Тази пролет, струва ми се, дойде по-рано в сравнение с предишните няколко години. Това е хубаво за мен – обичам топлината и жадувам за пролетни плодове и зеленчуци. Работата е там, че докато някои от тях се предлагат почти целогодишно, други от тях се предлагат единствено в сезона им. Като например пресен грах, бакла, артишок, аспержи, ревен. Което също е хубаво, само където имам много малко време за реализирането на рецепти за публикация с тях. Затова вече имам оправдание защо закъснява новата рецепта с този прекрасен пресен грах. Част от него използвах в паста, която се отличава от традиционната, дори и от версиите за паста примавера. Ти също може да импровизираш с налични пролетни зеленчуци и желан вкус. Виж как.

Историята на пролетната паста не е никак италианска и още повече стара. И все пак, в този сезон съм заинтригувана от идеята ѝ. А тя е на ню йорски шеф готвач, който през 1975 година приготвя паста с маслено-сметанов сос и пресни зеленчуци за придирчивите гости на италиански барон. Всичко това се е случило в Канада, но след това готвачът започва да приготвя тази рецепта в своя ресторант в Ню Йорк и тя става хит с името паста примавера (пролетна паста), която казват е съдържала пресен грах, аспержи и гъби.

Днешните версии изобилстват от разнообразни пролетни зеленчуци и декорации. Тази паста може да се срещне както студена и със салатен дресинг, а много често и с песто, вместо сметанов сос, така и топла като предястие или основно, разбира се с вариации на сметановия сос от нейния дебют.

Независимо от оригиналната идея на американския готвач, той ни дава друга идея, за реализирането на която ни трябват просто паста, сметана и пролетни зеленчуци.

За моя вариант на пролетна паста използвах пресен грах, тиквички и мента. Реших да олекотя соса, като пропусна маслото (не мога да повярвам, че го направих!) и добавих рикота към сметаната. Тази бяло-зелена палитра не се въздържах да овкуся с пресен чесън, а любимият на всяка гозба лук приложих за завършване на ястието като използвах пера див лук.

Тази паста е отлична за пролетния сезон. За нея може да използваш и аспержи, и сърцевина от артишок, и малките ароматни челадинки. Може също така да се добави пресен спанак или левурда към края на готвенето, така че да запазят характерния си вкус и разбира се зелен цвят. Може да използваш изцяло онова, което се предлага в пролетния сезон. Тази пролетна паста ще бъде твоята пролетна паста. И не забравяй да поръсиш обилно с пармезан, той придава още по-хубав вкус на всичко.

Талиателе с рикота, пресен грах, тиквички и мента

Знам, пресният грах не се намира често, а и периодът в който се предлага е твърде кратък. Все пак, ако ти попадне такъв, възползвай се да приготвиш с него тази пролетна паста. Ако пък искаш да я приготвиш, но не разполагаш с пресен грах – използвай замразен. С него се процедира по съшия начин, като преди това нужното количество се размразява.

За 4 порции.

Продукти:

• 300 г талиателе (или друга паста по избор)
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 стрък пресен чесън
• 1 тиквичка, нарязана на пръчици с дебелина 5-6 мм и дължина 3-4 см
• 200 г изчистен пресен грах (от около 500 г с шушулките)
• 250 г рикота
• 200 мл сметана 35%
• 1 супена лъжица нарязана прясна мента
• сол и прясно смлян черен пипер
• пармезан за поръсване
• нарязан див лук за завършване

Пастата се подготвя за сваряване според инструкциите на опаковката. За талиателете, които използвах, времето за варене е 6 минути, което е напълно достатъчно междувременно да приготвя соса. Планът за подготовка е следният: докато водата за пастата завира се подготвят останалите продукти (грахът е изчистен предварително), така че слагането на пастата да се вари да съвпадне с началото за приготвяне на соса. (Това е перфектният вариант за приготвяне на тази паста, но е позволено да го заобиколиш малко, стига никой да не те види.)

Междувременно в тиган се загрява зехтинът на умерен към силен котлон. В него се добавят чесънът и тиквичката и се сотират 3-4 минути като се разбъркват периодично. Добавят се грахът, ментата, сметаната и се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Готвят се 2 минути и тогава се добавя рикотата.

В този момент пастата би трябвало да е готова. Отцежда се от водата и се добавя към соса. Винаги оставяй малко количество от водата, в която се е варила пастата, за всеки случай. Ако сосът на пастата ти те стори гъст, добави малко от водата. Сосът се оставя да заври и пастата е готова. Сервира се веднага, като се поръсва с настърган пармезан и нарязан див лук.

Още рецепти с грах

• Веган кюфтенца от амарант и пресен грах с таханов сос
• Пилешки бутчета с грах и карамелизирани моркови
• Грахова крем супа с мента
• Телешки кюфтенца със сос от целина

Други рецепти за паста

• Картофени ньоки с гъби и рукола
• Пичи в сметаново-чеснов сос с трюфел
• Спагети с кюфтенца
• Макарони със сирене
• Паста със зелен боб и сос от макови цветове
• Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос
• SOS – Паста Aglio e Olio
• Krautfleckerl или паста със зеле
• В духа на шпецле
• Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек
• Телешки медальони с марсала
• Паста със зеленчуков сос и манатарки
• Равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола
• Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена
• Какаова паста със сос от маскарпоне и орехи
• Прясна паста със сос пепероната
• Пене с броколи, чери домати и салвия
• Пачери с телешко рагу
• Фарфале със спаначно песто и сушени домати
• Равиоли с рикота и спанак

Пролетна паста или талиателе с пресен грах, тиквички и мента е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Тя прадължава вече ТРЕТА СЕДМИЦА. Нито Електроенергийния системен оператор (ЕСО), нито "българските медии и институции" се вълнуват от пресъхването на този ручей на благоденствието. В резултат на това ето какви са актуалните резултати за...

Няколко поколения фенове на българския рок се събраха в понеделник вечер, за да отпразнуват излизането на стихосбирката на един от най-популярните родни текстописци Александър Петров „Бъди какъвто си” („Сиела”).  Малко след това група „Фактор” пренесоха публиката „В друго време, в друг свят”, припомняйки хитовата „Приятели”, а Стенли от група „Тангра” изпълни в акустичен вариант прекрасната „Жулиета”. Димитър...

В инфографика 3 в 1 ще видите производството на електроенергия само от СЛЪНЦЕ, само за вчерашния 14-ти май, в страните Германия и Великобритания, плюс производството от всички източници у нас. БОНУС от Калифорния, САЩ. За по-добър прегле...

„Ако бях цар щях да ви оправя за 8 дни, ама съм Бареков и ще ви оправя за 8 години“
– Николай Бареков

„Всяка държава, която е закъсала и иска помощи, ако преведе пенсиите и заплатите такива, каквито са в България, веднага ще си оправи дефицита.“
– Бойко Борисов

„Искаме държавата да се намеси и при явното наличие на някакви споразумения, които водят до високи нива на цените, които плаща българският потребител“
– Веселин Марешки

„Ако стана премиер, ще оправя страната за година.“
– Волен Сидеров

Поне веднъж всеки от нас е искал да управлява държавата, признайте си!
Една от любимите ми компютърни игри е Democracy 3 – тя прави точно това: симулация на правителство. И много често я препоръчвам на близки (и не чак толкова) хора, от които чувам как „политиците са хрантутници“, „как може да е толкова зле здравеопазването“, „каква армия имахме, а сега – нищо“ и т. н.
Democracy 3 е третата част на играта, в която авторите буквално казват – „На ти правителство, управлявай!“
И си казвате – супер! На тази държава ѝ трябва добро и безплатно здравеопазване! Естествено, бедните хора, социалистите и пенсионерите посрещат това решение с голяма радост, но богатите не са доволни, че поредната част от данъците им се дава на други хора. Много хора обаче злоупотребяват с безплатното здравеопазване. Имиграцията нараства. Получава се препълване на болниците и нужда от лекари. Докторите започват да стачкуват поради прекалено голямото количество работа, родителите се ядосват на докторите и започват да псуват вас (правителството). За да ги успокоите, налагате закон, ограничаващ работната седмица до 40 часа. Това обаче намалява продуктивността на много производства и БВП пада, което се отразява на вашата политическа оценка.

От друга страна, с нарастването на имиграцията се появяват етнически малцинства и се увеличава напрежението между отделните етноси. Сформират се както либерали, така и патриоти. Част от малцинствата очакват помощи – ако не ги предоставите, бедността в държавата се увеличава, а от там – и престъпността! Ако пък предоставите помощите, групата на патриотите се ядосва и ако прекалите, дори могат да сформират „патриотична армия“, която влиза в саморазправа с малцинствата, а и с вас. За да ги успокоите, изпълнявате исканията им за емиграционен контрол. Това обаче влошава взаимоотношенията ви с другите държави, намалява туризма и търговията. За да оправите работата, намалявате летищните такси и цените на горивата. Това обаче вдига трафика, влошава качеството на въздуха и нуждата от работна ръка в гориводобива… Повишените CO2 емисии не се посрещат добре от международните политици, а влошеното качество на въздуха разболява хората и вдига разходите за здравеопазване… и нуждата от доктори, която вече споменахме!
Сещате се – нещата хич не са толкова прости, а играта наистина дава размах на решенията ви… Самият геймплей се състои от графики и не бих казал, че играта е за всеки. Но на мен ми харесва!

А причината да напиша всичко това е, че до 21 май играта се предлага за 6-7 EUR в Steam…

Материалът Democracy 3 е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

За да не заприличам на главните герои от долния сюжет, ще възприема необичайната за моя милост неутрална позиция. Пък и ПИК ми е  “баджанак” по формален признак: мен също ме съдят, само че тъжителят Илиан Тодоров от “Атака” е от страната на управляващите. Т.е. е обект на обожанието спрямо властта от страна на ПИК.

Не взимам страна в спора дали съдът правилно е осъдил сайта ПИК по казус, който не желая да преразказвам. Щом четете тези редове, можете сами да намерите базисната информация.

Щях автоматично да съм на страната на осъдените. Заради едната журналистическа солидарност, която мога да практикувам предимно индивидуално поради липса на реципрочност в моя случай. Но само ако наистина ставаше дума за журналистика, а не за сайт, който няма равен по френетично преклонение през всичките три десетилетия  на позволеното ни свободно слово, избрал да хвали  лично Бойко Борисов с такива суперлативи, каквито беше срамно да бъдат произнасяни публично дори и по адрес на диктатора Тодор Живков. http://ivo.bg/2017/09/30/култов-пример-за-култа-към-личността-н/

Питам се само дали това е еманацията на българската ”журналистика”, чието пропадане не се признава ( също реципрочно ) от самата власт? И отговорът е положителен в частта, че ПИК явно е представителен сегмент от каруцата на управлението.

Информацията, която ползвам за този кратък коментар, е предоставена за публично ползване изцяло от засегнатата страна. И ни най-малко не я изкривявам, а я онагледявам с “техните камъни, по тяхната глава”.

Изгледайте репортажа от мястото на събитието на “телевизия ПИК” във връзка с протеста и ще научите, че “десетките протестиращи журналисти” защитават Левски ( а не ЦСКА, чийто виден дългогодишен лидер на фенклуба  на ЦСКА Дучето – на снимката- е сред скандиращите “Левски, Левски” на събитието) .

Репортерката ще ви информира (някъде от четвъртата минута нататък) ,че съдът е опорочил не само Левски, но и десетки национални светини. И че това са “неоспорими фактове” ( честна дума, вЕрвайте ми, така говори).http://pik.bg/екшън-в-пик-tv-народът-и-пик-на-протест-в-защита-на-левски-и-националните-ценности-срещу-р-news750418.html

А как точно престарелият Сорос трябва да бъде изваден от Темида, както призовава един от лозунгите, не си представям. Освен чрез секцио на полегналата на властта родилка на очакваната от нормалните хора съдебна реформа. Дано поне го направят с упойка, а не с Новичок.

Share on Facebook

По време на втория концерт „Читалище на открито“, който ще се състои на 20 май (неделя) от 16:00 ч. в градинката на улиците „Велбъжд“ и „Поп Грую“, фондация „Детски книги“ ще изтегли наградите от томболата сред 9447-те деца, гласували за Наградата за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно“ 2018. Пет комплекта с книги и няколко специални награди-изненади ще зарадват късметлиите, дали своя глас за...

В парламента на Франция е внесен законопроект за борбата с фалшивите данни.

Въвеждат се мерки за борба с разпространението на такава информация. По време на предизборната кампания интернет платформите ще бъдат предмет на по-строги задължения за прозрачност, предназначени да позволят на публичните органи да открият кампании за дестабилизация, фалшива информация и второ, за да се даде възможност на потребителите на интернет да идентифицират поддръжниците на спонсорирано съдържание. Съдилищата също ще могат бързо да спрат разпространението на такива материали.

Част II от законопроекта е предназначена да позволи на Conseil Supérieur de l’Audiovisuel (национален аудиовизуален регулатор – CSA) да предотвратява  или спира разпространението на телевизионни услуги, контролирани от чужда държава, които нарушават основните интереси на Франция или участват в дестабилизиране на  институциите, по-специално чрез разпространението на  фалшиви новини.  Законопроектът установява и специална процедура за спиране на медийна услуга, ако нейната дейност има за цел да засегне честността на изборите.  CSA ще може да отнеме лицензията на съответния доставчик.

И накрая, законопроектът  предвижда задължение за по-широко сътрудничество  на  посредници/разпространители/платформи/доставчици на услуги – освен задължението за своевременно отстраняване на всяко незаконно съдържание, за което са узнали,  те трябва да предоставят на всяко лице  възможност  по лесно достъпен начин да уведоми за   невярна информация. И накрая, доставчиците на услуги трябва да разкриват пред обществеността стъпките, които предприемат, за да се борят срещу разпространението на неверни данни.

Правителството обяви, че законопроектът ще бъде разгледан по ускорена  процедура.

Информационно-разяснителни материали по Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защитата на данните)

• Насоки на Европейската комисия относно предстоящите нови правила за защита на данните
• Насоки от Работна група по чл. 29 с оглед на началото на прилагането на Общия регламент за защита на данните
• Десет практически стъпки за прилагане на Регламент 2016/679 (актуализиран и допълнен вариант)
• Практически въпроси на защитата на личните данни след 25 май 2018 г.
• Разяснения относно практическото приложение на Общия регламент за защита на данните от органите на местното самоуправление (общините)
• Задължения на администраторите на лични данни по новия Общ регламент относно защитата на данните
• Длъжностно лице по защита на данните
• Права на физическите лица
• „Съгласието” според новия Общ регламент относно защитата на данните

Тазгодишното издание на кампанията „Национална библиотечна седмица“ ще се проведе от 14 до 18 май 2018 г. с медийното партньорство на „Аз чета“ и „Детски книги“ под наслов „Достойно бъдеще за нашите библиотеки!“. Фокус ще бъдат неотложните проблеми в библиотечния сектор и необходимостта от незабавни действия за реформирането му. Официалното откриване ще се състои на 15 май...

Ако позволите да се пошегувам: разликата между туризма и тероризма понякога е само в една-две букви. Защото това, което за туристите е рай, а за местните хора е било предполагаема златна мина, вече се е превърнало в терор за “туземците” на много места по света. На принципа “внимавай какво си пожелаваш”, когато си решил да развиваш туризма.

Да бъдеш “желана дестинация” се е превърнало в проклятие за най-лелеяните от тях, като Венеция, от която повечето коренни жители отдавна са прогонени от огромните стада чужденци по улиците на някогашната процъфтяваща република, завещала на поколенията уникални архитектурни забележителности. 

Транспортирането по суша, море и ( все по – евтино ) по въздуха на огромни маси хора, желаещи да инвестират в своята емоция от допира с близки и далечни чудеса, превърна туризма в едно денонощно преселение на народите, от което домакините се обогатяват на пръв поглед, но вече изнемогват и търсят начини да вкарат потока от туристи в някакво приемливо русло, за не ги помете напълно и да обезсмисли цялата идея от туризма да се печели.

Ограниченията са вече в ход в споменатата Венеция, а в Испания възникна и спонтанна съпротива със смъртни заплахи срещу туристите по стените на градове, като Барселона. Във Валенсия пък готвят забрана към собствениците да дават под наем на туристи апартаменти с хубави гледки защото това вдига цените на недвижимата собственост и гони коренните жители в покрайнините. 

В Берлин също са постъпили социално. Градската управа забранява даването на апартаменти под наем на туристи, освен ако … не стават за живеене, т.е. са бивши магазини и партерни помещения, в които не биха се заселили постоянно нуждаещите се от жилища берлинчани. Усещането от нощуването в такова място е като да си попаднал в магазин с преспиване, разделян от улицата от една витрина и завеса.  

За първи път се сблъсках с непонятното по онова време за мен враждебно отношение към чуждите туристи в Гърция. Беше преди много години. Един барман в хотела в прав текст ми каза, че чужденците са превърнали народа му в обслужващ персонал. Видя ми се анархистично ( и даже “малко нетактично”, та нали бях чужд турист!).

Тази крушка обаче си има опашка и за да не свършим работата като под “кривата круша” ще трябва да се поучим от чуждия опит, но не като чакаме с въпроса да се оправя един вицепремиер, изпаднал в противоречие по темата за регулацията. Защото вицепремиерът Симеонов цели едно: повече туристи. Това е идята му, свързана с грижата за мнозинството от тях, на които какафонията от вечерни звуци пречи, а същевременно пак той се бори пушачите да могат да пречат на непушачите, защото това си било тяхно право.

Време е за национална стратегия по въпроса, а не да се прилага тактиката на малките стъпки – някои приемливи ( според скромното ми мнение, като ограничаването на рекламите за хазарт и на шума в заведенията, а други определено са продиктувани от егоистичния интерес на кръчмарите да угодят на пушачите.

“Простичкото решение” на тази наистина сложна регулация в претеглянето на ползите и негативите е в спазването на законите. Те никога няма да се харесат на всички – в крайна сметка и престъпниците не харесват опитите на полицията да им пречи, което не значи, че обществото трябва да се разоръжи и да капитулира пред грабителите, изнасилвачите и убийците. 

В България на власт в най-широкия смисъл на думата обаче е лицемерието. За едни законите важат, за други не. И тъкмо пушенето в заведенията е сред най-миризливата публична тайна за ширещото се пренбрежение към законите.  

Освен това трябва да си изясним: с пиене на ментета и с пушене ли ще се борим за място под туристическото слънце и изобщо искаме ли съдбата на превзетите от огромни тълпи туристи “дестинации”, като споменатите по-горе. По време на “развития социализъм” беше сложено началото на бетонирането на възникващите курорти с цел печелене на пустата мечтана западна валута. Сега трябва да се мисли и да се действа, докато все още сме сред недостатъчно развитите “дестинации”. Защото вървим с бързи стъпки към пренаселването на курортите ни ( където пътната инфраструктура не е строена като за “частници” с лични автомобили и на много места две коли не могат да се разминат).

В противен случай ще осъмнем като собствениците на жилища ( за чието изплащане не рядко плащат с труда си през по-голямата част от трудовия си живот) в кварталите в големите градове у нас, проектирани също като за обитатели на панелния социализъм, “дръзнали” обаче в наши дни да се сдобият масово с автомобили, които се провират по тесните улички ( например в софийския “Младост” ) с още по-големи затруднения, отколкото в централната градска част. Т.е.  намираме се в ситуацията хем да имаме “дадености”, хем да не можем да се възползваме пълноценно от тях – не само поради обективно възникващите противоречия, свързани с трудното съжителство между големи групи хора, а поради хаоса в главите на едни управленци, разсъждаващи с категориите на днешната печалба. 

Share on Facebook

Тайните, които крие сърцето, са една от загадките на вселената. Ако преобърнем малко онзи известен цитат от „Ана Каренина“, бихме казали, че всички любовни истории си приличат, но всички са различни посвоему. Ето кои мисли за любовта събрахме специално за Седмицата на романтичната литература. Сигурни сме, че все ще разпознаете в някой от тях чувството,...

„Девети ноември“ (изд. „Ибис“) стъпва върху вече експлоатирана тема, но както много други романи на Колийн Хувър майсторски се разгръща и отново успява да изненада читателя с неочаквани обрати. Фалън и Бен се срещат на девети ноември и между двамата се появява онази химия, която означава само едно – любов от пръв поглед. Уви, това е последния ден...