Darkmarket или как хакерите станаха новата мафия

02/29/12 00:28
(http://e-vestnik.bg/)

Darkmarket или как хакерите станаха новата мафия

Миша Глени. Снимка: Ел Паис

Миша Глени е изтъкнат британски журналист и историк от руски произход. Като кореспондент на в. “Гардиън” и БиБиСи отразява падането на комунизма и войните в бивша Югославия. Спечелил е няколко големи награди, между които Sony Gold Award за извънреден принос към електронните медии.

Автор е на световния бестселър „Макмафия”, а в новата си книга “DARKMARKET: Киберкрадци, киберченгета и самият ти” (ИК “Сиела”) разследва трите фундаментални заплахи, пред които е изправен светът през ХХІ век: киберпрестъпността, кибервойната, кибериндустриалния шпионаж и борбата с непрестанно променящия се, често невидим, но свръхинтелигентен нов вид престъпници: хакерите. Следва откъс от книгата.

В неумолимия си стремеж към удобство и икономически растеж за твърде кратко време човечеството разви опасна зависимост от мрежовите системи - за по-малко от две десетилетия огромни части от т. нар. критична национална инфраструктура (critical national infrastructure, CNI на езика на гийковете) в повечето страни вече е под контрола на все по-всеобхватни компютърни системи.

Компютрите направляват голяма част от нашия живот тъй като регулират нашите комуникации, нашите возила, нашето взаимодействие с търговията и държавата, нашата работа, нашата почивка, изобщо всичко наше. По време на един от няколкото процеси за киберпрестъпления, на които присъствах в последните години, Британската кралска прокуратура поиска да бъде наложена на един хакер т. нар. заповед за предотвратяване на евентуално престъпление, която да влезе в сила при излизането му от затвора.

С тази заповед щеше да му бъде забранено да влиза в интернет, освен по един час седмично, и то под надзора на полицейски служител. Но адвокатът на обвиняемия се противопостави със следния аргумент: „За времето, докато клиентът ми излежава присъдата си, едва ли ще има каквато и да било човешка дейност, която няма някак си да бъде обвързана с интернет. Как тогава той ще може да води нормален живот при подобни обстоятелства ?”, попита той риторично.

И наистина, как би могъл. Хората, които се разделят с мобилния си телефон само за няколко часа, обикновено изпитват нарастващо раздразнение и усещане за загуба, което наподобява състоянието на абстиненция при по-силно зависимите наркомани.

Интересен е фактът обаче, че ако не ползваме мобилния си телефон три дни, тази разяждаща тревога често пъти отстъпва място на радостното чувство за свобода, че сме се върнали отново в един свят, който не е толкова далеч от нас и в който нито сме имали, нито сме изпитвали нужда от мобилни телефони и в който устройвахме живота си по по-различен начин.

Днес обаче повечето хора имат усещането, че животът им сякаш ще свърши, ако нямат до себе си онези малки преносими компютри. Може би най-подходящото сравнение в това отношение са моторните превозни средства. Когато през 40-те години на ХХ в. колите се превърнаха в стандартна семейна принадлежност, малцина от шофьорите осъзнаваха какво всъщност внася в живота им този боботещ под капака мотор.

Въпреки това мнозина се научиха сами да оправят колата си независимо от причините за повредата, още по-голям процент бяха в състояние да бърникат карбуратора, за да могат да се дотътрят до вкъщи, а пък повечето поне умееха да сменят спукана гума.

Днес обаче само ако спукате гума, бихте могли евентуално да се оправите сами. Все повече се увеличава броят на повредите в резултат на компютърна грешка в контролната кутия – онова черно пластмасово устройство, разположено обикновено зад двигателя. Ако проблемът е в нея, дори и да сте опитен автомеханик, няма да съумеете да задвижите колата. Ако все пак имате късмет, някой опитен компютърен инженер би могъл да отстрани повредата. В повечето случаи обаче се налага направо да замените цялата част.