Тошо Тошев - Пешо Пешев на българската журналистика

Боже, бившият главен редактор на „Труд” се оплаква от липса на морал и критерии…

Б. а. - Който се чуди какъв е тоя Пешо Пешев, да прочете направо края на текста. А иначе поводът за следващите редове е, че Тошо Тошев, бивш главен редактор на вестник „Труд”, драматично подаде оставка като вицепрезидент на “Медийна група България Холдинг” ООД, която издава вестниците „Труд”, „24 часа” и др., но никой не се развълнува от това.

Тошев беше бутнат в глуха линия, заедно с бившата главна редакторка на „24 часа” Венелина Гочева. Както в e-vestnik написахме преди време - Тошев и Гочева са отстранени чрез издигане. Направиха ги вицепрезиденти на холдинга, колкото да ги отстранят по-безболезнено от вестниците. Това беше една от най-важните и дългоочаквани реформи в печата, независимо дали занапред вестниците „Труд” и „24 часа” ще разширяват или ще свиват влиянието си.

Журналистиката и вестникарският монопол, които наложи Тошев за последните 10-ина години, част от които беше и Гочева, ще оставят само лоши спомени. Това беше унизителна ситуация за професията, за колегията и за читателите от която още не се знае какъв ще е изходът.

Тошев обяснява мотивите да подаде оставка така:

„Не мога да работя повече в “Труд”, поради липса на професионализъм, условия и възможност за работа. Не мога да приема несериозното и непрофесионално отношение без всякакви журналистически и морални критерии”. Това е казал пред агенция БГнес.

Има известно объркване от негова страна. Той не напуска в. „Труд”. Както поясни един от издателите Любомир Павлов, Тошев е отговарял за списанията в холдинга.

Пред сайта „Всеки ден” Тошев казва още, че в ръководството на вестникарската група липсва достатъчно професионализъм. Не бил съгласен с „липсата на умение за работа с хората, липсата на достатъчно професионален морал” и още, че „атмосферата, която съществува във фирмата е тягостна”.

Може би Тошев искрено мисли така. Може и да е прав в много отношения. Но няма ли някой да се осмели да му каже, че именно в „Труд” при неговото ръководство атмосферата е била тягостна и колеги, дълги години работили там, се чудеха колко още ще издържат в такава зловонна обстановка. Едно продължение на тоталитарните времена в един вестник. Разбира се, във всяка редакция си има фаворити и хора, които са добре сложени пред шефовете и те нямат грижи. Но не вътрешните проблеми на една редакция са важното.

Къде беше моралът, професионален и човешки, във в. „Труд” под негово шефство? Какви бяха критериите? Когато години наред Доган беше тема табу и нямаше и една критична дума за него в „Труд”? И след това неговата главна хвалителка Валерия Велева изведнъж го посече с някакъв типичен за нея миризлив коментар, все едно довчера не го е знаела кой е. Това наистина втрещи читателите и самия Доган, който веднага написа отговор - „Браво, Мадам В.”

Това беше най-шумното обвинение в корупция към журналист. Към фаворитката на Тошев и основна коментаторка на „Труд”. Нито намек на съмнения нямаше от страна на „Труд” за Валерия Велева. Обвиненията на Доган за търговия с влияние, за това, че си иска пари, останаха ей така, без обяснение.

Къде беше професионалният морал на Тошев, когато, подобно на него сега, напускаха журналисти от „Труд”, а той се обаждаше на други издатели да не ги взимат на работа? Поне два такива случая са добре известни.

Или големият морал по времето на Тошев е бил в мазните взаимоотношения с политиците, в дългогодишните пиар услуги на Георги Първанов и Бойко Борисов. Или в политическите интриги срещу един или друг?

Сега ...

Свързани новини: