На Запад по Route 66 - С “Форд” направо през полето из Ню Мексико

08/28/12 00:54
(http://e-vestnik.bg/)

На Запад по Route 66 - С “Форд” направо през полето из Ню Мексико

Продължение - виж “На Запад по Route 66 - От Оклахома сити до Амарило”

С форда през изоставен участък на Rote 66 в Ню Мексико. Пътят е изчезнал, погълнат от природата. Снимка: Иван Бакалов

Щатът Ню Мексико си е отпечатал специална карта за стария Път 66, която раздават в информационните им центрове. Забавно е да спреш в такъв край пътя, вече в полупустинята, под един пек, а вътре хладно, безплатно кафе, а по рафтовете същите дипляни, сувенири и т. н. като в другите щати. И същите любезни жени, които пак си умират от кеф, че някой от България минава оттук.
Увеличената карта на Ню Мексико много точно показва всички стари участъци на Route 66 около магистрала 40. Щатът е огромен, почти три пъти по-голям от България, но един от най-слабо населените в Щатите. Тук преобладава коренно местно население – и индианско, и испанско от първите заселници, също и огромен процент мексиканци, дошли от юг – първо, второ, трето поколение…
Всичко това не си личи веднага по пътя, но съвсем отчетливо по всички бензиностанции, паркинги започват да преобладават индиански физиономии. Където и да се огледаш, виждаш по някой индианец – я на касата в бензиностанцията, я в заведението, я в колата със семейството. Тук е районът на племената навахо и пуебло.

Снимка: Иван Бакалов

Почти всички радиостанции стават на испански, което напълно допълва промяната в гледката наоколо и създава усещането, че си влязъл в друга държава. От ефира звучат едни мексикански шлагери и сантиментални песни, с характерните мариачи инстументи.

Още от началото започвам да търся изходите към стария път. Впрочем, не се лутам толкова – картата на щата е много удобна. Установяваме, че на места старият Път 66 върви успоредно на магистрала 40, само че на крачка встрани, като някакъв помощен път, локално платно на магистралата. Само ограничението на скоростта е по-ниско (да припомня как сме ги надминали американците – на магистралите ограничението е 75 мили в час (121 км), на места 65 мили (104 км в час). А на стария път е 55 или 45 мили в час според участъка (88-72 км в час). На места се виждат дълги редици стари дървени стълбове, които са вървели край Път 66. Те не винаги следват асфалтирания път, на места се отклоняват встрани, направо през полето. Впрочем, това прерия ли е, пустиня ли е, не се знае. Не е като Сахара, има растителност, но ниска, разни кактусовидни растения, цветя и треволяци и докъдето ти стига погледа няма нищо друго. В далечината – планински вериги.