За 8 март и феминизма, тази мръсна дума

Преди време един приятел ме попита дали ще се обидя, ако ми честити осми март.

Защото, нали така, то се свързвало малко с Клара Цеткин и комбайнерките, та да не би да излезе, че ме има за навъсена жена с гащеризон.

Днес чета в нета куп честитки с подобни уговорки и ми се иска да напиша нещо за призрака на феминизма. Не че имам нещо против осми март да е ден на мама.

Но това е ден и на моите две дъщери.

Защото:

Когато момиченцата масово искат да стават моделки, не е зле да им напомним, че  могат да бъдат учени, писателки, лекарки, да се занимават с архитектура или да изследват динозаврите, да мечтаят нашироко, а не според търговското клише.

Защото:

Когато застанат да говорят публично, било в професионалната си роля,  било за да изразят гражданската си позиция, те трябва да бъдат чути, а не основно коментирани за външността си.Примери за обратното има доста.

Защото:

Рекламите в България, включително уличните, които не можеш да избегнеш, ежедневно им пробутват ролята на стока (д-р Енчев) или на опаковка на стока (мастика, коли, банкови кредити), което е същото.

Защото:

В учебниците още стоят приказки, в които мъжът поступва жена си и това се приема за хепи енд (помните, нали, онази с постелката). Защото през стената се чува как съседът ни прави същото.

Защото:

Улиците на София вечер са доста страшни за сама жена. Не на последно място заради чувството за безнаказаност на насилниците.

Защото:

Днешните момичета ще пораснат… И ако ние днес се срамуваме да отстояваме правото на себеуважение от страх да не би да излезем по-малко женствени, те ще ни видят и ще го запомнят.

Радвам се на цветето за осми март… Приятно ми е да е ден на мама. Но освен това държа момиченцата ми да знаят, че няма нищо срамно в това да си отстояваш правата.

От блога Точица

Прочети цялата новина

Свързани новини: