Да загърбиш наемника

Преди години ми разказваха една история, която и до днес си спомням поради дълбокия алегоричен смисъл, с който бе натоварена. Мои приятели, журналисти от в. Демокрация, бяха правили филм за възродителния процес в родопското село Барутин, в което събитията по „покръстването" на мохамеданите се отличаваха с особена жестокост. Селяните им бяха разказали с подробности за всички издевателства, на които са били подложени, за обграденото с танкове село, бунта на миньорите и неуговото смяазване, за съпротивата на самите селяни, за убитите, пребитите и осъдените, за изтезанията, с които са ги принуждавали да сменят имената си през черната за Барутин 1982 г. Журналистите обаче забелязали, че в много от разказите се прокрадва една черна фигура - тази на тогавашния кмет на селото, поставил се изцяло в услуга на „възродителите". Той донасял на вилнеещите в окупираното село ченгета кой би се пречупил лесно и кой би упорствал, давал съвети как да се подхожда в различните случаи, а често пъти участвал и сам в „убеждаването" на злочестите селяни да подпишан тапиите, с които им вменяват новите български имена. Естествено било да попитат къде е този човек, какво е станало с него. Предполагали, че след идването на демокрацията се е изселил някъде далеч - за да се спаси от отмъщението на своите жертви, а и от собствената си нечиста съвест. И останали много изненадани, когато разбрали, че още си живее в селото

Прочети цялата новина

Свързани новини: