Промените по история далеч по-смислени, отколкото по литература

Проектите за нови учебни програми по история на Министерството на образованието и науката са далеч по-смислени, отколкото тези по литература, показва сравнение между сегашните и предложените програми.

Не е ясно обаче дали те някога ще видят бял свят. Заради гафовете по литература с изваждането на ключови произведения за българската и световната литература всички програми бяха свалени от сайта на МОН. От противоречивите оправдания на министърката Анелия Клисарова не стана ясно каква точно е позицията на министерството – вчера тя подкрепяше махането на емблематични произведения на Ботев, днес вече беше категорично против и се заканваше да уволнява виновните. Тя така и не отговори на съществения въпрос дали програмите остават или МОН ги оттегля и дали ако остават, предложените промени по литература ще бъдат преосмислени.

В предложените нови програми на МОН по история, които предвидливо свалихме от сайта вчера, се въвежда логически ясната хронологична подредба на изучаваните периоди. Логиката, по която те са разпределени по класове сега е малко неясна – в шести клас например се учат от Българско възраждане до периода след 1989 г., а в седми клас изведнъж учениците се връщат в праистория и античност.

Новата програма за задължителна подготовка по история и цивилизация отново обхваща от V до X клас.

Ето и основните теми в предложената нова програма по история по класове:

5-и клас

Праистория;

Древен Изток;

Древна Елада;

Древен Рим.

За задължителната подготовка (ЗП) са предвидени 68 часа годишно. 41 часа от тях трябва да са за преподаване на нови уроци, 9 да са за упражнения, 6 за практически дейности, 5 за обобщение, 4 за контролни, входни и изходни тестове и 3 ч. за преговор. 50% от оценката се формира от текущи оценки (устни, писмени и практически изпитвания) и по 25% – от контролни работи и от работа в час, домашни и работа по проекти.

6-и клас

Въведение в Българското средновековие;

Българските земи и държавност VII-XI век;

Второ българско царство XII-XIV век;

Българите – поданици на Османската империя XV-XVII век.

За ЗП са предвидени 68 часа годишно. 41 часа от тях трябва да са за преподаване на нови уроци, 9 да са за упражнения, 6 за практически дейности, 5 за обобщение, 4 за контролни, входни и изходни тестове и 3 ч. за преговор. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% – от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

7-и клас

Българско възраждане XVIII-XIX век;

България от Освобождението до края на Втората световна война 1878-1945 г.;

България след Втората световна война 1945-1989 г.;

България след 1989 г.

Годишният брой часове за изучаване на предмета е 51. 31 от тях трябва да са за новите уроци, 6 – за упражнения,  по 4 – за тестове и за обобщение, по 3 – за преговор и за практически дейности. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% – от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

8-и клас

Въведение в Европейското средновековие;

Раждането на Средновековна Европа ( V- средата на ХІ в. );

Разцвет на Средновековието (ХІІ-ХV в.);

Европа на прага на Новото време (ХV – ХVІІ в.)

Годишният брой часове за изучаване на предмета е 72. 43 от тях трябва да са за новите уроци, 9 – за упражнения, по 4 – за тестове и практически дейности, 8 – за обобщение, 5 – за преговор. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% – от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

9-и клас

Въведение в Модерната епоха;

Векът на Просвещението – XVIII век;

Векът на национализма – XIX век.

Предвижда се предметът да се изучава в 72 часа годишно. 43 от тях трябва да са за новите уроци, 9 – за упражнения, по 4 – за тестове и преговор, 8 – за обобщение, 5 – за практически дейности. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% – от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

10-и клас

Въведение в Съвременността - от началото на ХХ до началото на XXI в.;

България и светът от началото на ХХ в. до 1945 г.;

България и светът след 1945 г. до началото на XXI век.

Годишният брой часове за изучаване на предмета е 126. 76 от тях трябва да са за новите уроци, 16 – за упражнения, 12 са за практически дейности, 10 – за обобщение, 8 – за предговор, 4 – за контролни работи и тестове за входно и изходно ниво. 45% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 25% – от контролни работи и 35% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

Статията "Промените по история далеч по-смислени, отколкото по литература" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: