Началото на края на втората ядрена централа

Проектът АЕЦ "Белене“ по значимост и влияние върху геополитическата ориентация на България има тежест, сравнима само с членството в НАТО и ЕС. Ангажираните ресурси в тази битка са в състояние не само да свалят един министър, но и цяло правителство. Но не толкова заради геополитическата компонента - макар и важна, тя не е незабавно консумируема. А заради отражението върху текущото и бъдещо състояние на енергетика, върху бъдещето на политическия процес и на управляващия олигархично-бюрократичен модел. Дори без да навлиза в активна фаза, АЕЦ "Белене" изправи НЕК и БЕХ пред критично състояние да обслужват "малките" кредити. Идеята на премиера, че държавата може да "налива" пари в енергетиката е несъстоятелна - първо, защото ги няма, второ, защото ще бъде държавна помощ и трето, защото силови или извънпазарни интервенции могат да дестабилизират цялата енергийна система. Има дълъг списък от рискове, свързани с проекта АЕЦ "Белене“, много от които са разглеждани в различни анализи. Малко изследвани са рисковете за макроикономическата и финансова стабилност на страната. А това е тема с нарастващо значение. Рязък ръст на външния дълг Няма съмнение, че новата ядрена мощност ще увеличи рязко равнището на външния дълг на страната във време на задълбочаваща се световна финансова криза и нарастващи плащания при обслужване на въшни задължения, трудности при привличане на чуждестранни инвестиции и отсъствие на "дълги" инвестиционни пари – необходими за кредитиране на икономически растеж и балансиране на бюджета. Основният аргумент на привържениците на новата ядрена мощност, че това е частен корпоративен дълг без отношение към условията за кредитиране на публичния и останалия частен сектор. Това е преднамерена опасна заблуда, тъй като условията на кредитиране и кредитния рейтинг на страната и на частните предприятия са взаимно свързани. България има над 90% съотношение на общия брутен външен дълг към БВП при стагнираща икономика. Има икономики, за които тези нива не са критично, но за българската икономика с валутен борд, без привилегията на страна от Еврозоната и нискотехнологична структура на износа и ниски равнища пораждат ликвидни проблеми. Това ни поставя в рисковата зона и под наблюдение като страна с потенциално проблемни публични и частни финанси. Широко рекламираното отражение на проекта върху другите отрасли и региони е твърде хиперболизиран. Дори и да се разкрият 12000 работни места, то стойността на всяко едно ще бъде над 1 милион лева!? Няма офсетна програма и насрещни бизнес ползи към Русия. Когато равнището на частния външен дълг стигне и надмине 90%, което се счита за критичен праг), пазарите веднага втърдяват условията на финансиране и на правителството. Външните кредитори гледат съвкупната способност на икономика да генерира приходи и да влиза в нов дълг. Само частния сектор генерира добавена стойност, от която се плащат данъци и обслужват кредити. От данъците пък се плаща суверенния дълг. Именно дълговата "макрорамка" обяснява защо рекордно ниските равнища на публичния дълг не преливат автоматично в ниски лихви по кредитите за фирми и граждани. Прогнозите за рисковите спредове на държавни облигации над германските бундове не са утешителни, особено в контекста на предстоящите плащания по държавния дълг и условията за емитиране на нов дълг през следващата година. Заплаха за финансовата ни стабилност България има над 34 милиарда евро брутен външен дълг. Увеличение от 8 милиарда евро означава явна беда при дълъг срок за окончателно завършване на проекта – най-малко 8 години – т.е. период, в който не могат да се генерират приходи. Освен това точката за равновесие при възвращаемостта се отдалечава отвъд 30 години от датата на строителството. При текущите равнища едно увеличение от 20% на целия размер на външния дълг на България ще бъде фатално за валутния борд и финансовата стабилност. Икономическата и финансова гравитация не могат да се отменят чрез референдум. Няма никакви гаранции за реализацията на електрическата енергия и приходите – офтейк споразумения или предварителни дългосрочни договори за продажба. Свидетели сме на почти мистичното упование, че произведената електрическата енергия от АЕЦ “Белене” ще бъде с конкурента цена, т.е. някак си ще се продаде. С подобна вяра човек може да отиде на църква, но не и в банка, за да получи кредит. HSBC няма право на никаква друга, освен негативна оценка, ако не разполагат с твърд репер за приходите, а работят в сферата на бъдещи вероятностни събития. Мултипликацията на вероятности не ражда по-голяма сигурност. При рязко спадащи равнища на чуждестранните инвестиции в страната, и несигурни прогнози за очакваните нива на икономическия растеж, АЕЦ "Белене“ може да изиграе ролята на вакуумна кредитна бомба, която рязко да влоши условията за кредитиране в икономиката, особено в частния сектор и то в епицентъра на най-дълбоката след Втората световна война криза. В допълнение ще ограничи кредитирането на потреблението, в това число и личното. Нарушената макрофинансовата стабилност лесно може да влезне в низходяща спирала като повлече след себе си стопански фалити и социално напрежение, доколкото ползите от проекта като АЕЦ "Белене“ се консумират от ограничен кръг общини, фирми и заети и са разтеглени във времето, а щетите от сривовете в доверие и стабилност се социализират бързо и в най-широки граници. Докато България има алтернатива на АЕЦ "Белене“, то няма алтернатива на макроикономическата и финансова стабилност. Тук класическият аргумент, че обезпеченията по тези корпоративни кредити са частни, а не публични активи, е слабо утешение в условията на криза – където важните показатели за резистентност и оцеляемост са текущите краткосрочни съотношения между активи и пасиви и коефициентите на ликвидност. Проблемите в еврозоната отдалечават не само нашето членство в нея (това е по-малката беда), но и надеждите, че присъединяването ни ще облекчи обслужването на текущи и ще позволи влизане в по-високи равнища на публичен и частен дълг. Опасните политически инвестиции в публичния сектор “Грешните” или политическите инвестиции в държавния частен сектор са най-опасните, защото отговорността в публичния сектор е размита. Докато в частния сектор управители и собственици рискуват личните си средства, фалират и подлежат на санкция от пазарите и от закона, в държавния частен сектор отговорността на политическите назначенци за взетите решения в частните държавни предприятия е близка до нулева. Много често държавните компании са или прекалено големи или прекалено важни за да фалират, което отпушва цяла поредица от "спасителни мерки“ и "извънредни действия“ за сметката на данъкоплатците. С всяка смяна на правителствата и смяна на корпоративните ръководства се "занулява“ и личната сметка на отговорностите на политици и държавни корпоративни управленци. Информирано и балансирано решение за АЕЦ "Белене" не може да има нито на 1 юли 2012, нито на 1 януари 2013. Съществува хипотеза проектът да се подпише "на сляпо“, а после да се запълнят "дупките“. Това означава, че правителството ще подпише празен чек и ще плати всеки нов разход и нова цена, която може да изникне впоследствие. Зачестилите медийно режисирани информационни утечки за сериозен инвеститорски интерес около проектът АЕЦ "Белене“ говорят, че търпението е изчерпано и предстои форсиран ендшпил. Оформиха се нови коалиции на заинтересовани и мотивирани страни, които имат пряк и незабавен интерес от старт на строителството. Това още не означава, че дори при подписване проектът окончателно ще е преминал точката на невъзвратимост – кризата може да обърне всяко решение “за векове”. Но значи със сигурност, че ще нараснат невъзвратимите загуби. Дългосрочните негативни последствия от евентуални прибързани решения едва ли ще могат да балансират успехите на настоящето правителство в други области – като изграждането на магистрали например. С времето всяко ново поколение ще приеме магистралите за даденост, но ще смята разходите по тяхното поддържане и по погасяването на наследените от предишното правителство дългове за несправедливо текущо свръх бреме. Точно както сега усещаме като камък обслужването на падежа по преструктурирания от правителството на НДСВ дълг. Нищо чудно да се окаже, че ако има приемственост и по проекта „Белене“ в типа финансов и дългов инженеринг или проектното структуриране особено с привличането на Сърбия в проекта чрез контролирани от руската страна фирми. Турболентността на чуждите кризи Няма никаква гаранция, че при по-висока турбулентност – а иранската криза предполага тепърва по-остри фази на конфликта – руските ядрени блокове намиращи и планирани се територията на НАТО и ЕС, няма отново да се превърнат в легитимна цел в “тиха” размяна на удари. При устойчиво разминаване на интересите между Москва и западните столици страдат най-много перифериите – страни и сфери – в които има най-малко засегнати преки интереси на основните противници. Ядрената енергетика, в сравнение с нефта, газа и електрическата енергия е най-слабо уязвимото звено на НАТО и ЕС. АЕЦ "Белене" е идеално поле за контраигра срещу Русия за чужда, в този случай наша сметка. Със сигурност предстои близка развръзка по темата АЕЦ "Белене". Страхувам се, че ще бъде болезнена.

Прочети цялата новина

Свързани новини: