Камбер Камбер за рисуването, музиката, чалгата, творчеството... и още нещо

Публикация на "Нов живот" За музиката Обичам джаз, поп музика, класика. Бих казал, че обичам всяка хубава музика без чалга. Когато рисувам, винаги слушам музика. Никога не съм заставал пред статива с нагласа какво ще рисувам. Чувството ме е дърпало, а то често е било свързано с музиката, която слушам в момента. Не зная дали ще доживея времето в междуградските автобуси шофьорите да пускат поп или автентичен фолк, а не чалга. Обичам ирландските гайди, цигулката, обичам кавала на Теодосий Спасов - той сякаш ме откъсва от земята и ме кара да летя. Не стъпвам втори път в кафене, в което съм чул чалга. А мразя чалгата, защото текстовете са пошли, музиката, меко казано, е семпла. Децата слушат чалга, защото и родителите им слушат чалга, и в кафенетата звучи чалга. Не може да оцениш хубавата музика, ако не я чуеш, ако нямаш шанс за сравнение.За съжаление чалгата, кичът, като че ли превземат все по-големи територии. Вижте фасадите на по-старите сгради - всеки собственик ги боядисва както му се харесва. А толкова ли е трудно да потърсят мнението на архитект. Музиката, поезията и рисунката са три сестри, които не могат една без друга. Затова, когато хвана четката, винаги слушам музика.   За книгите и образованието Не спирам да чета. Обичам да чета художествена литература, рецензии, вечер често чета поезия. Когато бях в казармата, прочетох биографиите на всички велики художници. На художника не му трябва диплома, но обучението е много важно - този 4-годишен курс с преподаватели от Художествена академия ми даде шлифовката, научи ме на тънкостите на занаята.   За кризата   За съжаление се отразява силно. Все по-малко хора могат да си купят картини. Но знаете ли, има някаква странна закономерност - много ценители на изкуството нямат финансови възможности да си купят картина, а повечето хора, които имат възможности - нямат усета и познанието каква точно картина да си вземат...Разбира се, има и изключения, но в такива случаи се казва, че те потвърждават правилото.Клиентите, които търсят мои картини обикновено идват в ателието ми в Момчилград. Трудно е да се работи с галеристи у нас, нямаме традиции. Аз трудно рисувам за продан, трудно рисувам по поръчка. А и трудно и се заделят пари за бои и платно... Обикновено дълго нося идеята за една картина.  Някои казват, че истинският творец е гладният, недоволният. Аз не вярвам в това. Човек храни душата си след като засити стомаха си. Ако му вземеш филията хляб, го убиваш, защото освирепелият от глад човек търси плячка, не търси изкуство. Невъзможно е един художник да издържа и себе си, и семейството си с изкуство. Ако прави кич и го продава по десетина -двайсет лева по пазарите, е възможно. Кризата направи хората по-тъжни. Става ми болно, когато виждам колко тъга има в очите на родопчанката. Бих искал да да срещам повече усмихнати хора. В моите картини, дори в най-жизнерадостните има тъга, защото действителността тежи и тъгата някак си, без да искам, се просмуква в образите. Художниците често рисуват детството си. На моите платна често се появява коза. Тя не е козата изобщо, а нашата коза. Когато бях в пети клас, баща ми купи коза. Пасях я 4 години, тя ни хранеше. Образът и и досега е в мен, когато застана пред статива. По-добре е човек да закачи на стената репродукция на известен майстор, отколкото да си купи "картина" за 3 лева от магазин за 1 лев.
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: