Проф. Георги Карасимеонов, ръководител на катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на Института за политически и правни изследвания: Наблюдаваме "стабилна нестабилност", но не и криза

- Проф. Карасимеонов, преди време бяхте казали, че в България има дефицит на демокрация и на демократи. Промени ли се нещо от последните избори насам?
- Като че ли нещата, в най-добрия случай, остават същите. Вярно е, че за година и половина не може да се промени кой знае какво. Сега по-скоро жънем последиците от някои процеси, които не са в полза на демократичното развитие. В дейността на управляващата партия се наблюдава нещо, което аз определям като засилване на процесите на концентрация на властта във върха на пирамидата – в министър-председателя. Вероятно ще попитате до какви последици ще доведе това?

- Ще ви попитам. Още повече че вие самият смятахте, че има шанс Бойко Борисов да е най-силният министър-председател за последните 20 години.
- Когато казах това, имах предвид, че Борисов има шанса да е най-силният в сравнение с предишните министър-председатели. И като позиции Борисов действително има най-добри възможности да реализира това, което иска. От една страна, има послушна парламентарна група и гарантираната й подкрепа в Народното събрание; от друга – в партията, на която е лидер, също е безспорен авторитет.
Всичко това се демонстрира като проява на поемане на отговорност. Но едно е поемане на отговорност, друго е да се нарушава разделението на властите. Една демократична държава се крепи върху този основополагащ принцип. Именно разделението на властите дава възможност за сближаване на различни интереси, за постигане на най-адекватното решение, което отговаря на интересите на мнозинството от гражданите. Когато този принцип е нарушаван – както в случая с концентрацията на власт – една от основните последици е непредвидимост и в крайна сметка хаотичност в действията, тъй като се чака думата на лидера като последна инстанция. Това не е нормално за демократична система. Не може един човек да има капацитет и възможности да реагира на всеки проблем в държавата.
И за самия Борисов, и за институциите, този подход не е полезен. Трябва да има диверсификация на властите, баланс, дискусия между властите, а не да се чака решението на един човек.

- Но дали има криза в страната? И Синята коалиция, и БСП говорят за управленска криза, настояват за оставките на министри на възлови постове или на цялото правителство…
- Разбирам опозицията и правото й да използва силни думи. Аз лично криза не виждам. Кризата предполага да бъдат блокирани институциите, да има невъзможност да се взимат решения . Още не сме стигнали до тази фаза и се надявам да не стигнем. Иначе бихме получили ситуацията, която един френски социолог описа преди години с термина „блокирана държава”. Този феномен все още не е налице, но се наблюдава нещо друго, което аз наричам „стабилна нестабилност”.

- Скандалите, които от известно време следват един след друг, дали не засилват усещането за „стабилна нестабилност”?
- Стабилността се поражда от факта, че имаме парламентарна подкрепа с гласовете на „Атака” и някои независими депутати. Така в момента ГЕРБ има по-голяма стабилност дори от началото на управлението си. Освен това в самата партия няма центробежни сили, които да поставят под съмнение позициите и влиянието на премиера, който все така държи цялата власт в ръцете си.
А нестабилността се поражда от стила на управление, който съчетан с концентрацията на власт в премиера ражда един феномен – да се прехвърлят върху Борисов отговорности и да се освобождават от тях министрите или парламентарната група. Това вече води до нестабилност. Не знаем кое решение на основните институции ще бъде променено, когато стигне до бюрото на премиера. Така се обръща пирамидата на взимане на решения. Това води както до нестабилността, така и до скандали. И тъй като опозицията не може да изразява по един естествен начин своята позиция, защото мненията й не се взимат под внимание, борбата за влияние в системата на властта се води чрез скандали, чрез опити за миниране на позицията на едни или други министри не от парламентарната трибуна, а с извънпарламентарни средства. Така битката на опозицията се води извънпарламентарно, понякога с твърде съмнителни средства и чрез медиите.

- А какви са възможностите за изход от ситуацията, която описвате? Има ли добър и лош вариант?
- Нормалният изход са изборите и те предстоят. Те в достатъчна степен ще покажат доколко има доверие това управление и доколко е силата на опозицията.

- Но те няма да променят съотношението на силите в парламента, а вероятно и отношенията между партиите там…
- Изборите винаги са барометър. Ако местните избори например покажат силно спадане на доверието към правителството, това ще е показателно. Дори президентските избори са индикатор доколко властта, респективно кандидатите й, се ползват с доверие. Бойко Борисов със сигурност ще вземе под внимание резултатите от предстоящите избори и ще предприеме корекции както в състава на кабинета, така и в политиката му.
Другият начин, който опозицията ще използва, са вотовете на недоверие. Парламентарната демокрация има много възможности, с които да се намери изход от дадена ситуация
Що се касае до предсрочни парламентарни избори – не виждам такава вероятност. Тя би възникнала, ако се получи срив на доверието в ГЕРБ на местните и президентските избори.

- Как преценявате вероятността Бойко Борисов да се кандидатира за президент и дали подобна стъпка би променила с нещо политическата ситуация? При победа ГЕРБ ще разполага със законодателната, изпълнителната и президентската власт.
- Мисля, че битката за президентската институция ще бъде много сериозна и отсега е рано да се прогнозират нейните резултати. Остава открит въпросът дали ще се кандидатира самият Борисов. Това, че в момента казва, че няма да се кандидатира, не гарантира, че крайното решение няма да е друго. Аз не виждам друга личност в момента, която би могла да спечели. Има други фигури, които се лансират като имена, но надали могат да имат авторитета и възможностите на Борисов. Но изборите са точно по средата на мандата, когато ще са натрупани вече доста негативи, както и сериозно недоволство към управлението на ГЕРБ. Това недоволство може да се изрази чрез бламиране на кандидата на ГЕРБ в президентските избори. Това е много интересна хипотеза. Хората, които не искат да падне правителството на ГЕРБ и са склонни да му дадат още един шанс, си казват следното: Ще гласуваме за президент, който не е от ГЕРБ, именно за да не се съберат всички власти в една партия и в същото време с този вот ще припомним на правителството, че то трябва да помисли много сериозно как ще управлява оттук нататък, какви реформи ще провежда. Аз мисля, че доста избиратели имат такава нагласа. В този смисъл дори и Борисов да се кандидатира, ще му бъде доста трудно. Сигурно е, че ако Борисов се кандидатира и загуби президентските избори, това ще се отрази силно негативно на ГЕРБ.

- Преди дни ваши колеги прогнозираха, че започва пренареждане на политическите сили. Какво можем да очакваме?
- За съжаление от гледна точка на демократичните ценности българската партийна система не е това, което бихме желали. Бих казал дори, че имаме отдалечаване от европейските традиции, тъй като с изключение на БСП и СДС останалите партии в парламента са от популистко-лидерски тип. В тях партийната демокрация е много сериозно ограничена и това не създава добри предпоставки за стабилност. Опозицията е полуопозиция – имам предвид Синята коалиция – или, така както засега се представя БСП, е слаба опозиция, която няма качествата на реална алтернатива в общественото съзнание. Това е специфичната подробност. Расте недоволството от ГЕРБ, но алтернативата не е в други партии, а в оттегляне от политическия процес. С други думи, нараства броят на онези, които заявяват, че няма да гласуват. А това не е здравословно за една демокрация, защото води до оттегляне на гражданите от активно съпричастие в политическия процес и дава слаба легитимност на партиите, спечелили изборите. Представете си, какво би се получило, ако гласуват само 50 на сто от избирателите! Каква легитимност ще имат партиите на власт и в опозиция?

- А има ли в момента действаща връзка между политологията и практическата политика, между учени като вас и управляващите?
Или никой не иска да „пазарува” знанията ви?
- Вкарвате ме в любима моя тема. Политологията като наука има своя специфична функция. И когато политологът се превърне в политически или партиен идеолог, той загубва функциите си на учен. За съжаление много мои колеги се превърнаха именно в партийни идеолози.
Политологията има смисъл, когато се стреми да даде обективен анализ на дадена ситуация и когато изхожда от демократичния опит и демократичните ценности на останалите държави. Призванието на политологията е да дава експертни оценки и анализи, които да се ползват не от една, а от всички партии и институции. За съжаление у нас има малко желание да се ползва такъв опит, защото е критичен и далеч от ласкателството.


Интервюто взе Борислав Михайлов
borislav_mihaylov.bg@abv.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: