масло
• 150 г захар, разделена на две равни части
• 2 жълтъка от големи яйца
• настъргана кора от 1 малък лимон
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• сладко от малини за слепване
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 180ºC. Лешниците се слагат в тава на един ред и се запичат 6-8 минути или докато люспата им започне да се бели и започнат да разнасят приятен аромат.

Веднага се изваждат от фурната и се изсипват в чиста кухненска кърпа. Загъват се в кърпата и се претриват през нея, така че люспата им да се отдели. Ако на не всички лешници се отдели люспата, не е проблем. Лешниците се отделят от люспите и се оставят да се охладят напълно. Това може да се приготви предварително.

За приготвянето на тестото, първо лешниците се смилат фино с половината от захарта. Мелят се със захарта, за да не слепят и за да не станат на паста. В купа се смесват смлените лешници, брашното, канелата и солта.

Отделно се смесват маслото и останалата захар. Разбиват се с миксер на висока скорост, докато сместа стане пухкава.

Добавят се жълтъците, лимоновата кора и ванилията. Всичко се разбива с миксера, докато сместа стане еднородна. Тогава към нея се добавят смесените сухи съставки.

Разбъркват се на ниска скорост с миксера, докато се получи еднородно тесто. Тестото ще бъде меко на този етап.

Разделя се на две части. Двете части се изтъняват и се увиват поотделно със стреч фолио. Тестото се охлажда в хладилник минимум един час.

Фурната се нагрява на 180ºC. Взима се едната половина от тестото и се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 4-5 мм. Изрязват се желаните форми бисквити и се подреждат в тава върху хартия за печене. На половината от бисквитите се изрязва дупка (отново в желана форма) в средата. Това е добре да стане след като целите изрязани бисквити са поставени в тавата. Тогава формата им се запазва хубава. Изрезките се събират и отново се разточват и от тях се изрязват още форми. Ако на този етап тестото е омекнало и е трудно за работа се охлажда отново. Междувременно се работи с втората част от тестото.

Тавата с бисквитите се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пекат се 10-12 минути. В зависимост от дебелината и размера на бисквитите, както и спецификите на фурната, времето за печене може да варира с 1-2 минути. Затова следи твоите бисквити – готовите трябва да бъдат със съвсем леко златисти краища. След като се извадят от фурната се оставят да изстинат в тавата 5 минути и тогава внимателно се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно. Бисквитите са много крехки, затова трябва да се внимава с тях.

Когато всички бисквити са изпечени и охладени, тези с изрязана среда се подреждат на един ред и се поръсват с пудра захар. Бисквитите без дупка се намазват със сладкото. Върху тях се залепят бисквитите с дупка.

На този етап трябва да се работи най-внимателно, защото току-що изпечените бисквити са много крехки. След като се слепят се съхраняват на стайна температура в кутия, като между редовете сладки се поставя хартия за печене. Могат да издържат до две седмици, а вероятно и повече. Никой не е изтърпял покрай тях, за да знае.

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Ванилови бисквити с два вида великденска украса
• Цветисти френски макарони + видео
• Шоколадови коледни сладки и подаръци в коледни буркани
• Канелени звезди
• Джинджифилови човечета

Други рецепти с лешници

• SOS – Торта Естерхази
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник
• Пай с дюли
• Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
• Запечени чушки с крем-сирене и прошуто, с хрупкави хлебни трохи и лешници
• Романеско гратине в сос с бри и пъдпъдъчи яйца
• Тиквички с мента и босилек
• Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници
• SOS – Сладки с рожков
• SOS – Морковена торта
• Панфорте
• Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли
• На пазар с чаша вино в ръка
• Великденски кифлички с шоколадово-лешников пълнеж
• Шоколадова терапия
• Тортите

Сладки линцер е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

По принцип, всяка една маслена бисквита, слепена със сладко от малини с друга маслена бисквита, която има дупка, може да се нарече линцер сладка. На практика, нещата стоят малко по-различно, когато разгледаме историята на линцер сладките. А тя започва от линцер тарта (Linzer Torte), кръстен на австрийския град Линц. Наричам го на български тарт, защото на външен вид и по начин на приготвяне отговаря точно на това и повярвай ми е супер вкусно нещо, за което още не знам как така не съм ти предложила рецепта. За мен е изключително приятен десерт, защото е преди всичко с дъвчаща текстура, в която интензивно се усеща вкуса на печени лешници и свежестта на малините.

Линцер сладките от друга страна следват идеята на линцер тарта, като единствено се променят размера и формата. Не съм сигурна откъде и как опростените от ядки маслени бисквити слепени със сладко (които също са много вкусни и издръжливи) започват да се наричат линцер, но съм сигурна, че версията им, породена от класическия линцер тарт е неповторима.

Точно на това ще обърна внимание в коледната селекция от рецепти – класически сладки линцер. Предпочитам да ги приготвям по версията на линцер тарта, а именно с лешници. Те се заменят най-често с бадеми, ако предпочиташ, но запази неотменните аромати от канела и лимонова кора в тях, ако искаш от класическите сладки. Класическите линцер също така се приготвят с две слепени с малиново сладко лешникови бисквити, горната от които е с три малки  дупки и се наричат Linzer Augen или линцер очи. Върху класическия вариант може да се импровизира много, както с формите, така и с пълнежа. При всички положения, те са просто прекрасни!

С времето съм събрала няколко форми за тях, част от които са твърде трудоемки за този тип тесто. Детайлните резци за сладки не са за случая или ако ги избереш ще трябва да се работи много търпеливо с тях. Затова препоръчвам да се използват кръгове – със или без вълни, както и сърца. За изрязване на средата на горната бисквита – същите форми, но в по-малък размер или други подходящи, които не са детайлни. Ако не разполагаш с резци за бисквити – няма проблем. Чаша от тънко стъкло винаги върши работа, а за изрязване на средата, може да се огледаш в кухнята за нещо подходящо. Например, за линцер очите използвам сламка или отвора на приставка за шприцоване, за да направя трите дупки.

Сладки линцер

Рецептата е адаптирана от joyofbaking.com

Сладкото от малини е препоръчително, но ако разполагаш с друго, което искаш да използваш, или си в настроение за импровизации, заповядай! Преди да се впуснеш обаче към приготвяне, бих искала да те предупредя, че тези сладки или по-скоро тестото за тях е много деликатно и с него е необходимо да се работи с търпение. Не е чак толкова страшно, колкото звучи. Но за да имаме едни наистина прекрасни линцер, на първо място тестото не трябва да се утежнява с много брашно. От това следва, че то трябва да се разточва и изрязва, когато е много добре охладено и да се работи с малки количества, за да не се затопля. Това ще помогне за добре изрязани форми и за леки, деликатни бисквити, които са пръхкави, а след като престоят слепени със сладкото – с дъвчаща и леко ронлива текстура.

За около 30 броя слепени сладки.

Продукти:

• 150 г лешници
• 300 г брашно
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка сол
• 250 г меко масло
• 150 г захар, разделена на две равни части
• 2 жълтъка от големи яйца
• настъргана кора от 1 малък лимон
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• сладко от малини за слепване
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 180ºC. Лешниците се слагат в тава на един ред и се запичат 6-8 минути или докато люспата им започне да се бели и започнат да разнасят приятен аромат.

Веднага се изваждат от фурната и се изсипват в чиста кухненска кърпа. Загъват се в кърпата и се претриват през нея, така че люспата им да се отдели. Ако на не всички лешници се отдели люспата, не е проблем. Лешниците се отделят от люспите и се оставят да се охладят напълно. Това може да се приготви предварително.

За приготвянето на тестото, първо лешниците се смилат фино с половината от захарта. Мелят се със захарта, за да не слепят и за да не станат на паста. В купа се смесват смлените лешници, брашното, канелата и солта.

Отделно се смесват маслото и останалата захар. Разбиват се с миксер на висока скорост, докато сместа стане пухкава.

Добавят се жълтъците, лимоновата кора и ванилията. Всичко се разбива с миксера, докато сместа стане еднородна. Тогава към нея се добавят смесените сухи съставки.

Разбъркват се на ниска скорост с миксера, докато се получи еднородно тесто. Тестото ще бъде меко на този етап.

Разделя се на две части. Двете части се изтъняват и се увиват поотделно със стреч фолио. Тестото се охлажда в хладилник минимум един час.

Фурната се нагрява на 180ºC. Взима се едната половина от тестото и се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 4-5 мм. Изрязват се желаните форми бисквити и се подреждат в тава върху хартия за печене. На половината от бисквитите се изрязва дупка (отново в желана форма) в средата. Това е добре да стане след като целите изрязани бисквити са поставени в тавата. Тогава формата им се запазва хубава. Изрезките се събират и отново се разточват и от тях се изрязват още форми. Ако на този етап тестото е омекнало и е трудно за работа се охлажда отново. Междувременно се работи с втората част от тестото.

Тавата с бисквитите се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пекат се 10-12 минути. В зависимост от дебелината и размера на бисквитите, както и спецификите на фурната, времето за печене може да варира с 1-2 минути. Затова следи твоите бисквити – готовите трябва да бъдат със съвсем леко златисти краища. След като се извадят от фурната се оставят да изстинат в тавата 5 минути и тогава внимателно се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно. Бисквитите са много крехки, затова трябва да се внимава с тях.

Когато всички бисквити са изпечени и охладени, тези с изрязана среда се подреждат на един ред и се поръсват с пудра захар. Бисквитите без дупка се намазват със сладкото. Върху тях се залепят бисквитите с дупка.

На този етап трябва да се работи най-внимателно, защото току-що изпечените бисквити са много крехки. След като се слепят се съхраняват на стайна температура в кутия, като между редовете сладки се поставя хартия за печене. Могат да издържат до две седмици, а вероятно и повече. Никой не е изтърпял покрай тях, за да знае.

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Ванилови бисквити с два вида великденска украса
• Цветисти френски макарони + видео
• Шоколадови коледни сладки и подаръци в коледни буркани
• Канелени звезди
• Джинджифилови човечета

Други рецепти с лешници

• SOS – Торта Естерхази
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник
• Пай с дюли
• Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
• Запечени чушки с крем-сирене и прошуто, с хрупкави хлебни трохи и лешници
• Романеско гратине в сос с бри и пъдпъдъчи яйца
• Тиквички с мента и босилек
• Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници
• SOS – Сладки с рожков
• SOS – Морковена торта
• Панфорте
• Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли
• На пазар с чаша вино в ръка
• Великденски кифлички с шоколадово-лешников пълнеж
• Шоколадова терапия
• Тортите

Сладки линцер е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Цветан днес ще ни води до Португалия – за да ни покаже манастира Алкобаса. Приятно четене:

Алкобаса

Манастирът на вечната любов на доня Инеш и дон Педро

В 9:30 ч взимаме експресния автобус на компанията „Rede“ от лисабонската автогара „Sete Rios“ за 11,90 евро до Алкобаса.

Манастирът Санта – Мария де Алкобаса (Mosteiro de Santa Maria de Alcobaça)

Манастирът Санта – Мария де Алкобаса (Mosteiro de Santa Maria de Alcobaça)

— е най-стария и най-голям манастир в Португалия.

Защо трябва да напуснем колоритния Лисабон и да изминем 122 км на север до един манастир? Защото тук се крие

трагичната любовна история между доня Инеш и дон Педро – португалските Ромео и Джулиета!

Бъдещият крал дон Педро I и придворната дама Инес де Кастро

Бъдещият крал дон Педро I се влюбва в 15-годишната придворна дама Инес де Кастро (Inês Peres de Castro e Valadares) от свитата на своята съпруга Констанс Кастилска.

Инфантата доня Констанс ражда 3 деца на дон Педро, едното от които е дон Фернандо, бъдещия крал на Португалия. Доня Констаса почива през ноември 1345 наскоро след раждането на дон Фернандо.

Красотата на белокожата испанска девойка пленила от пръв поглед сърцето на горещия и своенравен португалски инфант.

Своето второ семейство дон Педро е криел в манастира на Света Клара край Коимбра, където Инес (Инеш, като португалска съпруга) му родила 4 деца. След смърта на Констанс, той заявява, че тайно се е венчал за Инес.

Доня Инеш представя своите деца на дядото Алфонс IV

Въпреки, че за това нямало потвърждение, крал Алфонс IV се страхувал, че бъдещите синове на на любовницата ще претендират за трона, въпреки, че инфанта имал законен наследник от първия си брак.

В отсъствието на сина си, когато дон Педро е на лов, кралят изпратил в едно януарско утро трима свои съветници, които отрязали главата на жената в присъствието на децата й. Доня Инеш била погубена на 29 години.

Смъртта на доня Инеш де Кастро в 1355 – картина на Карл Брюлов.

В безутешна мъка дон Педро започнал жестока война против своя баща, в резултат на която през 1357 на крал Алфонс му се наложило да раздели престола си със сина си. Младият крал продължавал да преследва убийците на своята възлюбена. След като двама избягали в Кастилия, той успял да ги получи обратно и ги наказал жестоко, като изтръгнал още туптящи сърцата им.

Според легендата, придворните сановници не искали да приемат децата на Инес и Педро за наследници на португалския трон, защото не могли да й се закълнят като съпруга на инфанта. Тогава разяреният крал Педро I заповядал да извадят от гроба полуразложеното тяло на Инеш и да го облекат в кралски одежди и положат на трона до него.

Коронацията на мъртвата доня Инеш де Кастро в 1361 – картина на Пиер Шарл Комт

Когато на главата на Инеш била положена кралската корона, дон Педро I заповядал на всички велможи да минат покрай нея и отдадат полагащите кралски почести, като се поклонят и целунат нейната мумифицираната ръка. Бррр!!! Някои припадали, но бързо ги свестявали!

Дали това е било така, няма официални документи за коронацията, но пък имаме гробницата с коронясаната Инеш в левия трансепт на катедралата Санта Мария в Алкобаса. През 1357 съгласно завещанието си кралят бил погребан в противоположната страна на трансепта, така,че да могат да станат след Възкресението и първи да се видят и прегърнат вечно влюбените.

Алкобаса

След няколко кратки спирки пристигаме в 11:20 ч в

Алкобаса

– едно градче сред лозята и маслиновите горички на Португалия. Някога (в ХV век) манастирът е бил крупен феодален собственик и владял 13 града и 2 замъка и занаятчийски център по металообработка, тъкачество и живопис.

Спускаме се по тесните улички от автогарата към реката, където е могъщият корпус на манастира.

Катедралата на абатството

.

Катедралата на абатството е първото португалско здание в готически стил

и до днес тази църквата си остава като най-голямата в Португалия. Манастирът е разширен от Мануел I и обновен в духа на бароко в XVIII век. По време на походите на Наполеон манастирът е разграбен и разорен.

Тук, където се сливат рекичките Алко и Баса се намира модерната „Градина на Любовта“.

Двамата влюбени

Ха-ха, в тази градинка под белокаменните чаршафи са скрити двамата влюбени. А техните сърца са вплетени в едно голямо сърце зад тях.

От съседния портал долита неземен глас. Божествен контратенор! Дали пее на живо или е на плейбек?

Контра тенор

Боже мой, истинско щастие на което можем да се насладим в този миг на живо! Жалко, че трябва да продължим преди да нахлуят в манастира тълпите с туристи, заплатили по 50 – 60 евро!

Главната фасада на манастира Алкобаса

Пред нас на площада е главната фасада на манастира Алкобаса. Тя е дълга 206 м и се съставена от две обикновенни крила в стил бароко и с готически храм по средата.

Манастирът е много важен за историята на Португалия,

защото в него са погребани първите кралски фамилии.

Заради своите „размери, чистотата на архитектурния стил, красотата на материалите и отделяното внимание на всеки детайл, са го направили шедьовър на цистерцианското готическо изкуство“ Алкобаса е внесен в списъка на световното културно наследство и е наречен едно от седемте чудеса на Португалия

Върху тесният балкон на фасадата са разположени четирите статуи на главните добродетели на цистерцианските монаси: издръжливост, справедливост, благоразумие и трезвост. Те са характерни и за българските пенсионери пред нея

От 1-ви декември 2017-та до утре, 17-ти включително, средната борсова цена на електроенергията у нас е 82 лева/МВт.ч и със сигурност ще продължава да пада до края на годината, заради предстоящите празници и почивни дни. В края на ноември...

„Мечти и кошмари“  е първата самостоятелна книга на шеф Иван Манчев, който разказва за своя професионален път като готвач и ресторантьор и включва 61 избрани рецепти от живота си. Откъде започва любовта към храната, какъв е вкусът на детството му и какво носи в джобчето на престилката си в детската градина един бъдещ топ готвач...

Отец Паоло Кортези е „Човек на годината“ 2017

ПОЗИЦИЯ: Действията на властите срещу Иво Прокопиев са удар върху основни права

Съдът в Страсбург: Италия е нарушила международното право, като отказала да признае брак на еднополова двойка сключен в чужбина

Волен Сидеров се похвали във Фейсбук, че се е срещнал с Александър Дугин, евразийския гуру на Путин. От възторжения отзив на лидера на “Атака” се разбира, че руснакът е “световно известен геополитик” – сякаш да си световно известен е по презумция качество без значение с какво точно си се прочул. А че е известен у нас с това, че от името на Русия предяви претинция към България като към руска собственост, заявявайки в интервю “България е наша”, Сидеров не уточнява. https://rus.bg/bg/esche/smi-o-bolgarii/smi/20840-aleksand-r-dugin-b-lgariya-e-nasha

“Volen Siderov

в петък

По време на международния форум “Финансовият капитализъм и неговите алтернативи за 21-ви век” в Кишинев се срещнах със световноизвестния геополитик Александър Дугин. Беше изключително удоволствие за мен да проведем един дълъг разговор за алтернативите на глобализацията. Очаквайте скоро по телевизия Алфа целия разговор”.

Въпросът, разбира се, се свежда до това кой какво цени в този живот и от какви авторитети се впечатлява ( в света на престъпниците си има криминални авторитети). Така че да се снима със самоходнята емблема на днешното руско мракобесие е чест и повод за гордост за Сидеров. По този повод да припомня аналогичен случай, за който съм споменавал преди години.

Покойният артист Кирил Варийски, който се спомина пред 1996  г. преди да види види възхода и падението на Сакскобургготски като премиер на България, разказваше една история, която повече прилича на преразказ на виц със собствено участие. Като заклет монархист към онова време, актьорът бил изумен една сутрин, когато от Мадрид му се обадил Негово височество Симеон. От своя страна Кирил разказал сред колеги какво вълнение изпитал, но Стефан Данаилов го репликирал, че няма нищо кой знае колко вълнуващо в едно обаждане от царя. “Не,бе, Ламбо, ти не разбираш: това е все едно на теб да ти звънне Ленин”, контрирал го разказвачът на историята.

Истина или не, тази градска легенда е напълно приложима по дух и смисъл спрямо самохвалството на Сидеров, поласкан, че руският шовинист му е обърнал внимание.

Впрочем, както Борисов е подкарал дружбата си със Сидеров, няма да е странно да го уреди с висок държавен пост. Вече направи нещо подобно с неговия придружител в сътворяването на атакистки скандали Илиян Тодоров, когото на(д)гради с поста управител на област София. Няма да е чудно Сидеров при някоя поредна кадрова вътрележка около премиера-слънце, да се окаже по волята на своя гербаджийски покровител Председател на Народното събрание- пост, който Борисов е предлагал дори на “врагове” като Миков и Нинова от БСП, а какво остава за коалиционен съюзник, като Сидеров. Ако се окаже на(дг)граден по този начин, Сидеров като нищо може да заслужи и снимка с Путин някой ден.

Денят наближава поне на теория, защото на практика Путин бил потвърдил, че ще ни посети догодина ( след като на 18 март си вземе трофея, новия президентстки мандат, в което никой не бива да се смнява , че ще се случи в условията на винаги предсказуемите т.н избори в “руския свят”). Новината съобщи днес говорителят на Путин у нас Румен Радев ( по съвместителство и президент на България).

Радев изрично подчертава, че го е поканил за 3 март ( за да знаят русофилите, че не е виновен за отказа и че си е свършил своята част от работата по обгрижването на бойкотирания в западния свят, отворен за прагматични контакти с руския президент, но не и за жестове на почит към него, какъвто е случаят с поканата да тържествува на тържествата за 3 март в България).

Горкият Путин, бедна му е фантазията с какво се захваща – желаещите да се отъркат в него сред нашистите у нас са толкова напористи, че ще му е нужен личен телохранител да го пази от (между)народната им любов. Добре че го има и е на линия, винаги готов да помогне- я на Живков, я на Саксккобургготски- защо не е и на Путин?

Share on Facebook

Днес с Георги ще катерим Алпите – швейцарските. Приятно четене:

Швейцарски Алпи

Когато мечтите стават реалност

Всички мечтаем за най-различни неща. Мечтите са безплатни, но за самото им реализиране понякога са нужни доста средства, а друг път те изискват добра подготовка, огромна воля и сериозни усилия. Изпълнението на всяка мечта носи радостни мигове и несъмнено голяма доза щастие. Така бе за мен, а вярвам също и за тримата ми приятели, с които осъществихме дългоочакваното пътуване до прекрасните

Швейцарски Алпи

и може би най-красивия четирихилядник не само там, но и в света.

Идеята за без съмнение едни от най-очарователните и спиращи дъха гледки, когато се говори за планини и върхове, се зароди още през 2002 година. Впоследствие желанието да видя този гигант на живо и да се насладя на очарователната природа край него се превърна в напълно реална мечта. Рано или късно тя трябваше да бъде реализирана, както се случи през лятото на настоящата година.

Като бонус в програмата ни дойде изкачването на първи връх над 4000 метра за мен, както и посещение на Женевското езеро край Лозана и замъка Шато де Шийон край Монтрьо. Градът е част от швейцарската ривиера и е популярен с ежегодния си джаз – фестивал през юли от 1967 година насам. През септември всяка година има и фестивал в памет на легендарния Фреди Меркюри. Иначе групата Дийп Пърпъл прави Монтрьо известен с песента си „Дим над водата” (Smoke on the Water), в която се пее за събитие от 1971 година, когато фен на Франк Запа подпалва казиното в града.

За повечето катерачи този популярен с красивата си и впечатляваща пирамидална форма

великан Матерхорн (4478 м.н.в.)

е само малка крачка към сбъдването на още по-големи мечти с изкачването на далеч по-високи върхове в други части на планетата. Фотографи го снимат от всякакви гледни точки, за да запечатат магнетичното му излъчване, а безброй туристи всяка година му се наслаждават, посещавайки Цермат – един от най-известните швейцарски курорти. Накратко само най-любопитните факти от уикипедия за този красавец на Алпите: гигантът е на границата между Швейцария и Италия, като контурите му са използвани за емблема на швейцарските шоколади Тоблерон; всъщност върхът е остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди около 50 млн. години при сблъсъка на континентите Африка и Европа – според учени и геолози най-горната част е къс от Черния континент на Стария континент; най-късно изкаченият от високите алпийски върхове – 14 юли 1865 година през швейцарската страна от англичанина Едуард Уимпър, направил няколко неуспешни опита преди това от италианската част.

Плановете ни за посещение на Цермат и изкачване на Матерхорн

бяха обсъждани в последните години. В началото на тази те започнаха да придобиват реални измерения с конкретизирането на дати и резервации за едноседмичен престой в Швейцария. Заедно с Иво, който се зае с намирането на подходящо и уютно за всички ни жилище за престоя в Цермат, Боби, шофиращ на пътуванията ни години наред из Европа и Алпите, както и Калоян, имащ само една мисъл в главата си – да се качи на Матерхорн и така да изпълни още една от съкровените си мечти, уточнихме датите – края на юли и началото на август.

През май резервациите за цяла седмица бяха направени и оставаше малко време за окончателна подготовка в преследването на голямата цел – само Иво от всички направи стабилно натоварване през юни с преход на маршрута Е4 за поддържане на добра физическа форма. Всъщност четиримата имахме три различни начертани плана за престоя ни в Швейцария, но един от тях отпадна по независещи от нас причини. Калоян бе съсредоточил цялото си внимание върху това как „на всяка цена” иска да стигне онези 4478 метра и да не се връща пак там. Иво и Боби смятаха да изкачат преди това най-високия швейцарски връх Дюфур (4634 м.н.в.) и ако успеят, да се пробват и с Матерхорн. В същото време аз реших скромно да се включа в предизвикателството също да мина границата от 4000 метра и заедно с тримата още в първия ден след пристигането ни в Цермат да изкачим Брайтхорн (4164 м.н.в.). Тримата искаха да използват считания за най-лесно достъпен от всички четирихилядници в Алпите за аклиматизация и подготовка, а за мен дори и той си бе сериозно постижение, имайки предвид, че преди това само веднъж съм минавал границата от 3000 метра над морето.
На чаканата от всички ни дата 28 юли пътуването към една от най-красивите части на Европа започна по най-удачния

маршрут през Сърбия, Хърватия, Словения и Италия

Шофиращият през цялото време Боби, който има голям опит в тази професия, спираше само за малко сън и кратки почивки, за една от които грешно зададени данни на GPS-a ни отведоха някъде в царевиците на някакво поле край магистралата в близост до Верона. В крайна сметка по старомодния метод с карта и с телефонна връзка стигнахме до срещата с негов стар приятел и колега, работещ като международен шофьор. Пихме хубаво италианско кафе, в тази част на Стария континент са известни с това колко добре приготвят тази напитка за сутрешно ободряване, и продължихме пътя си към Швейцария покрай езерото Лаго Маджоре, разположено между двете страни.

Граница на практика няма, а в близкото от италианската част градче Домодосола само двама полицаи стояха до някогашния ГКПП и следяха може би за съмнителни лица с оглед засиления миграционен поток в последно време. Попитахме ги дали имаме нужда от винетка, след като трябва да отидем през Висп до Цермат и само една кратка част от пътя е включен в изискващата такъв стикер пътна мрежа.

Не се наложи закупуването на винетка, която в Швейцария е само годишна, но въпреки това по-евтина от българската за такъв период – 40 франка. Така или иначе по-късно се оказа, че ще имаме нужда от винетка заради Женевското езеро и забележителностите в Лозана.

След границата спряхме за почивка на

прохода Симплон (2006 м.н.в.),

където освен красивите панорамни гледки към околните и далечните върхове на Валийските от кантона Вале или още Пенинските Алпи впечатление прави и високата 9 метра каменна скулптура на орел, дело на швейцарския архитект Ервин Фридрих Бауман. Проходът е считан за най-добре изградения в цяла Швейцария и свързва долината на дългата 812 км (267 км в Швейцария, останалите във Франция) река Рона и долината Осола, по която тече 76-километровата река Точе в северноиталианския регион Пиемонт. Той добива известност от времето на Наполеон, който през 1801-1805 година изгражда стабилен път през него за преминаването на неговата артилерия. Освен това този проход е място за постоянни учения на артилерията на швейцарската армия.

С автомобила стигнахме през град Висп до

градчето Теш,

на 5 км северно от Цермат, където е забранено движението на моторни превозни средства заради опазването на околната среда. Там придвижването на повечето туристи става пеша или чрез електромобили, каквито са такситата и градският транспорт.

От Теш, където има множество платени паркинги за колите на туристите, до Цермат се стига с влак. Още тогава за първи път

зърнахме Матерхорн

в цялата му прелест, на която се любувахме всеки ден със сутрешното кафе от терасата на наетия за цяла седмица апартамент и от двора на уютната къщичка на три етажа. Предварително се бяхме осведомили за всички подробности около придвижването пеша и посредством лифтове из околностите на Цермат и в подножието на символа на Тоблерона. Все пак с пристигането в съботния следобед получихме допълнителна информация и в местния алпийски център, където по принцип се наемат водачи за различни преходи и изкачвания на върхове.

Целта на следващия ден бе

връх Брайтхорн (4164 м.н.в.)

за дишането над 4000 метра и подготовката на другите трима за по-сериозните им изпитания. Прогнозите за времето в алпийския център не бяха никак добри нито за неделята на 30 юли, нито за следващите 2-3 дни. Аз обаче разчитах на метеорологичната прогноза на популярен немски сайт за тази цел, който досега никога не ме е подвеждал и този път вещаеше добро време за изкачване в неделя. Разбира се, че синоптичните прогнози се менят с всеки час, но точността на този сайт дори по часове смая и останалите трима в следващите дни от престоя ни.

Преходът до Брайтхорн в Пенинските Алпи

се прави за около два часа през ледник и малка денивелация в края от Малкия Матерхорн (3883 м.н.в.). До там се стига за около половин час от Цермат след смяната на няколко лифта, а повечето от туристите ползват лифта за достигане на ски зона и писти дори през летните месеци по ледника Теодул, отделящ Малкия Матерхорн от Големия Матерхорн (4478 м.н.в.).

Местните препоръчват придвижването до върха да става с водач, като всички в групата трябва да са вързани с въже. Четиримата бяхме решили да не ползваме услугите на специалист и самостоятелно предприехме

изкачването на Брайтхорн

– първо за мен над 4000 метра. Котки и каска, която на практика не беше необходима, слагах за първи път и дебютирах с ходене по някакъв вид ледник – в случая по замръзнала доста дебела снежна покривка, която на връщане от върха бая се разтапяше и това водеше до пропадания на места до колене.

За човек с добра физическа подготовка изкачването на Брайтхорн не би било проблем. От върха се разкриват страхотни панорамни гледки и разбира се, че най-известната от тях е към Матерхорн на заден план.

Ние обаче имахме лошия късмет да ни хване мъгла точно на върха и да не успеем да се снимаме на фона на Матерхорн. На връщане от Брайтхорн разгледахме музея с ледени фигурни под огромния скален масив на Малкия Матерхорн.

Може би заради рязката промяна на надморската височина с лифта (от 1608 м. в Цермат до 3883 м. на Малкия Матерхорн) и малкото време за аклиматизация след пристигането ни Боби получи здравословни проблеми и с Иво решиха да променят плановете си. „Спуках гума на Брайтхорн, а какво остава за другите върхове”, коментира накратко Боби здравословното си състояние. Двамата се присъединиха към мен за трекинги до езера и по-ниски връхчета, предлагащи очарователни гледки. Точно такъв лек преход направихме на 31 юли първо от връх Горнеграт (3135 м.н.в.) до езерото Рифел, в което се отразява Матерхорн, както и по пътя на петте езера, една от най-популярните туристическия пътеки в региона.

До Горнерграт се достига за улеснение със специална железница

За пътя на петте езера, в която посока има и доста други пътеки като тези на мармотите и алпийския козел, на цветята и фауната в региона и др., се ползва също нещо като влакче и лифт. Преди прехода с лифта се качихме и до

връх Ротхорн (3104 м.н.в.),

предлагащ също прекрасни панорами и най-вече към топ атракцията – Матерхорн, който по време от престоя ни сутрин бе огряван от слънцето и изглеждаше невероятно красив, а през деня привличаше като магнит облаците. На върха е изградена специална точка за снимки, които се правят от камера, която се задейства от чипа в картата за лифта, а след това фотосите се изтеглят от интернет. На една от станциите на лифта пък се снимахме и с местните черни овци, нещо като символ на Цермат и предлагани също като сувенири в магазините наред с плюшените играчки и ключодържатели на мармоти.

В същия този ден Калоян бе на алпийска подготовка на Рифелберг (2582 м.н.в.) с местен водач, който трябваше да прецени дали нашият човек е готов за големия връх. Ние пък обиколихме езерата Щели, Гринд, Зеленото, Мооси и Лай. Само езерото Щели предлага наистина

хубава гледка към Матерхорн,

който би трябвало да се отразява в него, както в едни от най-популярните снимки в интернет, но в този ден върхът бе обвит в облаци, както и в следващите. На връщане в късния следобед заварихме Калоян да спи в апартамента без никакво желание да разглежда каквото и да било, мислейки си само за върха.

Вечерта разбрахме новината, че американка е ударена от светкавица и загинала на Матерхорн при нощно изкачване с приятеля й, а от Еър Цермат успели да спасят само него. Боби се почувства още по-зле и на следващия ден се наложи дори посещение при местен лекар. Нещата изглеждаха малко като в онзи немски сериал „Лекар в планината”.

В Цермат болници и поликлиники няма,

а 1 август бе национален празник на Швейцария. Частно практикуващият лекар препоръча на Боби да си почива повече, да си взима хапчетата за кръвно и да не се натоварва сериозно физически. Двамата с Иво вече бяха отменили резервациите си за хижата с доста футуристичен архитектурен дизайн Монте Роза в едноименния планински масив, където трябваше да изкачват

Дюфур (4634 м.н.в.)

– първенец на Швейцария. След посещението при доктора и закуска с местни вкусотии, кафе и чай измъкнахме Калоян от леглото и го завлякохме на езерото Щели с надеждата, че този път ще има по-добра гледка към Матерхорн, но пак нямахме късмет.

Вечерта имаше пищна заря и фойерверки отвсякъде по случай националния празник. Зарята и гърмежите продължиха от 20:00 до 00:00 часа местно време, повече отколкото може би се случва на Нова година. Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на кантоните Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта, обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска империя. Автентичността на Федералната харта е оспорвана от много историци. През 1891 г. митът претърпява промяна – по желание на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

Решихме на 2 август да си направим

екскурзия до Женевското езеро и Лозана,

която първоначално не беше включена в плановете ни. От Цермат до Теш в влакчето и от там с нашата си кола до Лозана, където я оставихме на паркинг край езерото.

В града се говори предимно на френски език или поне не срещнахме някой, който да ни упъти на английски или немски. Точно когато си мислех дали пък няма да срещнем от някъде по улиците някой българин, зад нас една жена попита на родния ни език: „Ами защо не попитате някой на български”, след което ни упъти как да стигнем до центъра, катедралата и стария град.

Разгледахме всички тези забележителности и накрая решихме да закрачим към сградата на

Международния олимпийски комитет (МОК),

използвайки вече карта от местния туристически център. Пропуснахме олимпийския парк с мисълта да видим централата на МОК, а накрая заварихме нещо, което всички описаха като „селска жп гара”, като само олимпийските кръгове подсказваха за какво иде реч. Да, според картата това наистина бе официалното седалище на МОК, а точно до него в строеж вече е чисто нова модерна и далеч по-впечатляваща сграда в парка до Женевското езеро. На връщане от Лозана спряхме за снимки и край средновековния замък Шато де Шийон край град Монтрьо, изграден върху скала на брега на езерото.

Вечерта Калоян трябваше да разбере дали е одобрен за изкачването на Матерхорн и дали ще има подходящи метеорологични условия за това. От алпийския център му казаха, че времето ще бъде добро и решението зависи от него дали ще инвестира немалко средства за това. Препоръчаха му да помисли сериозно и дори да се подготви още по-добре, за да се върне следващата година максимално готов, тъй като водачът можел да прецени във всеки един момент от прехода към върха да се върнат. Нашият юнак обаче бе убеден, че е готов да направи изкачването веднага при добри условия.

На следващия ден ние поехме на пешеходен преход

до ждрелото на река Горнера и въжения мост Фури,

който се извисява на 90 метра височина над реката, образувана вследствие от топенето на едноименния ледник. Изградената екопътека на ждрелото е приятна за разходка, а мостът с метални въжета е впечатляващ и определено не е за хора, имащи проблеми с гледката отвисоко. Дни преди това недалеч от Цермат бе открит

най-дългия пешеходен мост в света над дефилето Грабенгуфер

Наречен Европейски, реалната дължина на моста е 494 метра и виси на 85 метра над пропастта. Въжетата му тежат около осем тона и има система срещу люлеене. Той е част от двудневен пешеходен маршрут между Цермат и Грехен. Ние обаче посетихме още по-близкия мост Фури, край който има и изграден прекрасен кът за отдих и барбекю. Вечерта Калоян ни информира, че се е настанил в хижа Хьорнли с водача си, който бил доста възрастен с доста сериозен опит. Аз пък направих резервация онлайн за полет с хеликоптер край Матерхорн и близките четирихилядници.

В реално последния ден от престоя ни в Цермат за нас с Боби и Иво предстоеше преход от около 20 км със сериозна денивелация по

пътеката на еделвайсите

Такива видяхме само на хижа Еделвайс и то култивирани, но за сметка на това до там се нарадвахме на доста мармоти, някои от които се припичаха с удоволствие на слънце. Полюбувахме се на гледката към северната страна на Матерхорн и очаквахме сигнал от Калоян дали се е качил на върха и ще успее ли да се върне навреме за резервирания полет с хеликоптер следобеда. Ние също побързахме да се върнем в Цермат, за да не закъснеем за полета. „Бутнах го, довечера аз черпя”, написа ми Калоян като съобщение. Нашият приятел успешно бе изпълнил една своя мечта и слязъл жив и здрав не само в хижата, но и в града. В последния момент всички решихме, че не си заслужава полетът с хеликоптер да се прави при тези лоши условия – върхът отново бе в облаци. От Еър Цермат се съгласиха да го направим на следващата сутрин по изгрев, когато по традиция слънцето огрява върха и няма облаци. Калоян почерпи с вечеря за изкачването на върха, всички опитахме местни специалитети и се прибрахме с мисъл за полета ни над върха на мечтите.

Седмица по-късно след тръгването ни от България в събота сутрин и ние с Боби видяхме

Матерхорн отблизо,

макар и от хеликоптер. И това изживяване е също толкова неописуемо, но едва ли може да се сравнява със самото изкачване. По време на полета човек се чуди да снима ли или да се любува на уникалните гледки във всички посоки. Заедно с Боби и Калоян видяхме дори първенеца сред алпийските върхове

Монблан (4810 м.н.в.)

в далечината и по каква пътека близо до ръба на пропастта сме вървели за изкачването си на Брайтхорн в първия ден, въпреки че отдолу изглежда съвсем безобидна. Да видиш върховете и на масива Монте Роза от птичи поглед наистина си заслужава, но Иво сам си прецени да се откаже от това удоволствие и ни чакаше да се върнем. Доволни след полета с хеликоптера нарамихме вече опакованите си раници и си взехме довиждане с Цермат и прелестния великан Матерхорн.

На връщане спряхме да се позабавляваме в увеселителния парк Гарда ленд край езерото Гарда в Италия. Идеята ни да пренощуваме във Верона пропадна в последния момент и след почивка в Словения директно се отправихме към любимата ни родна България. Калоян изпълни една своя мечта и е категоричен, че няма повече работа край Цермат, но с Иво и Боби някой ден със сигурност ще се върнем там да реализираме още мечти.

Автор: Георги Красимиров Георгиев

Снимки: авторът

Ако пътувате към Цермат и искате да отседнете наблизо – това са специалните оферти за района:

Booking.com

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

Швейцария

А можете да отседнете и в други части на Швейцария:

Booking.com