Искаме България да бъде морска, а не само „крайбрежна“ държава

Вестник Класа продължава да следи темата за борбата с бедствията и управлението при кризи в страната. В броят ни от 28.05 публикувахме мнението на представител на частния сектор по отношение партньорството между институции, неправителствени организации и бизнеса при горски пожари, наводнения, бедствия и аварии и отговарят ли те на очакванията на обществото. Сега се обръщаме към Председателя на НПО „БУЛСАР” - к.д.п. Никифор Герчев за състоянието на проблема за бедствия и аварии в морския сектор.

---

Визитка: к.д.п. Никифор Герчев е специалист по морски аварийно-спасителни работи. Проектант и изпълнител на уникални операции по изваждането на десетки потънали кораби и съоръжения край българското морско и дунавско крайбрежие, както и в чужбина. Кавалер е на редица ордени и медал за гражданска доблест и спасяване на хора и кораби. Носител е на наградата на фондация „Паница”-2007 год,, Награден е с почетен знак „Варна” за изключителен принос при ликвидацията на взривилият се танкер Ерма в порт Варна, заплашващ града от гибел. Има признат принос за развитието на световната система за морска безопасност, за експериментиране и внедряване на космическото спасяване на бедстващи в морето хора и други. Инициатор и учредител е на морско сдружение в обществена полза „БУЛСАР” за спасяване на човешки живот по море и е негов ръководител. Член е на европейския директорат на Международната федерация по морско спасяване.

---

- Капитан Герчев, какво е състоянието на проблема с борбата с кризите бедствията и авариите в морския сектор?

- Проблемите за управлението при морски кризи, защитата при морски бедствия и съответната специализирана инфраструктура у нас са системно и преднамерено унищожавани в продължение на 15-20 години. От една страна са негативите нанесени от бюрократичната и недостатъчно компетентна държавна морска власт, нечестно ликвидирала морската спасителна служба (УПМКАП-АСО) и разпиляла наличната високо ефективна техника, съоръжения и плаващи средства. От друга страна създаденото специализирано предприятие с цел изпълнение на конвенционалните държавни задължения за екологична защита на морската среда (ДПЧМВ), се приватизира преди 12 години и към момента вече изтекоха и правните му задължения по приватизационния договор. Преди дори да се случи това, то бе сведено до морска боклукчийска фирма - в смисъл за събиране на боклуци в акваториите на пристанищата, дейност която и преди това изпълняваше, но като подхранваща основната - готовност за ликвидация на аварийни разливи в зоната на българското морско крайбрежие, участие в защита на критичната пристанищна инфраструктура и външната морска еко защитна зона на туристическата ни морска индустрия Единственият морски нефто-събирач за открито море „Русалка” в момента не е в състояние да изпълнява функциите си. По този начин се стигна до положение, че в момента може само да се молим Господ да е българин, защото при един сериозен крайбрежен авариен разлив на тежки въглеводородни фракции, за атрактивност на морските ни курорти, поне за един, два сезона трябва да спрем да говорим. Евентуално нанесените щети на морската среда и икономическите загуби на страната ще бъдат огромни, бих казал непоносими. Същото се отнася за морската спасителна служба, с нюанса, че въпреки, че сме ратифицирали международни конвенции за защита на човешкия живот по море, с национален закон сме поели ангажимента да ги изпълняваме добросъвестно и точно, тя на два пъти бе трансформирана и накрая през август 2008 година окончателно ликвидирана.

- НПО-та в морския бранш защо не реагираха?

- Не само, че реагираха, но до прокуратурата и други инстанции бяха подадени редица конкретни сигнали с данни за груби нарушения, конфликт на интереси, корупционни практики, злоупотреби, , но резултата бе нулев. Нещо повече, миналата 2012 година МТИТС си позволи да участва в закрита среща (Чатъм хауз) с представители на чуждестранни картелни интереси, с което това министерство окончателно се оформи като водеща структура, погазваща грубо баланса на интересите между личността, обществото и държавата ни в коментираната сфера, за сметка на чужд интерес.

- Да разбираме ли, че нещата не са наред в морската индустрия на България, по отношение на гражданската сигурност и безопасност?

- Безспорно и то не е от вчера. Международната морска организация (ИМО) при извършен одит на морската ни власт (ИАМА) посочи много недостатъци и им даде нелицеприятна оценка. Международната транспортна федерация (ITF) в момента нарича условно Черно море: „Море на позора”, констатация, която логично засяга и България. При възникването на морски кризи, бедствия и аварии съществуват някой специфични особености. Преди всичко бедствието край един район на крайбрежието обичайно се превръща от локално в регионално събитие, т.е. засяга зоната на цялото ни крайбрежие. От друга страна бедствието може да излезе от границите ни или чуждо да ни дойде на главата. Има и друга специфика, изразяваща се в международно реципрочно сътрудничество. В минал период нашия спасителен кораб „Перун” се включваше в ликвидация на пожар в Босфора. Имали сме случаи когато при морско бедствие у нас, сме търсим и получавали помощ от румънски и съветски спасителни кораби (ПЖС-123). От горното мисля, че става ясно, че без специализирана морска аварийно спасителна структура, не може да се мине, както не може без държавна пожарна команда. Всички черноморски страни имат такива организирани и технически въоръжени служби, само морската ни агенция в МТИТС защитавайки картелни чуждестранни интереси, омайвайки обществото с приказки от хиляда и една нощ, за поемане на морското спасяване от частни структури. Обърнете внимание тук не става дума за публично-частно партньорство, а за отказ от национални приоритети и международни ангажименти. Същите идеолози са в основата на манипулирането на общественото мнение, разчитайки на липсата на познания сред обществото за тази изключително специфична дейност. Преди няколко дни излезе доклада от разследването на потъването край италианските брегове на пасажера „Коста Конкордия”. В спасяването участваха най различни сили и средства (държавни, обществени, частни), но първия спасителен ешелон, ръководството и координацията на операцията, бяха на специализираната италианска морска спасителна служба. Специфичното при ликвидацията на морските бедствия, аварии, катастрофи е това, че при тях се изисква изключително висока компетентност, системна специална подготовка и умения на персонала, каквито неангажираните пряко частни формирования нямат, просто защото решават ежедневно стопански а не спасителни задачи.

- Как се вписва в „Единната Спасителна Система” на страната морската спасителна и еко-защитна дейност, като елемент на гражданската безопасност и сигурност ?

- В закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и националния план, само се споменава за морската аварийно спасителна дейност, чрез цитиране на две-три заглавия за намерения в МТИТС. Съществуването на подобно несъответствие е недопустимо, но когато обърнахме внимание на този факт, отговорът бе, че е поет ангажимент, планът за продължителен период от време да не бъде променян. Видно е, че морската специфика мълчаливо е оставяна извън ЕСС на държавата. Това е абсурд. Националния план за защита при бедствие, като фундаментален инструмент за гражданска безопасност и сигурност, следва да обхваща всички направления и да бъде отворен, системно коригиран, допълван, променян и поддържан винаги в актуално състояние. Съгласно ЗЗБ, Министерския съвет формира политиката на държавата в областта на защита при бедствия и осъществява общото ръководство на цялата територия на страната, (която включва и териториалното море). От горе посоченото логично следва, че дейността за гражданската безопасност и сигурност няма логика да е в МВР и следва да стане поне Комитет или Агенция към МС.

- Какви действия предприемате за промяна на това статукво?

- Независимо от всичко, не спираме да се борим за възстановяване на доброто име на морска България, тя да не бъдем само „крайбрежна” а и „морска” държава. Постигнатото преди години, разрушавано от всякакви псевдо морски специалисти, трябва да бъде възстановено. В сферата на космическото спасяване, бяхме една от първите страни включили се активно в експериментиране на системата, а сега на картата и, само ние и голяма част от континента Африка сме бяло петно. Ние дори не членуваме в тази световна система „Коспас-Сарсат”, обаче ползваме безвъзмездно светкавично изпращаната информация за местоположението на бедстващите кораби, което спестява понякога до стотици хиляди левове разходи за претърсване на райони (разходите на една фрегата за 12 часа „търсене” са около 150,000 лв). В същото време не се включваме, защото в морската ни власт в София се налага мнението: ”Ами нали получаваме безплатно информацията, за какво да плащаме членски внос” Да виждате нещо различно от логиката на Андрешко? МВнР не реагира, защото са предоставили повече от колкото следва функции на МТИТС, вместо да следят стриктно международните ни отношения. Тази ни позиция бе определена като „аборигенска” от един колега от Канада, с когото преди години сме работили по проблема. Тъжна история.
Ние от БУЛСАР и други НПО от бранша в момента пренареждаме приоритетите си по отношение на морската спасителна дейност. Ще започнем със сформиране на междуведомствена група за внасяне порядък в правната рамка на дейността. За това бяхме написали на бившия премиер Бойко Борисов за проблема и той издаде заповед, но хората от морската администрация ИАМА се подиграха, включвайки в състава представители на корпоративни интереси. Протестирахме пред тогавашния министър Ивайло Московски, но отговор не получихме. Господин Марин Райков сезирахме още в първите дни на неговото управление, отново без отговор. Министър-председателят у нас следва да осъществява общото ръководство в цитираната сфера, той отговаря за гражданската сигурност и безопасност. Има една стара морска сентенция „Който не плаща за безопасност, плаща за ковчези”, ние не искаме черни забрадки, не искаме да ни четат за аборигени. Развитието на морска България преди години се сочеше за пример, искаме отново слънцето да не залязва над корабите с родния трибагреник, да имаме чисто и безопасно море. Сега ще се обърнем и към новите управляващи, защото това за което се борим е в национален интерес и нямаме право като граждани на страната да стоим безучастни. Няма да се спрем, докато не почистим морския си дом от неподходящи фигури и интереси.

Прочети цялата новина

Свързани новини: