Сирия пред кървав хаос

Ройтерс

Народното въстание в Сирия става все по-дръзко, а пукнатините в управляващия елит - все по-дълбоки; въпреки това предстои дълъг и кървав път, за да бъде свален президентът Башар Асад с протести и да се сложи край на 40-годишното управление на
семейството му.

Цената на безизходицата се покачва с всеки изминал ден: хаос на верска и кланова основа, разрастващо се протестно движение и боксуваща икономика, без никакви признаци, че Башар и неговият алауитски клан, който е малцинство, обмислят оттеглянето си след четири десетилетия на власт.

До този момент няма признаци и за някаква повратна точка, която да доведе до успех на протестиращите, както беше в Тунис и Египет, където милиони излязоха на улицата, за да свалят от власт авторитарните лидери.

“Ситуацията все още не е станала достатъчно критична”, смята Патрик Сийл, биограф на бащата на сегашния президент - Хафез Асад.

“Дамаск не е въстанал, в силите за сигурност все още няма разцепление, икономиката не е рухнала. Режимът изглежда слаб, а опозицията още по-слаба”, казва той.

Убийствата на верска и кланова основа в град Хомс миналия месец може да са само прелюдия за страната, която е със смесен етнически и религиозен състав на населението и с дълга история на репресии от страна на ръкводените от алауитите сили за сигурност.

Алауитската секта, разклонение на шиитския ислям, е малцинство в Сирия, където има сунитско мнозинство и по-малко на брой друзи, християни и кюрди.

Група алауити, включително четирима от силите за сигурност, изчезнаха на 14 юли. След време бяха намерени четири трупа. Алауити от техния квартал в Хомс излязоха на улицата, подпалиха и унищожавайки магазини, чиито собственици са сунити.

Опасността от религиозно и кланово напрежение е реална, казват анализатори. Това дори може и да се харесва на властта - както и на някои от противниците им - като начин да излязат от безизходицата. Но то крие големи рискове за династията Асад и за
опозицията.

“Това е опасна стратегия за режим, опитващ се да оцелее”, смята Юджийн Рогън, директор на Центъра за близкоизточни изследвания на университета в Оксфорд. “Ако верските и клановите конфликти се превърнат във водещ проблем, армията може да се
разпадне”

Според анализатори убийствата в Хомс са провокирани от строгите ограничителни мерки за сигурност, включително арестите, безследно изчезналите и мъченията до смърт на стотици мъже. Ислямистите, отдавна преследвани от силите за сигурност, си имат своите подбуди.

“Решението чрез силите за сигурност не проработи. Режимът избра гражданския конфликт, защото усеща, че губи. Протестите се разрастват и се разпространяват към столицата”, казва намиращ се в Дамаск арабски журналист, който не пожела името му да се съобщава.

Селяни алауити казват, че властите въоръжават млади мъже, за да се борят с бунтовниците. Обезобразените тела на няколко мъже от частите Шабиха, предадени от силите за сигурност на семействата им, за да бъдат погребани, само разпалиха омраза у
тези селяни.

Верската и кланова параноя е очевидна - за да се справи с протестите Асад се доверява само на две елитни армейски части, командвани от брат му Махер - 4-та бронетанкова дивизия и Републиканската гвардия - както и на тайната полиция и
алауитските паравоенни формирования, известни като “Шабиха”.

“Единството (сред силите за сигурност) вече е под въпрос. Разделението на верска основа вече е проблем, а на лоялността на другите армейски части не може да се разчита”, казва Рогън. Властите обвиняват за протестите “банда ислямисти”, но действителността е по-сложна.

Някои наблюдатели на случващото се в Сирия казват, че протестното движение в основата си се състои от младежи и включва сунитски племена от селските райони, националсити, леви, застъпници на светския начин на живот, както и ...

Свързани новини: