В десетката: Нaционализация, кражба или просто хаос?

Няма значение.

Резултатът е един и същ, и половината вече е постигнат, вследствие на обърканите мисли и сбъркани идеи в главите на неколцина министри и началника им.

Горната стенограма е ужасно смешно четиво, по едно време се чудех дали не чета Удхаус. Не, той e покойник. И не, не е смешно, ако живееш и работиш в България.

I. (първо римско, дет’ вика премиерът) Какво всъщност стана?

Кабинетът взе решение да “вземе парите на частните професионални пенсионни фондове” и да ги вложи в нов държавен пенсионен фонд, част от НОИ.

Къде са проблемите?

1. Няма пари НА частните фондове. Има лични партиди на осигурените лица, пенсионно-осигурителните компании ги управляват.

2. Няма такива пари. Има активи, които са купени с тези пари - държавни ценни книжа, облигации, ограничено количество акции. Да, има и специфични срочни депозити в търговски банки, в България и в чужбина.

3. Активите по предходната точка са чувствителни на новини за национализация и на изявления от типа на ” Погледнато обаче ние, въвеждайки, имаме и прецедент ” . В момента тези активи се обеценяват лавинообразно.

4. Никой няма и бегла идея как тези “пари” (или по-точно колкото е останало от тези активи) ще се окажат в новия фонд на НОИ.
Защото … погледнато обаче ние … ами … нямаме прецедент.
Какво ще се случи?
-Ще изкарат принудително фондовете на борсата и ще ги продадат?
-Ще продадат активите им принудително и ще преведат парите в НОИ??
-Ще разпоредят на фондовете да прехвърлят чужди активи на НОИ???

5. В момента се обезценяват и вложенията в универсалните пенсионни фондове. Утре същото може да се случи и с тях. И там има секретарки… Но там са парите на всички български граждани, родени след 1960г.

6. В момента се срива и останалото от Българската фондова борса, а къде що има български книжа по истинските борси са на риск.

II. (второ римско) А защо се случи?

1. Защото натрупаните по партидите във фондовете е недостатъчно за прилични пенсии, по две причини:
1.1. Сериозен спад на стойността на дяловете заради финансовата криза, но и
1.2. Десетгодишно отлагане на увеличението на възрастта за ранно пенсиониране на категорийните работници, поради което във фондовете има пари за 8 години изплащане, а се налага 13 години изплащане.
1.3. Значителни невнесени в ППФ от работодатели осигуровки.

И ако за първото фондовете могат да бъдат принудени да си понесат тежестта от кризата (както ще имат печалби някой ден), то за второто и третото несвършената работа е на държавата. Увеличаването на възрастта за категорийните работници беше изначално заложено в реформата и трябваше да се случи през изминалите години. Срещу него трябваше да стои ангажимент на правителството за подобряване на условията на труд и диференциация на вноските за ранно пенсиониране според действителните условия на труд.
Но предишните две правителства (и част от синдикатите) сключиха мръсна сделка с част от собствениците на предприятията за тежък труд: Не инвестирайте в условия на труд, не внасяйте осигуровки в ППФ, но запазете работните места и дайте едни пари.
Естествено, при непроменени условия на труд и невнесени осигуровки, няма как да се вдигне възрастта за пенсиониране - това ...

Свързани новини: