Хубаво момче, ама турче...

Роден съм в едно русенско село, в което живеят българи - потомци на бежанци от Добруджа, българи, преселили се от Еленския Балкан, потомци на преселили се по време и след края на Кримската война кримски татари, турци и роми. Тази мултикултурна среда, в която съм израснал, ме е научила да уважавам другия, различния и в същото време заедно да милеем за страната си - така както за своето семейство, ни е направила Патриоти. В нашия дом, откак се помня, говорим три езика едновременно - кримскотатарски, турски и български. Дядо ми татарин - по бащина линия, редник в редиците на българската войска, воюва за Добруджа и участва в сраженията при "Боблата" Тутраканско (с. Дайдър - днес село Шуменци) през 1916 г. срещу румънската армия. Братът на дядо ми турчин - по майчина линия, е бил ранен от шрапнел и загинал в същата битка за превземането на Тутракан.

Прочети цялата новина

Свързани новини: