За пътуването, езика и още…

От векове хората пътуват и се дивят на природните хубости и на чудесиите на цивилизацията. Вървял ли си, например, читателю, по стария римски път, който пресича нашите Родопи? Интересно, сега никой не го поддържа, когато храсти и къпинак го покрият, хората предпочитат да заобиколят, вместо да го почистят. Но се вижда колко по-логичен е той - пътят, покрит с като че ли вечните камъни. По тях са вървели легионите, за да разширяват границите на държавата. А  след това местните са тръгвали  обратно, към новата столица, с любопитство и с желание да опознаят чудесата на цивилизацията:
“Колизеума трябва да видиш; и баните на Каракала; Виа Апиа и Форум Романум да не забравиш -  са ги наставлявали по-опитните.”
Това е истинското начало на туристическата индустрия… И тук изниква един въпрос, неоправдано заобикалян от историята: Питам се, как ли са се справяли новоприсъединените към Империята народи, като са попадали за първи път в Рим. И да кажем, са имали естествена нужда. Защото masculinum, femininum - тамошните  думи за мъж и жена звучат доста еднакво за някого, който не е държал изпит по латински, нали?
От израза “парите не миришат”, дошъл, както ни учи историята от Рим,  научаваме две неща: 
1) И в древната столица писоарите са ухаели.
2) Ако не са   дрънкали няколко сестерции в джоба им, пришълците не са можели да използват това удобство на цивилизацията, а е трябвало да се стискат.
Но  и да си пристигнал с достатъчно монети в джоба от далечна Галия, или наскоро присъединената Британия, или нашенска Тракия, даже и да успееш, без да питаш някого да откриеш по миризмата съответното заведение… Виждам  чужденеца, който нетърпеливо се почесва, подскача на един крак и се колебае между двете букви: М и F. Сигурно и затова тези народи така бързо са забравили собствените си езици и са усвоили латинския. Официалните римски власти в току-що завладените територии, мислейки, разбира се, по-скоро за собствените си цивилизовани легионери, отколкото за туземното население, са  построили веднага (наред с акведуктите и баните, с пътищата, храмовете и крепостите) и помещенията за естествени нужди. От което пък следва автоматически, че са забранили да се удовлетворяват горепосочените нужди на друго място. Поне в пределите на своите градски резиденции. Е, какво трябва да направи местният жител? Няма друг шанс, освен да научи двете най-важни букви. И да ги посочи на наследниците си, за да  им спести неприятностите. Хората са имали тогава по много деца, представям си как цялото семейство, воглаве с родителите срича… А дето две, там и двайсет и две, нали? Толкова са горе-долу  буквите от азбуката. Ето ти и началото на латинизацията на Европа. Така си представям да е станало, читателю мой. И по-нататък сигурно  пак така е продължило. Цяла Европа, или поне интелигентните хора са говорели езика на римляните, хиляда години след официалния разгром на Империята. Четох, например, че латинският  даже до средата на 19 век остава официален език в Унгария. Едва с подема на националното движение местният език започва да навлиза в обществения живот. Но трябва да кажем, че оттогава датират и трудностите за чужденеца, горепосочените две важни думи придобиват първостепенно значение по време на престоя му в пределите на унгарската пуста. Нека да дам пример със себе си: Естествено е да предположим, че не зная унгарски, както, впрочем,  и много други езици. Но понеже животът ми се стече така, че се налагаше да пътувам, а и едни от първите ми концерти зад граница бяха в Будапеща, искам да споделя придобития опит. При една от разходките, изкачвайки се към крепоста Буда, спрях да се полюбувам на красивата гледка на реката, мостовете по нея и отсрещната Пеща. Аз съм израснал на Дунава, така че със симпатия и интерес следях корабчетата, които оживено сновяха насам-натам. Облегнат спокойно на перилата, се любувах на залеза. Докато… абе, усетих необходимост да се оттегля насаме. С малко думи и с недвусмислени знаци се намерих скоро пред двете врати. Щастливо въздъхнах и вече бях готов да нахълтам. Предвид спешността на ситуацията стисках като истински европеец даже монети в ръката си. Загледах се в четливо изписаните букви… и се спрях. С познатото движение пристъпвах от крак на крак, докато чаках да се появи някой. В това време разсъждавах: едната дума noek ми беше напълно непозната, а другата поне започваше с латинското f. Значи, мислех си, може да има нещо общо с femina? Т.е. трябва да мина през другата врата. Колебаех се, нали споменах, че беше вечер и наоколо нямаше много хора. Усещането беше мъчително, нито един от познатите езици не ми идваше на помощ. Вече бях загубил надежда, когато един забързан минувач ми показа верния път. Записах си веднага думата: оттогава зная със сигурност, че ferfi означава М или мъж.
… Нали в началото цитирах старата поговорка “парите не миришат”, читателят сигурно знае, че за пръв път остроумно я е употребил един от императорите на Рим, решил да напълни изпразнената държавна каса с парите от заведенията за естествени нужди.  О, tempora, o mores са казвали едно време. И ние често се удивляваме на времената и нравите, които ни спохождат. В процеса на нашата европеизация, все по-често се сещахме за тази поговорка, вярно, в различен контекс, което говори за творческите възможности на нацията. Какво да се прави, новите времена изискват и нови способи, а и други средства за комуникация. Няма да кажа нищо ново, ако напомня, че напоследък  е модно да се учи английски. И по-младите, като че ли доста свободно се изразяват на него. Но да ти кажа ли, читателю, даже да можеш съвсем грамотно да си поискаш кока колата в ресторанта,  пак има риск. Разказваше ми една позната, поклонник на английската култура: След години на учене, попада  тя в бленувания Лондон, разхожда се с блеснали очи сред двуетажните автобуси и почти толкова високите полицаи. Докато… тази думичка и друг път ни е спъвала, но какво да се прави: естествените нужди са интернационални и не питат къде си и имаш ли възможност. Та изведнъж усеща моята приятелка необходимост, оглежда се… В полезрението й попада един такъв грамаден Боби, както наричат лондонските полицаи и тя се втурва към него:
- Please - казва с насълзени очи. И забравила цялата сложна граматика, показва изразително с ръце - piss! 
Полицаят я хванал за ръка и завел до мястото…
Та за езиковите проблеми по време на пътуване  говорехме. Да знаеш чужди  езици е добре, трябва само навреме да се сетиш за нужната ти думичка.
Иначе кой знае какво може да ти се случи.

Венцеслав Николов
Коледа, 2012

Прочети цялата новина

Свързани новини: