Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на здравните фондове: Здравноосигурителната система на България се демонтира

- Д-р Виткова, приложима ли е идеята на здравния министър Десислава Атанасова изборът на екип да се заплаща през здравните фондове?
- Отговорът трябва да се търси от застрахователите. Ние се намираме в период, в който е внесен законопроект, след чието приемане от здравноосигурителните дружества няма да остане никой. Всички ще станат застрахователи по общо застраховане. Има и днес общозастрахователни компании, които предлагат здравна застраховка. Може би и те трябва да отговорят как виждат реализацията на тази идея на Министерството на здравеопазването. Колкото до нашата практика и моето лично виждане по проблема - дружествата за доброволно здравно осигуряване и сега предлагат и покриват услугата избор на екип, когато клиентът желае това. Това се случва в рамките на груповото осигуряване. Правя свободно тълкувание на онова, което видях по медиите. Ако авторите на идеята смятат, че всеки, на който му предстои операция следващата седмица, би могъл да си направи застраховка и осигуровка за предстоящата му операция – това няма как да се случи. Ако са индивидуални партидите, трябва да има елемент на натрупване във времето. Ако са групови осигуровките, няма никакъв проблем това да се случва веднага. За нас група е от 50 лица нагоре. Естествено, тази услуга влияе съществено върху цената на премията. Възниква въпросът: за лицето каква е ползата от това? Ако говорим за създаване на друг тип култура, в която застраховането и осигуряването от рискове трябва да влязат в нашия бит, то е нещо друго. Ако говорим как днес да не се плаща кешово в болниците и това да става чрез осигурителните дружества – това е нещо съвсем различно. И няма как да се случи във вида, в който е предложено. По-скоро имам въпрос, що е то избор на екип? Някой в нашата държава да обясни това нещо. Къде по света някой, който влиза в болница, избира екип? Някой да обясни защо се прави това. Ако отговорът е, защото системата е недофинансирана, то това е най-неподходящият начин за компенсация на дефицита в здравната система. По този начин ние достигаме до космически различия във възнагражденията на отделните специалисти. Никой не избира педиатъра, никой не избира терапевта или другите терапевтични специалности, поради което българското здравеопазване вече е на ръба на много тежък дефицит от отделни специалисти. Според един анализ вместо 150 педиатри на година сега се явяват по 10 души за специалност. Какво се случва в близко време и това ли е начинът да се компенсира дефицитът в системата?!

- Какво се случи от края на миналата година насам, когато имаше съобщения за възможност за съхраняване на частните здравни фондове у нас, за да се появи по-късно законопроект за пререгистрация на здравните фондове в застрахователни дружества?
- От май месец 2011 година на питане на евродепутат Илиана Йотова има официален отговор от Европейската комисия. Там недвусмислено се казва, че дружествата за здравно осигуряване, ако отговарят на определени условия, наложени от новата директива „Платежоспособност 2“, биха могли да попаднат в нейните изключения. През ноември официална делегация, в която участваха настоящите председател на парламентарната комисия по здравеопазване г-жа Даниела Дариткова и министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, посети Брюксел. Там се води разговор, след който ни се каза, че в Брюксел са се съгласили. Ако ние препишем в Закона за здравно осигуряване текстовете, които дават право на изключение на такива малки фондове като нас, бихме могли да попаднем в изключенията, докато не се надхвърлят заложените параметри. Работна група започна проект на закон. На 18 януари тази година Асоциацията на лицензираните здравноосигурителни дружества даде своето становище, че ние подкрепяме проектозакона. Имаше няколко варианта с чисто правни техники как да се променят текстовете. От 18 януари насетне няма движение по този законопроект, който беше изработен абсолютно консенсусно. Вместо този законопроект да бъде съгласуван със Брюксел, на 26 януари от ЕК, конкретно нейната дирекция „Вътрешни пазари“, излезе с ново писмо към България. То е в резултат на бездействието на България, която е трябвало да съгласува проекта за закон с Брюксел. Сега някои се опитват да обяснят, че то е в резултат на законопроекта с изключенията, но никой не предоставя становище на ЕК по този законопроект. За мен изводът е, че този законопроект въобще не е представен за съгласуване в ЕК. И възниква въпросът: как така има писмен отговор към един български евродепутат, как официална българска делегация се връща и казва, че дружествата могат да попаднат в изключенията на евродирективата, как така се изработва законопроект с наше участие, който е консенсусен, след което се внася законопроект, който ни прави единствено и само застрахователи. Отговора на тези въпроси трябва да търсим другаде.

- Какво е по-добре да се направи с оглед на условията в нашата страна и защитата на интереса на хората - да се съхранят здравноосигурителните фондове или да се пристъпи към пререгистрирането им като застрахователни компании?
- Застрахователите имат отношение единствено и само към застрахованите лица. Те нямат никакво отношение към здравната система. Един от мотивите на г-жа Десислава Атанасова изборът на екип да минава през нас е да има контрол. Коя застрахователна компания контролира лечебните заведения? Коя застрахователна компания има договор с лечебните заведения и коя застрахователна компания е написала на г-жа Атанасова и всичките й предшественици писмата, които ние пишем всеки ден, търсейки контрол именно върху изпълнителите на здравни услуги? Това е най-съществената разлика. Здравноосигурителните компании, дали са публични или частни, няма никакво значение, работят в интерес на осигуреното лице. Застават по средата между изпълнителите на здравни услуги и осигуреното лице, за да разкъсат тази връзка. Те са компетентните институции. Пациентът не е компетентен. Така трябва да работи националната каса. Така трябва да работим и ние. Това не е работа на застрахователите. Те са част от един финансов сектор и се занимават единствено и само с това да се договорят със застрахования при какви условия биха го обезщетили. В проекта на закон е написано, че застрахователите могат да правят и профилактика. Какво означава това?! Философията на застраховането е, че трябва да има събитие. Настъпило застрахователно събитие, настъпила щета. Каква щета има при профилактика?! Изобщо на практика се демонтира здравноосигурителната система в България. Това се случва. Защо, след като и пенсията е вид застраховка, така пише в европейските директиви, така пише и в нашия кодекс по застраховане, защо всяка страна - членка на ЕС, включително и България, има своята самостоятелна пенсионна система? Никой от ЕК не ни е казал: направете здравните фондове непременно застрахователи. Във всичките писма се казва, че ние трябва да отговаряме на параметрите на тези директиви.

- При тази ситуация бихте ли се ангажирали с прогноза как ще се развива здравноосигурителната ни система?
- Трудно ми е. Авторите на демонтажа на системата трябва да го кажат и да го прогнозират. Чест прави на д-р Лъчезар Иванов, независимо че е гласувал „за“ законопроекта като представител на управляващата партия. Той точно това е заявил, погледнете стенограмата, че на практика реформата в системата на здравното осигуряване приключва. Отговорността е другаде. Ние не се уморяваме да повтаряме тези неща. Някой застраховател да разсъждава по предложението за избор на екип? Някой застраховател да пита докога цената на така наречените скъпо струващи консумативи в България ще е от 50 до 2000 лева за едно и също медицинско изделие.

- От какво според вас е продиктувано решението да се върви към пререгистрация на здравните фондове като застрахователни компании?
- От сериозен застрахователен лобизъм в България и в Брюксел. От доста сериозно ниво на некомпетентност що е то осигурителна система и как трябва тя да бъде структурирана в България. И не на последно място, от сляпо желание да се угодничи на Брюксел дори без да се разбират мотивите и да се търси начин за национално решение.

- Казвате лобизъм, но все пак здравните фондове в България за година реализират общ премиен приход от 40 млн. лева. Този приход ли е апетитната хапка?
- Това е труден бизнес за тях и не толкова доходен. Тук разсъжденията и говоренето за лобизъм са в друга посока. Ако ние изчезнем, този, макар и скромен, премиен приход от 40 млн. лева автоматично ще отиде в застрахователните компании. На следващо място идва страхът, че ако бъде приет предишният вариант на законопроекта, клиентът ще продължава да предпочита нас и не толкова техния застрахователен продукт. При първия проект на закон част от нас щяха да си останат застрахователни дружества, а другите, които са част от застрахователните групи, щяха да си отидат в общото застраховане. Оттук дойде натискът.

- Колко от здравните фондове ще успеят да се пререгистрират?
- Това е решение на акционерите. Виждате, че в момента вече текат и продажби на по-малки фондове.

- Какво ще стане с хората, които са си плащали на здравните фондове, при хипотеза, че доброволните дружества за здравно осигуряване се пререгистрират като застрахователни компании?
- Никакви проблеми няма за хората, които са се осигурили и са си плащали вноските. Хората трябва да са абсолютно спокойни. Аз от това се страхувам, че националният пазар ще загуби в този период, защото е възможно тази несигурност да повлияе на хората. Всички дружества, които са поели ангажимент с договори, имат резерви, които са достатъчни, за да си изпълнят задълженията по договорите. Нормативно нещата така са определени, че никой от нас не трябва в нито един момент да не може да си изпълни задълженията.

- От много време се говори за недостиг на кадри, но само преди седмица Националният статистически институт публикува изследване, според което миналата година броят на лекарите се е увеличил с около 400 души. Откъде се получава това разминаване между твърденията на статистиката и гилдията?
- Наблюдавам това, което е в системата. Недостигът в отделни профили вече е драстичен. Недостигът на медицински сестри е катастрофа. Има лечебни заведения с тежки профили като онкология, където вече не може да се върже график на сестри. Същото е с анестезиолозите, педиатрите, патоанатомите. Отделни профили на медицината вече са оголени много тежко. Не знам коя статистика е вярна. Ако е вярна статистиката на Националния статистически институт, идва въпросът, къде отиват завършилите медицина. Те не се вливат в клиничната медицина. Вероятно отиват по многото търговски фирми, които се занимават с доставка на медицински изделия и медикаменти. Би трябвало да имаме и другата цифра - колко излизат от университетите, колко напускат страната. Ако са излезли 400 и са напуснали 500, какво правим ...

- Какви са впечатленията ви от първите стъпки на новия министър на здравеопазването?
- В мандата на това правителство здравни министри не са оцелявали повече от две години на този пост. След като тази честа смяна на министрите е сведена до абсурдни срокове, значи проблемът не е персонален. Проблемът е системен. Много сериозен от политическа гледна точка. В момента здравната система се управлява на принципа проба-грешка. Идва определена политическа сила с мандата си. Две години се чуди какво да прави, защото не познава системата. На третата вече нещо й се прояснява и започва да говори как не й остава време и в едната година до изборите не може да се провеждат сериозни реформи. Докога така?!

- Как ще коментирате влязлата в сила от първи юни забрана за тютюнопушене на обществени места?
- Проблемът с тютюнопушенето не е само български. Виждате, че неговото решаване не трябва да бъде свеждано до ограничаване на личния избор на хората. В същото време трябва да се работи в посока на дълбоко осъзнаване на вредата от консумацията на цигари. Тези крайни решения се налагат от позиция на защита правата на непушачите, когато говорим за пушене в затворени помещения, заведенията, на работното място и т.н. Вярно е, че целият свят стига до по-драстични мерки и едва ли не пушачите вече са низвергнатата част от обществото. Тези крайности не ги приемам, но трябва да се действа много върху съзнанието на хората, върху тяхната лична отговорност както за собственото им здраве, така и за здравето на околните. Разбира се, в този случай се сблъскваме с доста сериозни търговски интереси. Цигарите са мек наркотик. От тази гледна точка ние трябва да разбираме пушачите и всичко, което трябва да се прави, трябва да се прави като стъпки и като натиск постъпателно, за да може да стигне до осъзнаване. Иначе другото изглежда като много груба административна атака и на нея има негативен отговор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: