БНТ доказа тази вечер чрез делегирания от властта началник на ескалацията в проправителствената пропаганда Емил Кошлуков, че няма прегради пред целта, която да оправдава средствата ( или инвестициите на аноннимни инвеститори, чиято игра на криеница от публичността е най-изобличаващото обстоятелство около спора по повод  опасността от застрояване на Пирин).  https://www.bnt.bg/bg/a/konfliktna-tochka-temi-s-iskri

В предаването “Още от деня”, дадено на Кошлуков на концесия в качеството на програмиран програмен директор на БНТ, който кани събеседник с цел да го наругае или направо да го съсипе, ако има начин, делегираният защитник на тази анонимност делегитимира и последния остатък от съмнение за какво точно е внедрен в поредната медия ( след като вече беше наемник на Бареков и на банкера Цветан Василев в ТВ 7, а след това и като началник по волята на атакиста Волен Сидеров телевизия “Алфа”).

За целта, за да оправдае нечии средства, Кошлуков беше организирал другарски съд над съпредседателя на Партията на зелените Борислав Сарандев. Но не в рамките на равнопоставен дуел, а именно като собственик на студио, който определя и натяква след това колко време е позволил на госта да говори.

Медийното време, което Кошлуков “отпусна” на Сарандев, беше в съотношението поне 2:1 , тъй като водещият се беше подсигурил с агресивното присъствие на своя страна в лицето на Нона Караджова ( разследвана от една специална служба на ЕС по подозрения в злоупотреби и далавери от позицията на министър на околната среда в първото правителство на Боиросов https://bivol.bg/olaf-karadzhova.html)

Заедно с Караджова водещият Кошлуков се опита да удави обекта на словестния побой в студиото с водопад от реплики, прекъсвания, подмятания и натяквания, че изобщо му е предоставена трибуна ( по благоволението на нейния “собственик”, г-н програмния директор).

Но и това му се видя малко.

Афектираният Кошлуков реши да анимира своята галопираща словестност с неприлични жестове, с които явно смята , че има право лично да отвръща от екрана на БНТ пред хиляди зрители срещу някакъв отделен демонстрант, накърнил новопридобитото му чувство на бенетейтейски ведомстрен патриотизъм. Неидентифициран протестиращ показал среден пръст на Кошлуков на демонстрация пред БНТ и уязвеният новоизпечен началник на платената от бюджета телевизия реши да му отвърне със същото, но с мултиплициращия ефект на хилядократно умножената простотия.

А после пак питайте защо Кошлуков се е превърнал от първия ден на приземяването си с парашута на Бойко Борисов в БНТ в илюстрация на управленската максима “ и аз съм прост , и вие сте прости…”…

Атакистът Сидеров, назначил Кошлуков като шеф своята телевизия “Алфа”, беше “златен пръст” на властта ( осребрявайки в наши дни тази своя заслуга).

СТОП КАДРИ от “Още от деня”:

Сега Кошлуков е получил ролята на среден пръст на властовата пропаганда.

Share on Facebook

Ако ШЕСТ от ДЕСЕТТЕ дни на февруари 2018-та г. борсовата цена на електроенергията е най-ниска на стария континент това не е новина, защото не засяга никого и нищо, но ако премиера-мутра обещае, че ще прекрати договори с ТЕЦ-ове, с фантом...

На засегнатите от мълниеносното обезглавяване на публицистиката при смяната на собственика на телевизия BIT едва ли им е до смях, но със себе си мога да си позволя да се пошегувам: появих се на екрана на тази телевизия този понеделник и в няколко дни по-късно я продадоха , а предаването “Код 11-13” , в което изрекох еретични мисли за властта у нас, е посечено.

Откривам и други прилики с нещо, което вече ми се е случвало: през октомври 2006 г., когато ме гонеха от БТВ, преследвачите ми се опитаха да се барикадират зад “аргумента”, че съм бил нарушил  не друго, а именно “високите американски стандарти” по отношение на журналистическата етика. Тази лъжа беше опровергана не само от Комисията по етика в електронните медии, но и 6 месеца по-късно лъсна от доклада на Държавния департамент на САЩ, в който случаят с моя милост беше окачествен като “напускане под натиск” и нарушение на свободата на словото в България.

Сега научавам, че новият собственик на телевизията Миро Янев бил “американски възпитаник”. Хммм, доста познато ми звучи…Моя милост – един съветски невъзпитаник, е ял тази “американска” попара ( за да не кажа тояга). Като се огледа човек що русофили, че и откровени путинофили, се бият в гърдите със западното си образование ( от натовския ни президент, през независимия специалист по продажба на ток по семейна линия, бивш журналист и червен депутат Георги Кадиев), направо е гаранция, че “американското възпитание” у нас е писта за подхлъзване на лековерни консуматори на подобна базисна (де)зинформация.

Признавам си чистосърдечно, че не знам каквото и да било за новите собственици. Бих могъл да препоръчам на читателите основните параметри на скандала с внезапно осъществената продажба на BIT, описан в някой от малкото заслужаващи доверие сайтове. http://clubz.bg/64006-kakvo_se_sluchva_v_bi_aj_televiziq

С риск да ми се обидят ( и) приятелски настроени колеги в малобройните достойни за уважение медии ще се позова преди всичко на информацията на най-меродовния източник, доказал многократно своето преклонение пред властта, като “агенция ПИК”. Те знаят! Няма как да не знаят при цялата им очевидна близост до властовите позиции.

В ПИК написаха, че истинският купувач на BIT е Красимр Гергов, който обаче отрекъл пред “агенцията” това да е истина. С кого точно днес и колко си е близък пък той, не ни съобщават, но моя милост си спомня също така, че същият беше  комбина с президента Първанов през онази 2006 г. по време на моето прогонване от БиТиВи, като същевременно отричаше да има нещо общо с това или дори да е нещо повече от “консултант” на телевизията. По късно истината лъсна, но прогоненият си остана “на улицата” , а излъгалият така и не пострада – кой да му потърси сметка?!

У нас е така : битият си BIT и сам трябва да се погрижи да даде отпор според силите си.

И без човек да познава лицата, афиширащи се като собственици, маниерът им ги издава в “определена светлина”. Нахлули са в новата си собственост в руски рейдърски стил по модел, по който Путин нареди да бъдат завладени неподвластните му телевизии в Русия в началото на века –

не като някакви визионери, загрижени да променят облика на телевизията в някаква модерна посока, а като чорбаджии, обградени от респектираща с външния си вид охрана. Не са ли могли просто да посетят сградата на телевизията и да поговорят човешки с човешките същества в нея? Не, явно им е било важно да осъществят своя блицкриг и да сплашат “когото трябва”.

Ами поканените вече за участие гости на предаванията? И те ли са третирани като безправни субекти в негласния договор между домакини и гости в една телевизия? Явно, че е така, след като се е наложило цял ден продуценти да звънят по телефоните и да съобщават на поканените събеседници, че вече не са желани на екрана на телевизията.

Защо, пита се в риторичната задача, им е било важно моментално да бъдат прекратени коментарните предавания? Каква друга причина би могла да съществува за това, освен явното желание да не се чуе нищо от екрана, което  собствениците могат да не харесат именно по отношение на тази светавична операция по овладяване на единствената телевизия, която можеше да претендира да е опонент на властта- при това с либерална окраска, каквато отдавна е изчегъртана от другите екрани ( нали днес в България борбата срещу либералното, т.е. срещу толерантното, се води по всички фронтове- и в т.н дясно пространство, населено с ксенофоби, и в лявото му подобие във всичките му десни нюанси-  напълно в духа на московския пропаганден вятър на подмяната).

Как да изтълкуваме заявлението на новите собственици на BIT, според което щели да правят телевизия, която да бъдела по-забавна? Как иначе, освен по същия начин, по който разбрdхме и новоспуснатия програмен директор на БНТ Емил Кошлуков, който се опита да стресира културната утрин на поверената му в това отношение телевезия с ултиматум тя да стане по-атрактивна, по разлекателна. Иначе…

Иначе е ясно какво, “столчето” на непослушните ще бъде ритнато явно, както стана в Нова тв със столчето на Анна Цолова. Тя, ако забелязвате, трябваше отдавна да е започнала своя нов телевизионен проект, заради който уж беше отстранена от ефира. В официалното съобщение на телевизията това беше обещано на зрители още през септември Обаче…Обаче стана както и друг път е ставало- важното е да се потуши евентулното зрителско негодувание за момента, а после зрителите ще забравят на принципа на любовта: далече от очите, далече от сърцето.

Днешното обяснение на новите собственици BIT можете да прочетет тук. https://offnews.bg/medii/bit-shte-stava-interaktivna-televizia-kupi-ia-sazdadena-prez-noemvri-674569.html

ПОСЛЕСЛОВ от името на един не много млад, но доста (интер)активен “създател съдържание” във виртуалното пространство, който също не е постигнал “финансов резултат”, но защива името си по други показатели, за което говорят и някои количествени данни – например фактът, че създаденият през март 2008 г. блог ivo.bg ”гони” своя 38 милионен посетител без да преследва печалбата ( в парично изражение). Милионите посещения не са резултат от успешното разделяне на потребителите на “старо и младо” поколение и не са предизвикане от подмазване на “активните”. И все пак ме правят интерактивен “милионер”, богат с приятели и читатели – нищо, че съм от “старото поколение”, което новите собственици обиждат с надутото обещание да подмладят зрителската аудитория ( а старото поколение вероятно щедро да захвърлят на “старите кучета” , специлиазирали се в поддържането на носталгията по времето, когато имаше една партия, един вожд и една телевизия).

Share on Facebook

С Еленко повече от година правим подкаста Говори ѝнтернет, който само преди седмица навлезе във втория си сезон. През втори сезон ще се случат:

• повече живи записи;
• патроните ни ще започнат да ни помагат с продуцирането на епизодите
• имаме две нови рубрики – „експлейнарът на бойчев“ и „бабълбрейкърс“.

Ако досега не сте ни слушали не почвайте от първите епизоди, ами почнете направо от последния. Всеки епизод е сам за себе си и колкото по-назад отивате във времето, толкова по-смотано става качеството на звука, защото ни отне време да се научим как да записваме.

В създаването на новият американски космически телескоп James Webb, който ще стане най-големия оптически апарат, извеждан на орбита досега, е направена още една важна крачка. Огледалата и различните прибори са доставени в предприятие на компанията Northrop Grumman в Редондо-Бич ( щ Калифорния ) . Там се провежда сглабянето на двигателния модул на телескопа и неговия слънцезащитен екран с размери на тенисен корт.

Kids from “Zvezdichka” group in Slaveiche kindergarden in Lesnovo  made  this wonderful idea.  see more:  

Британският писател и сценарист Антъни Хоровиц пише нова книга за Джеймс Бонд, съобщава The Guardian. Тя е озаглавена Forever and a Day и разказва за първата мисия на Агент 007. Сюжетът е предистория на дебютния роман на Иън Флеминг „Казино Роял“ (1953) и едноименния филм от 2006 г., който възроди франчайза с Даниел Крей в главната роля. Forever and a...

Ето как (из)родното енерГЕПИйно гуру Р.Овч. обръща основите на световната икономическа мисъл и практика, при последното си телевизионно интервю, от преди 10-на дни, което можете да видите най-долу:

“…само 51 на сто от избирателите одобряват четвърти мандат за Меркел. Само преди 6 месеца те бяха 70 на сто. 46 на сто са против четвърти мандат. Ако тази тенденция се запази, канцлерството на Меркел вероятно ще се превърне в отегчително недоволно мърморене”. http://e-vestnik.bg/27528/shte-se-okazhe-li-golyamata-koalitsiya-nachaloto-na-kraya-za-angela-merkel/

Изваждам пред скоби горния цитет от статията на Кристиан Керил със заглавие “Ще се окаже ли голямата коалиция началото на края за Ангела Меркел” , преведена от БТА и публикувана в  е-vestnik. Правя това не в опит да добавя нещо към коментара, а за сравнение с българската обстановка ( колкото и да ми се възразява, че Германия не е България и сравнението не е сериозно).

Замислете се: в Германия цели 51 на от избирателите подкрепят Меркел да управлява за четвърти път, но го правели с “мърморене”. Самата Меркел няма претенцията за триумф.

Сравнете  близо двойно по-малкия процент одобрение за властта на ГЕРБ и нейните коалиционни партньори от “Атака” ( лице на тази власт пред Европа и света в негативен смисъл, заедно с атакистките подобия в коалицията, между които има състезание кой да атакува най-гръмогласно мигрантите, циганите, турците, толерантността  към различните хора, Европа и прозападната ориентация на страната в полза на евразийството) в България. Сравнете също така самочувствието на българските управляващи, че управляват от името на мнозинството (?) българи, макар да става дума за мнозинството от онези, които са си направили труда да гласуват сред все по-обезверената по отношение на представителността на своя глас маса избиратели.

Изводът , разбира се, е че България наистина не е Германия, но не само заради разликата в мащаба, а заради криворазбраната цивилизация, овластена тук, която е несравнима с устойчивостта на политическата култура на гражданите в страните, в които критичната маса демократично мислещи хора не пада под опасния санитарен минимум дори и при кризи, от рода на тази, маркирана от “едва 51 на сто покрепа” за властта.

С риск да дам възможност за подигравки на лична основа, ще дам пример, който може да бъде свързан с моя милост, доколкото имам предвид овластяването на един доказан екстремист, като управителя на Област-София Илиан Тодоров. Може ли някой да си представи такъв “герой” от серия нахлувания в редакциите на медии и в студентска аудитория с цел саморазправа ( като саморазправата на атакистите, сред които е бил и той, с един младеж в автобуса на летището във Варна през януари 2014 г.), който бива наричан в отделни публикации терорист, антисемит, хомофоб, щурмовак ( но същевременно съди моя милост заради обида и клевета), да бъде монтиран на пост, от чиято административа висота да управлява държавните дела в най-голямата германска област? Срещу това безобразие у нас няма и следа от възражение, освен на лично ниво и в отделни медийни реакции ( както в едно емблематично предавене на “Господари на ефира” от 30 май миналата година”, в което още в анонса водещите открояват добре известния циничен език на атакиста, който им се “отблагодарява” с констатация, че Нова телевизия е “еврейска телевизия” – явно върховна обида, по неговите критерии)!

И как да има възражение на политическо ниво срещу абсурда с назначаването на Тодоров, когато атакистите и социалистите, претендиращи да са опозиция на властта, са си сродни души по основни за тях признаци, като “консерватизма” им към разни конвенции омразни и по евразийските си родилни петна, сродяващи ги в днешната политика!? БСП е в състояние да се опълчи на собственото си “социалистическо семейство” в Европа – и го прави все по-настойчиво чрез множащи се коментари на партийни дейци в подкрепа на тази тенденция, но не и да се откъсне от сродните си евразийски души от своето българско семейство.

А за капак на всичко отгоре и гражданите, претендиращи да са за европейско развитие на България, се равняват по побратимите от духовния съюз между “Атака” и БСП. Виждайки, че “консерваторите” от евразийския тандем са напипали печеливша популистка кауза на вълната на разпалваните от тях страхове срещу еднополовата система на нашенския традиционализъм, доминирана от примитивния мачизъм, Борисов се изплаши, че ще му измъкнат типични за неговата аудитория избиратели и вместо да даде европейски пример и да им се противопостави, реши да се сниши и да се скрие зад Конституционния съд, прехвърляйки му тълкуванието на конвенционалната казуистика за целите на овладяването на хорските страхове, с които не желае да се пребори сам и дори го е яд, че е пропуснал веднъж да ги оседлае заради пустия му евроинтерес пред брюкселската хранилка.

Реакцията на ГЕРБ да се сниши до равнището на “Атака” и БСП е поредна илюстрация на вица за милиционера, който зяпал рибката в акваиума и не след дълго започнал да мърда устни като нея.

Акцентът ми върху “Атака” като открояващ се, досатъчно представителен и за останалите коалиционен партньор на ГЕРБ, е продиктуван от отказа ми да използвам наложения термин “патриоти” за самоопределящите се като такива управници. По същата логика мога да се провъзглася за Великан на журналистиката, но смятам за абсурдно да се величая за нещо, което е въпрос на оценка от страна на публиката. В ненормалната българска обстановка обаче любовта към чужда държава, прокламирана като основа на българския патриотизъм, беше успешно пробутана от “Атака” и БСП в медиите и в политическото говорене.

Ако ми посочите една публикация в уважавана и уважаваща себе си медия в демократичния свят, която да зачита безкритично самохвалното самоопределяне на “Атака” и компания като “патриоти” ( а не като крайно десни, прорурски или “поне” като националистически формирования), ще се откажа от написаното по-горе мнение. Може да се вижда някому непатриотично, но предпочитам да се солидаризирам терминологично и ценностно с доказано демократичните ориентири, а не с клекналата пред самозванците у нас медийна клика, откликваща резоньорски на заповедите на властта.

Share on Facebook

Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за седма поредна година обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнината от рождението на големия български фантаст Агоп Мелконян. Срокът за изпращане на творбите е до 11 март 2018 г. на имейл konkurs2018@trubadurs.com.  Участващите произведения трябва да са авторски и непубликувани под каквато и да е форма. Не се приемат и разкази,...

Европейският съд в Страсбург отказа да гледа жалба във връзка с осъдителна присъда за реч на омразата

Стефани Евгениева е добре позната в книжните среди като блогърка и влогърка. Често гледам нейни клипчета и ревютата й неведнъж са събуждали интереса ми към непознати за мен романи. Правила ми е впечатление с лекотата, с която описва сюжетите, но бях доста изненадана, когато разбрах, че вече и тя е една от тези, за които...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ БСП се противопостави рязко на новата програма по история за 10 клас, в която се предвижда изучаване на престъпленията на комунистическия режим. Защо след 30 години демокрация, тази тема продължава да бъде табу – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, информация за комунистическия период в българската история се изучава в училище и досега. Защо точно новата програма за 10 клас предизвиква отпор?

– Защото за първи път в нея се въвеждат понятия като комунизъм, лагери и други подобни, Фили. Тоест, защото изучаваният досега материал е цензуриран, фризиран и поднесен като „политически коректен”, не като „коректен към истината” – а това сега се променя.

– Искаш да кажеш, че 30 години сред падането на комунистическия режим, в учебниците той за първи път официално се нарича с истинското му име и за първи път се споменават истинските му престъпления. Как е възможно това?

– Наистина е трудно да го повярва човек, Фили, но – да. Въпреки че академичната наука в България напредна в изучаването на тоталитарния период и има огромно количество доказателства за престъпленията на БКП, на по-ниското ниво, в масовото българско училище, досега истината буквално се крие.

– Интересен е механизмът – как става това в едно европейско, демократично общество?

– Явно е свързано с начина, по който се правят учебните програми. Аз например, както вероятно и повечето българи, винаги съм мислил, че МО има експерти, които подготвят програмите и, заедно с авторите на учебници, работят върху развитието им в конкретни уроци. Оказва се, че не е съвсем така, а покрай цялата работа текат някакви дискусии, в които участват или поне – върху които влияят, някакви политици, че по програмите се произнасят знайни и незнайни субекти, оказва се натиск за влизане или отпадане на едно или друго съдържание. С други думи, тежестта на политическото влияние в процеса е по-важна от тежестта на истината и нашите деца се образоват по най-лошата възможна схема – онази, при която „победителите пишат историята”.

– Е, в този случай БСП не са точно победители в цялостния исторически процес, нали? Освен това те от доста време не са и на власт…..

– Да, формално не са победители и формално не са на власт, но следва да се запитаме дали реално е така, ако съдим по успеха с манипулирането на учебниците досега. Историкът Лъчезар Стоянов например твърди, че от учебниците умишлено са премахнати не само термини, а цели периоди и факти, които са важни точно, за да се схване същността на комунизма. „Не само липсва понятието „комунизъм”, а дори споменаването на ДС бе допуснато след много тежка борба – казва Стоянов и добавя: – В учебниците няма информация за преврата на 9 септември и окупацията на България от СССР, за чистките и масовите убийства след това, за безумията на тъй наречения Народен съд, за лагерите, за съпротивителното горянско движение”. „Така историята се превърна в прост набор от нищо незначещи факти, в нещо отвратително” – твърди историкът.

– Пламен, в цитираните думи се споменава „голяма борба”. Защо изобщо се допуска подобно нещо – политици да се месят в представянето на исторически факти?

– Намесата върви по много линии, Фили. Първо, БСП все още има сериозно обществено влияние и привърженици на средните и ниските нива в администрацията, включително в МО, което си остава много консервативна структура, независимо от „реформите”, които уж се правят там. Второ, към комунизма са привързани не само хората от БСП, но и от други партии. Тъй наречените „националисти” например са пряк резултат от политическото роене на партията-майка БКП в началото на прехода. По подобен начин стоят нещата и с ДПС, които се държат шизофренично – те уж искат например истината за тъй наречения „възродителен процес” да излезе наяве, но сами участват в нейното укриване. Против разкриване на истината за характера и делата на тоталитарния режим твърдо са и уж бившите хора на ДС. Те или обучените от тях наследници обикновено заемат ключови позиции в обществения живот. И, не на последно място – има голяма кохорта историци, например Искра Баева, които за пред публиката се водят „експерти” – намек, че са независими, но всъщност неизменно обслужват интереса на БСП. Към всички тези възможности за влияние се прибавя и пряката политическа съпротива, както видяхме тези дни. Заради последните промени в учебника по история, БСП официално поиска оставката на образователния министър и цинично заяви, че ако чак пък толкова се налага да се учи истината за комунистическия режим, то трябва да се учи истината и за неговите големи постижения.

– Все едно в Германия специално да се изучават големите постижения на нацизма. Но все пак – кои постижения имат предвид българските социалисти?

– В Парламента и в медиите, Фили, лидерът на БСП Корнелия Нинова, а и други висши червени активисти, изтъкват четири основни сфери с постижения – строителство, образование, здравеопазване и сигурност. Това са точно онези привидности, които могъщата някога пропагандна машина на самите комунисти целенасочено създаде и които още тогава се ползваха за политическа реклама на режима. Ако се направи реален списък с нещата за и против по всяка от тези точки обаче, ще се види, че негативите далеч надхвърлят позитивите. Да, голямо строителство падна например на мегаломански комунистически паметници като Альоша в Пловдив или чинията на Бузлуджа. Но какво да кажем за още по-мегаломанските икономически паметници като Кремиковци или социалните паметници като бетонната панелна джунгла, която и днес съсипва облика на много български градовете и живота на хората в тях. Така че, ето, продължаваме да сърбаме попарата на прехваленото „социалистическо строителство”. Здравеопазването, което тогава уж беше безплатно, страдаше от изключително ниско качество и огромна корупция, два базисни проблеми, които и досега държат системата в лапите си. Образованието по времето на комунизма също страдаше от ниско качество, но към това се добавяше силната идеологизация. За да функционира системата в този си вид, тя изискваше – и си създаваше – послушни кадри, тоест, хора, чиито пориви към истина и свобода целенасочено са напълно смачкани. На фона на всичко това обаче най-опашатата комунистическа лъжа е, че по онова време обществото е живяло в по-голяма сигурност. Само за илюстрация – през 80-те години на миналия век в България има средно около 240 битови убийства годишно, докато сега те са около стотина. И още – жертвите на пътно-транспортни произшествия сега са два пъти по-малко при около четири пъти по-голям трафик. Ето защо, Фили, при нормален разговор между разумни хора, трудно ще бъде на Корнелия Нинова и БСП да пробутат на българското общество лъжата за прелестите на комунизма, просто защото такива прелести няма. Друг въпрос е обаче, че това общество вече е силно облъчено отвън и отвътре със стари и нови манипулации, затова то често предпочита да живее в каквото има под ръка, а не в истинската истина.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com