Оланд пред Саркози и за втория тур във Франция

 Социалистът Франсоа Оланд печели първия тур на изборите за президент във Франция с 27,7% от гласовете. Втори остана кандидатът на десните и действащ президент Никола Саркози, който получава около 26.6%. Това са частичните резултати след преброяване на близо 70 процента от гласовете, предаде БГНЕС.   Започва нова динамика на резултатите, тъй като на 6 май ще се срещнат само двама, за разлика от надпреварата, в която участваха 10 души. Според публикувани след първия тур резултати от социологически сондажи на Ipsos и Ifop, на 6 май Оланд ще спечели президентската битка с 54% срещу 46% от гласовете за Никола Саркози.

След изборите Франсоа Оланд заяви: „Аз съм в най-добрата позиция да бъда следващия кандидат на промяната“. Той се показа готов за обединение и подчерта големия процент гласували срещу управлението на Саркози.   „Никога Националният фронт не е достигал такова ниво“, предупреди социалистът заради високите резултати на крайната десница.   Никола Саркози оправда част от резултатите с кризата, която преживява и Франция редом с другите страни по света. Той приветства французите за високата им активност и призова съперника си Оланд на три дебата. Социалистът е съгласен само на традиционния един между двата тура на изборите.   На трето място с рекордно висок резултат – около 19 % – е кандидатът на крайната десница Марин Льо Пен, която изпреварва представителят на левия фронт Жан-Люк Меленшон, получил около 11 %.   Льо Пен заяви, че крайната десница повежда „от този ден опозицията във Франция“. Резултатите на крайната десница се коментират като възможност за Льо Пен да окаже въздействие върху втория тур и въобще върху френския политически живот през следващите години. Тя не успя да реализира залога да повтори успеха на баща си, Жан – Мари Льо Пен, който постигна участие на втори тур на президентските избори във Франция през 2002 г.   Представителят на радикалната левица Жан – Люк Меленшон жъне ползите от една много успешна кампания, но не успя да достигне трета позиция, към която се бе прицелил. След обявяване на резултатите той призова да се смени властта на Саркози.

Колкото до центриста Франсоа Байру, първенец по обещания за облекчаване на дълговете и реиндустриализация на Франция, той трябва да се задоволи с около 9 % – далеч от неговите 18,57% през 2007 г.   Останалите седем, според Франс прес, са били само фигуранти в надпреварата. Техните резултати : зелената Ева Жоли / 2%/, двамата троцкистки кандидати Натали Арто /1,8%/ и Филип Путу /1,2%/, десният суверенист Никола Дюпон – Енян /0,7%/ и неопределимият народен Жак Шеминад./0,2%/.   Вторият тур с участието само на Франсоа Оланд и Никола Саркози ще бъде на 6 май. Предизборната кампания за втория тур ще започне веднага след като имената на двамата кандидати бъдат публикувани в Държавния вестник на Франция на 27 април. Тя ще приключи в полунощ на 4 май. Времето за гласуване за втория тур е същото като при първия тур. Официалните резултати ще бъдат публикувани в седмицата от 7 до 11 май.

Французите гласуваха на първия тур с по-голяма от очакваната активност в това доминирано от кризата време. Участието достигна повече от 80 процента. Това е доста висок процент, въпреки че е по-малко в сравнение с 2007 г. /83,77%/ Всичките избиратели с право на глас са около 44,5 милиона.   В следващите две седмици те ще изберат кой от двамата ще застане начело на една от основните световни икономики, ядрена сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Президентът на Франция има мандат от 5 години и значителна персонална власт с малко аналози в демократичния свят.   Кризата в Еврозоната се отрази върху кампанията. Въпреки заявяваните намерения на кандидатите, избирателите във Франция имат малко илюзии по отношение на възможностите за маневри на бъдещия президент.

От месеци проучванията дават предимство на Оланд като победител на втория тур. Франсоа Оланд е на 57 години и изглежда в много силна позиция да стане първия президент от левицата, след Франсоа Митеран управлявал между 1981 и 1995 г.   Новият президент ще назначи „преходен“ премиер и кабинет, които да управляват, докато бъде избран нов парламент на изборите на 10 и 17 юни. След това може да бъде сформирано ново правителство в зависимост от състава на парламента. Историята показва, че парламентарните избори обикновено се развиват по същия начин като президентските, когато се провеждат по едно и също време, цитира actualno.com.

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: