08/24/11 21:25
(http://e-vestnik.bg/)

Емигранти от социализма 2. - От ресторант “Гъмза” до Швейцария

Третото бягство на Христо Чашката, 1971 г.

Изглед от Варна 1970 г. Снимка: БТА

Същата година - на 31 май 1971  - в ресторант “Гъмза” във Варна Христо Чашката среща приятеля си от затвора Ганчо Ганев. Двамата пият по чашка и започват да обсъждат как да пресекат границата. После пият по още една. В тези няколко чашки гроздова се разбърква съдбата им. От масата в рестрорант “Гъмза” тръгва грандиозният световен скандал - след няколко години Ганчо ще изкопае от гроба великия комик Чарли Чаплин и новината за деянието му ще излезе във всички вестници по света. Тогава никой не подозира бъдещето. Излезли на някаква тераса пред ресторанта - на въздух, пък и да си говорят насаме. “Ганчо беше притеснен, защото приятелката му - той ходеше с една рускиня, май се казваше Наташа, родила дете и той ще трябва да плаща издръжка, да признава бащинство - не знам точно.”
Оказало се, че и двамата са се готвили предварително за бягство -  всеки имал немски марки, купени от моряци, и югославски динари. Решават да тръгнат още същата вечер. Отиват в Девня, където живее бащата на Ганчо. Той е ведомствен милиционер, охрана на някакъв завод, и има мотор - забравеният вече модел “ИЖ”, много популярна по онова време съветска марка. Взимат тайно мотора и тръгват през нощта по пътя за София. Спират в едно село между Антоново и Ястребино при някаква леля на Христо и преспиват там. Пътуват само нощем, за да не правят впечатление. “Тогава край Видин имаше квартал Покрайна. Потърсихме там един мой приятел - Йордан, да ни помогне, но той не можа - тука е пълно с милиция, вика”
Христо и Ганчо тръгват с мотора и наближават границата пак край с. Подгоре. Влизат в една нива с жито и оставят мотора в средата, да не се вижда. После тръгват през баирите към границата. Вече се развиделявало.

Мястото, където Христо и Ганчо са преминали границата.

“Катерихме се през една гора по хребета. Като стигнахме горе, вече мислех, че сме в сръбско, а гледам между дърветата българското знаме. Чу се и лай на кучета. Изглежда сме излезли право срещу заставата. Добре че вятърът духаше срещу нас и кучетата не ни надушиха. Аз бях по-напред, обърнах се и направих знак на Ганчо да пази тишина. Посочих му с жестове какво е положението и решихме да се върнем надолу и да чакаме през нощта. Ганчо беше страхлив - като се втурна надолу през шумата, вдигна страшен шум. Лежахме чак докато мръкне. После тръгнахме и на 2 юни в 5 часа сутринта - на рождения ми ден - бяхме в Югославия. Наближихме до село Мали Извор. Вече имах опит как можем да се издадем в Югославия и да ни познаят - по омачканите, окъсани дрехи и небръснатите физиономии. Затова носехме по една чанта с нови дрехи - риза, сако, връзка и по една самобръсначка, четка и боя за обувки.  Край една река съблякохме окъсаните дрехи, затрупахме ги с речни камъни, обръснахме се и се преоблякохме. Изчакахме пак да мръкне и хората да приберат добитъка, после тръгнахме по пътя. Близо до селото стигнахме един разклон. На табелата наляво пишеше Зайчар - трийсет и нещо километра, на надясно - Княжевац, двайсет и нещо километра. Поехме към Княжевац. Но този път не повторих грешката с Кольо да влезем в кръчма. Отидохме направо на гарата. Аз говорех по македонски, но Ганчо - не. Затова му обясних - слагаш си ръката с кърпа на едната буза и мълчиш. Ако ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване