Тоталното безкнижие, виртуалната книга и законът

10/28/10 21:48
(http://e-vestnik.bg/)

Тоталното безкнижие, виртуалната книга и законът

в. Култура

Алберт Бенбасат. Снимка: личен архив

При това тотално безкнижие, което полека ни превзема телом и духом, няма как да не се случи един ден нещо такова – като види книга, тийнейджърът да я помисли за компютър от старо поколение и да започне да се пита къде й е бутонът за стартиране, как така страниците не се прелистват автоматично, а трябва да се мориш да ги отгръщаш, сиреч, защо дисплеите й са толкова много, вместо да е само един, който да свети в тъмното…

Естествено, като не получи отговор на тия въпроси от престарелия си дядо, например, който просто не е разбрал какво го питат, този бъдещ юпи ще захвърли овехтялата вещ и ще се върне към своя най-ново поколение смартфон, ще отвори Google и ще потърси информация. Нека го оставим в позиция stand by и се върнем в наши дни, за да разберем…

Какво?

Първо, че днес повечето тийнейджъри, а и студенти, получават страхова невроза при вида на книга. Толкова много думи, при това неподвижни, а образи - никакви, или малко – и пак статични. Някак не им идва наум, че за да се получат и раздвижат образите, преживяванията, емоциите и пр., трябва да се понатоварят малките сиви клетчици, както би се изразил старомодният Еркюл Поаро.

Второ, че ако трябва да пишат домашно или курсова работа по дадена тема, първото, което правят, е не да помислят и почетат препоръчаната литература (използвайки въпросните сиви клетчици), а да отворят интернет и да се разсърфират за готова разработка. Която да “копнат” и “пейстнат” като своя. От личния си преподавателски опит знам, че, в безочието и ленивостта си, някои стигат дотам да оставят в предадения уж техен, а всъщност чужд текст подчертаните от Google думи, зададени като ключови.

Трето, че когато им препоръчваш да прочетат книга, а особено, когато тя трябва да бъде купена, за да им служи по-дълго, нашите питомци изпитват неприязън. Не само придобиването на такава вещ срещу пари не е сред приоритетите на младия човек, но и нейното притежаване се възприема като излишно разхищение. Друго е, ако може да я изтеглиш от интернет безплатно, да си свършиш работата и да пратиш файла в архива.

С една дума, днес респектът към книгата като към телесен, духовен и стоков продукт (всичко това в единство) почти е изгубен. Дошло е, както отговорно се твърди, времето на “културата на безплатността” – сиреч културата, която се консумира през интернет и електронните масмедии. Това е “култура”, за която потребителят не влага собствени средства (хм, хм!), за която не му се налага да се труди умствено; тя идва някъде от нищото и нищо не ти иска – само дава (какво?) – релаксация…

Няма да задълбаваме в проблема дали и доколко въобще я има въпросната “култура на безплатността”. Защото, за да я консумираш, нужно е да си купиш устройствата и носителите, достъпа до мрежата, да придобиеш компютърни умения, да устояваш на рекламната инвазия, спама, измамите и т.н. Очевидно е обаче, че виртуалната/интернет култура е толкова евтина (продажната й цена клони към нулата), че книгата – един от малкото самотни острови на “културата на платеността” – се изгубва в океана на тази привидна безплатност.

От друга страна, пиратското присъствие на книгата в глобалната мрежа, каквото например е публикуването и безплатното теглене на огромен брой заглавия в сайта chitanka.info, се възприема позитивно не само от т.нар. интернет поколение. По повод акцията на ГДБОП по изземването на сървъра им, остана впечатлението, че мнозина се обявяват срещу този “произвол” – форумите се препълниха с ругатни по адрес на полицията, на издателите, че дори и авторите; във фейсбук пък бе сформирана група в защита на безплатния ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/28/10 21:48 http://e-vestnik.bg/10301/totalnoto-bezknizhie-virtualnata-kniga-i-zakonat/