Защо написах "Градината на Всевишния"?

Не бих искал да преразказвам съдържанието на книгата и да отнемам от удоволствието ви, когато ще я четете, но в този момент разгръщам някои от бележките си и схващам, че те са едно безпощадно и дълбоко осмисляне на всеки образ, на всяко събитие, на всяка идея. Основен образ в романа е Карлъ бей, многопластова, дълбоко противоречива личност, покорила българите от Подбалканската долина, построил първия мохамедански храм на наша земя, а населението в Долината е нарекло селището, основано по негово време, Карл-ово. Може би не е случайно това. Логика на историческото време.

Станал духовен син на имамина Али бей, Карлъ разбира, че няма особени шансове за кариера. Затова насочва вниманието си към малкия син на падишаха Мурад хан и успява да си издействува длъжността „лала” (учител на султанските синове Баязид и Севджъ). Карлъ бързо разбира, че Баязид е загубен за науките и културата, но открива у него качествата на войник и лидер. Значи вероятно той ще замести баща си на трона. Малкият Севджъ е деликатен и умен, любимецът в султанския двор. Карлъ схваща, че във важния момент малкият ще отстъпи пред брат си, който няма да се подвоуми да го ликвидира. Учителят Карлъ ага обработва султанските синове, в резултат на което Севджъ е ликвидиран, а Баязид става султан, който остава в българската памет като гробокопач на Българската държава и убиец на последния ни цар.

Друга интересна страна е любовта между Карлъ и деспотица Айя-Теодория. Айя изпитва на гърба си упадъка на двете империи Византия и България. Мъчителната агония на тези държави става родилно на предателства, престъпления и човешка разруха. Интелигентната и добре образована в Константинопол прицеса си задава ужасно трудни въпроси: Как да се промени животът в държавата така, че хората да живеят щастливо? Възможно ли е да се създаде общество, в което всеки човек да живее свободно и да получава толкова блага, колкото са силите му? В лицето на Карлъ Айя припознава своя най-мъдър душеприказчик, който също отдавна се измъчва от подобни световни дилеми. Това са все въпроси, които летят във въздуха на Балканското средновековие и най-чувствителните хора в онова време успяват да ги уловят – дори по-рано от влизащата в ренесансовата си епоха Европа. А единомислието на двамата бързо прераства в любовен огън, който изгаря вече не съвсем младите Айя и Карлъ..

Но срещу Карлъ стои един необикновен герой – монахът Илия, а след потурчването му – Али папаз. Иска ми се да кажа, че това е според мен твърде подранилият отец Паисий, един предтеча на Хилендареца. Написаното от Илия е върху глинени плочи, закопано под руините на Копсинската крепост с презумпцията, че описаните страдания ще стигнат до Божието око, а вероятно – и до българите от идните поколения.

Колкото и парадоксална да е тази представа за творението на Илия, тя е същевременно и смислово много богата и примерно аз й вярвам така, както децата вярват на невероятните приключения на Алиса в страната на чудесата. Уви, в моя случай страната на чудесата е робска България...

Прочети цялата новина

Свързани новини: