"Дон Кихот" в Русе: пиршество за очите, наслада за сетивата

"Дон Кихот" засия в пълния си блясък на 12 април на сцената на операта в Русе. Следващият спектакъл - на 29 април, се посвещава на Международния ден на балета.  шедьовърът по музика на Лудвиг Минкус и хореография на Мариус Петипа, Александър Горски, е поставен от Веса Тонова,
художник на декора  - Иван Токаджиев, художник на костюмите Меглена Илиева
„Дон Кихот” е една от най-ярките и непреходни балетни творби, както и един от най-успешните балети на Мариус Петипа. Звездни солисти се представят в премиерните спектакли пред русенската публика – балетната двойка Ариане Лафита от Куба и Виторио Галоро от Италия, покорили редица престижни световни сцени, танцуваха на 12 април в ролите на Китри и Базил, а Бианка Фота и Джиджел Унгуреану от Румъния ще аплодираме на 29 април. В спектакъла ще видим още примабалерината Веса Тонова в ролята на Мерцедес, Емил Йорданов /Еспада/, Йордан Кръстев /Дон Кихот/, Георги Аспарухов /Санчо Панса/, Милен Харалампиев /Гамаш/, Весела Василева /Повелителка на дриадите/, кордебалет на Русенската опера.
Вековно старият диалог между испанският народен танц и класическият танц достига своя апогей в балета „Дон Кихот“.

За първо представление се счита постановката през 1869 г. в „Болшой театър“ в Москва. В България „Дон Кихот” е поставен за първи път 100 години след неговата премиера – на 26 октомври 1969 година на сцената на Софийската опера и балет.
В Русе се поставя за първи път.
История на създаването
През 1869 година хореографът Мариус Петипа предлага на австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус да напише музика за балета „Дон Кихот”, чието либрето разработва сам.
Французинът Петипа е роден в Марсилия, учи при баща си Ж. А. Петипа /изтъкнат танцьор, балетмайстор и педагог/ и при легендарния танцьор О. Вестрис. От 1838г. се изявява успешно като танцьор и балетмайстор на сцените на театрите в Бордо, Нант, Ню Йорк, Мадрид. През 1947 година се установява в Русия. През 1862 година Петипа официално става балетмайстор на петербургска сцена, след окончателното напускане на главния балетмайстор Сен-Леон. Заслужена слава му донася балета „Дъщерята на фараона”, чието либрето написва заедно с Ж. А. Сен-Жорж през 1862г. От 1857г. Петипа почти всяка година създава нови балети. Петипа се придържа към строгите схеми на редуването на пантомимата и танците, изразяващи чувствата на главните герои. Характерният танц внася битови и социално-исторически окраски, носещи функцията на дивертисментен номер. С името на Петипа е свързан разцвета на руския балет.
През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. В този спектакъл само Дулцинея изпълнявала класически танц, останалите герои изпълнявали характерни танци. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.
Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава ярък празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика.
Съдбата на неговия балет обаче е сложна и съпроводена с някои неясноти. Известно е, че през 1900 година нова хореографска редакция е направена от младия току-що завършил Петербургското театрално училище хореограф Александър Горски. Доколко Горски е ползвал хореографията на Петипа не е установено. Самият Петипа с болка споделя в своите мемоари, че Горски представя неговия спектакъл за свой. Някои изследователи считат, че в съхранения вариант на балета „Дон Кихот” 70 процента принадлежи на Петипа.

Музиката
Лудвиг Минкус /роден във Виена/ е австрийски композитор, цигулар и диригент от чешки произход, дълги години живял и творил в Русия. Учи във Виена, живее и концертира като цигулар в Париж, а в началото на 1850 година се премества в Русия. Известно време е капелмайстор на оркестъра на домашния театър на княз Юсупов, концертира като солист и преподава цигулка. От 1862 до 1872 година е концертмайстор на Болшой театър-Москва, нерядко застава и на диригентския пулт, избран е за инспектор по балетна музика на московските театри. След откриването на Московската консерватория е поканен като професор по цигулка. Като балетен композитор Минкус прави своя дебют в Русия през 1862 година - написва по поръчка на балетмайстора Артур Сен-Леон антракт за възстановения в Болшой тетатър балет на Адолф Адам и Жан Корали „Орфа”. Удовлетворен от музиката му, Сен-Леон възлага на Минкус да напише цял балет, след това го поканва в Париж и там той написва заедно с Лео Делиб балета „Ручеят”, поставен с успех през 1866 година. През 1869 година Минкус написва за друг хореограф – Мариус Петипа, музиката на балета „Дон Кихот” и именно тази съвместна работа се оказва впечатляващо успешна. Година по-късно Минкус получава мястото на първи композитор на балетна музика при дирекцията на Имперските театри. В съавторство с Петипа Минкус създава 16 балета, като най-голяма известност получава „Баядерка” /1877/.
През 1890 година Минкус се завръща в Австрия, където остава до края на живота си.
Лудвиг Минкус прекрасно е познавал и усещал спецификата на балетния театър, а неговите балети, изпълнени с жизнерадостна, мелодична и ритмична музика до днес влизат задължително в репертоара на водещите руски и световни театри.
Кратко съдържание
Пролог
След като е изчел куп рицарски романи, мечтателният Дон Кихот бленува за пътешествия и за прекрасната Дулцинея. За да прослави името си с подвизи и да спечели Дамата на сърцето си, идалгото се отправя на път.
Първо действие
Първа картина
Барселона. На площада пред страноприемницата на Лоренцо има веселие. Сред младите хора е дъщерята на кръчмаря - закачливата Китри. Тук е и влюбеният в нея бръснар Базил. Лоренцо не харесва бедния жених. Мечтае да омъжи дъщеря си за богатия Гамаш. Но момичето не понася мисълта за тази женитба и двамата с Базил решават да избягат.
Тълпата приветства възторжено своите любимци тореадорите. Сред тях е красавецът-смелчак Еспада със своята любима Мерцедес - улична танцьорка. В разгара на танците се появяват Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса. Лоренцо кани гостите в механата. Дон Кихот е поразен от красотата на Китри, в която вижда прекрасната Дулсинея от бляновете си. Той кани Китри да танцуват менует. През това време хитрият Санчо грабва една голяма риба „за из път” и се опитва да я скрие. Лоренцо го хваща. Китри и Базил се възползват от суматохата и избягват. Разяреният Лоренцо и Гамаш се втурват по следите на бегълците. Дон Кихот и Санчо Панса решават да помогнат на влюбените.
Втора картина Цигански табор. Китри и Базил се крият тук от преследвачите Лоренцо и Гамаш. Скоро там се появяват Дон Кихот и Санчо Панса. Циганите се опитват със своите пламенни танци да увлекат Дон Кихот като му обещават свободен живот и вечно веселие. Но неговото внимание е привлечено от вятърните мелници, с които благородният идалго безстрашно влиза в бой. Дуелът с „врага” го довежда до пълно изтощение. Санчо му се притичва на помощ.
Трета картина
Сънят на Дон Кихот. Явяват му се приказни видения, той е във вълшебното царство на дриадите, сред които вижда Китри в образа на прекрасната Дулсинея. Но настъпва утрото и виденията на рицаря изчезват...
Второ действие
Четвърта картина
В кръчмата в покрайнините на Барселона е шумно и весело. Тук са Еспада и Мерцедес. Влизат Китри и Базил. Те се радват, че най-после са успели да избягат от досадните преследвачи. Идва разгневеният Лоренцо, който отново категорично заявява волята си – дъщеря му Китри трябва да се омъжи за Гамаш. Базил разиграва сцена на самоубийство. Китри умолява Дон Кихот да склони баща й да изпълни предсмъртната молба на Базил – да благослови тяхната любов. Когато Лоренцо изпълнява молбата на дъщеря си, изведнъж Базил „оживява”.
Пета картина
На градския площад се подготвя голям празник. Днес ще се венчаят две двойки – Китри и Базил, Мерцедес и Еспада. Младостта, любовта и благородството са победили! Народът ликува, а щастливите герои са готови да танцуват до сутринта. Дон Кихот заема най-почетното място сред гостите. Благородният рицар пожелава на младите щастие и отново се отправя на път.
 
 Примабалерината Веса Тонова е новият директор на балетната трупа на държавна опера Русе.

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище /днес Национално училище по танцово изкуство/, което завършва през 1989. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989 е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в класическите балети “Ромео и Жулиета”, “Жизел”, “Лешникотрошачката”, “Спящата красавица”, “Пепеляшка”, “Лебедово езеро”, „Кармен”, „Дон Кихот”, както и в различни балети по хореографии на съвременни автори.
На Международния конкурс - Джаксън, САЩ, 1986, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна /1986, 1988/, с Награда за партньорство и Награда за изпълнение на модерна хореография от Международния балетен конкурс във Варна /1990/, финалистка на конкурсите в Осака /1988/ и Москва /1989/.

В продължение на повече от две десетилетия Веса Тонова продължава да изправя на крака почитателите на балетното изкуство у нас и по света. Сега изящната балерина приема новото предизвикателство да ръководи балетната трупа на Държавна опера Русе. За разлика от останалите извънстолични оперни театри, Русенската опера запази непокътнат своя балетен състав. А присъствието на Веса Тонова в балетната трупа е новото вдъхновение за талантливите артисти на русенския балет – предстои им заедно да осъществят и своята първа балетна премиера - на балета „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус. Ще я видим в ролите на Уличната танцьорка и Мерцедес.

Художник на декора е Иван Токаджиев. Завършва Художествената академия. Дълги години е работил като главен художник и дизайнер в община Русе. През 1995 година е избран за изпълнителен директор на БНТ, а през 1996-1997 година е и неин генерален директор. В периода 2005-2009 е заместник-министър на културата. Реализира сценографията на много оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ - София и в други театри в страната. През 2012 г. получава наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци в България „Кристална лира“ като част от постановъчния екип за операта „Нос“ от Шостакович на сцената на русенския оперен театър. Автор е на самостоятелни изложби у нас и в Германия, последната от които беше преди броени дни в рамките на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ - Русе.

Дизайнер на костюмите е Меглена Илиева. Завършва Художествената гимназия за сценични изкуства в Пловдив. Веднага постъпва в Пловдивската опера, където работи над 20 години. През 2008 година създава ателие „Меравел” и продължава да изработва декори и сценични костюми за театъра, балета и операта. Меглена Илиева и нейното ателие „Меравел” изработват декорите и костюмите на оперите „Аида”, „Тоска” /спектакли на Пловдивската опера/, „Риголето” /спектакъл на Държавна опера Стара Загора/, автор е на декора и костюмите на спектакъла „Бастиен и Бастиена” /режисьорски дебют на Ивайло Михайлов/, на редица театрални и куклени постановки /„По ръба на небето” – спектакъл на Кукления театър в Пловдив – носител на наградата „Икар 2012” за техническо изпълнение/. Автор на костюмите е на балетните спектакли на Пловдивския балет „Болеро”, „Докосване” и „Извън рамката” - по хореография на Владимир Ангелов. Участва изцяло със своя колекция от костюми в Осмото издание на Моцартовите празници в Правец в спектакъла „Музика, танц, история и мода от Моцарт до днес”. Меглена Илиева за първи път проектира и изработва авторски костюми на голямо класическо заглавие - балетът „Дон Кихот”.


Виторио Галоро /Италия/ и Ариане Лафита Гонзавез /Куба/ гостуват в главните роли на премиерния спектакъл на Русенската опера – балета „Дон Кихот”
Роден в Неапол, Италия, Виторио Галоро е танцувал в над 100 театри в целия свят, участвал е в многобройни спектакли в Куба, Мексико, Бразилия, Доминиканската република, Монголия. Солист на European Ballet, Лондон, Кубински Национален балет, Classical Ballet Company Reggio Emilia, Италия, на Оперните театри в Буда Пеща, Прага, Introdans Company, Холандия. Носител е на редица престижни награди от международни балетни конкурси.
Репертоарът му включва главните роли на големите класически балетни заглавия: „Корсар”, „Спящата красавица”, „Дон Кихот”, „Пахита”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Копелия”, „Жизел” и др., както и съвременни хореографии на майстори като Килиян, Ханс ван Маннен, Лабате, Стефанеску, Хемпсън.

Ариане Лафита е родена в Карденас, Куба. Започва своята кариера от Националния балет на Куба и от 2005 година е примабалерина на Кубинския балет „Лаура Алонсо”. От 2009 година е член на балетната трупа на "Victor Ullate Comunidad de Madrid", Испания. През септември 2012 Ариане Лафита печели Гран при на Международния фестивал Лоано, Италия. не
Има богат репертоар, който включва главните роли от класиката и неокласиката, както и съвременни хореографии: „Карнавал във Венеция”, „След края на света”, „Лебедово езеро”, „Пахита”, „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Дракула”, „Корсар”, „Спящата красавица”, „Копелия”, „Силфида”, „Червена роза”, „Нощ в Авалон”, „Самсара”, „Изкуството на танца” и др.
Солистите
Трифон Митев /премиер солист/ завършва Държавното хореографско училище в София /днес Национално училище по танцово изкуство/ като ученик на Румен Рашев. Два сезона след постъпването му в Балетната трупа на Националната опера и балет е поканен да танцува в Кралския Валонски балет - Белгия. След като се завръща в България е член на Националния балет и участва като гост - премиер солист в балет “Арабеск”, Русенската опера и Националния музикален театър в София. Изпълнява централни партии в “Пепеляшка” /Принцът/, “Спящата красавица” /Принцът/, “Жизел” /Алберт/, “Ромео и Жулиета” /Меркуцио/, “Зорба Гъркът” /Йоргос/ и др. Представя се с успех в международни балетни конкурси.
Емил Йорданов /премиер солист/ е роден е във Варна. През 2006 г. завършва Националното училище за танцово изкуство в София. В момента е студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Премиер солист в Софийската опера и балет. В репертоара му са ролите на Зигфрид от "Лебедово езеро", Франц от „Копелия”, Принцът от „Лешникотрошачката”, Алберт от второ действие на „Жизел”, Джон от „Зорба гъркът” и др.
Йордан Кръстев е възпитаник на Държавното хореографско училище от класа на Петър Колдамов. След няколко сезона ангажименти във Варненската опера постъпва в състава на балетната трупа на Националната опера и балет. Паралелно с творческата дейност продължава и обучението си – бакалавър е по балетна педагогика и магистър по балетна режисура. Успешни са изявите му в съвременната хореография, за което през 2004 г. е отличен с награда на националния конкурс „Анастас Петров”. Роли: Дроселмайер /„Лешникотрошачката”/, Ротбарт /”Лебедово езеро”/, Еспада и Гамаш /”Дон Кихот”/ и други.

Прочети цялата новина

Свързани новини: