Началото на края на Путин

Владимир Путин още веднъж ще стане президент на Русия. Въпреки това времето му изтича. Смисълът на изборите е в това изходът им да бъде несигурен. Но всички в Русия знаят, че Владимир Путин, който сега е министър-председател, ще бъде избран за президент на 4 март. Това е така не защото той е твърде популярен, а защото към подкрепата за него ще се прибави силна смес от изборни измами и възпрепятстване на всички приемливи алтернативни кандидати. Несигурността ще дойде след изборите, а не преди тях. Развоят на събитията през последните няколко месеца показва, че Путин не може да управлява своята страна безкрайно. Началото на края на неговото властване започва. Дали това ще бъде добър или лош край зависи от него. Изборът на Путин Когато Путин дойде на власт преди 12 години, много руснаци бяха благодарни за стабилността и благоденствието, които донесе той. Политическият хаос и намаляването на доходите след рухването на Съветския съюз подкопаха вярата им в демократичната политика и ги насърчиха да се съсредоточат върху правенето на пари. Путин се представи силно на изборите. За останалата част от света Русия приличаше на цинично общество, в което хората се интересуват само от личното си обогатяване и силата на собствената им страна. Но Русия се променя. Появява се по-богата и по-гласовита средна класа, която разбира, че Русия е зле управлявана клептокрация. Това стана очевидно през септември миналата година, когато Путин за първи път обяви намерението си да се върне в Кремъл чрез размяна на постовете с Дмитрий Медведев, който официално е президент, въпреки че Путин запазва пълния контрол. Започна да се надига недоволство. Манипулираните парламентарни избори в началото на декември бяха последвани от улични протести в Москва и на други места. На 4 февруари 100 000 души излязоха на демонстрация при температура минус 22 градуса. Оттогава протестите не престават и демонстрантите възнамеряват да продължат след избирането на Путин, като започнат в деня след вота. Недоволството от режима е най-явно сред хората от средните класи, но по-възрастните, по-бедните и по-некосмополитните руснаци също оттеглят подкрепата си от Путин. На избирателите им е омръзнало от корупция, разочаровани са от многократните му провали да изпълни обещаните реформи и са все по-скептични към твърденията, че неговите критици са все агенти или съучастници на Запада. Какво ще се случи след това зависи до голяма степен от Путин. Той може да отговори на натиска за промяна, като се опита да го потисне или като отстъпи пред него. Миналото му в КГБ, репутацията му на авторитарен лидер и все по-твърдата му антизападна реторика навеждат на мисълта, че той ще избере първия вариант. Същото се отнася за корупцията, която вбесява толкова много от протестиращите. За управниците в Русия корупцията не е щастлив страничен ефект от властта, а ядрото на системата. През последното десетилетие малка група хора, които са изцяло над закона, натрупаха богатство, надхвърлящо и най-смелите мечти на руските царе. Ако Путин се върне на власт, това ще осигури защита за придобитото по незаконен начин благосъстояние. Ако има реформи, то ще бъде поставено в опасност. Но да се запази Русия статична може да се окаже трудно. Путин успя да постигне това повече от десетилетие донякъде заради бързия икономически растеж, породен от големите реални увеличения на цените на петрола. Петролът и газът все още съставляват две трети от износа на Русия. Но сега растежът рязко се забавя. Откриването на залежи от шистов газ на други места по света води до понижаване на цената на газа, а в бъдеще цената на петрола едва ли ще се покачва толкова бързо, както в миналото. Европа - най-големият пазар на Русия - е слаба. Русия страда както от напускане на капитали, така и от изтичане на мозъци. Населението в работоспособна възраст намалява. Тези проблеми се влошават от нова фискална невъздържаност. При БВП от 40 процента държавните разходи са вече високи за страна със средни доходи. Путин дава екстравагантни предизборни обещания, които биха натоварили бюджета с още 160 милиарда долара, увеличавайки още повече това съотношение. Обещанията му включват големи увеличения на заплатите и пенсиите на военните, учителите и лекарите. Само за 2012 г. той настоява за 33-процентно увеличение на разходите за отбрана, сигурност и полиция. Федералният бюджет, който през 2007 г. постигна баланс при цени на петрола от под 30 долара за барел, скоро ще има нужда от цени близки до 130 долара. А и сега не е толкова лесно да се прилагат репресиите, както едно време. Путин би могъл да засили натиска върху медиите, които активно поддържат протестиращите - този процес вече започна с либералната радио станция "Ехото на Москва" и вестник "Новая газета". Но дори той признава, че ще му бъде трудно да наложи цензура в интернет, до който имат достъп 50 процента от хората в Русия (и над 70 процента в Москва). Също толкова трудно би му било да сплаши цялата възраждаща се средна класа. Има и друг път Ако вместо това Путин избере пътя на реформата, той би могъл да започне, като обещае да не се кандидатира отново през 2018 г. и също като предложи да свика предсрочни парламентарни избори. Би могъл да установи върховенството на закона и да реформира икономиката, както обеща неотдавна в поредица от вестникарски статии, които звучаха като предизборна програма. Би могъл да възстанови напълно свободното избиране на регионални губернатори като стъпка към по-голяма децентрализация на властта. Би могъл да освободи от затвора бившия шеф на петролната компания "Юкос" Михаил Ходорковски. А вместо своята марионетка Медведев би могъл да избере за министър-председател сравнително либерално настроена фигура като бившия финансов министър Алексей Кудрин, който се стреми да се сближи с протестиращите. Подобни реформи биха довели по един или друг начин до намаляването на властта на Путин. Но до същия резултат, макар и по различен начин, биха довели и репресиите. Ако той не избере да реформира държавата или икономиката, ако не може да обуздае желанието на средната класа за промяна, ако не може да види демонстрациите като нещо повече от заплаха, която трябва да бъде удържана и смазана, тогава изгледите за следващия мандат на президента Путин са наистина мрачни: протести, разочарование, репресии и икономически застой. Русия би станала по-слаба, а същото важи за нейния лидер. Един мъдър човек с чувство за собствената си съдба сега би помислил внимателно за своето наследство и за наследника си. Путин не проявява голяма мъдрост, откакто е на власт, но не е глупак. Той е изправен пред изключително важен избор и историята няма да бъде благосклонна към него, ако той избере погрешния път.

Прочети цялата новина

Свързани новини: