Преди минути (из)родни "медии" разпространиха бомбастична новина, за която предварително се знаеше, че е абсолютен фалш. Но нека все пак да я видим и да сравним с първоизточника от сайта на държавната корпорация Росатом?

Китай планира към 2022 да изведе на орбита четири спътника 'Изкуствена Луна' (Renzao Yueliang) за осветяване на земната порвърхност през ноща посредством на отразяване на слънчеви лъчи . Според специалистите тази светлина ще е 8 пъти по ярка от лунната. Първият обект от този тип е планирано да бъде изведен на орбита през 2020г.

На нашия премиер Борисов е безсмислено да се дава Полша за пример как се отстоява енергийна независимост от Русия. Защото Полша отказва да стои в партер и да рискува националната си сигурност в рамките на обичайния за Русия бартер: ние ви снабдяваме с газ, вие трябва да бъдете послушни, за да не ви го спрем. https://news.bg/world/polsha-podpisa-20-godishen-dogovor-sas-sasht-za-vtechnen-gaz.html

В нашия случай положението е като в притчата за онзи, който уж се дърпал, но накрая си платил жълтиците (  Москва осъди България за чудовищна сума по спора около АЕЦ “Белене”, но в София обидени от този господарски шамар няма). Освен това изял и тоягите, и солта. 

Ние хем сме в партер, хем се съгласяваме на въпросния бартер. Благодарение на ето тази вечно усмихната позиция на поредния ни премиер, полунаведен вече трети мандат пред руския началник ( както се вижда на снимката ).

Този път сценката се разиграва в Брюксел на среща между Борисов и руския премиер Медведев. Двамата обсъдили нещото, което продължава да се нарича сътрудничество в областта на газовите доставки, макар да си е чисто изнудвачество спрямо българската страна, държана в партер с монополните високи цени. 

Не е ясно по чия инициатива двамата премиери са започнали да лъжат солидарно за ръст на руския туризъм в България, но е доста по-вероятно в тази област да се е изявил нашият пръв държавен ръководител, за когото точните сметки никога не са имали каквото и да било значение. Спадът на руските посещения с цел почивка у нас, регистриран на сравнителна основа досега през тази година, е цели 8 на сто, рапортува тревожно преди броени дни министър Ангелкова.https://www.mediapool.bg/lyato-2018-po-malko-ruski-turisti-poveche-rumantsi-i-germantsi-news285027.html

Да сте чували Борисов да се превъзнася публично за значимостта на туризма в отношенията ни с Румъния? Не сте. Няма как. Щяхме да знаем. А би трябвало – по неговата логика. Защото румънците са категорично най-бързо растящата група чужденци, посещаващи България. По този показател нещо подобно се отнася и за германците, но в разговорите на Борисов с Меркел това обстоятелство никога не е тема, годна за пропагандно рециклиране.

Защо на Борисов тогава му е толкова важно винаги да се подмазва на руските си събеседници по въпроса за техните безценни туристи?

Не че правя голямо откритие, но отговорът, освен в рамките на традиционното му подмазвачество на Москва, е “прагматичен”. Той знае, че на румънците, израелците, норвежците и прочее граждани от приятелски държави, проявяващи интерес да похарчат пари в България, никой не разрешава или забранява да го направят. Те сами преценяват плюсовете, които ги привличат.

Руските граждани са друго нещо. На тях редовно им нареждат къде да НЕ пътуват с наказателна цел спрямо съответната туристическа дестинация. Така беше след взривяването на самолет с руски туристи над пустинята в Синай през ноември 2015 г. Лично Путин забрани чартърите и хиляди руски туристи, пристигнали на руските летища за полет към мечтаната топла страна трябваше на свои разноски да се завърнат по студените си родните места.

Същото се случи и след като турски Ф-16 свали руски Су 24 през същия този ноември 2015 г. в района на сирийската граница.  Първата жертва на внезапно обтегнатите отношения между двете евразийски автокрации станаха пак руските туристи, употребявани като форма на санкция от Кремъл срещу държава, с която е възникнал проблем в двустранните връзки.

Сега наред е…пак Турция, заедно с Гърция. Защото Руската православна църква, която е част от държавната политика на Кремъл, нареди на руските туристи да не се черкуват или дори да не посещават от туристическо любопитство църкви в Турция и Гърция, администрирани от Константинополския патриарх Вартоломей след като той призна независимостта на Украинската православна църка. 

България не е заплашена от подобна санкция. Нито синодът ни се осмелява да обели дума, нито премиерът ни Борисов дръзва да изрече нещо в защита на Украйна, която този месец дни посети, внимавайки да не подразни Путин с някое изявление. Съсредоточи се върху ухажването на българското етническо малцинство като зад пред българските избиратели у дома, но не подкрепи с нито едно изказване украинското абсолютно мнозинство, застанало зад  идеята за съпротива срещу руската агресия. 

Ще рече някой: “е, това е то политиката”. Не, в политиката, колкото и да се лицемерничи, трябва да се избягват поне откровените лъжи, като тази за ръста на руските туристи у нас. В случая става дума за позата партер от страна на нашия премиер. 

Share on Facebook

ТВ Алфа има издадена индивидуална лицензия за наземно цифрово разпространение на програма, собственост на партия Атака.

На  15 октомври в 19:00 часа  на екрана се появява съобщението „Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо“.

В следващите дни по за няколко часа на екрана се появяват и други съобщения с главни герои Сорос и Валери Симеонов. Понякога и  премиерът е в съобщенията.

Лицензията не е спазена, вероятно регулаторът ще се произнесе.  Сега разпространението отново е възстановено.

Интересно е какво точно според регулатора представлява нарушението. Дали ще се приеме, че програмата е спряна – или просто не е по лицензия.

В известен смисъл Волен Сидеров  показва на законодателя  колко разнообразни могат да бъдат отклоненията.

Няма добри предположения защо спря  и защо отново тръгна програмата на ТВ Алфа, но съобщенията са шедьовър. Някои медии са се заели с въпросите “кой и защо дръпна шалтера на Алфа”.

Вежди Рашидов е вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Законопроект предвид случилото се със съставите и с оглед изготвянето на проектобюджета за 2019 г. Не че досега имаше правна пречка музикалните състави да се разглеждат като елемент от обществената мисия на общественото радио. Краткият проект предвижда, че

• Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които поддържат звукозаписна и концертна   дейност.
•  за съставите се отделя финансиране до 10 на сто от субсидията.

Щом един страстен читател се влюби в някоя книга, изведнъж той иска да узнае всичко за нея, включително къде е била създадена. Има нещо изключително интимно в това да надникнеш в тайните кътчета за писане на големите автори. Сайтът Literary Hub утолява това наше любопитство, като споделя местата, на които са се родили някои от...

Днес Европейската комисия публикува поредния Отчет за състоянието на електроенергийните пазари в Европейския съюз, за ВТОРОТО тримесечие на 2018-та г. Вижте мястото на България на трите карти, показващи средната борсова цена в евро/Мега-...

(Интервю за „Банкеръ“)

Г-н Стамболов, управляващите зоват за стабилност, опозицията алармира, че държавата е в криза, а системите ѝ – в колапс. Заговори се за предсрочни избори. Вашият анализ на ситуацията какъв е? Ще успее ли управлението да се съхрани или опозицията ще го събори?

Ситуацията не е някаква нова и невиждана, че да се нуждае от специален анализ. Всяка опозиция вие, че държавата е круширала, времето е спряло и слънцето ще избухне всеки момент, ако правителството моментално не подаде оставка и не се проведат предсрочни избори. Не знам. Сигурно има някакви книги, където пише, че опозицията трябва да се държи точно по този начин.

В каква кондиция са управляващите и опозиционните формации?

Управляващите са добре, най-малкото защото световните икономически тенденции са възходящи, а вътрешните показатели не са лоши. Успоредно с това правителството успява да води разумна политика и ако допуска гафове, старае се бързо да ги поправя, което въпреки общия присмех, в крайна сметка прави добро впечатление.

Кондицията на опозицията. Истинската опозиция е БСП и тя не е в добра кондиция. Сякаш си взеха белята с последния си генерален секретар (така ли се нарича?). Научени да бъдат сдържани и да не си развяват кирливите ризи от прозорците на партийната централа, социалистите не могат да скрият, че се раздират от вътрешни противопоставяния. Стигнаха до там, че да водят тежки битки със себе си за поста на главния редактор на в. „Дума“.

Не знам дали ДПС трябва да бъдат разглеждани като опозиция. Те непрекъснато битуват в упорита надежда да станат управляващи по един или друг начин, дори и в рамките на текущия мандат. Така че не знам дали са опозиция. В каква кондиция са също не знам. Те са корпорация, чийто предмет на дейност по случайност е политиката. Какво става вътре в тази корпорация можем само да гадаем.

Да разглеждаме ли извънпарламентарните „сили“ като опозиция? Доколкото опозицията е парламентарна група, която гласува против групата на управляващите, не би трябвало. Доколкото обаче опозиция е всяка партия, която не е на власт, но страстно желае да бъде – то и извънпарламентарните са опозиция. Мъчат се да се групират по най-причудливи начини, правейки с това тежки идеологически и политически компромиси, които едва ли ще им бъдат простени. Тъй че – не, не им е добра кондицията.

Успява ли Бойко Борисов да запази образи си на юначен политик, който успява да балансира и да се справя с трудности, премеждия и провокации?

Не знам дали си поставя за цел да поддържа точно този образ. Но определено поддържа образ на човек, който, когато има да се върши даже и неприятна, тежка работа, отива да я свърши, без много да мърмори и да се обяснява: „Тарикат мъж не мрънка!“. В това е добър. А усилието му да управлява държавния кораб с минимум скандали, минимум засегнати и ядосани – изглежда съвсем автентично.

Паника ли издават действията на управляващите или опит да се отговори на обществените очаквания – увеличават бюджетните заплати, един преговаря с големи хранителни вериги да продават без печалба, друг чертае планове за таван на печалбата, предлагат здравна реформа…

Паника едва ли. Когато една власт се паникьоса, тя прибягва към насилие, не прави опити да се договаря и да угажда. Изброените във въпроса мерки са твърде различни. Увеличаването на бюджетните заплати е нормално и изглежда справедливо в условията на добри икономически резултати. Да преговаряш с търговци да продават без печалба е цирк – на знам чия идея е било. Изобщо, грешно е да мислим, че всичко, което вършат управляващите, се ражда в една и съща глава. Плановете за таван на печалбата е същото: левичарски популизъм. Управляващите трябва да внимават с такива „изцепки“, защото играта им е да минават за десни и да убедят десните избиратели да гласуват за тях. Това няма да стане с ляв популизъм, граничещ с болшевизъм. Що се отнася до здравната реформа, материята е достатъчно експертна и не се наемам да я коментирам. Но ако е вярно, че ще се прокарват изисквания за задължително застраховане в частни компании, това много намирисва на лобизъм.

От дни Волен Сидеров отново пълни новинарските емисии – ту със странни съюзи като този с Николай Бареков, ту с поредни ресторантски и пътни скандали, от вторник вечерта телевизията му спря и бяхме посъветвани да питаме правителството защо. С какво този образ успява да е част от политиката ни вече 13 години?

Волен Сидеров изобщо не е идиотът, който се опитват да го изкарат. Първоначално той натрупа капитал от електорално доверие, появявайки се месеци, а може би и години наред всяка вечер по телевизията. После успя във всяка ситуация да намира печеливша търговска ниша за партията си и да финансира по различни начини политическата ѝ дейност. Понякога прилича на едно малко ДПС.

Защо е спряла телевизията на Атака не знам – никога не съм я гледал. Но да отправяш въпросите за това събитие към правителството, в което имаш собствени министерски квоти, е малко нахално. Какво да се прави: понякога нахалството е обаятелно, избирателите са като добрите момичета – обичат лоши момчета.

Съюзът с Бареков не е странен. Те и двамата търсят свежа легитимация за себе си и са решили, че в момента това е консервативната вълна в Европа. Само че Бареков, доколкото знам, е в изолация в парламентарната си група, която пък от своя страна в следващия европарламент ще отстъпи пред нов консервативен алианс около партията на Орбан. Тъй че може би Волен Сидеров този път е заложил на грешния кон.

Какви са перспективите пред формацията „Обединени патриоти” и патриотичното у нас.

Така нареченото „патриотично у нас“ определено има бъдеще. В каква конфигурация обаче е трудно да се каже. Като цяло има два вида патриоти/националисти. Едните са еврофедералисти, другите са евроскептици. Скептиците виждат в ЕС недвусмислено зло, нещо, което веднага трябва да се напусне, защото ще ни повлече към гибел. Федералистите са убедени, че ЕС трябва да се запази като общ проект, но да минава през отечествата. Както участваш в общността си чрез своята цялостна и завършена, формално дефинирана личност, така и в европейската общност трябва да участващ чрез своето ясно дефинирано и обособено отечество. Никакви региони, никакви две или повече скорости, никаква наднационална бюрокрация. Това са в общи линии видовете националисти по отношение на Европейския съюз. В „Обединени патриоти“ има и от двата вида. Тъй че малко вероятно е да продължат в една евентуална следваща коалиция с ГЕРБ в същата конфигурация. Нека отпадат, но да не се разпадат, защото тогава ще дойде истинската клоунада.

Числата от социологическите проучвания циклят. Има спад в одобрението и доверието към институции и личности, но съотношението в общи линии се запазва. Показател за какво е това – хората са доволни или има мъртво вълнение, което , както знаем, може да избие и при някой незначителен повод? Откривате ли връзка с тезата на социолога Първан Симеонов, че у нас „трайно се настанява лузърско съзнание”?

Социологическите проучвания не показват нищо вълнуващо. В средата на мандата доверието към политическите субекти намалява, както спада и сексуалното влечение към дългогодишна съпруга. В това няма нищо симптоматично, нищо революционно. Това не показва, че хората са доволни, защото вече не могат да бъдат такива при никакви обстоятелства (и ме е страх, че рано или късно ще си платят за това); не показва също, че има някакво скрито напрежение, което чака да избухне и при най-малкия повод. Ако имаше, социологията щеше да го регистрира. Какво е имал предвид Първан Симеонов с израза „трайно се настанява лузърско съзнание” – не знам и не мога да коментирам. Звучи ми твърде неопределено…

Новият моден политически тренд е консерватизмът. Изведнъж се оказа, че у нас има толкова носители на „консервативни ценности” или поне претенденти, че май не остана политически терен за други играчи. Автентична тенденция ли е това или привнесена от Европа?

Да, така е. Това е очевиден тренд, в чието съществуване либералните елити не вярваха и му се присмиваха само допреди няколко години. Въпреки че конкретните (руски, европейски, британски, американски) консерватизми са различни, тенденцията е ясно забележима. Просто махалото се клати. Никога не е спирало. И когато възходящият тренд се забележи от всички, политическите спекуланти веднага се присламчват: днес „консерватори“ се наричат хора, които са били първо комсомоли, после дисиденти, след това демократи, после царисти, националисти, евразийци, а сега вече са консерватори. Утре сигурно ще подминат и тази гара и ще се пишат някакви други.

Изобщо, терминът „консерватор“ започна вече да се преекспонира. Всеки иска да е консерватор, начело с БСП. Това е смешно. В кръга на шегата можем да предложим една дефиниция, която да помогне на хората да се ориентират: истинският консерватор е човек, от когото никога няма да чуете: „Аз съм консерватор!“.

Демоде ли са идеологиите в класическия им вид ляво-дясно? Защо дясното и десните се маргинализираха?

При истинските идеи няма мода. В политиката има ляво и дясно, както и човешкото тяло има лява и дясна ръка. Светът е двоичен – плюс-минус, ден-нощ, мъж-жена, добро-зло и т.н. В политиката двоичността е представена като ляво-дясно, независимо как през вековете са се променяли термините и тяхното съдържание. Политиката съществува чрез лявото и дясното, точно както и материята съществува чрез протоните и електроните в атома.

Тези, които в България се наричат „десни“ или поне онази част от тях, която прибавя и гръмкия епитет „автентични“, се маргинализираха, просто защото не успяха да се задържат на висотата на идеите. В техните лидери хората видяха службогонци, готови на всичко, само и само да попаднат в парламента, а там вече да се договарят и коалират, да се групират и прегрупират както само те умеят най-добре. Спомнете си: Реформаторският блок попадна в управлението почти на майтап и се провали с гръм и трясък. Вижте: обединение от тъмносини реформатори, зелени еколози, леви либерали и розови и аз не знам какви вече. И всичко в името на този пусти парламент! Трагикомично.

Уличните протести стават все по-реактивни и остри, но и все по-ирационални. Друга тяхна константна характеристика е малобройността им. Защо хората в мнозинството си не реагират или поне не реагират адекватно? Емпатия ли ни липсва (към майките на деца с увреждания например), социална чувствителност (увеличените цени на енергийните услуги и хранителните продукти не са ли основателна причина), зрялост? Дискредитира се идеята за протест ли?

Уличните протести изобщо не стават по-остри. Напротив: изтъпяват и се формализират. Както и друг път съм казвал: ако се появи истински повод да се протестира, гражданите няма да излязат, защото знаят, че ще бъдат яхнати от умни и красиви самодейци с тъпани и вувузели и от политически „лидери“ изпълзели да оглавят улицата.

Майките на децата с увреждания са голяма и стара тема. Това е темата за извоюването на съсловни привилегии, които после пожелават за себе си и всички останали аналогични съсловия. Образува се нещо като съревнование кой ще изпревари другия и ще го надцака по справедливост и неотложност.

Да, идеята за протест се дискредитира.

Вашето обяснение за разнопосочните реакции за убийството в Русе? Някои бяха доста кресливи, манипулативни, имаше преиграване. Усещането е, че една трагедия и предизвиканият от нея гняв, страх и отчаяние беше използвана – политически, с користи или просто от глупост. На този фон дойде и безпрецедентната международна реакция – липсата на доверие в България ли я направи възможна? Какви са поуките, които можем да си извадим от този казус?

Да се говори толкова много за едно убийство е обида към жертвите на всички останали убийства, за които не се говори. Но човекът е такъв – „гнусотник беснеещ“ според определението в един от хумористичните разкази на фантаста Станислав Лем. Човекът се опиянява винаги, когато има да се обсъжда някаква сквернота; твърди че съпричастно страда, но всъщност е радостно приповдигнат, едно че и този път бедата се е случила на друг, а не на него, и второ – че има за какво да се клюкарства и да се хвърля кал по този или онзи. Едно е сигурно: ако някой затваряше усти, щеше да затвори и устите на онези, които твърдят това.

случи ли се ромската интеграция? Какво да правим с неинтегрираните роми от гетата?

Или няма законно признати малцинства и за всички законите се прилагат еднакво, или регламентираме малцинства и правим специални закони за тях. Това е голяма тема. По-добре да няма малцинства, защото тогава ще стане страшно. Всеки ще иска да е малцинство. И да се разшири списъкът с форми на законна самозащита на гражданите, включително и въоръжена. Тогава всеки – и циганин, и норвежец, и японец – хубаво ще си направи сметката, преди да извърши някой зулум.

Има ли очистителна сила скандалът? Или свикнахме с дозите – малко по малко до пълна безчувственост? Сега скандалите се застъпват един друг и не предизвикват реакция освен малко шум в медиите и шеги във фейсбук…

Не, скандалът има единствено обременяваща и унищожителна сила. Нищо очистително няма в скандала. Той вади най-лошото у човека.

Като заговорихме за фейсбук, превърнал се в трибуна (и трибунал) на куцо, кьораво, сакато и неуко да менторства и съди, стигаме до темата за медиите. Напоследък върху главите на журналистите се изсипват съвети, обвинения, обиди дори. Какво ги подхранва и до какво ще доведе тази ситуация?

Изсипват се обиди от страна на истерични хора с измамно чувство за собствена стойност, на които социалните мрежи дават лесна и безнаказана трибуна. Те обиждат и обвиняват всичко, което шава. И понеже журналистите шават повече от средно приетото за нормално, отнасят и повече помия. Разбира се, има и случаи когато журналистическата професия е направо опозорена от отделни свои представители и тогава помията е донякъде заслужена. Ситуацията, която описвате, няма да доведе до нищо, защото е разположена в шумна, но не особено ефективна среда.

Tweet

Комунистическата мечта да бъде сринат стария строй на каквато и да било цена най-добре е изразена от най-циничния представител на тази идеология. Владимир Улянов, по – известен като Ленин, проповядвал, че в името на комунизма си струва да загинат 90 милиона руснаци, за да живеят останалите 10 при победилия комунизъм. Следовникът му Никита Хрушчов обещаваше на съветските граждани, че комунистическият рай ще настъпи през 1980 г. върху руините на капитализма , блъфирайки междувременно с ядрена мощ.

Ето че и Путин се включи в тази съветска традиция. Той се оказа дори по-голям подстрекател от болшевишките вождове. Обещанието му пред т.н. младежки дискусионен форум “Валдай” в Сочи вчера, според което изпепелените от термоядрени експлозии в случая на война руснаци ще отидат в рая, надхвърли всякакви предишни опити за мотивиране на руснаците да се жертват заради лудостта на своите водачи към неосъществимия руски имперски блян за световно водачество.  

Както се вижда, никак не са солови заканите Ню Йорк или Америка изобщо да бъдат унищожени, отправяни от пропагандисти, като телевизионният водещ Кисельов или размахвани от истериците, като крайният шовинист Жириновски. Явно става дума за налудност в главния мозък на властта.

Същевременно Путин доказа, че няма гадост, извършена в Русия от руснак, за която да не  стовари вината на американците. Той не се поколеба да им припише вина за масовото убийство в колежа в Керч, за което била виновна глобализацията и “ трагичните събития в американските училища”. 

Убийството в колежа в Керч – ако трябва да правим аналогии изобщо, напомня преди всичко на норвежкия случай с Брайвик не за друго, а защото и в двата случая става дума за сънародник , избил десетки младежи от ирационално чувство, мотивирано от болезнено желание за социален реванш и личностна изява. Няма го в тази схема образът на злия чужденец, мигранта ( циганина в българския случай) и т.н. Чист руснак на вид, по име и фамилия, биография и т.н. изпозастреля свои връстници с десетки. 

Чудех се дали след установяването на руската самоличност на масовия убиец разстрелът ще бъде приписан някак си на озверял украинец, който не може да понесе руската окупация на Крим, или направо ще бъде вменен на някой американски диверсант. Но предчувствието ми, че Путин ще намери начин да набеди Америка, не ме излъга.

Осмелявам се да възразя на твърдението на Путин, че руският масов убиец подражава на американците. Масовото избиване на невинни сънародници е преди всичко руски патент. Разстреляното царско семейство от банда болшевишки садисти в Ипатиевата къща в Екатеринбург на 17 юли 1918 г. е само един от случите, от които всеки масов убиец ( и в Америка) може да черпи вдъхновение. Става дума за убийство на жени и деца и на само на един мъж между тях.

За останалите милиони избити руснаци от руснаци, да не споменаваме…

Ако кръвожадността спрямо сънародници се предава генетично, май само китайците могат да съперничат на руснаците по отношение на бройката. В училището на историята именно те са световните учители. Камбоджанците копираха своя червен геноцид над собствения народ от китайците, а те пък го взаимстваха и доразвиха “творчески” в китайски мащаби от руснаците.

Колкото до американците, те наистина имат грях. Трябваха доста години, за да се убедят, че Путин не е онзи “прагматик”, с когото може да се разговаря на взаимно изгодна основа, за какъвто дълго той беше нарочен. Щеше по друг начин да му се развие кариерата на Путин, ако те бяха реагирали подобаващо още след като се прояви като масов убиец в Чечня без да жали дори етническите руснаци при унищожаването на половин милионния Грозни, с което се хареса на собствения си народ.  Осем години по-късно “пропуснаха” да му се разсърдят ефективно и при войната му срещу Грузия. Дори и посегателството му срещу огромната по европейски мащаби Украйна можеше да не събуди днешната остра американска реакция ако шпионите на Путин не бяха нагазили толкова брутално в самата американска политика.

Иначе казано, получи се точно като в поговорката. Те го пуснаха под масата, а той се качи върху нея. Сега вече американската администрация заплашва, че ще налага нови санкции на путинския режим всеки два месеца. Лудият, поставен в изолатора , обаче, вече сътвори доста бели. Най-вече в държави, като България, където той спонсорира и поощри петата си колона, за да стигнем до положение, когато всички власти в България, включително т.н. медийна власт, не желаят или не смеят да кажат крива дума за политиката на Кремъл в която и да било област.   

Путин няма да може да изплаши Америка, колкото и да кълне като вещица, че американците, за разлика от руснаците, “просто ще умрат” и няма да отидат в рая. Как обаче опитоменият от Кремъл български “елит” ще бъде изваден от вцепенението пред руската мечка, това е въпрос, на който отговорът се намира отново в ръцете на Москва. Вече се е случвало и знаем, че освобождението от руската хватка зависи от борбата за власт в самата Русия. Не ни остава друго, освен да чакаме това да се повтори. Ще го разберем, че се е случило тогава, когато московските слуги у нас престанат да наричат вандали българските патриоти, изразяващи съпротивата си срещу съветската окупационна символика в България.

Share on Facebook