Продължаваме с препоръчаните ни от приятели Android приложения, за хората пътуващи в София (и не само) с градски транспорт и такси. Предлагаме по три избрани приложения за всеки вид транспорт.

Пътуване с градски транспорт

Moovit – Обществен транспорт в реално време с информация за 1800+ града по света.

Софбус 24 – Специално за София е по-добро и по-точно, показва автобусен, тролейбусен, трамваен и метро транспорт пооттделно, пази история и куп други благинки.

Tickey – безхартиени билетчета, които можете да ползвате в софийското метро, варненския транспорт, както и определени линии за транспорта в Бургас (Т1 и Т2). Можете да го използвате и в случай, че имате път към Фа̀лмът, Югозападна Англия.

Пътуване с такси

TaxiMe – може би най-популярното приложение за София, в което има чудесна рейтингова система и още куп удобства. Може да се плаща и директно с карта през приложението. В час пик обаче никога не съм успявал да си извикам нормално такси.

TaxiStars – алтернатива, която дава възможност да си поръчате такси в доста от големите български градове, т.е.  София, Пловдив, Бургас, Сливен, Враца, Монтана, Дупница, Хасково, Димитровград и Русе

YellowTaxi – личният ми фаворит сред такситата. App-ът не е нещо кой знае какво, но пък такситата са доста приятни средностатистически.

Материалът Android приложения за пътуване с градски транспорт и такси е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Българският Бойко Борисов от Банкя Баламосва Българите и Брюксел. Бенефициент е на Белята с Брутално Белязаните Бакшиши от Батюшката за  Балканско Балансиране за Белене.

https://www.dnes.bg/balkani/2018/02/26/borisov-nameri-reshenie-za-belene-balkanski-proekt.369104

Това вече е не само скороговорка.

По – скоро издава симптомите на бързо развилия се по пистата на корупцията политик, с инциали ББББББББББББББББ.

А като става дума за корупция…

Горчиво ме развесели прозрението на разузнавателните звена на НАТО за корупцията като руски инструмент в чужбина.

Развесели ме горчиво като на българска сватба, където ревем “горчиво” с пълно гърло по наложената по времето на съветската окупация руска традиция ( “горько, горько”), подканвайки младоженците да се целуват.

В нашата насилствено русифицирана страна дори не знаем, че не ни броят за нещо различно от Русия и по този показател: “призыв к поцелую таким образом существует только в нашей стране http://7sisters.ru/wedding/53819-gorko-i-pochemu-ne-sladko-otkuda-prishla-traditsiya-i-chto-krichat-v-drugih-stranah.html).

Горчиво – развеселяващо е да научим следното за онова, което са научили ( най-после) нашите съюзници по отношение на отдавна известната у нас истина:

“Един от най-опасните инструменти, които използва Русия в комбинация с други, е корупцията, според източник от едно от разузнавателните звена на НАТО. “Русия използва корупцията, за да запазва влиянието си върху нашите страни. Това може да се види в различни сектори на икономиката, в политическата сфера, в държавната икономика, но също така и при частните компании – как се използва корупцията, за да държат в ръцете си нашите страни”, добави източникът. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/02/26/3136466_korupciiata_e_nai-opasniiat_instrument_na_rusiia_v/?ref=home_layer2

Бих възкликнал “добро утро” по повод разсъмването на атлантическия хоризонт, но нищо добро не ни носи утрото на закъснялото проглеждане на разузнавателните звена на НАТО. Ако те не наистина не са знаели това, което ние тук сме изпитали на наш гръб от близо век и половина, значи няма скоро да съмне на нашата улица десъветизацията и дерусификацията на нацията.

Отъде да започна в ограмотяването на разузнавателните звена на НАТО относно руските корупционни практики като основно оръжие на руската политика? Дали да не спомена пак как руският император Александър III, заклет българофоб,  инструктира още през 1886 г. външния си министър Гирс думите “ в България действайте с пари”?

Или да припомня бруталните практики на руската “дипломация” да си пазарува български политици  от 19 век насам?

Имаме нужда от съвместимост с нашите съюзници от НАТО в комуникацията, но не само по смисъла на уеднаквяването на компютърните технологии в различните видове войски, но и по отношение на базисната информация относно “човешкия материал”, който у нас е зомбиран от поколения с руска пропаганда.

Непознаването на този аспект от обслужването на каквато и да било натовска солидарност прави евроатлатническата ни принадлежност да изглежда като строеж върху ( руско корупционно) блато.

Share on Facebook

Иван Ланджев е поет, сценарист и публицист, както и доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“) и преподавател. Носител е на национални награди за поезията си – „Веселин Ханчев“ (2009), „Южна пролет“ (2011), „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014). Участник в международни поетически фестивали, четения и научни форуми в САЩ, Русия, Германия, Австрия,...

На 1 март 2018 г. се отбелязват 89 години от рождението на емблематичния български писател, журналист и драматург Георги Марков. По този повод издателство „Ciela“ организира вечер, посветена на част от творчеството на незабравимия десидент – неговите „Пиеси“. Събитието ще се проведе в София на 6 март, вторник, от 18:30 ч. в Нов театър НДК (пл. „България“...

Това стана за по-малко от 30 минути тази сутрин, благодарение на една "българска телевизия", известна със сериала си "Откраднат живот". Именно по него (дез)информационен канал беше излъчено първото телевизионно интервю на станалата попул...

ИСТОРИЯ ОТ ПРАКТИКАТА

Началото на 90-те. След 6 години стаж на село вече работя в Пловдив. Между другото – да знаете, че лекар и зъболекар, които не са работили на село, нищо не става от тях. Там се гради професионалното самочувствие. Наоколо на километри няма кой да ти помогне. Ти сам трябва да спасиш човека от болки, страдание и смърт. И затова всички “наши деца”, които не бяха пратени да работят на село и до днес не смеят един разклатен зъб да извадят и пращат на хирург. Смешно. Да не говорим за цените и претенциите.

Както и да е. Една сутрин баща ми – лекар – преди да тръгнем за работа, ме предупреди: “Днес ще ти доведат един възрастен мъж за екстрации на корени и последващо протезиране. Бъди изключително внимателен с него!” Това не бях го чувал нито преди, нито след това. Питах какъв е: “Сам ще видиш”.

Кабинетът, 10 часа сутринта. Води го негов племенник. Пациентът е на 85 години – изправен, здрав за годините си. Много корени за вадене. След упойката го питам какво  е работил. Обичам да говоря с възрастни хора – от тях има какво да научиш. “Държавен служител съм бил”. Щрак! Така отговарят само ченгетата.
– Кога сте бил държавен служител?
– Докторе, служил съм в Държавна сигурност в Пловдив преди 9-ти.
– Ами как тогава сте жив?
– Жив съм, защото през 1936 кум ми беше Никола Гешев. И понеже бяха простаци, оставиха ме за мюре. Ако дойдел и ми се обадил, да го хванат.

През следващите дни разговорите продължиха.

– Кажете някоя интересна случка от службата.
– Ще ви кажа за Петър Ченгелов. Беше много способен пловдивски джебчия. Нищо политическо нямаше. Хващахме го, говорехме му – не му увираше тиквата. Продължаваше да краде. През 1926 в София на митинг откраднал портфейла на Министър-председателя. Хванали го, бяга от ареста и отива във Франция. Там продължава да краде. Като го хваща френската полиция, го питат: “Каторгата в Гвиана ли избираш или Чуждестранния легион?” Всичко си разказа пак като го пипнахме през 1931. Избрал Легиона, пратили го в Мароко, но и там пак така. Първо легионерите два пъти го били и като няма на къде, бяга в Москва през 1928. Там тогава се стичаше цялата измет на света. И в Москва много са му се зарадвали. Защото обучен терорист, мрази Запада. Веднага го назначават за преподавател в КУНМЗ /Комунистически Университет  за Националните Малцинства на Запада/. Това му е била официалната длъжност, от която е получавал заплата, но всъщност е работил като инструктор по взривовете. И през 1930 го пращат тук да прави взривове. Веднага го хванахме и после съдът го осъди на смърт Обесиха го на двора на затвора в Пловдив. Така се пази държава. Цялата му официална биография е изцяло фалшифицирана по съветски.

Д-р Михаил Кръстев

Share on Facebook

Почти всеки от нас започва читателския си път с приказки – най-често за златни ябълки и смели момци, които трябва да преминат през девет планини в десета, за да преборят ламята, да спасят красивата девойка и да заживеят щастливи до края на дните си… Израснали сме с тези приключения и със скритите между редовете поуки. Но...

Преди осемнайсет години французинът Марк Леви приема писането за нова посока в живота си и оттогава изпод перото му на бял свят се появяват цели седемнайсет романа. Първата му книга „Ами ако това беше истина“ дава много силен старт на творческата му кариера и го превръща в един от най-четените съвременни френски автори. Досега не...