Среден пръст в урната или протестно гласуване по руски

Газета.ру

Единственият реален начин да намалиш резултата на “Единна Русия” е да участваш във вота и да гласуваш за коя да е друга партия.

Какво да прави човек на 4 декември? Да гласува или не? И ако да, за кого? Някои изобщо не се интересуват от политика. Те или няма да участват във вота, или - доколкото властта ще ги насърчи с административни или материални стимули - ще участват и ще гласуват за “Единна Русия” (ЕР).

Много хора ще гласуват за една или друга партия, тъй като искрено я подкрепят. Ненадарените обаче с подобно блажено простодушие имат нужда от стратегия, диктувана не от искрени чувства, а от трезва пресметливост. Трябва следователно да анализираме аргументите “за” и “против”.

Мнозина дейци на опозицията зоват за бойкот на мероприятието и с право посочват, че едва ли изобщо става дума за избори. Тази стратегия обикновено се мотивира с няколко аргумента. Единият е, че резултатите ще бъдат тотално фалшифицирани; щом е тъй, просто е невъзможно гласът ти някак да повлияе.

Наистина, в редица региони от федерацията (главно републиките от Северен Кавказ и Поволжието) “Единна Русия” ще има колосална преднина съвсем без оглед на това как ще действат избирателите. Нещата обаче не стоят по този начин в цяла Русия.

Както показаха регионалните кампании през март, способността на местните управници да гарантират резултати в полза на ЕР все още силно варира според конкретния регион и в много случаи е твърде ограничена, особено в големите градове. Тя зависи по-специално от фактическата активност. Колкото по-малко избиратели гласуват в действителност, толкова е по-лесно да впишеш в протоколите фиктивни гласове за ЕР.

Властите имат интерес пред урните да застанат по-малък брой политически активни граждани - това личи от целия ход на сегашната кампания, вяла и безсъдържателна. Дори привържениците на бойкота няма как да отрекат, че неявяването на избори вдига резултата на ЕР.

Но участието във вота - изтъкват призовалите за бойкот - легитимира режима и намалява протестния потенциал. Писах наскоро дали това наистина подпомага легитимирането на днешната власт. Колкото до протестния потенциал, нека осъзнаем, че без да има сериозна криза, той може да бъде реализиран само от тясна прослойка активисти на опозицията, която няма електорално значение.

Казано просто, не е важно дали тези хора ще участват във вота, защото са твърде малко. Ако пък избухне криза и тласне маса хора към протест, това ще стане независимо дали са гласували или не. Така се случи и в Египет, и в Тунис.

Освен това, според някои привърженици на бойкота завишените резултати на ЕР сами по себе си ще мобилизират протеста, съответно ще засилят и масовото разочарование от днешната система. Този аргумент се вписва в логиката “колкото по-зле, толкова по-добре”.

Пренебрегва се обаче фактът, че и за самата “Единна Русия”, и за голяма част от населението способността й “да печели избори” е признак на ефективност - значи легитимира режима. Ако се приложи последователно стратегията, произтичаща от този аргумент, значи хората не трябва да бойкотират изборите, а да гласуват за “Единна Русия”.

Втората възможна стратегия - след Виктор Шендерович* вече мнозина я наричат “НаХ-НаХ” (намек за неприличен израз в смисъл “вървете по дяволите” - бел. ред.), предполага да гласуваш, но да повредиш бюлетината, като “отметнеш” всичките партии наведнъж. Тази стратегия е по-разумна, поне защото не подпомага директно ЕР. Има и друг доста силен аргумент в нейна подкрепа: според него, всички партии от “легалната опозиция” се контролират от властите, затова да гласуваш за някоя от тях си е проблем в политически и морален план.

Тази стратегия обаче има два фундаментални недостатъка. Първо, при разпределяне на местата изгубените гласове от развалените бюлетини фактически се прехвърлят към партиите, прескочили бариерата, пропорционално на техния успех. Ако преброителите ...

Свързани новини: