България като държава от Дивия запад

Ройтерс

В реч пред известни гости в Люксембург през 2005г. тогавашният премиер на България изтъкваше ползите от членството в Eвропейския съюз и обяви, че страната му е готова да заеме мястото си в сърцето на континента. “България се завръща политически в семейството на европейските народи, към които винаги е принадлежала”, каза Симеон Сакскобургготски при подписването на документите за влизането на страната му в ЕС две години по-късно.

Днес представител на ЕС, който се занимава с Източна Европа, изказва съмнението си, че България е способна да наложи върховенството на закона и да живее съгласно демократичните норми. “На практика си имаме работа с държава от Дивия запад”, казва той.

Той вдига рамене с израза “Какво можем да сторим?” и добавя, че след като не може да се върне времето назад и България и Румъния са вече членове на ЕС, другите държави трябва да приемат реалността и да ги накарат да действат (като демократични страни), колкото и голямо да е това предизвикателство.

Членството не е еднопосочен билет да успех

Тогавашното изказване на Симеон Сакскобургготски съответстваше на момента и беше изпълнено със спомени за съветското влияние в спомените на повечето българи и особено на бившия цар. Но 8 години след онзи пролетен ден в Люксембург българите се отправят към избори на 12 май разделени както преди, продължава коментарът на Ройтерс.

Вместо да се чувстват привлечени към сърцето на Европа, България и Румъния се оказаха в покрайнините на дебата, като често техните партньори в ЕС повдигат въпроси за решимостта на двете страни да прилагат върховенството на закона и да притиснат корупцията, организираната престъпност и нелегалната имиграция.

Членството не се оказа еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и повече възможности за всички. Дипломати от другите страни членки често питат в частни разговори дали изобщо е било разумно двете страни да бъдат допускани в ЕС.

“Европейският съюз бе възприеман като някаква златна дъга на хоризонта”, казва Аманда Пол, специалист по Източна Европа в Центъра за европейска политика, относно представата, която мнозина българи и румънци са имали преди да влязат в съюза. “Като цяло, смятам, че двете страни спечелиха от членството, но все още страдат от значителен недостиг на демокрация.

По думите й, ако гражданите България и Румъния искат да разберат защо се отваря тази пропаст между очаквания и реалност, първо да се огледат в родината си, а не да гледат към Брюксел. “Би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не толкова от европейските институции и от това какво ЕС би могъл да стори за тях.”

Растящо чувство за изолация

Независимо дали напускат родината си в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънци и българи все повече се чувстват изолирани, продължава анализът на Итън Билби от Ройтерс.

Доходите на глава от населението са се увеличили от влизането в ЕС с около 30% (за периода 2006-2011г) и в двете страни, сочат данните на МВФ. Възможностите да се пътува и работи из Европа също са се увеличили. Но въпреки това сред тях няма усещане да са напълно интегрирани в съюза на европейските държави.

Те остават извън Шенген, а плановете за приемане на единната валута са замразени поне за близкото бъдеще. Когато името на някоя от двете страни изскочи по време на дебати в ЕС, твърде често става дума за това дали са изпълнили поставените цели за подсилване на правораздаването и правят ли достатъчно за борба с контрабандата и ограничаване на имигрантския поток от изток.

“Ние сме втора категория граждани на съюза и сме изключени от големите решения, взимани в Брюксел. Политиците ни са некомпетентни и не се бориха достатъчно през последните ...

Свързани новини: