Deus ex machina

Тази пиеса май вече никъде не се играе, пък и в училищата не се учи. В нея става въпрос за измамник, приет от почтено семейство, който чрез подмазване, лицемерие и интригантство успява да прогони собственика от дома му и почти да го прати в затвора. Когато вече всичко изглежда изгубено, пристига добра вест - кралят научил за несправедливостта и разпоредил мошеникът да бъде арестуван… На това театралите му казват “Deus ex machina”, в смисъл - театралните машинарийки спускат някой бог насред действащите лица и щастливата развръзка няма нищо общо с логиката на двучасовото действие…

Пиесата се казва “Тартюф”, писана е преди повече от четиристотин години, а добрият крал, разбира се, е Кралят-слънце, Луи ХIV…

Не знам защо прегледът на седмичния топ вестници ми напомни за комедията от преди половин хилядолетие. Може би - заради повтаряемостта на сюжета. Не е умишлено, разбира се, откъде родното вестникарско войнство би научило, че има и нещо такова написано - то дори и в кръстословиците вече не се споменава.

Но как ви звучи това, например: брожение в Софийския университет. Студентите рипат, скачат, лазят по стълбите пред Ректората, лошите министри не им дават пари за парно, йощ миг - и Алма Матер ще лопне кепенците - и изведнъж пристига добрата новина - “Бойко Борисов обеща парно на Софийския университет”… Така пише в “ТРУД”… Deus ex machina!

Хвърляме газетата настрани, вземаме следващата - “Само 5 минути бяха нужни на 63-годишния Слави Бошнаков да спазари с премиера Бойко Борисов асфалт за родното си с. Осиково - с няколко реплики и прегръдка”. “24 ЧАСА”. Половин век не стигнал да се направи път на хората - изпратили човек при Бойко и за пет минути проблемът е решен! Deus ex machina!

Милото слънчице ни огрява навсякъде - в икономиката “Дянков спи спокойно, Борисов решава днес за частните фондове” (”НОВИНАР”), в културата - “Борисов обеща 10 млн. лв. за театъра” (”ТЕЛЕГРАФ”), дори в чудотворството - “Премиерът дари на Созопол Светия кръст” (”СТАНДАРТ”). Радостната за целия християнски свят вест, че Светият кръст е открит за втори път, се вгорчава от уточнението в дребния шрифт, че все пак кръстът не бил целият, а е дарена само частица…

Дори жълтите вестници усърдно размахват четки около патъците на премиера - “Бойко разказва виц за министрите си” - четем в “ШОК”. Подлъгани от жълтия характер на изданието, изчитаме информацийката докрай, за да стигнем до съвсем не жълтата наколенка “Премиерът Борисов показа завидно чувство за хумор”…

Да не си помислите, че все пак обожествяването стига чак до крайности? Не, на премиера и неговите кучета нищо човешко не е чуждо! “Кучето на Бойко - любовчия № 1″ - топли сърцата ни “ТРУД”. Слава Богу - бяхме се запритеснявали за животинката…

Капак в изграждането на симпатичния образ на богоподобния човек от народа турга отново “24 ЧАСА”: “Бойко реже ленти сам, залъка дава на момите”. Браво - хем работи, хем се грижи за прехраната на народа! Но не само това! Дайте да почетем малко и в дребния шрифт: “При Бойко Борисов обаче традициите не са това, което бяха. Със замах той дописва обичаите, нравите, обредите и историята дори”…

Въх, не думай!

Защо ли се сетих за старата пиеса, дала ни синоним на думата “лицемер”? Може би - защото подзаглавието, набирано по-дребничко в театралните програми, е не е “Лицемерът”, а “Измамникът”. И - защото си спомних как същата тази преса мило наричаше премиера Жан Виденов “Левскиподобен”…

Е, после, като се разбра от най-високо място, че Виденов няма да доизкара мандата си, започна да го нарича и с други думички, но това си е в българската тартюфска вестникарска традиция.

Виж още текстове в блога на Румен Белчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: