Как избухна Египет

Египетският президент Хосни Мубарак дълги години игра хитра игра с политическите си опоненти. Той толерираше слаба и беззъба опозиция от либерални интелектуалци, чиито безуспешни предизборни кампании създаваха илюзията за демократически процес и демонизираше забранените Мюсюлмански братя като група опасни екстремисти, заплахата от които той използваше като аргумент за оправдаване на полицейската си държава, пише  “Ню Йорк таймс”.

Обаче тези дългогодишни и, както казват мнозина египтяни, твърде комфортни отношения бяха прекратени тази седмица от появата на непредсказуема трета сила - десетките хиляди млади египтяни без водач, които излязоха по улиците с искане да се сложи край на 30-годишното управление на Мубарак, отбелязва вестникът.

Тяхната енергичност - десетки хиляди от тях безстрашно застанаха пред сълзотворния газ, гумените куршуми и известните с използването на мъчения полицаи - застрашава да загърби или да размести традиционните опозиционни групи.  Много от дребните, законово признати политически партии - над 20, които едва събират общо една зала верни привърженици - сега се стараят да прегърнат новото движение за промяна, но младите хора на улицата им нямат доверие, пише “Ню Йорк таймс”.

Масовите протести в Египет са свидетелство за това, че е нужно спешно да се потърси смяна на твърде дълго задържалия се президент Хосни Мубарак, според редакционна статия на “Файненшъл таймс”, озаглавена “След Тунис - египетското предизвикателство”, имайки предвид уличните вълнения в Тунис, които свалиха управлявалия 23 години президент Зин ал Абидин бен Али.

Мубарак е на 82 години, в лошо здраве и е на власт от почти 30 години, затова е твърде вероятно военните в обкръжението му да го разубедят да се кандидатира за седми президентски мандат на насрочените за септември избори, пише вестникът.

Мубарак управлява със закони за извънредно положение, получава изкуствено мнозинство от гласовете на избори и не търпи организирана опозиция. В Египет постоянно се извършват мъчения. Обаче процентът от египтяните, живеещи под прага на бедност, нарасна от 39 на 43 процента при управлението на Мубарак. Средната класа в Египет пропорционално е по-малка от тази в Тунис, а синдикатите са по-слаби, но ако увеличението на цените на храните и горивата ударят бедните, в страната може да се стигне до социален взрив, смята “Файненшъл таймс”.

САЩ имат влияние в Египет, тъй като отпускат на армията му по 1,3 милиард долара годишно от 1979 г. Администрацията на Обама предпазливо предложи Кайро да се вслуша в нуждите и стремежите на египтяните. Тя обаче трябва да отиде по-далеч. Смяната на властта трябва да бъде придружена от истинско политическо съревнование преди натрупаното в египетското общество напрежение да избие неконтролируемо, отбелязва “Файненшъл таймс”.

Вестник “Таймс” определя египетските военни като неприятна, но приемлива алтернатива на ислямистите, които биха могли да дойдат на власт ако режимът бъде свален със сила. В политическа система без реална конкуренция не може да се появят убедителни претенденти за властта, отбелязва вестникът.

“Таймс” упреква президента на САЩ Барак Обама, че е реагирал твърде предпазливо на масовите улични вълнения в Тунис, а миналата година - в Иран. В случая с Египет Обама трябва да се изказва по-еднозначно. Ако САЩ не притиснат Мубарак, това ще дискредитира самите тях в очите на поддръжниците на политическите промени. А това заплашва да облагодетелства онези, които биха задушили демокрацията при най-малката възможност, пише “Таймс”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: