ЕС си затвори очите за природния газ в Кипър

Европейският съюз си затвори очите за природния газ в Кипър и за енергийния съюз с Гърция и Израел. Сега обаче ние трябва да държим очите си отворени.

Включването на енергийната ос Израел, Кипър, Гърция в енергийната карта на Европейската комисия е положителен факт. Но когато нещо подобно се случва на ниво Европейски съвет, то поражда и отговорности по неговата реализация, които тежат на гърба на Република Кипър.

Най-важното не е дали тръбопровод ще мине от израелското газово находище Левиатан до Кипър и оттам до о-в Крит или другаде, или дали ще бъде изграден терминал. Впрочем не става дума за тръбопровод, а за енергийна артерия, което означава, че вместо тръбопровод, могат да бъдат използвани други плаващи и сухопътни транспортни средства.

Въпросът е, че Европа гледа на Кипър вече като на една от опциите в своите бъдещи планове. И страната няма право да не грабне сериозно този шанс.

Решението е политическо и стратегическо. Стратегическата цел на Кипър трябва да бъде съпоставима с политическата и стратегическа среда и с доминиращите интереси в района, а също и с уреждането на кипърския проблем.

Експлоатацията на природния газ не бива да се разглежда единствено от търговска гледна точка, а е свързана и със сигурността, която започва от екологията и стига до военните аспекти на проблема. С други думи не са нужни само пари и инвеститори, а съюзници и оръжия.

Включването на Кипър в енергийната карта на ЕС е първа стъпка към сигурността и създаването на условия за гаранции. Разбира се, би било наивно да се смята, че ЕС от само себе си ще създаде гаранции за Кипър.

Експлоатацията на природния газ край острова трябва да бъде включена в едно по-широко стратегическо планиране, което да се обляга на съюзите с Израел, САЩ и НАТО, а също и да бъде обвързано с решаването на проблема с разделения остров, а не с разпадането на Република Кипър.

А това предполага да се превъзмогнат някои дилеми, пред които сега са изправени НАТО и САЩ и които се свеждат до необходимостта от пълно прилагане на европейските норми и от присъединяването на Кипър към НАТО.

Природният газ е стратегическо благо и инструмент за постигане на целите. Неговата експлоатация е средство за реализиране на целта, сиреч на стратегическия съюз с Израел и Гърция по отношение на Европа.

Ако този природен газ не бъде включен в някаква стратегическа рамка, всички карти на ЕС ще останат само на хартия.

Но не защото целите са били непостижими, а защото политическите ръководства не са били в състояние да стигнат до реализиране на големите цели. Изкуството на дипломацията не е да направиш постижимото непостижимо, а обратното.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: