Кара ли ни “Гугъл” да оглупяваме?

07/07/10 21:48
(http://e-vestnik.bg/)

Кара ли ни “Гугъл” да оглупяваме?

Никълъс Кар

“Дейв, престани. Престани, моля те! Престани, Дейв. Ще престанеш ли, Дейв?” Така суперкомпютърът HAL се моли на безстрастния астронавт Дейв Бауман в една всеизвестна и странно мъчителна сцена някъде към края на “2001: Една космическа одисея” на Стенли Кубрик. Бауман, след като почти е бил умъртвен от нефункциониращата машина, спокойно и хладнокръвно откача блоковете на паметта, които контролират нейния изкуствен “мозък”. “Дейв, умът ми си отива”, казва HAL отчаяно. “Аз го чувствам. Чувствам го.”

Аз също го чувствам. В течение на последните няколко години ме преследва неудобното усещане, че някой, или нещо, бърника из мозъка ми, пренарежда нервните връзки, препрограмира паметта. Умът ми не си отива – доколкото мога да го почувствам – но се променя. Вече не мисля по начина, по който го правех преди. Чувствам го най-силно когато чета. Преди беше лесно да се потопя в някоя книга или дълга статия. Мисълта ми се оказваше запленена от разказа или от повратите на дискусията и аз прекарвах цели часове, бродейки из дълги късове проза. Но това ми се случва все по-рядко. Сега концентрацията ми често започва да отпада след две-три страници. Ставам неспокоен, губя нишката, търся си нещо друго за вършене. Изпитвам усещането, че трябва да влача капризния си мозък обратно към текста. Задълбоченото четене, което преди се получаваше така естествено, днес се е превърнало в борба.

Мисля, че знам какво става. В продължение на повече от едно десетилетие аз прекарвам голяма част от времето си онлайн, в търсене или сърфиране, а понякога и в добавяне на нещо към огромната база данни на Интернет. За мен като писател мрежата се оказа Божа благодат. Изследвания, които преди изискваха цели дни из библиотечните зали за преса и белетристика, сега могат да бъдат извършени за броени минути. Няколко търсения в “Гугъл”, няколко бързи щраквания върху хиперлинковете – и аз вече притежавам издайническия факт или съдържателен цитат, от който съм имал нужда. Дори и ако не работя, много вероятно е по всяко време да събирам фураж из Мрежата – четейки или пишейки Е-мейлове, преглеждайки заглавия и блогове, гледайки видеоклипове, слушайки подкастове или просто подскачайки от линк към линк. (За разлика от забележките под линия, на които понякога биват оприличавани, хиперлинковете не просто посочват към определени текстове; те направо ви запращат към тях).

За мен, както и за други хора, Мрежата се превръща в универсален медиум, носител на повечето информация, която протича по посока на очите, ушите и мисълта ми. Предимствата от това да имаш незабавен достъп до един толкова невероятно богат запас от информация са много, и те са обширно описани, надлежно възхвалявани. “Перфектното позоваване на една силиконова памет”, пише Клайв Томпсън от Wired, “може да бъде огромна благодат за мисълта.” Но тази благодат си има своята цена. Както посочва медийният теоретик Маршал Маклуън още през 1960-те, медиите са не просто пасивни канали за информация. Те предоставят материала на мисълта, но заедно с това те оформят и процеса на мисълта. И онова, което Мрежата изглежда върши, е че тя орязва моята способност за концентрация и съзерцание. Мисълта ми сега очаква да поеме информацията по начина, по който мрежата я предоставя: като един бързо движещ се поток от частици. Някога аз бях гмуркач в морето от думи. Сега се нося по повърхността му като човек, който кара водни ски.

И аз не съм единственият. Когато споменавам неприятностите с четенето пред приятелите и познатите си – литературни типове, повечето от тях – мнозина казват, че и те имат подобен опит. Колкото повече използват Мрежата, толкова повече трябва да се борят със себе си, за да се концентрират върху по-дълги текстове. Някои от блогърите, ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/07/10 21:48 http://e-vestnik.bg/9479/kara-li-ni-gugal-da-oglupyavame/