Решаваща година за Европа

Тази  година ще донесе предизвизвикателства за Италия и Европа. Парламентарните и- президентските избори в Италия ще проверят степента, до която установените партии са- възстановили връзката с обществото - както и способността им да продължат процеса на реформи, който започнахме през 2011 г. Това ще е определяща година за Европа, като 17-те страни, които- споделят еврото, ще трябва да намерят политическата визия и силата да построят наново- Икономическия и валутен съюз на по-стабилна основа Ние, италианците, напреднахме много в усилията ни да стигнем до сигурен бряг. Страната отново има голям първичен из­лишък и докато бюджетът достига баланс в структурно отношение, дългът ни ще започне приятно да намалява с- помощта и на продажбата на публични имоти и дялове в компании. Програмата за реформи ще- позволи на икономиката да расте по-силно в тандем с очакваното разрешаване на евро­кризата.Особено горд съм, че инжектирах по­вече конкурентоспособност и динамизъм в- икономиката, например в професионалните услуги и енергийния сектор. Това създава по-благоприятна среда за бизнеса, стиму­лира заетостта и сваля цените за потреби­телите. Трудовият пазар стана по-гъвкав, което ще увеличи производителността и ще окуражи компаниите да наемат хора. На­правихме италианските публични финанси сред най-устойчивите в развития свят, като увеличихме ефективната пенсионна възраст и базирахме пенсиите изцяло на вноските,премахвайкитиктакащата бомба на застаряващото население, която други страни тепърва ще трябва да- обезвреждат. Същевременно успокоихме италианците, че децата им ще се наслаждават на благата на социалната система Задачата за увеличаване на конкурентоспособността на страната оче­видно не е приключена, но съм уверен, че ще продължим да работим по нея, защото италианското общество разбра, че това е в негов интерес и в интерес на бъдещите поколения. През последната година итали­анските семейства се примириха с много несгоди, включително връщане на имот­ния данък, замразяване на всички пенсии с изключение на най-ниските, вдигане на акциза на горивата - всичко това в момент, в който се справяхме с нарастващата мла­дежка безработица И въпреки това почти нямаше социално напрежение - гражданите ни разбраха, че жертвите и реформите са за доброто на страната, която вече не допринася за изо­стряне на кризата в еврозоната, а помага за решаването й. По-стегнатият публичен сектор и битката срещу неплащането на да­нъци са ключови за това разбиране По същия начин политическите партии последователно и отговорно подкрепяха правителството ми в бюджетното консолидиране и реформите. Те го правеха, защото финансовите пазари ги държаха в шах. Но също и защото обществената енергия сочи към промяна в манталитета, слагаща край на десетилетия на вражди и клиентелизъм, да не споменаваме за преплетените интереси, които обясняват защо италианският дълг е над 100% от БВП. Накъде ще се развива Италия през 2013 г. зависи първо и предимно от разрешаването на кризата, започнала през 2007 г. с колапса на американския пазар на високорискови ипотечни облигации, продължила с краха на Lehman Brothers през 2008 г. и великата рецесия от 2009 г. Резултатът беше напомп­ване на бюджетните дефицити и държав­ните дългове в Европа. Нов градеж Вярвам, че най-лошото от еврокризата е зад нас; 2013 ще бъде годината, в която ще построим наново европейския Икономи­чески и валутен съюз и ще го направим на­истина необратим. Новата архитектура вече е известна - започваме с централизиран банков надзор, който е условие за директна рекапитализация на банките, за да се пре­късне връзката между държавните дългове и закъсалите банки. Заедно със схемите за гарантиране на депозити и инструментите за разрешаване на банкови кризи това ще помогне за по-добър надзор на банковия сектор и за защита на депозантите и данъ­коплатците  Освен това трябва да интегрираме по-силно бюджетните и икономическите си политики. Общата отговорност и солидарността са ключовите думи. Приехме принципа на балансирани бюджети. Това е хубаво, тъй като много от страните в ЕС са зрели икономики със застаряващо население, които не могат да растат чрез трупане на дълг, а имат нужда от наука, иновации и по-динамични пазари. Но имаме нужда и от икономически растеж сега, за да спрем кървенето на трудовия пазар. Уверен съм, че можем да направим всичко това, като същевременно засилваме демократичната легитимност и отчетността в ЕС. Остава още много работа. Несъмнено най-трудната задача на Европа е да изгради отново взаимното доверие. Но ако Жан Моне, Алчиде де Гаспери, Конрад Аденауер, Вим Байен и другите бащи основатели са могли да започнат процеса на европейска интеграция, когато раните от най-ужасяващия конфликт в света са били още пресни, и ние трябва да успеем. Това, което сме построили заедно, е могъща сила за споде­лени демократични ценности, просперитет и мир. От нас зависи да й се радваме, да я ценим и да я запазим за бъдещите поколе­ния. .

 

 

 

 

 

 

 

Европа -сп. Светът през 2013г.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: