Руският приватизационен план буди въпросителни

Рекордното изтичане на капитали от Русия насочи вниманието на пазарните играчи към приватизационния план за $100 млрд., който е ключов тест за усилията на президента Владимир Путин да подобри инвестиционния климат в страната. Първите информации за програмата, която обещава да вдигне стойността на руските компании и в същото време да отвори важни отрасли за чуждестранно финансиране, накара някои инвеститори да се усъмнят в способността на държавния глава да прокара тежките икономически реформи, препънали предшественика му. „Изплуват сериозни разногласия за подхода към процеса“, казва Валерий Миронов от Московския университет за икономика. „В правителството има хора с твърдото убеждение, че ключовите сектори обезателно трябва да са под държавен контрол.“ Настоящият етап от приватизацията бе иницииран от бившия президент Дмитрий Медведев преди близо две години, но продажбите бяха забавени от волатилните пазари и политическите борби между либералите и хардлайнерите, застъпващи се за по-плавен подход.
Русия загуби $80,5 млрд. от изтичане на капитали миналата година и $46,5 млрд. през първите четири месеца на 2012 г. Това е най-бързото темпо изобщо за този период – явление, което централната банка частично отдава на малкото инвестиционни възможности в страната. Пазарните играчи видяха лъч надежда по-рано този месец, когато правителството разкри намерението си да раздържави активи за $9 млрд. тази година (тройно на миналогодишния обем), като ще отстъпи прекия контрол върху основни компании като петролния гигант „Роснефт“ до 2016 г., с година по-рано от планираното. Сред предприятията, набелязани за продажба на активи в следващите години, са монополистът в областта на диамантите „Алроса“, операторът на танкери „Совкомфлот“, инкубаторът за нанотехнологии „Роснано“ и много други, включително няколко големи пристанища и най-голямото летище в страната. Потайният оператор на тръбопроводи „Транснефт“, който пренася 93% от руския петрол, а над три четвърт от акциите му са в държавни ръце, ще започне продажба на активи до 2016 г., както и производителят на суров петрол „Зарубежнефт“. „Трябва да смъкнем централната собственост на половина“, заяви вицепремиерът Игор Шувалов, натоварен с ръководенето на приватизацията. „Това е огромно количество.“
Детайлите по плановете обаче са неясни, особено що се отнася до най-ценните активи. Надеждите на кабинета са да продаде дял от 7,6% в Сбербанк, най-големия кредитор в страната, до края на 2012 г., но задължително трябва да го направи при цена над 100 рубли ($3,08) за акция – около 14% над сегашното равнище. Още по-силна предпазливост се наблюдава спрямо „Роснефт“. Медведев, който сега заема премиерския пост, обеща компанията да бъде приватизирана по график. Официалните лица обаче не изясниха при какви условия ще се наложи освобождаване от участието в компанията и кога изобщо ще има сделки. Неяснота обгражда и механизмите на евентуална спогодба, а кабинетът обмисля продажба чрез закрито предлагане, прехвърлянето на дяла на стратегически инвеститор или да се пуснат конвертируеми облигации. „Няма да избързваме с продажбата на „Роснефт“, заяви Шувалов в началото на месеца. „Ако не ни бъде предложена добра цена и инвеститор, няма особен смисъл да продаваме.“
„Подходът на управляващите кара инвеститорите да мислят, че дяловете в тези големи компании никога няма да бъдат продадени“, казва Юлия Цепляева от BNP Paribas в Москва. „За управляващите цената никога няма да е задоволителна. Русия винаги е търгувана с отстъпка и едва ли това ще се промени в следващите години.“ Най-сериозна причина за тревогата на инвеститорите обаче са последните събития в петролната и газовата индустрия, източник на почти половината от бюджетните постъпления на страната и дом на най-апетитния бизнес. С указ от миналия месец „Роснефт“ бе превърната в стратегическа компания, което налага държавата да притежава поне една акция и да бъде консултант по важни корпоративни решения. Путин определи бившия вицепремиер Игор Сечин (близък съюзник и заклет противник на свиването на държавния контрол), за главен изпълнителен директор на „Роснефт“, което допълнително попари надеждите за експедитивни продажби. Президентът нареди на „Роснефтгаз“ - холдинг, чрез който държавата притежава 75,2% от „Роснефт“ и 10% в „Газпром“, да изкупува акции на държавни енергийни компании, определени за приватизация. Путин казва, че на „Роснефтгаз“ ще бъде позволено да купи дяловете до края на 2014 г. и ще ги държи временно, докато се качи цената им. „Тези компании са подценени и не желаем да ги приватизираме за стотинки и веднага да бъдат препродадени за сериозни пари“, каза Путин.
Инвеститорите са смутени. „Много от местните и чуждестранните играчи смятат, че са залъгвани“, казва Йохен Вермут от Wermuth Asset Management с инвестиции от $300 млн. в Русия. „Ако изцяло държавна компания купува доскоро частни или публични активи, това се нарича национализация, а не приватизация.“ Държавната собственост в петролното производство скочи от 10% през 2000 г., когато Путин пое за пръв път властта, на 40% днес, казва Цепляева от BNP Paribas. „Въз основа на този тренд по-нататъшна консолидация в сектора няма да е изненадваща.“ Управляващите обаче са категорични, че програмата е в интерес на инвеститорите и ще бъде реализирана. „Готови ли сме за това? Да“, казва Шувалов. „Ще го приеме ли пазарът предвид това, че Бразилия и други страни ще приватизират също? Това не зависи от нас.“

По в. „Уолстрийт джърнъл“

Прочети цялата новина

Свързани новини: