Как строгите икономии се провалят в Източна Европа

Когато бившите комунистически страни се присъединиха към Европейския съюз през 2004 и 2007 година, настъпи всеобща еуфория.

След като бяха изкуствено отделени от Европа от мъртвата хватка на държавния социализъм, България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Латвия, Естония и (моята прародина) Литва си върнаха полагащото им се място в света и се отдалечиха с много голяма крачка от своята проблемна история на руско и съветско доминиране.

И тази еуфория до голяма степен бе разбираема. В крайна сметка през 2004 година Европейският съюз изглеждаше доста солиден залог. Да, много от членките отчитаха по-бавен растеж от преди, но ЕС представляваше огромен, стабилен и нарастващ пазар и бе институция, способна да насърчава икономическата, правната и политическата реформа в бъдещите членки доста по-ефективно, отколкото и най-големите оптимисти си представяха.

Инфлацията бе овладяна, демокрацията бе институционализирана, Европейската централна банка (ЕЦБ) бе решила загадката как да управлява икономиката и оставаше само новите членки да се присъединят към клуба и да пожънат плодовете на неизбежното “сближаване” с техните по-богати съседи.

Оттогава обаче нещата не тръгнаха точно по план. Новите членки на ЕС бяха не само някои от най-тежко засегнатите при първоначалната криза, те бяха и сред държавите, които най-бавно се възстановиха от последиците от нея. Няколко страни, особено Унгария, са на път на практика никога да не достигнат предкризисните си максимуми на реален брутен вътрешен продукт (БВП), а в други, като България, възстановяването излезе от релси заради възпрепятстващи увеличения на тарифите за комунални услуги. Други пък се заеха с политическата нестабилност и масовата безработица и човешко страдание в резултат на мащабните рецесии и несигурното възстановяване.

Ето какво се случи с номиналния БВП след 2005 година. Полша се представи далеч по-добре от съседите си (в статията е поместена графика, изобразяваща прогресивно нарастващата разлика от 2005 до 2013 година в полза на Полша - бел. прев.) Защо? Защо Полша се справи толкова много по-добре? Защото поляците поведоха строга парична политика и балансирани бюджети ли? Или защото съседите на Полша искаха лесни пари и бяха погълнати от усилия да преразпределят богатство от създателите на работни места?

Не. Полша се представи по-добре до голяма степен защото вместо да прилага предпочитаната от европейския елит политика на икономии, тя всъщност имаше изключително гъвкава фискална и парична политика. Колкото и шокиращо да ни се струва, но това направи полската икономика по-издръжлива от икономиките на страните, прибегнали до затягане на кесиите и икономии.

Разликата в представянето на Полша и близките й съседи, които като посткомунистически държави са изправени пред много от същите икономически предизвикателства, не е резултат от “структурни” фактори, които са извън всякакъв контрол. Нито пък се дължи на притежаваните природни ресурси или някакви други “природни” различия. По-скоро огромната разлика е пряк резултат от обмислените избори, направени от лицата, определящи икономическата политика.

Няколко страни като Словакия, България и балтийските или избраха да приемат еврото, или да прикрепят валутите си към него, което прави валутите им изкуствено скъпи и стоките им по-малко конкурентоспособни на световните пазари. Други държави като Чехия предпочетоха да намаляват дефицита и да балансират бюджета въпреки трайната икономическа слабост.

Нито един от тези избори не бе предопределен: нямаше железен закон, че Полша трябва да има развързана кесия и големи бюджетни дефицити, както нямаше и закон, заповядващ на чехите да продължат с икономиите, които извадиха от релси крехката икономика на страната. Даже от Полша се очакваше да обвърже валутата си с еврото като предварително условие за присъединяване към нещо, което всъщност (много мъдро) се въздържаше да направи.

Основният извод е, че политическите решения имат значение и че голяма част от страданието, наблюдавано в поскомуникстическа Източна Европа, където безработицата е все още вбесяващо висока и където икономическият растеж е още незначителен, ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител