Разликата между нормалната държава и ненормалната

04/29/13 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Разликата между нормалната държава и ненормалната

Димо Райков. Снимка: личен архив

Два случая, две шокови събития за две общества.
Разбира се, разлика има – едното събитие е къде-къде по-мижаво от другото. Просто един министър се опитал да шикалкави и … излъгал.
Другото събитие е потресно – подслушан е разговор между бивш, а и по всяка вероятност, бъдещ премиер, министър и висш магистрат, тоест представители на управлението на една страна… Разговор, в който се разкрива оня цял порочен механизъм на управление в една… ненормална страна. Да, генезисът на едно ненормално управление в една ненормална страна…
Ето случайно взето мнение-коментар от мрежата относно „нашия” случай, в което авторът се обръща към зам.-главния прокурор:
„ Г-н Бойко Найденов, много добре Ви е известно , че във всяка нормална държава, участниците в подобен разговор, в който се обсъжда как да се попречи на разследване по различни дела, вкл. за злоупотреби с европари, един от които случаи е с 2 пи-арки от Мин. земеделието, които за 3 месеца бяха направени милионерки (познайте с кого са делили после), когато се обсъждат свидетели- кой на кого е човек, кой какво може да каже, правосъдието реагира незабавно. Разбираме още, че Борисов пряко е кадрувал в съдебната система- Кокинов му казва за гл. прокурор:”Ти го избра”. Разговорът е пар екселанс заговор за възпрепятстване на правосъдието. Евентуален свидетел е бил изпратен в Брюксел от Борисов, за да си мълчи. Борисов пита Кокинов за едно от делата, т.е. да изнесе информация от разследването и т.н. Сега или никога, ако има достойни хора в българската съдебна система, трябва да докажат, че са такива. „
Аз ще добавя впечатленията си от този скандал-шок – освен всичко по-горе, изумява наглостта, елементарността на начина на мислене на тези, които всъщност са призвани да управляват цяла една страна.
Цинизъм на ента степен, примитивизъм от класа, бледнееща и пред тази на аборигените, да ме извинят представителите на това племе.
А за морала, а за усещането за достойнство, за отношението към другия, за културата на изказа, за … О, за подобни „абе, мани ги тия глупости” във втория случай да говорим ли? Все едно на глух да викаш…
Всъщност за мен това бе оня последен „гвоздей”…
На кого ли обаче му пука?
Но да видим как се развиват нещата след случаите?
И ето, тук вече идва разликата – между нормалния и ненормалния свят.
В първия случай, в нормалния свят, никой не се занимава с журналиста, който е разобличил лъжата на френския министър. Това просто е негово право. Тук от зори до полунощ се „разпъват” министри, премиер, президент, политици… И те стоят като посрамени ученици, неподготвени за урока, отговарят, червят се…
Слушах отговорите на случайно интервюираните по улиците на Франция - в това число и на жителите на градчето, където този министър е бил кмет и е направил толкова много за тях - граждани и настръхвах. Нито един не оневини министъра, всеки казваше възмутено - как може такова нещо от човек, когото ние сме избрали да работи за нас?
Докато в нашия свят вече дни наред въпрос номер едно е – кой и как е осъществил подслушването…
В нашия свят се юрнаха като по команда, да, по команда, сума ти народ – журналисти, политолози, социолози, политици, експерти…, тоест скъпо платен слугинаж, сред тях и уж именити борци за демокрация, да коментират така случая, че да изместват сърцевината на проблема…
Да, представителите и слугите на СТАТУКВОТО усетиха, както и при протестите, както и при случилото се на конгреса на ДПС, че трябва да спасяват не само Борисов и сие, но и … себе си…
В нормалния свят вече месеци държавата се тресе, управляващата ...