Френската президентска битка - нов ден, нов данък

Предизборната кампания във Франция се превърна в състезание по вдигане на данъците. В края на февруари кандидат-президентът на френските социалисти Франсоа Оланд каза, че планира пределна данъчна ставка от 75% за доходите над 1 млн. евро в допълнение към вече обещаното вдигане на налога върху имуществото и да премахне облекченията за извънреден труд. Борещият се за втори мандат Никола Саркози го последва с предложение за данък върху световните приходи на големите френски компании, а през тази седмица предложи и санкции за „данъчните изгнаници“. И двамата претенденти са за въвеждането на такса върху финансовите транзакции.

Обществена подкрепа

За разлика от САЩ, където по-високите данъци отблъскват гласоподавателите, във Франция подобни мерки печелят подкрепа в социологическите допитвания, особено след като дълговата криза в еврозоната забави икономическия растеж и повиши броя на молбите за обезщетения за безработица до 12-годишен връх, а делът на останалите без препитание стигна 10%. Проучване на Института за изследване на общественото мнение (Ifop) този месец разкри, че 61% от французите подкрепят данък на Оланд за милионерите.
„Предизборната борба в САЩ се върти около това, кой повече ще намали данъците, докато тук – кой ще ги вдигне“, каза на бизнес конференция в Париж Морис Леви, изпълнителен директор на рекламната агенция Publicis SA.
Като дял от БВП приходите от данък общ доход във Франция са едни от най-високите в света с ниво от 43% през 2010 г. по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За сравнение в Германия той е 36,3%, в САЩ – 25%, и 34% в страните от ОИСР.
Готовността, с която френските кандидати обещават нови данъци, и положителната реакция на избирателите произлизат поне отчасти от усещането, че съкращаването на данъците в началото на 5-годишния мандат на Саркози позволи на богатите да плащат по-малко от справедливия дял във време на икономическа криза.
„Претендентите за пост на държавен глава се опитват да извлекат ползи от въпроса – Саркози, като развенчае имиджа си на „президент на богатите“, а Оланд с демонстрации, че може да донесе преразпределение“, казва Антонио Барозо, анализатор от Eurasia Group. Сатиричното куклено шоу Les Guignols (в превод от френски „Куклите“) на телевизия „Канал плюс” представя образ на Саркози, който яростно критикува правителството си за даровете към богатите и върви срещу собственото си дело. Първият тур от президентските избори ще бъде проведен на 22 април, а балотажът – на 6 май. Данъците станаха основна тема от кампанията, защото основните конкуренти избягват да обещават значителни съкращения на публичните разходи и са ограничени от държавен дълг, който по прогнози ще достигне 89% от БВП тази година. Двамата съперници взаимно се обвиняват в ощетяване на средната класа. Оланд и поддръжниците му критикуват плана на Саркози за вдигане на ДДС, с което да се финансират по-ниските социални осигуровки, плащани от работодателите.

Погрешен сигнал

Програмата на Оланд призовава за вдигане на приходите от данък общ доход като процент от БВП от 45,1% сега на 46,9% през 2017 г. и създаването на 60 000 работни места за учители. „Французите скоро ще осъзнаят, че всички ще бъдат натоварени, не само богатите“, заяви вчера говорителят на правителството Валери Пекрес, намеквайки за плана на Оланд.
Известна подкрепа за по-високи данъци върху доходите идва от факта, че 44% от домакинствата не са засегнати от този налог заради ниското си възнаграждение. Все пак плащат 22% социални осигуровки и са изправени пред повишаване на ДДС до 19,6%. По-голямата част от данъчните постъпления на правителството са от ДДС. Предложената от Оланд пределна ставка превръща в изкупителни жертви малкото останали създатели на богатство във Франция, смята изпълнителният директор на France Telecom Стефан Ришар. „Потискащо е, сподели той. Всички политици в тази предизборна кампания се опитват да омагьосат избирателите с приказки за данъците и обвиняват заможните. Проблемите на страната няма да се решат с обирането на няколко хиляди французи.“
Радикалната идея на Оланд в комбинация с други френски данъци в някои случаи може да повиши нивото до повече от 80%, каза Лин-Алекса Глотен, партньор в парижката адвокатска кантора UGGC & Associes. Това може да е в противоречие със забранените от френската конституция конфискационни ставки на данъците, каза тя. „Но засегнатите няколко хиляди души може би ще напуснат Франция, така че ще останат малко, които да им се противопоставят“, каза тя в телефонен разговор. Глотен заяви, че много френски данъкоплатци планират да напуснат Франция, най-вече към Швейцария и Белгия. „САЩ може и да облагат с данък богатите си граждани, но поне те са уважавани“, каза тя. „Във Франция атмосферата е такава, че не привлича много предприемачи.“ Според някои адвокати предложените от Саркози данъци също рискуват да нарушат основни права.

Нарушаване на правата

Правната рамка за данъчно облагане за френските международни компании и граждани, живеещи в чужбина, ще трябва да бъде внимателно формулирана, за да се избегне противоречие с договорите за свобода и недискриминация на ЕС, каза Мишел Жаф от консултантската фирма PricewaterhouseCoopers. Саркози заяви, че данъкът ще бъде наложен само на напусналите страната, а не на французи, работещи в чужбина. Това разграничение невинаги е толкова ясно, каза Глотен от UGGC. И докато САЩ облагат с данъци гражданите си, живеещи извън границите на страната, нито една европейска страна не го прави, тъй като данъчният код е базиран само на териториално разпределение. През 2004 г. Европейският съд отхвърли френския „данък върху живеещите в чужбина“, защото го счете за нарушаващ правото на свободно придвижване в Европа. Министърът на висшето образование и науката от правителството на Саркози, Валери Пекрес, омаловажи тези препятствия. „Не трябва да договаряме отново договорите относно данъците с всички страни от ООН, а само с три или четири основни съседни страни“, каза тя. Никой от предложените данъци не е напълно нов, каза Жаф. Франция вече има договор с Монако за облагане с данък на френските граждани в средиземноморското кралство.
Нито пък поставят някакъв рекорд. Най-високото равнище в САЩ бе 94% през Втората световна война и 70% през 1981 г., когато бяха налагани данъци върху приходи над $532 000 в днешни долари, по данни на изследователската организация Tax Foundation. Според сайта MeasuringWorth Великобритания е имала рекордно високо ниво от 83% през 1974 г. за приходи от 155 000 паунда ($243 000) или повече.

Прочети цялата новина

Свързани новини: