Свобода Бъчварова или прощаване с доня Фелисидад

06/27/12 21:39
(http://e-vestnik.bg/)

Свобода Бъчварова или прощаване с доня Фелисидад

в. Култура

Свобода Бъчварова в кадър от “По особено жесток начин”

Б. р. - В Бразилия почина на 87-годишна възраст голямата българска писателка и сценаристка Свобода Бъчварова. Коя всъщност беше тя? Преди 5 години на този въпрос отговори великолепният документален филм “По особено жесток начин” (реж. Росен Елезов, сцен. Владимир Ганев). В памет на Свобода Бъчварова поместваме отзива на Пенка Монова за този филм от в. “Култура”, който всъщност представлява разгърнат портрет на писателката, наричана в Бразилия доня Фелисидад (щастие).

“По особено жесток начин” е филм за съдбата на Свобода Бъчварова. От години в Бразилия при своята дъщеря и внуци, тя предлага своята страстна лична изповед от екрана. Започва с баща си Тодор Ангелов. Участвал в противоречивите борби за македонска свобода, движил се в кръговете на анархистите точно покрай атентата в “Света Неделя”, той бяга в емиграция.

Става част от антифашисткото движение и, вече екзекутиран, е обявен за национален герой на Белгия. Посмъртно е произведен в чин полковник. Там нейде още стърчи паметникът му и го честват. Да, не ценим ние хората си, оставяме това на другите. Особено тези, които преди смъртта са се шегували и пеели. И са прощавали предателството. Последните две неща не узнаваме точно от филма.

Коя всъщност е Свобода Бъчварова? Пише романи и оставя много филми като сценарист. “Литургия за Илинден” и “Земя за прицел” са само част от книгите й. Боже, какво заглавие – “Земя за прицел”! Не са малко и днес хората, които все още посочват тези две книги като най-значимото в нашата литература.

При филмите й положението е още по-утежняващо. Човек потръпва, само като им изброи заглавията. В автобиографичния “Между релсите” на режисьора Вили Цанков (филмът веднага е награден във Венеция), тя всъщност е крехкото дете, което в Брюксел се разделя със своя баща антифашист. Както после се оказва - завинаги. Лицето на Маргарита Чудинова тогава съчетаваше за нас цялата безпомощност и уязвимост на детството.

В “Призованият не се яви” (реж. Владислав Икономов) героят, бивш партизанин, се самоубива, като оставя предсмъртно писмо. В него твърди, че не е предател, без да посочва друг. Тук двусмисленото е, че накрая на филма истината, вече разкрита, е премълчана в името на идеала и любовта. Ето така стана всичко. Постепенно, неусетно някак се узакони, че митологизираният образ за съпротивата, предателството или подвига понякога е по-добър от чистата истина, по-красив е.

Някакъв нов патент родна благородна лъжа се появи на сцената, темпераментно оправдана и обоснована. Истината вече не ни носеше удовлетворение - много характерен щрих или симптом за времето, много точен нюанс. Всъщност от разкриването на предателството на майката в този филм е спасяван сина. На него трябва да му се спести мисълта, че не бащата е предател, а майката.

С други думи, младите трябва да бъдат пощадени. Ето, така мислеха тогава, така мислехме и ние. Срамувахме се от много неща, които бяха просто част от живота. От тях не биваше да се срамуваме, само да ги узнаем, това единствено би възвисило повече поведението на бащите. Не мога да твърдя, че и днес някой обича истината. Тя може да му е скъпа, но не я обича.

Бъчварова продължава да прави кино с най-добрите ни режисьори, представям си какво е била за тях. Божа благодат. Създава вещо кумирите и злодеите на времето си, прави ги плътни образи, те помагат по-лесно да бъде обяснен строежът на света в едни нови, странни, необичайни времена, които още не са се утаили. Дори ако прескочим един така добре сторен сериал като “На всеки километър” (тя е един от сценаристите, наред с Павел Вежинов, Костадин Кюлюмов и Георги Марков), попадаме пък на новелата “Музиканти” от “Случаят Пенлеве” ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 06/27/12 21:39 http://e-vestnik.bg/14984/svoboda-bachvarova-ili-proshtavane-s-donya-felisidad/