За ДЕСЕТИ път ОТ ТРИНАДЕСЕТ възможни, от началото на юни, борсовата цена на електроенергията у нас е НАЙ-НИСКА на стария континент, но това НЕ Е НОВИНА, защото не е свързана с нечие убийство или поне разваляне на настроението на жертвите:

Звучи като десерт с вино, но не е. Напитка е – нещо между коктейл и сангрия. Всъщност няма никакво значение как ще го определя, защото знам точно как да го нарека.

Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things

Хванах се за думите. И те ме обгърнаха. Като воал, който замъглява съзнанието, но оставя сетивата да се радват. Като пеперуди над сладкия аромат.

Обичам тази песен. Слушам я всяко лято. Припомня ми за хубави неща, припомня ми любовта. Вкусвам я! Сега.

Разбира се, вечната напитка за мен си остава виното. Наслаждавам му се ежедневно. Обожавам да откривам великолепни комбинации с храна. Тогава се чувствам блажено. Удоволствието за сетивата е радост за душата. Това дори ми се случи скоро, когато приготвих нещо позабравено с ново виждане. И когато комбинирах с виното, с което разполагах в момента, настъпи точно това удоволствие, за което ти говоря.

Хармония. Почти перфектно, бих казала. Защото съм наясно, че винаги може повече, може по-добре. И все пак, оставам притихнала с вкуса. Опитвам се да го задържа за по-дълго. Но колко дълго може да продължи този миг, в който Вселената се събира в едно за да те озари? Като експлозия, която продължава да свети, само за да ти напомня. Любов.

Все пак обичам и някои коктейли. Пия ги през лятото, това е ясно. Обичам разхлаждащото и свежо Мохито, тръпчивия и освежаващ Аперол шприц, нежния и отпускащ джин с рози. Предпочитам някой да ми приготви. Нали разбираш? Аз готвя. Смесвам храни и подправки, не напитки.

Но когато напоследък засичах коктейли с ликьор от бъз, реших и аз да си направя. Да опитам. Точно по това време получих един прекрасен подарък, който преобразих в деликатна декорация, и ароматен сироп. Този сироп сякаш е като ангелска целувка през пролетта. Точно оттук започна идеята за напитката, която наричам „My summer wine“. Само послушай!

Провокирана от песента и настроенията в този миг от моя живот, аз реших да пресъздам текста от песента в напитка. Тя е ароматна като пролетна градина. Тя е свежа като летен дъжд. Тя е силна като любовта. Това е моята напитка през този юни. Обичам…

Впрочем честит рожден ден на мен! Ставам на 37, а се чувствам като на 17. Умът е излишен, само чувствам. Любов. Нека така да бъде. Завинаги.

Просеко с череши, ягоди и рози

Тази напитка мина през няколко трансформации, докато открия моите пропорции. В началото добавих двойно повече ягоди, но така стоеше като смути, а не като коктейл, затова ги намалих наполовина. И така дават достатъчно вкус и приятен цвят. Черешовият ликьор и сиропа от рози носят достатъчно сладост, затова не смятам, че напитката има нужда от захарен сироп. По-скоро има нужда от уравновесяване на сладкото и свежото. Затова се чувствай свободно да добавяш колкото е необходимо лимонов сок или просеко, според ликьора и сладостта на сиропа от рози, които използваш. Може да намаляваш или увеличаваш количествата на продуктите според твоите виждания, за да създадеш своя летен коктейл. Лимонената мащерка дава дискретен аромат на лятна поляна през нощта, затова ако може не я пропускай. Защото винаги детайлите завършват картината.

За 6-8 порции.

Продукти:

• 1 бутилка просеко, охладено
• 150 мл ликьор от череши
• 200 мл сироп от рози
• 200 г пресни ягоди
• настъргана кора и изцеден сок от 1 лимон
• няколко стръка лимонена мащерка
• много лед

Ягодите се почистват от дръжките и се смилат на пюре (с пасатор или в кухненски робот). Изсипват се в голяма кана. В нея се добавят всички останали продукти.

Подходящи чаши се напълват с лед. Върху него се излива напитката. Наслаждаваш се!

Още рецепти с рози

• Сироп от рози
• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Роклите никога не са ми стояли толкова добре, а киселото е любимият ми вкус.
• Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад
• Цветисти френски макарони + видео
• SOS – Няколко предложения за пълнеж и сервиране на еклери и профитероли
• Десерт по здрач
• Тарталети с розово сладко и шамфъстък

Още рецепти с ягоди

• Тарталети с крем от ревен и ягоди и цвете от меренг
• Горски плодове с крем забайон
• SOS – Кайзершмарн или бъркани палачинки
• Чийзкейк с ягоди и великденска декорация
• Шоколадово кексче с течен център
• Ягодов пай с мента и меренг
• Ягоди и жасмин в пролетна декорация
• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Млякото с ориз, което не познаваш
• Ягодови петифури с маточина

Още рецепти с череши

• Семифредо с маскарпоне и череши
• Лесен шоколадов сладкиш с череши
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Патешки гърди с балсамова редукция с череши
• Ванилови кексчета с череши
• Хрупкав тарт с шамфъстък, бадеми и череши
• Череши в ром. Кой ще опита с мен?
• Шварцвелдер киршторте или Торта „Черна гора“
• Йогурт клафути с ягоди и череши
• Клафути с череши и кайсии

My summer wine или просеко с ягоди, череши и рози е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

454 страници с отговори до двете сенатски комисии, с които Зукърбърг  се срещна  през април (срещата)  .

Интересен материал, scripta manent.

Всеки трети в България от пълнолетните у нас (36%) заявява, че не чете никога,  а всеки четвърти (24%) чете почти ежедневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през април 2018 г.

Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%).

От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими, над 40% заявяват, че изобщо не четат. От тези, които не вярват на медиите,  30% заявяват, че не четат – четящите са значително по-скептични.

Днес беше оповестено решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело C‑163/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия)  в рамките на производство по дело

Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV  –

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2017 г.,

предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 12 октомври 2017 г. и след изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2017 г.,

след като изслуша допълнителното заключение на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2018 г.,

Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, предвижда:

„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

4        Член 3 от същата директива, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:

„1.      Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни: […]

д)      знаци, които се състоят изключително от:

i)      формата, която произтича от естеството на самите стоки; или

ii)      формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;

iii)      формата, която придава значителна стойност на стоките;

Фактите:

Christian Louboutin създава и произвежда обувки. Спорната марка, чиято защита се търси, е   описана по следния начин: „Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.

Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Преюдициален въпрос:

„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.

Съдът:

21      В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.

22      Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.

23      Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.

24      В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.

25      Както отбелязват германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, спорната марка не се отнася до специфична форма на подметката на обувки с висок ток, тъй като в описанието на тази марка се посочва изрично, че контурът на обувката не е част от посочената марка, а служи само за изясняване на разположението на червения цвят, обхванат от регистрацията.

26      При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.

27      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

Преди няколко години пак имаше подобно решение, вж тук.

Най-големият сайт за книги и четене в България „Аз чета“ е номиниран за проекта „Писател назаем“ в категорията „Представяне на българската книга“ на литературната награда „Христо Г. Данов“ 2018, научаваме от публикувания на сайта на Министерството на културата списък. Номиниран в същата категория е и екипът на фондация „Детски книги“, както и литературният критик Амелия Личева....

На възраст около четири годинки децата имат търпението да слушат по-дълги текстове (стига да не са отегчително написани и да са комбинирани с илюстрации), а темите, които ги вълнуват, често са свързани със собствените им преживявания. Предвид описаното по-горе, вероятно никой няма да се учуди защо поредицата за костенурчето Франклин продължава да е любима на поколения...

Тежката РН H-2A, бе изстреляна във вторник от космодрума Танегасима в юго-западната японска префектура Кагосима, и успешно изведе на орбита разузнавателен спътник от серията Optical 6. По информация от JAXA.

Както не веднъж съм се ангажирал в прогнозите си, ядрена война с корейски произход няма да има. Да му мислят ( с какво отново да плашат публиката, за да блеснат със своята “осведоменост” и “загриженост” за мира) любителите на зловещите предсказания за обратното. Сред тях през април се открои и нашият премиер Борисов, който така се вживя в ролята на балкански миротворец, че взе да вещае страхотии- не на Балканите само, а на земното кълбо. “ Не отива на добре света”, клатеше той мрачно глава за пред камерите.

Особено много се нароиха коментаторските врачки у нас в разгара на серевнокорейските ракетно – ядрени провокации миналата есен, които бълваха апокалиптични видения за надвисналия Армагедон. От Иво Христов, до Михаил Константинов. Професор до професора, според които Третата световна война вече се води ( любима теза на Путинските пропагандатори в самата Русия) , обаче ние, лапачите на мухи, не сме разбрали този факт. 

Ето че Тръмп и Ким си стиснаха ръцете днес в Сингапур. Не е за вярване, като знаем историята на корейската война и десетилетната криза в двустранните отношения между комунистическата част на Корея и САЩ. Но не е и прецедент.

Ръкостикания между дебнещи се врагове, които могат да се определят като исторически, водещи до пълен обрат в отношенията между тях, винаги е имало в историята. Включително в онази част от нея, която е достатъчно съвременна, за да бъде запечатана на снимки.

Сталин и райхсминитрът по външната политика на Герамания, която на практика току що е воювала в Испания със СССР чрез съответната местна клиентела, усмихнато си стискат ръцете в Кремъл на 23 август 1939 г. Снимката е не просто историческа. Направо е фатална по своята символика.  Тя веща процес, станал известен като Втората световна война.

Колегата на Рибентроп от съветска страна Вячеслав Молотов ще бъде изпратен през ноември 1940 година до доразвие в Берлин бурната дружба с нацистите  в разпределянето на европейската плячка и ще поиска от името на своя господар България – апетитът на болшевишкия диктатор е нараснал с яденето. Но за разлика от случая с исканията на Сталин за Прибалтика, Финландия, Бесарабия и половин Полша, Хитлер премълчава. 

Дали да не му вдигнем паметник за този освободителен жест- нали си падаме да коленичим пред освободителите? Шегичка, бе, спокойно, нека “доброжелателите” да не бързат да се раздавт, че съм се издал като последовател на Хитлер.

За разлика от руснаците, които нито тогава, нито днес имат нещо против ръкостискането с Хитлер, франзуците никога не прощават на своя маршал Петен за ръкостискането с Хиттлер. Героят от Вердюн бъркал Хитлер с Бисмарк, смятайки, че един ден Хитлер просто ще си тръгне от Франция, ако го помоли, както станало с молбата на един друг Адолф – президента Адолф Тиер към Бисмарк, след което прусаците си тръгнали от ( почти цяла) Франция, разгромена от тях във войната от 1871 г.

Шеметен е жестът, скрепен с ръкостискане, на американския президент Ричард Никсън, прелетял океана ( от враждебност) , за да си стисне ръката с най-кървавия диктатор в историята на света Мао Дзе Дун през февруари 1972 г. В рамките на т.н. пингпонгова демокрация, при която първият контакт бил установен чрез състезание по пинг – понг, избраният с най-много гласове в историята на американската демокрация президентът изигра “карамбол”, засягаш до такава степен СССР, че месеци по-късно Москва се съгласи да започне преговори за разоръжаване на стратегическите ядрени оръжия. 

По – малко известно е, че не друг, а именно САЩ спасяват Китай от съветски ядрен удар през есента на 1969 г. ( както, впрочем САЩ заплашват Англия и Франция с военна намеса на страната на Египет по време на тяхната инвазия в района на Суец през 1956 г.). Москва уведомява Вашингтон за своите намерения да подчини авантюриста Мао, с когото е в идеологически и граничен спор, чрез ядрени бомбардировки. В Пекин също знаят и панически се готвят с публична кампания на самозащита при ядрена атака. САЩ обаче заплашват, че в такъв случай ще нанесат подобни удари по 130 съветски селища. Кремъл моментално се отказва от намерението си. 

На кой какво му е стискало, не знаем, но че се стигна до ръкостикането на Никсън с Мао, е достоверен факт. 

Въпреки огромната асиметрия в мащабите и възможностите на комунистическа Корея, несравними с американските параметри във вяско отношение, снимката на ръкостискането между Тръмп и Ким има основание също да бъде наречена историческа. А до какво ще доведе тя като отражение в душата на Путин, ревния конкурент на Тръмп в тяхното боричкане за титлата “най-влиятелен на света”, предстои да видим и то скоро.

Може би двамата ще на(д)градят това ръкостискане в Сингапур с прегръдка във Виена, която в Русия да си тълкуват като узаконяване на “Крим наш” срещу “Ким ваш”?

Share on Facebook

Страната ни постигна най-добър рузултат в износа на електроенергия, в рамките на една седмица, от началото на 2018-та г., показва актуалната справка за енергийния баланс на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и това изглежда ето та...

… художници и графични дизайнери от различни поколения като Филип Попов, Филип Бояджиев, Милена Вълнарова, проф. Пламен Вълчев, Стоян Дечев… изясниха, че запазеният знак на БНТ на Стефан Кънчев не бива да бъде сменян, че заданието трябва да е поне 15 страници, че тази задача иска поне 6 месеца и че поради липсата на генерална стратегия в заданието обявеният от БНТ „конкурс“ е само за парлама…

И пристигна генералният директор на обществената медия Константин Каменаров.

След доста спорове и забележки Каменаров обясни, че заданието е направено така, защото телевизията много бърза да разполага с нови знаци за новия сезон. Но директорът на БНТ прие да работи съвместно със СБХ и дизайнерската общност за постигането на най-добър резултат.

Най-важното, което научихме от генералния директор на БНТ, е, че запазеният знак на телевизията от 1959 г. на Стефан Кънчев все пак няма да се пипа. Ще се търси нов дизайн само за останалите 4 програми.

За кои програми по-точно, какво става с програмите  – това също е интересен въпрос.

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС

В своите заключения от 14 декември 2017 г.  Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията, в съответствие с областите им на компетентност, да продължат работата, с оглед да се възползват от предлаганата от Европейската година на културното наследство през 2018 г. възможност за повишаване на осведомеността относно социалното и икономическото значение на културата и културното наследство.

Държавите се приканват:

• Да признаят ролята на културното наследство в имащите отношение национални секторни програми, съфинансирани от ЕС, с оглед на запазването на стойността и значението на културното наследство за местните хора и бъдещите поколения и пълно разгръщане на потенциала на културното наследство като ресурс за икономическо развитие, социално сближаване и културна идентичност;
• Да продължат сътрудничеството си, като отчитат приоритетите и дейностите в новия Работен план за културата за периода след 2019 г., свързани с интегрирането на културното наследство в други политики на ЕС.

Държавите и Комисията се приканват:

• Да изведат на преден план културното наследство в имащите отношение политики на ЕС и да повишат осведомеността сред заинтересованите страни относно взаимните ползи от интегрирането му в други секторни политики, както и относно възможностите за финансиране за културното наследство , включително чрез предоставяне на навременна информация на заинтересованите страни по отношение на наличните средства на ЕС, насочени към културното наследство.
• Без да се предрешават преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, да проучат възможностите за поставяне, когато е целесъобразно, на по-ясен акцент върху опазването и утвърждаването на общото европейско културно наследство в имащите отношение програми на ЕС. Това може да се направи чрез вземане под внимание на културното наследство при изготвянето и изпълнението на програмите, но също и чрез включване на културното наследство като стратегическа цел сред основните им приоритети.
• Да стимулират иновациите, устойчивостта и социалното приобщаване чрез специфични ориентирани към културното наследство проекти с европейско измерение и социална добавена стойност и като се вземе предвид аспектът на равенството между половете.
• Да поощряват сътрудничеството между европейските изследователи, специалисти и институции за образование и обучение с оглед насърчаване на висококачествени умения, обучение и трансфер на знания в традиционните и новите професии, свързани с културното наследство.
• Да наложат в още по-голяма степен принципа на основано на участието управление на културното наследство чрез анализиране на текущите практики в управлението на културата, определяне на действия, по целесъобразност, за създаване на по-отворено, основано на участието, ефективно и последователно управление на културата, както и чрез обмен на най-добри практики.
• Да определят добрите национални и международни практики и да улеснят обмена им чрез насърчаване на мобилността на специалистите от сектора на културата в Европа
• Да задълбочат и разширят диалога с организациите на гражданското общество, европейските граждани, и по-специално с европейската младеж с цел постигане на по-задълбочено разбиране на приноса на европейското културно наследство към утвърждаването на общата европейска идентичност в цялото ѝ многообразие от култури, езици и наследства.
• Да продължат да подкрепят културното наследство като важен елемент на стратегическия подход на ЕС към международните културни отношения, както и при насърчаването на междукултурния диалог.
• Да прилагат съвместно с международни организации общи и координирани транснационални действия с цел съхраняване и опазване на културното наследство по устойчив начин и в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие
• Да насърчават подпомагането на цифровизацията на културното наследство като инструмент за отворен достъп до културата и знанията, като по този начин се стимулират иновациите, творчеството и основаното на участието управление на културното наследство.
• Да предоставят онлайн резултатите, докладите и оценките на финансирани от ЕС инициативи и проекти в областта на културното наследство по по-систематичен и лесен за намиране начин.
• Да използват възможността, осигурена от Европейската година на културното наследство през 2018 г., за изграждане на обща и цялостна стратегическа визия за културното наследство и да гарантират неговото запазване чрез разработване на конкретни действия. Когато е възможно, следва да се търсят полезни взаимодействия с Европейската стратегия за културното наследство за ХХI век на Съвета на Европа.
• Да оказват подкрепа за разработването на основани на факти политики, като продължават да работят с Евростат и националните статистически служби по събирането на надеждни данни относно социалния и икономическия принос на културното наследство и да допринасят към подобни усилия на международно равнище на организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа

„Мечтаел за място, където мъжете и жените да бъдат земеделци сутрин, поети следобед и дърводелци вечер.“ Сундарбан – земята на приливите, е огромен архипелаг, набразден с водни канали, който от векове води своя независим от хората живот и сякаш ги предизвиква да стъпят на калната му почва и да се опитат да го опитомят. Тази...

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир. Днес ще продължим през пустинята кък лагера Чак-Чак.

Приятно четене:

От Маранджаб до Чак-Чак в пустинята Дащ е Кявир

част трета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Maranjab Desert Camp – Чак-Чак

800 km

Сряда.

Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, 800 km

Lucy Rose – Bikes

https://www.youtube.com/watch?v=CJe_ofKqC4o

Събудих се малко преди изгрева. Веднага слязох от плочата, взех фотоапарата и тръгнах да си търся ракурси.

Нищо не грабна вниманието ми отведнъж, но пък и нямаше как да пропусна да уловя първите слънчеви лъчи на това прекрасно утро.

Отново се замислих дали да не продължа по прашния път към лагера, 15 километра по-нататък. Малко след него се намира и соленото езеро, което исках да видя. От друга страна след това би се наложило да мина всичките 40 километра, за да стигна отново до асфалта. В крайна сметка здравият разум надделя и оставих това за някой друг път, когато може би ще бъда с някой друг ADV мотоциклет. Разглеждайки сега снимките си, се замислих дали не сгреших, но все пак нещата, пречупени през текущата ми призма, изглеждат по коренно различен начин.

И така, обратно назад.

Нямах търпение и силно се надявах да зърна тези прелестни същества отново

Този път те бяха доста повече и се движеха на групички

Не бях виждал бяла камила, но ето че и това се случи.

На моменти силно се изкушавах да излизам от пътя само за да направя някой кадър на вярната Сянка.

А когато стъпвах отново на асфалтовите пътища извън населени места, не ми оставаше нищо друго освен да се наслаждавам пълноценно на усамотението от онзи ужасен трафик в градовете.

По принцип си бях набелязал за посещение и древното селище Абианех, което не удължаваше пътя ми с много, но очакванията ми към него бяха твърде ниски и реших да го пропусна.

Редовно се случваше другите водачи на автомобили и камиони да ме поздравяват по един или друг начин

Както казах, изкушения

А такава табела видях неведнъж

Карайки близо 80 km по този ужасно прав път, не видях абсолютно никого. Това бе нещо напълно ново за мен.

Някои кадри надали си струват споделянето, я заради липсата на фокус, я заради кривите хоризонти, но все пак.

И противно на всяка логика

тази пустош и липса на цивилизация всъщност ми носеха огромно успокоение

Най-после бях тук, където мечтаех да дойда още от миналата година.

Минавайки през едно от малкото (уж) населени места по маршрута си, се натъкнах на това.

Такива кули бях виждал само на снимки, затова и без да се замислям спрях и тръгнах към нея на разузнаване. Оказа се нещо като кладенец, пълен с вода, с доста голям диаметър и неясна за мен дълбочина. Отвътре, в поглед нагоре, изглеждаше така:

А за какво всъщност служат ще разберем “утре”.

Следваща точка по маршрута ми беше пустинният лагер в Меср, но прецених, че мога спокойно да се откажа от посещението му, така че

продължих към пустинния лагер в Гармех.

Когато стигнах на координатите му, се оказа, че там има просто селце.

За невероятната инфраструктура в страната само бях чувал от кого ли не, но действителността, разбира се, далеч не бе чак толкова захаросана.

Тишина

По тези пътища също е тихо. Много тихо. Когато слизах от мотора, за да снимам, съответно “се изключвах” от музиката си, се чувствах някак странно. Някак безкрайно сам. И ни вятър се чуваше, ни дявол, ни нищо…

Следващото нещо, което привлече силно вниманието ми, бяха тези скали край пътя. Снимката сякаш не дава твърде ясна представа, но тези парчета стърчаха нагоре като пластинките на гърба на стегозавър. А след един ритник и са долу. Сори, не се стърпях поне да опитам…

Скали

Вече карах към една древна крепост в

Баязех,

която бях набелязал, разглеждайки google maps. Градчето изглежда така:

Баязех

В дъното на снимката дори се вижда

крепостта

Тя датира още от времето на сасанидската империя (3 – 7 век) и има близо 700 стаи. Когато стигнах до нея, не бях особено впечатлен, а наоколо все още не се виждаше жив човек, което откровено ме притесняваше. В следващия момент се появи някакво момче на мотоциклет. Кимнах му и продължих, правейки обиколка около самата крепост. Това ми отне не повече от половин минута, след което се опитах да попитам момчето откъде мога да си набавя нещо за пиене. Даде ми знак да карам след него и така се озовахме пред заключения хоремаг. Отнемайкъде се появи друг младеж, който чевръсто отключи катинара, влезе и ми подаде бутилка минерална вода от хладилника. Освежаващо. Но явно бях толкова уморен от 500-те km дотук, че щях да получа микро инфаркт, когато не намерих портфейла си във вътрешния джоб на елека. А той обикновено стои във вътрешния джоб на якето.

Докато се съвземах от жегите, се появиха няколко деца на по 10 – 12 години, също с моторетките си. Паркираха при нас и взеха с любопитство да разглеждат Сянката. Като се замисля, трябваше да направя някоя и друга снимка тук, но когато става въпрос за деца, въпросът е малко по-деликатен, заради това и предпочетох да пропусна. След като се освестих, се качих, запалих майсторски с отвертката, събирайки погледите им, и продължих нататък. Стартерното реле май тотално бе сдало багажа.

И ако дотук знаците за камили не ме плашеха, то като видях този, сериозно се фрустрирах.

Надявах се само да не е някакъв бос на „нивото”