Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Освен магистрали са необходими и летища за нискотарифни полети

- Г-н Рагин, как се отрази приемането на единна ставка от 9% ДДС за хотелско настаняване в туризма за крайния потребител през лятото?
- Крайният потребител едва ли ще може да усети тази промяна, тъй като монополистите ръководят пазара. Увеличението на цените на газ, вода, ток, горива не ни дава възможност нито да сваляме, нито да вдигаме цените. Промяната не може да се усети нито от нас, нито от клиента. Основните хранителни продукти също поскъпнаха.
Докато не намерим механизъм как да се борим с монопола в условията на свободен пазар, ще ни бъде трудно. Ние, бизнесмените, смятаме, че частният монопол е много по-страшен, отколкото държавния. Преди скачахме срещу държавния монопол, но там имаше възможности да се влияе. Когато са се приватизирали тези дружества, е трябвало да се намерят подходи крайните потребители да бъдат защитени.

- Какъв беше летният туристически сезон за хотелиерите?
- Въпреки всичко, което обрисувах, като прибавим недобрия имидж, който сами си създадохме, и все още неразвитата инфраструктура, пазарът тръгна нагоре. Въпреки всичките пропуски и грешки България е конкурентна. Природата е уникална, качеството и цената са в баланс, имаме една от най-хубавите материални бази. Сега се върнах от Франция, бях на обиколка на Ривиерата. Имаше буря в Италия и с групата италианци се наложи да преспим във Виченца. Хотелът беше случайно избран тризвезден хотел, в България дори една звезда хотели са по-добри. Легловата ни база със сигурност е по-добра не само спрямо нашите конкуренти, но и в целия ЕС. Нашите архитекти и дизайнери са направили дворци.
Сега трябва да подкрепяме правителството планираните инфраструктурни проекти да се случат. Трябва да се пуснат още летища за нискотарифни полети, защото има голям интерес за онлайн резервации. Тук изоставаме в конкуренцията с Италия и Гърция, с Франция, с Испания, защото там самолетите за техните курорти вървят като трамваи, през 5 минути. За 20-30 евро от Германия се отива до Испания. Затова благодарим за летище Балчик, но правителството трябва да намери и в Южна България едно такова резервно летище, което да поеме нискотарифни полети. Ние искаме да развием културния туризъм вътре в страната, СПА и балнеологията много силно дръпнаха напред, голф туризмът се съживява, ловният туризъм набира скорост. Затова ще ни трябват вече освен магистрали и летища за нискотарифни полети.
Трябва да напълним нашите планини с пасищно животновъдство, за да може да бъдем и тук без конкуренция. Освен това нашият географски регион е богат на билки. При пасищно животновъдство храната става много вкусна именно заради билките. Може да предлагаме автентична храна на приемлива цена и да бъдем суперконкурентни в съчетание с пясъка, с цената и другите ни предимства. Както Средиземноморската, така и Адриатическата Ривиера са хубави, превъзхождат ни с инфраструктура, но този пясък, който имаме (нека не звучи националистически) по цялото ни крайбрежие, е уникален. Нашите 400 км могат да съперничат на хиляди километри скалисти брегове. Като се направи магистралата другата година, очакваме сезонът да е по-добър от този.

- Как стои въпросът с визите за повече посещения от страни извън ЕС като Русия и Турция?
- Това е най-големият ни проблем. Много се радвахме, че влязохме в ЕС. Но наред с хубавото, което ни даде ЕС, се наложи да „плащаме данък“. Става въпрос за това, че създаваме пречки на най-големите страни, които могат да бъдат наши гости - Русия, Украйна, Турция, Косово. Наскоро бях в Косово, там има интерес към зимните курорти, но проблемът е с визите. В момента текат много динамични разговори между Москва и Брюксел за облекчаване на визовия режим. Като бях в Испания, разбрах, че те са си решили въпроса, въпреки че са в Шенген и ЕС, с което ние се оправдаваме. Не мога да кажа как, но са облекчили режима, на границата ги дават. Нашето външно министерство може да види как испанците и гърците са решили въпроса. Ясно е, че по време на криза трябва да има антикризисна мярка. Ние предлагаме издаването на 5-10-годишни визи. Отидох в Съединените щати на конференция и поисках виза за 20 дни. Служителката се усмихна и каза: „Г-н Рагин, ние знаем кой сте вие, ще ви издадем 10-годишна виза.“ Те проверяват в компютъра, знаят, че аз съм надежден“. Нека се проверят всички желаещи и да им се издадат 5-10-годишни визи (тези, които са с криминален бизнес, които целта ни е да спираме, намират начин да си вземат визи, но другите - легалният бизнес плаща данъка за това, че има визи). Според мен Русия и Брюксел трябва да бъдат по-активни. Светът се глобализира. Европа с руския пазар и суровини трябва много по-силно да се бори с експанзията на Китай, Америка и т.н. Нашите политици трябва да намерят формата и метода, затова сме ги избирали, хем да се запазят интересите на ЕС от криминален елемент, хем да се отпуши легалният бизнес.
Ако визовият режим бъде облекчен, интересът на руснаците към България ще се увеличи двойно. Човек, който има пари, не иска да седи по гишетата и да се моли за виза. Две неща да се направят - да се облекчи режимът и да се пускат нискотарифни полети, както го правят германците към Франция, Испания, Гърция, така и руснаците да пуснат свои полети до България.
Ако не сме ние, руснаците намират други пазари. Сега има наплив от руски граждани в Испания, които купуват имоти там, а ние ги бавим с покупката на недвижимо имущество. Руснаците им спасяват строителния пазар. Не знам как са решили въпроса, но са го направили. Тази година има бум на руски туристи в Турция, Испания, Гърция.
В Хърватия са пуснали четири месеца без визи. Има практики, нека нашите политици да видят какво правят Испания, Гърция, Хърватия, Турция. Четирите страни са си решили проблема с издаването на визи за руснаци, само ние имаме проблеми.

- Какво се случва със Закона за туризма, защо все още се бави, какво го спъва?
- Като чуя закон, като чуя, че държавата трябва да се намеси, и изтръпвам. За мен главният регулатор е свободният пазар. Когато ваши колеги ме питаха за категоризацията, им казах, че клиентът дава категорията. Може хотелът да получи пет звезди, но да няма сервиз, да няма атмосфера. При нас банята трябва да е определен размер, леглото да е точно както пише в книгите и в учебника, но като не се изпълни със съдържание, с култура - остава паметник.
В закона вместо да заложим минимални изисквания, ние обременяваме нашия туризъм с пъти повече инвестиции в единица продукция. Нашите стаи са два пъти по-оскъпени от стаите на нашите конкуренти, а цените там са по-високи, но с по-малко екстри, по-малко изисквания, но по-добър имидж на страната както е в Италия и Франция. И какво като имаме точните размери на банята, на леглото, като те са празни? Не остава нищо за нас, но и добавена стойност за държавата няма.
В другите държави правилата ги прави браншът. Ако погледнем семейството на пчелите: браншът е пчелата, търтеят никога не казва на пчелата къде да събира прашец и нектар. Но при сушава година, когато няма прашец, когато има слана, когато няма запаси, пчелите се събират и изхвърлят търтея. Какви закони има в природата? Следователно тези, които ни управляват, да ни оставят ние да събираме прашеца и нектара да има както за нас, така и за тях. Ако се обърнат правилата на играта, може да няма за нас, но няма да има и за тях и за посредниците.
Някои смятаха, че при пазарната икономика всичко ще е мед и масло. Не, свободният пазар ти дава само шанс да се бориш, но нищо даром не ти дава. Става все по-трудно да оцелееш, защото конкуренцията става по-голяма, но този, който оцелее, дава добър продукт.
Държавата трябва да бъде като съдия във футболен мач, да не взема страна. Ние вътре да се блъскаме и да се борим, за да печели клиентът, но държавата да следи и нейния приход, за да има фискална стабилност.
Имах среща с италианска делегация, според които България има най-добри условия за инвестиции в региона - искат да си изнасят капитала в България - не само за туризъм, но и за рециклиране на отпадъци, за възобновяеми енергийни източници. Искат да направят академия за култура, искат да правят програми за техните телевизии в България и да ги излъчват там - било им най-изгодно. Гърците си регистрират фирмите тук, румънците си изнасят капитала, италианците имат интерес. Поели сме по тежък, но правилен път.
Само трябва да направим така интересите на държавата да бъдат защитени, но да не си убием и бизнеса, да си подобрим имиджа и инфраструктурата. След 2-3 години България ще бъде една успешна, предпочитана дестинация за бизнес. Французите казват: Как можахте да си съсипете имиджа, вие сте прекрасна страна. Трябва всички заедно да променим имиджа на страната. Тези италианци дойдоха, ще се върнат доволни, на тях ще повярват, но не и на нас.

- За следващия летен сезон какви цени заложихте в договорите с туроператорите?
- Това е индивидуално, всеки си крие договора. Всичко е в зависимост от разпределението на хотела, какво предлага, какъв имидж има, какво е обслужването, дали е в Слънчев бряг или в Созопол, в Златни пясъци или Шабла. Оптимист съм, очаквам да пуснат магистралата, летище Балчик да заработи за нискотарифни полети, около Сливен също се търси някакво летище да изпълнява такива функции. Заедно с това туризмът и селското стопанство ще бъдат локомотивът страната ни да излезе от кризата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: